COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 3

Не мога да разбера, на каква операция са били подлагани пациенти с корона вирус??? Белодробна или каквато и да е друга? И каква би била тая друга операция, вследствие на усложнения от короната или?
А колко пациента въобще са били оперирани с/от корона вирус? В България мисля никога не са съобщавали подобна информация?

Това са неотложни операции като счупена тазобедрена става, апендисит, трахеостомия и др.
Просто няма как да се отложат във времето.

Изследване подчертава риска от усложнения след операцията при пациенти с коронавирус
Повече от 50% от пациентите с коронавирус, претърпели операция, страдат от следоперативни белодробни усложнения, сочи ново проучване.
Според изследователите клиничните лекари трябва внимателно да балансират риска от усложнения, свързани с инфекция SARS-CoV-2 с рискове от забавяне на операцията, и предполагат, че прагът за операция трябва да бъде повишен в сравнение с обичайната практика.
В проучването, публикувано в The Lancet, следоперативните белодробни усложнения са възникнали при 51,2% от пациентите с коронавирус, които са претърпели операция.
Тези усложнения включват състояния като пневмония, синдром на остър респираторен дистрес и / или неочаквана постоперативна вентилация.
Сред пациентите с инфекция на SARS-CoV-2, претърпели операция, 23,8% са починали в рамките на 30 дни.
От тези с белодробни усложнения 38%, 219/577 са починали в рамките на 30 дни след операцията.
SARS-CoV-2 е специфичен вирус, който може да причини Covid-19.
Проучването идентифицира и фактори, свързани с по-лоши резултати.
Освен че са мъже или на възраст над 70 години, пациентите със съпътстващи заболявания и тези, подложени на операция с рак, спешна или голяма операция, бяха сред най-уязвимите.
Медицинските екипи трябва да обмислят да отлагат некритичните процедури и да насърчават други възможности за лечение
Д-р Анеел Бхангу, университет в Бирмингам
Изследователите проведоха наблюдателно проучване на 1128 пациенти в 24 държави между 1 януари и 31 март тази година.
Проучването включва данни от болници главно в Европа и Америка с продължаващи огнища на коронавирус.
Водещият автор д-р Анеел Бхангу от университета в Бирмингам във Великобритания заяви: „Въпреки че рисковете, свързани с Covid-19, трябва да бъдат внимателно балансирани спрямо рисковете от забавяне на операцията за всеки отделен пациент, нашето проучване предполага, че праговете за операция трябва да се повиши в сравнение с нормалната практика.
„Медицинските екипи трябва да обмислят да отложат некритичните процедури и да насърчават други възможности за лечение, което може да забави нуждата от операция или понякога да я избегне напълно.“
Д-р Ана Миная-Браво от болницата Universitario del Henares и Universidad Francisco de Vitoria в Испания заяви: „Когато болниците възобновят рутинната хирургия, вероятно тя ще се проведе в среда, която остава изложена на SARS-CoV-2.
„Придобитата от болница инфекция ще остане предизвикателство, но спешно се изискват стратегии за нейното минимизиране, както и за свеждане до минимум на риска от белодробни усложнения за заразени пациенти, чиято операция не може да бъде отложена.
„Бъдещите проучвания трябва да оценят ролята, която може да играе предоперативното тестване при вземане на решение кои пациенти да бъдат избрани за операция.“
Пациентите, включени в изследването, са били тествани положително за SARS-CoV-2 в рамките на седем дни преди операцията им или 30 дни след операцията.
Изследователите събраха данни за смъртността и белодробните усложнения от 30 дни след операцията.
Казват, че техните открития показват, че процентите на смъртност и белодробни усложнения са по-високи от тези, свързани дори с най-високите рискови групи преди пандемията.
Те обаче отбелязват, че не е възможно за участващите болници, много от които изпитваха значителен стрес поради пандемията, да събират данни за всички пациенти, подложени на операция.
Следователно през същия период не се правят сравнения с пациенти, които не са заразени с вируса.
Вместо това авторите предоставят сравнения на степента на пред-пандемична смъртност и белодробни усложнения, което трябва да се тълкува с повишено внимание.
Например, проучване от 2016 г. в 58 държави съобщава за 30-дневна смъртност от 14,9% във високорискова подгрупа, която е претърпяла спешна, голяма операция на корема и проучване през 2019 г. в 211 болници от 28 европейски държави са установили, че степента на белодробни усложнения е 8%.
Авторите отбелязват, че въпреки че това е първото проучване за много страни, което достига до всички хирургически специалности, то има някои ограничения, включително че данните са събрани в ранните етапи на пандемията, когато рутинното тестване не е било налично на всички места.
https://www.itv.com/news/2020-05-29/study-highlights-risk-of-pos … navirus-patients/

След като забраната за пътуване отпада,има ли вече значение
колко и къде са заразените..изглежда ми несериозно.

Колко и къде са заразените по принцип има значение за тези, които "управляват" епидемията в дадена страна - в зависимост от тях да се вземат решения.
За нас си е чисто информативно.

Мхм, голяма отплата е този растеж от 0,1%, няма що. За това едва доловимо удоволствие ще платят скоро с 4500 жертви. А безработицата им от почти 8% са забравили да я споменат.

Ето това е нещо, което може да се нарече постижение - за България, от сайта на НСИ:
"Сезонно изгладените данни за БВП по експресни оценки показват растеж от 2.4% през първото тримесечие на 2020 г. спрямо съответното тримесечие на предходната година."
Постигнато с цената на 140 жертви и безработица около 5% за 1-во трим. 2020г.
Колкото и да се стараят някой да излъскат провалената стратегия на Швеция има къде по-адекватни от нея. Включително и българската.

БВП на Обединеното кралство е спаднал с 2,0%  януари до март 2020 г., което е най-големият спад от октомври 2008 г......... £513 273 млн.
https://www.ons.gov.uk/economy/grossdomesticproductgdp

Коронавирус: много повече смърт в Северна Италия?

Както всички в градчето Нембро в италианската провинция Бергамо, и Салваторе Мацола носи предпазна маска. Само сълзите в очите му издават какво е преживял през последните няколко дни. "Баща ми почина. Цели девет дни се молехме да му помогнат. Но никой не дойде", казва пекарят, който държи и малко кафене в 11-хилядния град в Северна Италия.

Мацола не може да проумее как е възможно девет дни напразно да чакаш медицинска помощ - докато белите дробове не бъдат увредени непоправимо. Затова е гневен: "Нашата здравна система се срина. Грешката е, че се опитват да помагат на хората когато вече е станало късно - когато не могат да дишат, а белите им дробове са тежко пострадали", казва той.

"Научихме от кризата два урока: служителите в болниците, старческите домове и в лекарските кабинети трябваше да бъдат приоритетно тествани за коронавирус, а тези с положителни проби трябваше незабавно да бъдат изолирани", казва Мунда. Но това не бе направено. Или - както пишат в разследващ доклад трима лекари от болницата "Папа Йоан XXIII" в Бергамо: "този факт, както и пълната липса на защитно облекло в началото, доведе до много смъртни случаи".  

За да разберат по-добре какво точно е сполетяло Нембро, кметът на селището Клаудио Канчели и математикът Лука Форести се заели да прегледат по-точно фактите. И направили неочаквано откритие: починалите хора в селището през първите месеци на годината били много повече от статистически регистрираните жертви на Ковид-19.

https://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F/a-53627476

Благодаря много, ще погледна. Разписания с правила има, дадени са инструкции и са разлепени на 100 места, обаче не се спазват, това ми е проблема. И въпреки, че това се вижда има едно удобно разсейване, че служителите го удариха през просото. Нищо, че и на вратата на сградата пише да се влиза само с маски вътре.

От началото на пандемията социологическата агенция SIFO публикува седмични измервания на доверието на шведите в правителството, Агенцията за обществено здраве, здравеопазването и други отговорни органи.

Резултати от проучването, проведено между 21 и 27 май (в скоби са резултатите от предишната седмица). Въпреки малкия спад в процентите, шведите продължават да имат високо доверие в Агенцията за обществено здраве, начело с Тенгеле.

Агенция за обществено здраве с Тенгеле: 70% доверие (78% миналата седмица)

Правителство: 48% (59% миналата седмица). Преди короната, доверието в правителството беше 30%, сега се радва на двойно повече одобрение.

Шведската агенция за гражданската защита и извънредни ситуации: 53% (58%)

Здравеопазване: 79% (82%)

Националният съвет по здравеопазване и благополучие: 40% (47%)

https://www.expressen.se/nyheter/fortroendet-for-regeringen-stor … ker-en-ny-signal/

Дано наистина е така и голяма част от шведите, а и всички прекарали заболяването по света имат имунитет.
Това, че антителата рязко намаляват след третия месец е притеснително. Към САРС например още си имат антитела преболедувалите го и някъде четох, че се предполага тези антитела да предпазват от Ковид-19.

Не съм видяла това мнение. Да, офис е мястото. За мен това е в графа обществена сграда, но може би греша. Няма пряка работа с клиенти на нашия етаж. Но дистанцията между служителите не се спазва. За яд от това, че аз нося маска е смешно да се говори. Аз си я нося, защото искам да се предпазя. Но идва колега, застава ми до главата, коментираме неща и няма маска, няма шлем, няма и дистанция. Работодателя е разписал правило в сградата само с маски. То не се спазва. Да разбирам, че остава на добрата воля на служителите работата, защото работодателя явно няма да се занимава с проблема? Все пак благодаря за мненията. Аз ще звънна на препоръчаните места. Защото ако работодателя не осъществява контрола все трябва да има кой да контролира работодателя...

"Д-р Петър Петров: Вирусът не е тук, за да ни убие, защото ако ни убие, умира и той"

Страхът от коронавируса беше по-голям от необходимото, той не ни помогна, а заради него взехме много емоционални решения. Не e точна информацията за всички, които са обявени за починали от коронавируса и след време ще има ревизия на много голяма част от данните, относно смъртността.

Това заяви пред Дарик инфекционистът д-р Петър Петров, който от 1991 година ръководи Инфекциозното отделение в университетската болница "Св. Анна". За специалиста, който има 44-годишен стаж в областта, настоящата пандемия не е представлявала нищо особено.

Д-р Петров е убеден, че с лекарствата само можем да помогнем, но "началникът, който определя реакцията на коронавируса с организма, е човешкият имунитет."
А как да продължим да се борим?

„Най-добрият начин е да си поддържаме имунитета на ниво. Как да стане това – добър сън, добра храна, добро настроение, положителни емоции. Ако имате желание – цинк, Витамин D, но не за дълго време, защото имунната система все пак има начало и край. И проблемът не е в лекарствата. Дори да открием ваксина, тя пак няма да го реши изцяло. Основният проблем ще остане имунитетът. От него зависи и колко ще живеем, и как ще боледуваме,” завърши д-р Петър Петров."

https://darikradio.bg/d-r-petar-petrov-virusat-ne-e-tuk-za-da-ni … -umira-i-toi.html

Ако единственото, което можем да противопоставим на коронавируса е нашият имунитет, укрепен с "добър сън, добра храна, добро настроение, положителни емоции" - за какво са ни лекари-инфекционисти?
Питам се просто, не че споря...

Не бяха ли оттам повечето пациенти, заразени в отделенията?

Изолацията, най-общо казано, беше най-практичното нещо, което направиха. Иначе щяхме да сърбаме голяма попара целокупно. Жалко, че в международен мащаб не им стигна на политиците смелост да издържат още малко и да се унищожи вирусът  изцяло.