Адаптация на осиновеното дете с осиновителитеи

  • 11 616
  • 36
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 14
Здравейте и благодаря за пожеланията! Вярвам, че при Вас нещата ще се случат по-бързо. Истината е, че децата в Регистъра на осиновяваните са твърде малко в сравнение с този на кандидат-осиновителите и може би това е една от причините нещата да не се случват по-бързо. Другата причина са именно критериите, които се залагат.
Ние подадохме документите през м. август 2018 и бяхме вписани през м. ноември същата година. Още тогава ни обясниха, че по поредността на вписването ни в регистъра и въз основа на критериите, които имахме за детето - момиче от 1 до 3 г., здраво, от български произход, ще се наложи да чакаме, тъй като това са твърде стеснени критерии, каквито повечето от кандидат-осиновители също са заложили. Разбира се ние тогава наивно си мислехме, че процеса ще отнеме около година.
Два месеца преди да изткат 2-те години получихме писмо от РДСП, ако желаем да подновим регистрацията си, което и сторихме, защото не можем да си представим да се откажем. След 3-та година и множество разговори със социалните служби в родния ни град и в София, където естествено почти нищо не казваха, решихме да увеличим горната граница на 5 г. Тази година на рождения ден на съпруга ми получихме така дългоочакваното писмо от социалните, 4 месеца преди да се пререгистриме за трети път. Изстрадахме си дъщеричката, която се оказа, че е родена месец след първото ни вписване в регистъра.
При нас,  обаче имаше още едно препятствие, което е забравила първата ни среща, тъй като БМ на първата годинка на детето е депозирала искате за връщането на детето, независимо от отказа й още в родилния дом. Та, тази административна процедура и вторият й отказ  са отнели още година и половина, след които профилът на детето ни в регистъра е отново активиран, и живот и здраве, утре е датата на делото в съда. Това е. Стискам палци при Вас да е по-ускорена процедурата, за да можете по-бързо да гушнете своето щастие.
Хубав ден и бъдете здрави.
Всичко ще бъде наред.
Поздрави от морето.

# 31
  • Мнения: 11 737
Аз чаках 2 г без двайсети дни за предложение със същите критерии - момиче, здраво, бг произход, 0-5г. Година след вписването ми в регистъра, промених и написах, че бих взела и дете с лечимо заболяване или леко увреждане. Това обаче беше отразено в досието ми много по-късно, на практика няма и три пълни месеца след това получих предложение. При тази промяна се оказа ключова, а годината беше 2013 е тогава имаше доста вписани деца в регистрите.
beach_please, към днешна дата и с по-малко ограничаващ профил се чака повече от година и половина.

# 32
  • Мнения: 304
Първо, сърдечно благодаря на авторката. Изстрадано и чакано е детенцето ви, много щастие ви пожелавам от сърце ❤️❤️❤️и вярвам, че то предстои.

Нашите критерии са: момиче от 0 до 4 години, здраво или със заболявания, лечими в България, без претенции за произход, но без много видими ромски черти, като дебело подчертахме, че за нас това е единствено много тъмен цвят на кожата.
Ние сме сравнително млада двойка на около 35г средно, нямаме собствени деца,  с много добро материално положение, въпреки че това няма никакво значение... Подготвила съм се за поне година чакане.. Че и повече. Не се залъгвам, че ще стане по-бързо, за да не се разочаровам допълнително. Стига ми, че някога ще стане ❤️

И аз съм на морето цялото лято, поздрави на всички.

Успех на делото 🙏

# 33
  • Мнения: 11 737
Единственият ограничаващ критерий е полът, така че до две години се надявам, че ще стане.
Един съвет, може би е по-добре да напише "да не е с тъмна кожа", защото има ромчета със светла кожа и деца от друг произход, в т.ч и български с тъмна кожа.

# 34
  • Мнения: 14
Здравейте на всички, които се интересуват т темата за адаптацията на осиновеното дете - първи дни.
Притесненията ни (огромните ни притеснения) относно пътуването до града (селото), в които ще живее нашето щастие, не се оправдаха, както някои от вас писаха. Дали защото взимането от приемната майка беше редица обяд, дали защото ние, като родители направихме и невъзможното, за за е комфортно на детето като усещане, не зная, но вашето слънце, напук на очакванията беше повече от спокойна, ако и да изпадаше в истерия да се качи в кола преди това. За 300 км спряхме само един път. В столчето се въртеше, но не негодуваше и така, както бяхме планували първо спряхме в селото, където е нашата къща ( на 40км) от града, в който преимуществено живеем през седмицата. Решихме, че тъй като през целият си живот досега е живяла на топъл, сух климат в центъра на България, е възможно от морския, влажен въздух да има дихателни проблеми. Оказа се, че нашата принцеса няма такива проблеми, слава богу не й става лошо и в автомобил, въобще е идеалното дете. Дано сме а заслужили и ние. След 2 часа на селски въздух а върнахме в града без никакви проблеми. Огледа се в апартамента, прегледа като на митницата всичко, малко хапна и заспа. Ще спестя следващите 6 дни, тъй като са напасване и показно, за нас, нейните родители. Сега започва да се отпуска и да ни манипулира, като всяко дете на нейната възраст. След рев, тръшкане и истерия за почти всичко, което не и е по вкуса, и след като разбра, че тук няма да й минат номерата, както са минавали при приемната майка, започва да се успокоява. Някакси не мога да се съглася с мнението на психолога, че това е първи пубертет ( на 3 г.). Според мен е просто проява на характер. Не познавам ( а и не горя от желание) да познавам биологичните й родители, но с всеки изминал ден, гледайки поведението ва детето си и начина му на присъствие в живота ни, откривам и лоши, и добри прояви на характера й. С всеки изминал ден дъщеря ни се променя, научавайки нови и нови неща. Сега се опитваме само да се адаптираме един към друг. Другото ще оставим за по-късно.
Пиша това, за да има още едно мнение в такива ситуации. Дано съм била полезна.
Поздрави от морето.

# 35
  • Кърджали
  • Мнения: 136
Да споделя и аз своя личен опит с ПМ. Юли месец осиновихме дъщеричката си която беше на 1 година. Пътуването ни мина добре но ужасът започна след това у дома. Детето спешу сама в количка и се хранеше само с пюрета. Когата се чухме с ПМ тя каза че така и е било по лесно. Вода пиеше само от шише с биберон като лягаше на земята и лапаше бибата. Сега се опитвам да различаваме кубче от камионче но ще мине доста време докато я научим. Мога да кажа ме с моята дъщеря ПМ не се е занимавала. Сега се чудим как да и направим коледна фото сесия защото не се спира на едно място и е постоянно в движение.

Последна редакция: ср, 07 дек 2022, 14:49 от gitte

# 36
  • Мнения: 1 400
Прочетох мненията и искам само да кажа, че трябва да изпитвате голямо уважение към приемната майка за обичта, която е имала към вашето дете. Непрофесионално, не знам си какво отношение, номера, но е обичала детето 3г. Много, много трудно е да се гледа дете, отраснало без любов.
Казвам го като години наблюдател на близко приемно семейство и около тях какво се случва.

Общи условия

Активация на акаунт