Частни училища-информативно-дискусионна тема 39 - продължава дистанционното обучение

Малко ми неудобно да говоря в тема, в която всички потребители изгеждат толкова наясно с училищата, правили са си проучвания, активно се интересуват и т.н, Аз, признавам си, съм била по-скоро в категорията родители, които са се самопоставяли в групата "ЧУ не са за нас". Бързам в моя защита да кажа, че тогава с още по-голяма сила битуваше онова мнение на провалените ЧУ, които са само за  разглезените нагли тъпи деца на хората с пари, с мнооого пари. (Както обичам да казвам, никой не може да ти сложи по здрави окови от теб самия! ) Но така или иначе, погледа ми е бил ограничен. Имам няколко епични разпри с директора на едно от силните училища в София. Толкова епични, че се е обръщал по комнада "кръгом" в коридора като ме видеше случайно докато си прибирам децата. Не си мислете, че истерично съм крещяла. Не, задавах въпроси. Неудобни. Взъпитано. Но чиновниците в училищната администрация имат черен колан в усещането на собствената си власт, величие и "казах". Малко като разговора ми с Нико вчера и днес - Аз ги питам "извинете, Г-н Директора, кога мога да го намеря? кога ще бъде на работа? Те ти отговарят "Ама вижте какво, не ми дръжте такъв тон, Г-н Директора е много зает. Добре де, питам аз, това какво ще рече -след една седмица,пет, три месеца? Аз не ви питам колко е зает, аз ви питам кога. Та чисто и просто ми отговорете, например, след 1 година. Не е трудно.
Тази нотка на командно подинение ме побъркваше.
Изпитвах огромен респект към учителката от 1-4 клас на голямата ми дъщеря. Има потребител тук, който сигурно помни как купихме тв с двд и мултимедийни дискове. Представяте ли си. После и принтер и купихме. Еми това нормално ли е. Щкафчета купихме. Егати неплатеното училище. Не мога да кажа същото за тази на малката. Бррррр, тръпки ме побиват. Да не говорим за интригата при записването на малката в първи клас. Боже, каква глупост беше. Госпожата, която три години поред прегръщаше малката ми шерка и се усмихваше и радваше как ще бъде в нейния клас _{(между другото съвсем ненарочно действие от моя страна- просто малката много се радваше като я среща, когато прибирахме каката).}
изведнъж се оказа, че не е доволна от това какво пише в графата професии на родителите и някак си не бяхме разпределени при нея - за тия дето пе тръгнат да спорят, че не зависи от нея - точно от нея си зависеше - влязох да ги търся докато разпределяха класовете! та...Огромно разочарование. Огромно. Не за мен, за детето. Аз тая попара я знам от времената на моите ученически години. Е нормално ли е да не са се променили много нещата от тогава?
Второто училише на децата ми не беше зле. Всъщност беше много зле, но някои от учителите бяха разкошни, което направи нещата хубави. Други учители, обратно, не понасях и се стигна до мега скандал, в който забраних на детето ми да стъпва в часовете. за съжаение не стегната и оптимизирана система  в ДУ позволява пагубни абсурди. По-лошото е, че хората нямат против, вдигат рамене и казват "ми така е, какво да се прави". да се мисли, да се търсят алтернативи?!
В гимназиален етап проблема се реши с ЧУ за едната и специализирано за другата шерка. За специализираното училише не искате да знаете. Съвършенно различна тема, с много много много място за критика!

Няма да се отплесвам повече. Но ако знаех достатъчно навреме, ако се бях интересувала навреме, най-вероятно щаха да са други изборите.
Но пък веднага се сещам за разни ЧУ, за които също до мен са стигали този тип отношения на власт и "аз командвам".  Та трябва да се чете, мисли информира и тогава да се действа.