Адаптация на осиновеното дете с осиновителитеи

  • 13 924
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 14
Здравейте, създавам тази нова тема, поради притесненията, които възникват вероятно при повечето осиновители, осиновяващи дете за пръв път.
В процес на осиновяване на дъщеря ми съм, която чаках 3 години и 8 м. Делото е насрочено за другата седмица. Проблемът, който съм сигурна, че ще имам произхожда на първо място от факта, че детето е в т.нар. първи пубертет, (3г.) за който научих от психоложката, изготвила доклада. Дъщеря ми е отглеждана от приемна майка и нейната родна дъщеря, от раждането си до настоящият момент. Детето е силно привързано (нормално и обяснимо) към ПМ. На нас със съпруга ми при всички срещи, които проведохме, общо 5, се усмихва, но е резервирано. Изключително съм притеснена от факта, че детето изпада в истерия, крясъци и плач от влизането и пътуване с автомобил, а така и иначе нямаме друг начин да я доведем до родния ни град. Не зная дали и други осиновители са имали такъв проблем и по-важното, как са се справили. Детето пътува без проблем в такси без детско столче, но с приемната майка. След две седмици ще я вземем и съм в тих ужас как ще я вкараме в колата и ще я сложим в столчето. Да не говорим за стреса от раздялата с приемната майка, която дъщеря ми счита за родна. Благодаря предварително на всички, които ще се отзоват на поста ми, който стана доста дълъг, но ще очаквам с нетърпение съвети и мнения.

# 1
  • Мнения: 13 660
FBID1018997025
поклон, всичко ще бъде наред.
Първото за което се сещам е, ако имате възможност вземете и ПМ за няколко дни вкъщи. Да има възможност детето първо да свикне с новата обстановка и през тези дни постепенно тя да отсъства за по час-два от дома. Успех.

Последна редакция: пн, 22 авг 2022, 16:53 от Пролетно цвете

# 2
  • Мнения: 513
Сложно е, но децата са адаптивни. Спомням си деня, в който дойде братовчед ми ... Беше на същата възраст (около 3). Ние малко по-големи. Бяха ни взели да построим с него, за да е заобиколен от деца. Плачеше много, изпадаше в истерия, ако трябва да се къпе. Постоянно повтаряше аз съм Ники, не Тони...
В началото ще е много трудно. Но с много любов и търпение нещата се получават!!! Ще се адаптирате взаимно един към друг. Съветвам ви да не вземате приемната майка. Понякога резките промени са по-правилни, защото са крайни...
ПП: днес имам един страхотен братовчед, който знае, че е осиновен. Но взаимно знаем, че по-хубаво семейство няма как да имаме Wink

# 3
  • СИ
  • Мнения: 4 403
Няма да е лесно. Детето е по-големичко и е свикнало с приемната майка. Може да пътувате с нея с колата и да ви гостува една вечер. На сутринта като се събуди детето, вече ще я няма. Да... Ще бъде тежко. Ще има много рев, истерия и тръшкане. Не изпадайте в паника и не се чувствайте виновни пред детето. Нито се опитвайте да го залъгвате с подаръци и лигавене. Не се опитвайте да го купувате. Дръжте се нормално с него. Ще имате тежък период на адаптация. И му обяснете максимално рано. Така или иначе е добре да изпреварите "доброжелателите".

# 4
  • Мнения: 12 629
Приемната майка и психолога би трябвало да подготвят детето за новото му семейство. Не вземайте приемната майка с вас, но говорете на детето как ще го вземете, как вие сте мама и (тати), колко е хубаво у дома...

# 5
  • Мнения: 14
Нито ПМ, нито психоложката я подготвят, за съжаление. Напротив, страхувам се, че ПМ крайно непрофесионално се е отнесла към служебните си задължения, като съдя по думите й - много ще ми е трудно да се разделя с нея...

# 6
  • при него
  • Мнения: 1 262
Ооо, моето се дра в колата 80 километра... кански рев... аз му пеех, мъжа ми шофираше.
Измори се и заспа.
Нормално е да се стресне детето, няма страшно, ще му мине. Всичко за негово добро се случва. Дишайте дълбоко. Децата плачат, понякога, като на заколение.
Аз приемна майка в къщи не бих поканила. Било каквото било, нов живот и точка.

# 7
  • Мнения: X
Случайно попаднах на темата. Не разбирам какво лошо има приемната майка поне да пътува с детето. Ако тя дойде с вас и именно тя (единствения до сега човек, на когото има доверие) ви го "предаде", "повери", то ще ви възприеме по съвсем различен начин.

# 8
  • Мнения: 12 629
Особено след като ПМ не подхожда много професионално и детето я възприема като майка, а не като отглеждащ го/ леля, баба и т.н, то шокът ще е огромен, но аз трудно бих й се доверила да знае къде е детето. Ами ако реши в последствие да се натрапва?
Дъщеря ми беше на 3г и 4м, когато си я взех и познаваше БМ, беше редовно посещавана от нея. Толкова редовно, че дори след делото й бе разрешено да посещава детето! Та и аз като си я вземах, щом усети, че тръгваме нанякъде изпадна в див рев, та чак повърна. И понеже пътят ни минаваше през Шипка, познайте как нагоре повърна още два пъти, а на слизане на всеки завой молех шофьора да спре. Той колата си я беше прежалил, ама детето рева 4 часа отчаяно и накрая от изтощение заспа. Много дълго време ме отхвърля и търси път назад, провокациите нямаха край. Минахме и през тотален отказ от храна, буквално можеше да умре от глад в ръцете ми. Помощ и подкрепа 0! Преодоляхме го много трудно, но си остана нарушената привързаност, а минаха почти 9 години. Дори от тази година той е водещата диагноза в ТЕЛКа.
Второто дете го взех от приемно семейство на 4м и 15 дни. Страхотно обичан и обгрижен, първо приемно дете. Там всичко е наред, а с приемната майка още поддържаме връзка дори два пъти й ходихме на гости.

# 9
  • Мнения: X
Жената ако е искала да осиновява е щяла да го е направила. Инициативата да е приемна (временна) майка си е преди всичко нейна, не е там въпроса. И детето е на такава възраст, че ще я забрави, но това, което ще преживее точно сега, това е важно. Не само за него, а и за осиновителите ще е много по-добре да не ги възприеме като врагове.

# 10
  • Мнения: 12 940
Нямам опит с осиновявания, но си представи друга гледна точка.
Представи си, че едно дете, отглеждано от родната си майка до 3 години и 8 месеца в чужбина, се налага да бъде поето от баба си за някакво време. Същото е. Това се случва на всички, които имат деца в чужбина и когато внуците идват да карат лятото в България. Искам да кажа, че много хора са в подобна ситуация, не непременно с осиновено дете.

Ето какво мога да ти препоръчам, само че е възможно единствено, ако приемната майка се съгласи. Иди да поживееш с тях една седмица. Детето да започне да те приеме като негов човек. Ако не е удобно да спиш у тях, спи на хотел. И максимално ти се грижи през деня за детето, и със, и без присъствието на приемната майка.
Проблемът няма да се изпари, но нещата ще станат малко по-поносими.

За 80-те км се сещам само да пренасяте детето, когато спи. Да, почти 4-годишно не спи като бебе, но само това се сещам. Може би ще помогне, ако приемната майка дойде да го придружи. Все пак това едва ли й влиза в задълженията.

# 11
  • Мнения: 14
Километрите са доста повече от 80. Приемната майка има договор с РДСП и от следващия ден на влизане в сила на съдебното решение вече е ангажирана с друго дете, така че е невъзможно да ни придружава или да остава с нас. От деня на предаване на детето, който е и датата на влизане в сила на решението на съда, приемната майка няма как да се занимава с нас.  Зная, че предстоящите дни ще са тежки първо за детето, а и за нас, но няма никаква друга възможност. Направихме повече срещи от всеки друг. Тя ни познава, усмихва се и ни се радва, но това е крайно недостатъчно за детската й психика. Това ни плаши. Пътят е дълъг, а тя изпитва ужас от кола. Даже не съм сигурна, че въобще ще заспи.

# 12
  • Мнения: 12 629
Твърде възможно е да не заспи. Ако изпитва ужас от кола, бих тръгнала с автобус или влак.

# 13
  • при него
  • Мнения: 1 262
Прекалено много се притеснявате.
Да, дете е, да, ще се стресне, но всичко ще отмине.
Моля ви се, има такива истерични деца по площадките, ще кажеш, че всеки ден ги отделят от ПМ....

# 14
  • Мнения: X
Особено след като ПМ не подхожда много професионално и детето я възприема като майка, а не като отглеждащ го/ леля, баба и т.н, то шокът ще е огромен,
Но как иначе би следвало да я възприема едно дете, което е отглеждано от нея от бебе? На тази възраст (и не само) децата имат нужда от топлина и любов, а не от професионално отношение. След като детето я обича като майка, значи тя си е свършила работата, а именно дала му е любов и топлина. Не ми харесва тонът, с който се говори за приемната майка. Тя не е машина за професионални действия. И, след като детето ѝ има доверие, тя би могла да помогне за прехода му към новото семейство.

Общи условия

Активация на акаунт