Здравейте,
от много време чета форума и най-накрая се реших да си създам акаунт. Създавам и тази тема, тъй като след месеци ровене из форума намерих много малко информация по тази тема. Информацията на която попаднах беше и от преди доста години, предимно между 2009г и 2014г. Надявам се, че тези от вас, които са имали щастието вече да изживеят няколко месеца с осиновените си деца да разкажат за изживяванията си. Как протичаха дните ви, какви проблеми имахте, какви притеснения се породиха у вас, какви бяха положителните изживявания, какво обичаха най-много децата ви в този период и от какво имаха най-много нужда(освен от безгранична любов и търпение). От това, което изчетох някой деца не желаят да бъдат докосвани и отнема време докато се отпуснат и позволят прегръдки, други не искат друго освен прегръдки. Надявам се, че темата ще породи интерес у вас и че ще се радвате да споделите вашите изживявания.
А сега ще ви разкажа и малко за себе си и защо това ме интересува. В момента живея в Германия с партньора си, но ни предстои завръщане в България в близките месеци. След като се установим плануваме започване на процеса за осиновяване. Обмисляме в документите да посочим, че бихме осиновили дете (деца) до 5 годишна възраст. Вече съм прочела няколко книги на английски и следя няколко различни блога на тема осиновяване. Но ми се иска да чуя и изживявания на сънародници, които са минали по този път.