Твърдя обаче, че изобщо не се върви към елиминация. Живеем си с вируса, стараем се да намалим разпространението и да държим под контрол локални огнища. Наесен не е ясно какво ще ае прави и това е най-големият казус.
Това, което се опитвам да кажа е, че навсякъде се прави компромис, с цел да се спаси каквото може от хубавия живот.
Даже в пребогатата Германия има стотици хиляди деца, на които единственото им свястно ядене в деня е в училището. Ако са болни или недай си боже нещо лошо се случва с тях, никой не би забелязал, ако не ходят на училище/градина. За някои деца, часовете в училище са единствените спокойни такива. Живеем в многопластово общество, нека не си правим илюзиите, че за всички карантината е разходки на въздух и гледане на филми.
Пак питам, твоето предложение за после какво е? Стигаме нула случая в България и после какво?