Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 27

Първото нещо което бих направила е да нямам нищо сладко вкъщи. Сега с ограниченото излизане, е по-трудно и да изтичаш до близкия магаззин да си купиш. Аз така направих, спрях да купувам и положих старание да нямам нищо под ръка. 
Другото важно нещо е, да проумееш, че този неконтролируем глад за сладко е зависимост като наркотичната и всъщност също толкова вредно, само дето ако не те убие, те инвалидизира. Вярно, не е за няколко месеца/години, но в един момент става необратимо и ако не искаш след 10-15 години качеството ти на живот да е в кофата и да пиеш хапчета с шепи като някои примери тук, си стъпи на врата и ще се справиш.

Няма "не мога", има само "не искам достатъчно". Чети и гледай в нета до какво докарва сладкото. А както и установиха напоследък, някои групи хора са в пъти по-рискови за въпросния вирус който циркулира и обикновено са такива с проблем със захарта. Та не е просто суета, ами съвсем реален риск за живота.

Ох, доста сме го бистрили, бях писала километрични постове за Монтесума, която избяга. The Дорис беше писала по въпроса.

Киселата среда не е добре за организма. За да свали киселинността той дърпа магнезий от костите и това е връзката диабет-остеопороза. Калият и магнезия се изпикават, но натрия бъбреците имат механизъм да го задържат и като няма достатъчно магнезий и калий, хоп, високо кръвно, остеопороза, ИР.

Има общо киселинността с ИР и оттам със слабеене.

https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0300908415002874

Панкреасът и черният дроб не работят добре в кисела среда. Бикарбонатът го произвежда панкреасът. Ако изпием бикарбонат, стомашната киселина го неутрализира и от основа + киселина в организма влизат сол и вода.

За да прави панкреасът бикарбонат пием цитрат.

В условия на кисела среда, каквато създават кетогенната и нискокалорична диети има опасност от камъни в бъбреците. Поне 20% от хората, които са кето и не пият допълнително цитрат развиват такива камъни.

В Нюкасълската калиевия цитрат е хакнат направо в Оптимакса.

Доказано е, че при хора с диабет 2 има дефект в панкреаса и намалено производство на бикарбонат. Бях пуснала линк. Има купища материали в Гугъл.

Човешкият организъм функционира най-добре при киселинност на урина около 7.

ДДД, гладът за сладко не изчезва за един ден. Яж сладко като ти се яде и намали бавно, но сигурно. Преди да си махнала въглехидратите не почвай мазнините. Магнезий, инозитол и фолат, цитрати, Б комплекс и пмъничко повече протеини помагат в началото. После изчезва.

https://goop.com/wellness/health/overcoming-sugar-addiction/

Чела съм, че ниацин помага много, но не можах да го пия. Ставах огнено червена и спрях, а то се почвало по малко.

Невена, благодаря ти за информацията. Това обяснение съм го пропуснала в темите назад. Явно имам нужда да си ги препрочитам отвреме навреме.

И още нещо с риск да досадя за стотен път.

Кафето, алкохолът, цигарите влияят отрицателно на инсулиновата чувствителност отчасти, защото правят средата кисела. Не сме безгрешни и повечето от нас понякога пушим, пием кафе, алкохол, ядем повече протеини. Затова е важно да пием цитрат ако урината е кисела.

Да добавя за кафето. То понижава усвояването на инозитола, а той е жизнено важно вещество. Аз не мога да спра кафето, по-скоро ще си направя сепуко, но мога, веднъж на 2-3 дни да не пия кафе 6-7 часа и да глътна инозитол с фолат. При мене те са в коензимирания Б комплекс.

При кетогенната диета в медицински условия заради епилепсия също дават калиев цитрат. Калият е по-алкализир от магнезия. При нас проблемът е, че калият е антагонист на магнезия и го намалява, а ние и без това го нямаме. Затова ми се струва разумно да увеличим и магнезия.

И докато не съм забравила - при значително наднормено тегло има повишено отделяне на киселина, защото адипозната тъкан пречи на дълбоко и правилно дишане. Събира се повече въглероден двуокис и той се комбинира с вода и се получава киселина.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Obesity_hypoventilation_syndrome

Тук е обяснено най-добре. Има я и формулата.

Ма алинна го натяквам, защото при нея има вече проблеми с бели дробове, депресия, а те са свързани с проблемите в дишането. Решението е...... загуба на излишното тегло, което пък е зависимо от ИР.

Нормален човек може да отслабне без проблем и с перманентно кисела урина, но това не значи, че ще седи в добро здраве.

При себе си усещам разликата. Наскоро се омързеливих и чак вчера пих цитрат и магнезий. Чувствам се по коренно различен начин, по-добре.

Много ви благодаря за съветите!
До преди 3-4 години нямах проблем със сладкото, даже не съм го обичала. Много рядко съм се хранила ВВ- не ям ориз, картофи, хляб. Изведнъж стана. 😔 Не е всеки ден, не мисля постоянно за него, но често се случва. Плодовете много ме блазнят, обожавам ги. Обаче след тях не се чувствам добре- озверявам от глад и после целия ден мисля за сладко. 
Миоки, знам, че е вредно, знам и че високата КЗ е благоприятна за вируса, обаче нещо му изтървах края тези дни. Така е, права си- няма не мога. Възхищавам ви се на волята, момичета. Взимам се в ръце и започвам. Нямам много кг за сваляне, но с това темпо на качване, ако не направя нещо, ще станат. А и започнах да трупам и на корем. 
Невена, прочела съм почти всичките ти съвети към другите момичета. Много са полезни. Няма да те карам и аз да повтаряш всичко наново. Имах нужда от насока , защото от година се лутам между режимите и не мога да разбера с кое да започна- кето, аткинс, нюкасълска....в главата ми е каша. Знам само, че въглехидратите не ми се отразяват добре. Още от днес започвам- месо/яйца със зеленчучи и витамините.
Благодаря ви за отговорите!

Поне мен докато свикна да се храня по този начин, ме спираше точно това - знаех че изям ли нещо дето не трябва, после цял ден ще има да съм гладна и кисела и физически няма да се чувствам добре. Освен очевидното съзнаване че това е лошо за здравето и фигурата ми. Тези ефекти вече не са толкова силни, след близо 2 години на режим, но аз и вече тези неща просто ги игнорирам, за мен те не фигурират като храни като си планирам пазаруването и храненето. Може и да изям нещо или да изпия някоя бира понякога, но това са такива изключения каквото е торта на рожден ден за някой друг - глезотия. Никой не яде торта всеки ден, дори и тези дето не се пазят от въглехидрати, нали?
Повечето пъти не се изкушавам и на работа вече, а там постоянно някой взема и предлага на всички я солети, я бисквити, я нещо си друго от обичайния джънк дето се подхапва между другото, отделно по рожденни дни в колектива и прочие. При двуцифрен брой хора на едно място винаги има някой нещо да предложи. Свикнахме си вече - аз да ги игнорирам като ми тикат под носа нещо такова и те да не ми се чудят че отказвам и да не настояват.

Аз като съм на работа нямам проблем- не ми се прияжда сладко. Дори, когато приготвям за семейството си нещо сладко, пак не изпитвам нужда. Но има моменти, в които просто е по-силно от мен. Получава се като някакво емоционално хранене, от което ми е трудно да изляза после с дни. Има моменти, в които ми прималява, разтреперват ми се ръцете, причернява ми, пресъхва ми устата. Мисля си, че може би това се дължи на ниска КЗ, защото като хапна нещо сладко и се оправям. Дори в тези моменти се старая да избягвам въглехидратите. Мисля да спра и ядките, май и те доста ми пречат.
На обяд хапвам месо със зеленчуци, обаче ако е риба да речем, след час съм гладна. Тогава ям ядки (доста), малко кисело мляко и малко плод. По този начин се опитвам да избегна яденето на сладки неща. След това хранене се чувствам доста зле. Става ми тежко, доспива ми се. Затова си мисля, че може би нещо не е наред с инсулина. Но разбира се без изследване само си гадая. След това веднага започвам някакви упражнения, макар че едва се движа, с идеята да изгоря поетите въглехидрати. Понякога след това не вечерям. Знам, че тези ядки и киселото мляко са ми проблема. Ще пробвам да ги заменя със зеленчуци- краставици. Иска ми се, докато сме в ИП да успея да поправя храненето. Да видим дали ще стане.

Ето това е номерът, след като успееш да задържиш малко и видиш колко по-добре се чувстваш, е много по-трудно да се върнеш към навиците или да посегнеш към храните, които те карат да се чувстваш зле. Едно е да ти го говорят други, друго е сам да го изпиташ. Не е въпрос на воля.

D_D_D, притреперването е 100% от ниска захар, обаче тя пада ниско защото преди това си яла нещо, което ти е вдигнало прекалено много инсулина - нарушена обмяна на ВХ имаш и решението е спирането им.

И аз си мисля за нарушена обмяна на ВХ. Това, което не ми е много ясно е, ако се храня само с месо и зеленчуци дали ще е по-добре или не. Дали заради недостатъчно количество мазнини изпитвам това желание за въглехидрати.

Точно така, не е въпрос на воля. Волята трябва, за да вземеш решение да си промениш храненето/живота, да смениш работа и прочие. Когато ядеш храни които те засищат и не ти провокират желания за сладко или за друг джънк и не те карат постоянно да ти се хапва нещо Е лесно.  Тогава става лесно- просто слушаш (и успяваш да чуеш) сигналите на тялото ти. И аз съм имала нерационални желания да ям нещо- често даже без значение какво- и знаех, че не съм всъщност гладна, но сякаш ми липсваше нещо...И не можех да изпитам истинска ситост. А с правилното хранене било толкова лесно Аз лично започнах плавно с ВМ-НВХ, постепенно първо намалявах и после премахвах храни- захар в кафето/сладки неща, хляб/тесто, картофи/ориз/бобови, сладки плодове....Позволявах си по 1 квадратче шоколад 81-85%, заквасена сметана също, малко горски плодове или ядки- това ми бяха поглезванията.

Инозитол+фолат колко време се прие и прави ли се пауза на определен интервал от време?

Ами нищо не ти пречи да пробваш. Аз даже съм изключила и зеленчуците. От недостатъчно мазнини ще си гладна, а не с повише апетит за сладко. Повишения апетит за сладко е в следствие на зависимостта от него.

Така е, не пречи да пробвам. Работата е там, че не знам с кое да започна. С пълно отказване от въглехидрати ( имам предвид млечни и плодове и зеленчуци) и съответно увеличаване на мазнините, или постепенно- да започна с много салати и месо и да изключа ядките и млечните. Ориз, картофи, хляб, захар, не ям. Като изключим “кризите”, за които ви споменах. Те са веднъж на 2-3 седмици. През останалото време се старая да се храня изчистено. Сутрин не закусвам- пия чисто кафе, на обяд ям месо със зеленчуци. Следобяд ям ядки или протеинов/ веган бар, на вечеря същото като на обяд, но тогава добавям и чедър или друго мазно сирене и кисело мляко понякога с плод и/ или ядки. Така се храня, когато се ограничавам. Явно обаче не е правилно, щом нямам енергия, не се чувствам добре и качвам кг. Може би и тези въглехидрати са ми много.

D_D_D, а дали си обръщала внимание дали тези кризи съвпадат с някакви етапи от цикъла? Преди цикъл, преди/около овулация? Тъй като пишеш на 2-3 седмици и се зачудих дали няма връзка.

Аз затова писах една преса кафе, за да намекна, че кафето ми е слабо-шварц кафе. Нескафето го спрях от няколко дни, защото започнах да залитам, обаче умишлено не си меря кръвното, защото преди бях залепена за апарата и само се паникьосвах.
 Млечни обожавам, ама ги спрях, защото дебелея от тях.
Ами писах , че съм била на диети, защото и когато бях слаба, аз постоянно се съобразявах какво ям, защото по принцип съм предразположена към дебелеене. От страна на майка ми всички са дебели. От страна на баща ми-всички са слаби. Татко цял живот, да ми е жив и здрав, яде като слон, а тежи като балон. А как яде сладко този човееееек. Обаче колкото пъти му замерим захарта, все е 4-4.5. То понякога и на 3.8 е падала. Като няма сладко, направо гребе с лъжица от захарницата...
Аз въглехидрати започнах да ям преди 8 години. По някаква причина загубих сонтрол над волята си. Това съвпада, може би, неслучайно, със смъртта, на съпруга ми-бащата на сина ми. Но не започнах да дебелея веднага....После започнах да злоупотребявам и със сладко...При положение, че от ученичка не съм яла хляб, аз изведнъж започнах да си мажа препечени филии с масло и не можех да се спра....Не знам какво се случи с волата ми, при положение, че на 24 години съм била по цяла седмица на дестилирана вода /по лечебния глад на Пол Брег/ и не съм подивявала....И сега проблемът е липсата на воля и , че съм се самонамразила. Обаче обожавам близките си и този път съм решила, че ще се взема в ръце заради сина си и мъжа си, защото виждам какво им причинявам застанала с празния поглед, гледаща в една точка, или постоянно ревяща, или пуфтейки като локомотив, защото едва се сгъвам да си обуя обувките....
Вчера като слязох да храня уличните котки, реших да се опитам и сама да отида до магазина.. Върнах се поне 5 пъти......Накрая успях, но не знам дали скоро пак ще мога да си го причиня...Затова се върнах към антидепресантите, защото без тях и до входа не мога да сляза сама и да нахраня котетата... Много ми е мъчителна липсата на сладко. Храня се много качествено, но  пак потрепервам за сладко. Алкохолът не ми липсва, защото не е бил толкова проблемен. Явно съм  преекспонирала доста желанието си за питие, та е излязло едва ли не, че имам зависимост. Е, лятото най-много да преритам за бира. Може би от януари насам съм пийнала веднъж вино и 2 пъти коняк, защото ми писна да чета, че алкохолът предпазвал от коронавирус. Ми тя всяка втора публикация във фейса е такава....Не обичам месо, ама нииииииикак не го обичам, но се насилвам и ям. За сметка на това обожавам гъби и яйца, ама ако злоупотребявам с тях и те ще ми станат противни. Прекалееееееееено силна е вътрешната ми съпротива. Много трудно е да тръгнеш сам срещу себе си, дори да е за добро....