Адаптация на осиновеното дете с осиновителитеи

FBID1018997025
поклон, всичко ще бъде наред.
Първото за което се сещам е, ако имате възможност вземете и ПМ за няколко дни вкъщи. Да има възможност детето първо да свикне с новата обстановка и през тези дни постепенно тя да отсъства за по час-два от дома. Успех.

Сложно е, но децата са адаптивни. Спомням си деня, в който дойде братовчед ми ... Беше на същата възраст (около 3). Ние малко по-големи. Бяха ни взели да построим с него, за да е заобиколен от деца. Плачеше много, изпадаше в истерия, ако трябва да се къпе. Постоянно повтаряше аз съм Ники, не Тони...
В началото ще е много трудно. Но с много любов и търпение нещата се получават!!! Ще се адаптирате взаимно един към друг. Съветвам ви да не вземате приемната майка. Понякога резките промени са по-правилни, защото са крайни...
ПП: днес имам един страхотен братовчед, който знае, че е осиновен. Но взаимно знаем, че по-хубаво семейство няма как да имаме

Няма да е лесно. Детето е по-големичко и е свикнало с приемната майка. Може да пътувате с нея с колата и да ви гостува една вечер. На сутринта като се събуди детето, вече ще я няма. Да... Ще бъде тежко. Ще има много рев, истерия и тръшкане. Не изпадайте в паника и не се чувствайте виновни пред детето. Нито се опитвайте да го залъгвате с подаръци и лигавене. Не се опитвайте да го купувате. Дръжте се нормално с него. Ще имате тежък период на адаптация. И му обяснете максимално рано. Така или иначе е добре да изпреварите "доброжелателите".

Приемната майка и психолога би трябвало да подготвят детето за новото му семейство. Не вземайте приемната майка с вас, но говорете на детето как ще го вземете, как вие сте мама и (тати), колко е хубаво у дома...

Нито ПМ, нито психоложката я подготвят, за съжаление. Напротив, страхувам се, че ПМ крайно непрофесионално се е отнесла към служебните си задължения, като съдя по думите й - много ще ми е трудно да се разделя с нея...

Ооо, моето се дра в колата 80 километра... кански рев... аз му пеех, мъжа ми шофираше.
Измори се и заспа.
Нормално е да се стресне детето, няма страшно, ще му мине. Всичко за негово добро се случва. Дишайте дълбоко. Децата плачат, понякога, като на заколение.
Аз приемна майка в къщи не бих поканила. Било каквото било, нов живот и точка.

Случайно попаднах на темата. Не разбирам какво лошо има приемната майка поне да пътува с детето. Ако тя дойде с вас и именно тя (единствения до сега човек, на когото има доверие) ви го "предаде", "повери", то ще ви възприеме по съвсем различен начин.

Особено след като ПМ не подхожда много професионално и детето я възприема като майка, а не като отглеждащ го/ леля, баба и т.н, то шокът ще е огромен, но аз трудно бих й се доверила да знае къде е детето. Ами ако реши в последствие да се натрапва?
Дъщеря ми беше на 3г и 4м, когато си я взех и познаваше БМ, беше редовно посещавана от нея. Толкова редовно, че дори след делото й бе разрешено да посещава детето! Та и аз като си я вземах, щом усети, че тръгваме нанякъде изпадна в див рев, та чак повърна. И понеже пътят ни минаваше през Шипка, познайте как нагоре повърна още два пъти, а на слизане на всеки завой молех шофьора да спре. Той колата си я беше прежалил, ама детето рева 4 часа отчаяно и накрая от изтощение заспа. Много дълго време ме отхвърля и търси път назад, провокациите нямаха край. Минахме и през тотален отказ от храна, буквално можеше да умре от глад в ръцете ми. Помощ и подкрепа 0! Преодоляхме го много трудно, но си остана нарушената привързаност, а минаха почти 9 години. Дори от тази година той е водещата диагноза в ТЕЛКа.
Второто дете го взех от приемно семейство на 4м и 15 дни. Страхотно обичан и обгрижен, първо приемно дете. Там всичко е наред, а с приемната майка още поддържаме връзка дори два пъти й ходихме на гости.

Жената ако е искала да осиновява е щяла да го е направила. Инициативата да е приемна (временна) майка си е преди всичко нейна, не е там въпроса. И детето е на такава възраст, че ще я забрави, но това, което ще преживее точно сега, това е важно. Не само за него, а и за осиновителите ще е много по-добре да не ги възприеме като врагове.

Нямам опит с осиновявания, но си представи друга гледна точка.
Представи си, че едно дете, отглеждано от родната си майка до 3 години и 8 месеца в чужбина, се налага да бъде поето от баба си за някакво време. Същото е. Това се случва на всички, които имат деца в чужбина и когато внуците идват да карат лятото в България. Искам да кажа, че много хора са в подобна ситуация, не непременно с осиновено дете.

Ето какво мога да ти препоръчам, само че е възможно единствено, ако приемната майка се съгласи. Иди да поживееш с тях една седмица. Детето да започне да те приеме като негов човек. Ако не е удобно да спиш у тях, спи на хотел. И максимално ти се грижи през деня за детето, и със, и без присъствието на приемната майка.
Проблемът няма да се изпари, но нещата ще станат малко по-поносими.

За 80-те км се сещам само да пренасяте детето, когато спи. Да, почти 4-годишно не спи като бебе, но само това се сещам. Може би ще помогне, ако приемната майка дойде да го придружи. Все пак това едва ли й влиза в задълженията.

Километрите са доста повече от 80. Приемната майка има договор с РДСП и от следващия ден на влизане в сила на съдебното решение вече е ангажирана с друго дете, така че е невъзможно да ни придружава или да остава с нас. От деня на предаване на детето, който е и датата на влизане в сила на решението на съда, приемната майка няма как да се занимава с нас.  Зная, че предстоящите дни ще са тежки първо за детето, а и за нас, но няма никаква друга възможност. Направихме повече срещи от всеки друг. Тя ни познава, усмихва се и ни се радва, но това е крайно недостатъчно за детската й психика. Това ни плаши. Пътят е дълъг, а тя изпитва ужас от кола. Даже не съм сигурна, че въобще ще заспи.

Твърде възможно е да не заспи. Ако изпитва ужас от кола, бих тръгнала с автобус или влак.

Прекалено много се притеснявате.
Да, дете е, да, ще се стресне, но всичко ще отмине.
Моля ви се, има такива истерични деца по площадките, ще кажеш, че всеки ден ги отделят от ПМ....

Но как иначе би следвало да я възприема едно дете, което е отглеждано от нея от бебе? На тази възраст (и не само) децата имат нужда от топлина и любов, а не от професионално отношение. След като детето я обича като майка, значи тя си е свършила работата, а именно дала му е любов и топлина. Не ми харесва тонът, с който се говори за приемната майка. Тя не е машина за професионални действия. И, след като детето ѝ има доверие, тя би могла да помогне за прехода му към новото семейство.

Едно от задълженията на приемното семейство е да подготви детето за идването на осиновителите (мама и тати). Дали от ПС или ЦНСТ както беше дъщеря ми, ако някой не си свърши работата на главата на осиновителите и осиновеното се изсипва адът. Години наред чувах от дъщеря ми "Ти не си ми майка, искам другата си майка". Да, тя търсеше БМ, не приемната, ама все тая да ти кажа.
Нормално е да не разбира всичко, нормално е да има привързаност, нормално е да е получавало топлина и любов, но не трябва приемната майка да се асоциира с мама, за да може да приеме осиновяването.
Не е просто, сложно е и отговорно да си приемен родител. Но ти си осъзнатия възрастен, който трябва да направи най-доброто за приемното дете. Ти си временна спирка в живота му.
След като кандидат осиновителите решат да вземат детето, приемното семейство започва да ги нарича мама и тати. И се говори на детето, че те идват за него, че то най-после се отива у дома, колко хубаво ще бъде, какви нови неща го очакват е т.н. Тук вече трябва и психологът да помогне, но основното е ПС. 3-4 години е сложна възраст, детото разбира.много, осъзнава някои неща, но не всичко.
Между другото, сега е моментът осиновителите да вмъкнат понятията осиновяване и осиновен. Просто да ги има в съзнанието на детето. Защото то скоро може да попита и защо чак сега го вземат.

Детето е много малко, а приемното семейство доколкото разбрах има и собствено дете. Значи всеки път приемното дете ще чува другото дете да нарича майка си “мамо”, но то като каже “мамо” ще го поправят “не, не съм мама, леля съм”. Ами не мога ди си го представя…
В семейството на мъжа ми има подобен случай - бил е горе-долу на тая възраст и са го оставили при леля му, че майка му е била студентка в друг град. Ами викал е на леля си “мамо”. Дошла си майка му, почнала да се сърди на сестра си, защо му позволява…. И лелята й казала - “аз имам и други две деца, те като ми кажат мамо и той ми казва мамо, как да го деля?!?”
Та толкоз за отношението, приемното майка да не е робот, какво значи професионално отношение. Обичала го е, треперила му е на това дете, а сега - ма не било професионално…
От сърце ви пожелавам да мине бързо адаптацията!

Оценката за непрофесионално отношение или за недостатъчна работа с детето я дадоха психолога и социалния работник на проведена от нас лична среща с тях. Аз не мога да давам оценки, тъй като съм твърде неквалифицирана в това отношение. Това е първото ми дете.

Аз казвам на база това, което пише автора на публикацията. И на база опита си с две осиновени деца, познанството с приемни семейства и доста години посещения на подкрепяща група, в която съм чула доста коментари и истории от хора, преминали през това. Грешките на системата или социалните служители се плащат от осиновеното дете и осиновителите.
Не слагайте детето в столчето. Нека се вози до Вас или във Вас. Ако Ви спре КАТ покажете решението на съда и обяснете, че детето изпада в див ужас от връзването в столчето. Преди девет години дъщеря ми ревна в столчето след като потеглихме и започна да се хвърля през коланите към вратата. По съвет на шофьора я взех в мен и така пропътувахме над 300 км. Подгответе се за често спиране и преобличане, ако повърне. Възможно е от рев да повърне. Запасете се и с близалки срещу повръщане.
Ако имате възможност, след прибирането в къщи потърсете психолог, който обаче е специалист в работата с осиновени деца (рядкост са), който да ви помогне в адаптацията при нужда. Присъединете се към осиновителка подкрепяща група, така детето ще създаде контакти с други осиновени деца, т.е със себеподобни.
Не избирайте часа, в който спи за път. Изберете време през което детето се е наспало и е спокойно. След като излезете от РДСП с детето и приемната майка, минете през детска или някое интересно място, след което се сбогувайте с ПМ. Ако изберете следобедно време, едно, че още е много горещо, но и детето вероятно няма да заспи, а ще е още по-напрегнато и кисело.
Така се случи, че и двата пъти пътувах по времето за сън. Дъщеря ми заспа от изтощение чак в 18-18,30 в колата, а синът ми се събуди с качването в автобуса, пътува спокойно, въпреки, че беше леко напрегнат. У дома бодърства и се оглежда около два часа, след което зарева. Силно, отчаяно рева около половин час. Обадих се на ПМ по телефона, тя му говори. Той разпозна гласа й и се успокои, след това поплака още малко и заспа. Събуди се, кака му влезе в стаята, фиксира я и се усмихна. Направо грейна като я видя, а я беше виждал само на няколкото срещи преди това. Доста време емоционално реагираше само на нея, не отразяваше другите деца или възрастни. Но виждайки я се успокои по някакъв начин още от първия ден у дома.

На думи е лесно да се каже ПМ да подготви детето за осиновяване. На практика, как да обясниш на бебе, което се е привързало към теб, че то е тук само за малко и минава транзит? По-добре, вместо да се обвинява ПМ в непрофесионализъм, да се използва доверието, което детето има в нея, за да се улесни прехода му към осиновителите. Ако и тя се е привързала към детето, вероятно би съдействала.

Върнах се отново към първия пост. Везмете си отпуска и останете там седмицата след делото. Нека плътно, всеки ден се виждате и прекарвате време заедно, храните се заедно, ходите някъде заедно. Щом имате кола, нека първо с приемната майка детето да свикне с вашата кола, т.е возете ги някъде, обикаляйте забележителности в населеното място и района, нека приемната майка се отдели за малко и ви остави детето докато отиде до магазина, тоалетната, кафе автомат... Просто детето да свиква по малко да се отделя от нея и да оставя с вас, но в позната обстановка.
Моите уважения, Уиш, но ти нямаш опит по темата.
Всяко едно дете се привързва към постоянния обгрижващ го. Бебето има нужда от това, от тази стабилност. То вече е преживяло изоставянето/ отделянето от биологичната майка. Това е предимството на приемната грижа, че има един постоянен обгрижващ възрастен. Ако детето е в институция, там обгрижващите възрастни се сменят и детето не може да изгради тази емоционална връзка на сигурност. Ако в семейна среда се откликва на нуждите на бебето, когато заплаче, то в институция бебетата бързо спират да плачат, защото никой не реагира на плача им.
Синът ми беше на 4м и половина като си го взех. Още от самото начало гушкайки го и говорейки му вмъквах колко го обичам въпреки, че не съм го родила аз. Когато беше на около две годинки проведохме следния разговор:
"- Мама има сиси!
- Да, майките имат сиси.
- Защо?
- За да хранят бебенцата си.
- И аз ли съм пил от тях мляко?
- Не, не си.
- Защо?
- Защото не си излязъл от моето коремче и аз нямах мляко.
- А в кое коремче съм бил?
- На една какичка. Тя нямала възможност да се грижи за бебенцето затова го дала да му намерят друга мама.
- Бабооо, знаеш ли, че аз ...."
На 3г и половина беше казал в ДГ на учителката "Аз имам три майки - една, в чието коремче съм бил, една която ме е гледала като съвсем малко бебенце и мама."
Никога не сме имали специален разговор на тема осиновяване. Никога не е питал откъде идват бебетата и той къде е бил. Когато на две годинки отидохме на гости на ПС, влезе у тях спокойно, сякаш помнеше доматът и семейството. Излязохме с ПМ до магазина, тя каза "остави го да си играе". Оставих го и го заварихме пак да си играе спокойно. Там бяха приемният баща, бабата, семейството има и две големи момчета.
Мисълта ми е, че когато темата е обсъждана още от бебе, детето е подготвено за това. И да, страх от отделяне от единственият дом, който познава до момента и новото ще има.
На мен впечатление ми направи изречението в първия пост - че приема приемната майка за родна. Определено има пропуск там. А самата процедура от подаване на документите до вземането на детето трае поне 30-40 дни. През това време приемната майка говори за осиновителите като за родителите на това дете, говори му за промяната, за пътуването, за новия живот, за новия дом... Тук ролята си за подкрепа на това говорене трябва да изиграе и психологът. Той също си има методите и начините. Въобще от бебе трябва да му се говори за мама, която ще дойде за него/ нея и за осиновяването. Терминът трябва да е в главата му.

Това е вярно. Но аз мога да дам поглед над темата от друг ъгъл. Когато човек гледа отвътре навън, като теб и други осиновители, не вижда нещата, които се виждат от гледащите от вън навътре, като мен и подобни. В конкретната тема се обсъжда проблем и колкото повече гледни точки има, по-пълна и ясна ще е картината и повече възможности за решаване на проблема ще се покажат. Иначе, човек рискува да зацикли в собствения си тесен опит. А и хората с пряк опит по темата не са перфектно справящи се с проблемите, които възникват, за да претендират, че имат капацитета да са единствените, които могат да дават мнения по нея.

Аз нямам претенции за перфектно справяща се, напротив, често пъти ми е трудно, блъскам си главата, търся решения, консултации...
Репликата ми беше относно приемната майка и това как е подготвила детето за осиновяването. Както и какви са задълженията й, без претенции за изчерпателност, понеже не съм била приемна майка. Знам само, че техния курс за обучение и подбор, поне първоначално бяха по-тежки от тези за осиновители и по-продължителни. За осиновители - 3 месеца срок да бъда вписани в регистъра и 32 часа обучение, след осиновяване проследяване в рамките на две години през 6м. Приемните родители минават четиримесечна процедура, по-дълъг курс, има повече изисквания към тях, наблюдението на социалните е много по-често. Дори не може да изведе детето извън населеното място на екскурзия, лекар или почивка без  разрешение от социалните, дава отчет за изразходените средства за издръжка на детето като представя касови бележки за всичко, което купува. ПМ на моя син предпочиташе да купи готово пюре, за да не трябва да купува само за него 1-2 картофа или ябълки за пюрето при захранването. Работата на приемния родител, ролята му в живота на детето е от изключително значение, защото често пъти той е този, който лекува травмите от изоставяне, от преживяното, провежда рехабилитации, наваксва изоставане, бори се с вредни навици... И в същото време трябва да подготви детето за връщане в биологичното семейство или осиновяване.

Thewishmaster, с най-добри чувства, но навлизате в материя, която е изключително чувствителна, а Вие не я познавате. Да, разбира се, всеки има право на мнение, но помислете пак, дали е редно точно по този начин да го поднасяте.
Приемната майка, в никакъв случай, не може да бъде сравнявана в ситуация с родствена леля.

Мама Ру, от мен, а и от всички запознати с темата, имаш само дълбок поклон, за човека който си.

Разбира се, че е чувствителна материята. Но водещ тук е интересът на детето. По тази причина мисля, че е добре, вместо фокусът да пада върху критиките към професионализма на ПМ, да се използват възможностите, които дава привързаността и доверието на детето към нея. Ако прояви добра воля да съдейства, ако и двете страни прояват добра воля, това би намалило стреса за детето и улеснило адаптацията му. Нали това е целта?

Уиш, чели сме и сме слушали доста истории на непрофесионално отношение от ПМ.
Може и на Вас да Ви прозвучи грубо, но това е наистина професия и би следвало да се третира като такава. Разбира се, че и те са човешки същества и разбира се, че се привързват, но има много случаи на дълбоко прекрачени граници. Затова, родителите обикновено са предпазливи и аз лично ги разбирам, аз също съм.
Вижте, едни родители, те също са в шок от промяната в живота им ( аз лично няколко дни бях забравила да ям), може би не са реагирали понай-добрия начин, на момента. И те, като много други родители, са се учили и в това няма нищо лошо, когато човек подхожда с любов.
И друго ще Ви спомена, да поканя ПМ в моята къща... не, категорично. Ами ако след години й хрумне, да дойде да обясни на детето някои неща? Или, ако й хрумне, да ме изнудва, за да не обясни на детето някои неща.... В малките населени места, някои ПМ, се познават с някои рождени родители... разбирате ли.

Уиш, ПМ има договор със социалните. Част от правилата са, че тя не поддържа контакт в след осиновителния период. Още повече, че в случая нея я чака следващото дете. След осиновяването в най-добрия интерес на детето е да бъде оставено насаме с родителите си в новия си дом. Колкото по-малко странична намеса, колкото по-малко партита и роднини дори, толкова по-добре за детето. Присъствието на ПМ в дома на осиновителите, освен че противоречи на правилата няма да облекчи адаптацията, както ти се мислиш. ПМ е фигура, която е изиграла ролята си и няма повече връзка с детето, то вече е дете на осиновителите. Ще трябва взаимно да се опознаят, да създава правила в дома си, да се нагодят режимите. Със сигурност ще има разлики в двата дома за детето. Тръгването на ПМ пак ще е раздяла за детето.
Ако ПМ е склонна, могат да се виждат на камера от време на време, но има осиновители, които смятат, че това не се е отразило добре и в крайна сметка са прекратили контактите. Детето вече е преживяло първичната рана от раздялата с БМ, сега за втори път ще преживее раздяла. И ще му трябва време. Колко точно зависи от много неща. Всяко семейство намира път към детето си.

Разбирам. Това са сериозни проблеми. Аз също бих се тревожила от това.

Уиш, предложението ти би било работещо за дете, което се отглежда в биологичното си семейство. В такъв случай може бабата да поживее примерно у младите, докато детето привикне към промяната, ако по някаква причини у било в ранна възраст дълго с баба си. Просто там отношения и връзки се изграждат още от преди раждането на детето и от изписването. При осиновеното дете има опознаване и напасване на напълно непознати хора, единият, от които дете.

Ние сме в списъка на чакащите от края на май 2022г.
Като чета темата и се шокирам. Причината да не помисля дори да опитам да стана ПМ е именно тази, която са обяснили дамите с истински и болезнен опит в осиновяването. ПМ е работа и като такава изключва близост от типа на майка-дете, както и произтичащите от нея трудности с раздялата, а за посещаване на дома след осиновяването дори не отварям дума, защото е абсурдно. Съгласна съм с мама Ру, че ролята на ПМ е именно да подготви детето, че скоро ще си има семейство и майка, а не тя самата да се отъждествява като такава. Аз лично не бих позволила такъв тип контакт след осиновяването, пази Боже.. Колкото и да е тежка една такава раздяла, а тя няма как да не е, за мен е по-логично да се реже бързо и непоколебимо и детенцето незабавно да започне адаптация в семейството.

Пожелавам на авторката сили, търпение и много воля.

Честито, най-хубавото Ви предстои.

П. С и малко извън темата, но ако искате, бихте ли ми писали на лично съобщение. Интересувам се какви критерии бяхте заложили, дали дълго чакане е нормално в момента или е свързано с някакви ограничаващи критерии от Ваша страна. Аз нямам търпение да се случат нещата, а сме в регистъра едва от няколко месеца. 3 години ми се струва направо непоносимо

Здравейте и благодаря за пожеланията! Вярвам, че при Вас нещата ще се случат по-бързо. Истината е, че децата в Регистъра на осиновяваните са твърде малко в сравнение с този на кандидат-осиновителите и може би това е една от причините нещата да не се случват по-бързо. Другата причина са именно критериите, които се залагат.
Ние подадохме документите през м. август 2018 и бяхме вписани през м. ноември същата година. Още тогава ни обясниха, че по поредността на вписването ни в регистъра и въз основа на критериите, които имахме за детето - момиче от 1 до 3 г., здраво, от български произход, ще се наложи да чакаме, тъй като това са твърде стеснени критерии, каквито повечето от кандидат-осиновители също са заложили. Разбира се ние тогава наивно си мислехме, че процеса ще отнеме около година.
Два месеца преди да изткат 2-те години получихме писмо от РДСП, ако желаем да подновим регистрацията си, което и сторихме, защото не можем да си представим да се откажем. След 3-та година и множество разговори със социалните служби в родния ни град и в София, където естествено почти нищо не казваха, решихме да увеличим горната граница на 5 г. Тази година на рождения ден на съпруга ми получихме така дългоочакваното писмо от социалните, 4 месеца преди да се пререгистриме за трети път. Изстрадахме си дъщеричката, която се оказа, че е родена месец след първото ни вписване в регистъра.
При нас,  обаче имаше още едно препятствие, което е забравила първата ни среща, тъй като БМ на първата годинка на детето е депозирала искате за връщането на детето, независимо от отказа й още в родилния дом. Та, тази административна процедура и вторият й отказ  са отнели още година и половина, след които профилът на детето ни в регистъра е отново активиран, и живот и здраве, утре е датата на делото в съда. Това е. Стискам палци при Вас да е по-ускорена процедурата, за да можете по-бързо да гушнете своето щастие.
Хубав ден и бъдете здрави.
Всичко ще бъде наред.
Поздрави от морето.

Аз чаках 2 г без двайсети дни за предложение със същите критерии - момиче, здраво, бг произход, 0-5г. Година след вписването ми в регистъра, промених и написах, че бих взела и дете с лечимо заболяване или леко увреждане. Това обаче беше отразено в досието ми много по-късно, на практика няма и три пълни месеца след това получих предложение. При тази промяна се оказа ключова, а годината беше 2013 е тогава имаше доста вписани деца в регистрите.
beach_please, към днешна дата и с по-малко ограничаващ профил се чака повече от година и половина.

Първо, сърдечно благодаря на авторката. Изстрадано и чакано е детенцето ви, много щастие ви пожелавам от сърце ❤️❤️❤️и вярвам, че то предстои.

Нашите критерии са: момиче от 0 до 4 години, здраво или със заболявания, лечими в България, без претенции за произход, но без много видими ромски черти, като дебело подчертахме, че за нас това е единствено много тъмен цвят на кожата.
Ние сме сравнително млада двойка на около 35г средно, нямаме собствени деца,  с много добро материално положение, въпреки че това няма никакво значение... Подготвила съм се за поне година чакане.. Че и повече. Не се залъгвам, че ще стане по-бързо, за да не се разочаровам допълнително. Стига ми, че някога ще стане ❤️

И аз съм на морето цялото лято, поздрави на всички.

Успех на делото 🙏

Единственият ограничаващ критерий е полът, така че до две години се надявам, че ще стане.
Един съвет, може би е по-добре да напише "да не е с тъмна кожа", защото има ромчета със светла кожа и деца от друг произход, в т.ч и български с тъмна кожа.

Здравейте на всички, които се интересуват т темата за адаптацията на осиновеното дете - първи дни.
Притесненията ни (огромните ни притеснения) относно пътуването до града (селото), в които ще живее нашето щастие, не се оправдаха, както някои от вас писаха. Дали защото взимането от приемната майка беше редица обяд, дали защото ние, като родители направихме и невъзможното, за за е комфортно на детето като усещане, не зная, но вашето слънце, напук на очакванията беше повече от спокойна, ако и да изпадаше в истерия да се качи в кола преди това. За 300 км спряхме само един път. В столчето се въртеше, но не негодуваше и така, както бяхме планували първо спряхме в селото, където е нашата къща ( на 40км) от града, в който преимуществено живеем през седмицата. Решихме, че тъй като през целият си живот досега е живяла на топъл, сух климат в центъра на България, е възможно от морския, влажен въздух да има дихателни проблеми. Оказа се, че нашата принцеса няма такива проблеми, слава богу не й става лошо и в автомобил, въобще е идеалното дете. Дано сме а заслужили и ние. След 2 часа на селски въздух а върнахме в града без никакви проблеми. Огледа се в апартамента, прегледа като на митницата всичко, малко хапна и заспа. Ще спестя следващите 6 дни, тъй като са напасване и показно, за нас, нейните родители. Сега започва да се отпуска и да ни манипулира, като всяко дете на нейната възраст. След рев, тръшкане и истерия за почти всичко, което не и е по вкуса, и след като разбра, че тук няма да й минат номерата, както са минавали при приемната майка, започва да се успокоява. Някакси не мога да се съглася с мнението на психолога, че това е първи пубертет ( на 3 г.). Според мен е просто проява на характер. Не познавам ( а и не горя от желание) да познавам биологичните й родители, но с всеки изминал ден, гледайки поведението ва детето си и начина му на присъствие в живота ни, откривам и лоши, и добри прояви на характера й. С всеки изминал ден дъщеря ни се променя, научавайки нови и нови неща. Сега се опитваме само да се адаптираме един към друг. Другото ще оставим за по-късно.
Пиша това, за да има още едно мнение в такива ситуации. Дано съм била полезна.
Поздрави от морето.

Да споделя и аз своя личен опит с ПМ. Юли месец осиновихме дъщеричката си която беше на 1 година. Пътуването ни мина добре но ужасът започна след това у дома. Детето спешу сама в количка и се хранеше само с пюрета. Когата се чухме с ПМ тя каза че така и е било по лесно. Вода пиеше само от шише с биберон като лягаше на земята и лапаше бибата. Сега се опитвам да различаваме кубче от камионче но ще мине доста време докато я научим. Мога да кажа ме с моята дъщеря ПМ не се е занимавала. Сега се чудим как да и направим коледна фото сесия защото не се спира на едно място и е постоянно в движение.

Прочетох мненията и искам само да кажа, че трябва да изпитвате голямо уважение към приемната майка за обичта, която е имала към вашето дете. Непрофесионално, не знам си какво отношение, номера, но е обичала детето 3г. Много, много трудно е да се гледа дете, отраснало без любов.
Казвам го като години наблюдател на близко приемно семейство и около тях какво се случва.