аз не се самосъжалявам и освен това нравоучителните ти писания не ми казват нещо особено ново.
Чудя се само дали детето ти ще те разбере след като си го "наместила" с юмрук, а после си му прочела история, статистика и извадки от дипломната си работа за "правия път".
Впрочем считай, че първоначалното ми обръщение към майките осиновителки е най-вече за майки /?/ като теб.
Аз също се извинявам на останалите, ако съм заела повече лично пространство.
Всеки от нас, в своя живот на Земята, е пратен да развие духа,душата,сърцето(който както иска да го разбира) по начина,до степента,която може.По тази причина ние имаме различни съдби.Следователно и различни чувства,мисли и начин на живот,но крайната цел е една да обичаме всички около нас,независимо пол,раса,социални различия,вяра и т.н.Това е най-трудното за постигане за един човек да обича всички без да мисли кои,къде и какво.
Пиша ви го жената,която е осиновена и си има прекрасно осиновено момченце.
Изразявайте мнение,но не го налагайте,спорете,не за да излизете прави,а за да научите нещо полезно и от другата страна.Желая на всички ви обич.