За последен път се включвам в тая тема, за да изкажа възмущението си, че тук някои потребители имат много късичка памет и бързо си сменят позицията без дори да си признаят грешката. До вчера отявлени фенове на стадния имунитет, крещящи за падане на ИП и да се връща всичко по старо му, защото икономиката била важна, а труповете не били достатъчно - сега дращите колко странно е, че хората искали всичко да си е по старо му след ИП, дивите се на наглостта на ресторантьорите, чудите се как може в болниците и до днес да нямат подходящо предпазно облекло и да са в окаян вид, кой щял да ви лекува, пък как можело на някой парите да са им по-важни от живота на хората и какво ли още не.
Тръгва се с добри намерения и се превръща в буламач и хаос.
Много неща можеха да се направят, но не се направиха. Съсредоточихме се само във войната ЗА и ПРОТИВ ИП.
Защо този развой на събитията отново се вменява (като вина, отговорност) на обикновените граждани.
Какво значение има аз, друг, трети, пети какво е писал, искал, приемал или отричал, свързано с ИП и мерките.
Това като да си родител, да имаш две деца – едното да иска да пресича между колите, другото да не иска да мръдне от тротоара, и двете да пищят и настояват на своето. Еххх, кой следва да вземе окончателното решение как точно да пресечете, така че и да не останете да нощувате на тротоара. Да не говорим, че в случая може да е необходимо да се вземе предвид и мнението на някой по-горестоящ авторитет, за да приложим правилното пресичане.
От ден първи ни се карат и ни внушават вина, та сега пак ние виновни, че и с готовност чакаме пак да ни се поскарат.
