Жени как гледате на връзката с по-млади мъже?

Това и написаното от другите преди мен, но не само.
Като цяло консерватизъм във възгледите, вечно мърморене, липса на живец, пораженческо чувство (младите живеят със заблудата, че могат да покорят или променят света, после се отрезвяват), но "младите пенсионери" дори не се опитват да мечтаят, нямат стимул да обърнат нещата (говоря за личния им живот). Отделно, точно по пенсионерски одумване на чуждите действия - напр. как така ще си правя татуировка, какъв пример давам на дъщеря си?!?

А, така си е, аз не се целех в изчерпателност, може още много да се разгъне описанието.

Номерът е, че повечето от тия неща не могат да са проблем или недостатък, понеже няма някакъв универсален аршин за житейска правилност, по който да са фактор. Човек може да се напряга сред хора, да си му е гот вкъщи, насаме или в компанията на любимия, без да му се покорява нищо по-високо от стъпалата пред входната врата, и ако е щастлив така копче не може да му кажем. Две социопатчета могат да си живеят като две душички.

Проблем става ако се опитва да моделира по свой образ и подобие някой с различен тип ценности и характер. Щото, когато тестото се осъзнае става доста изкушаващо да те намрази. Но поне за младите пенсионери не мисля, че има на кого чак толкова да пречат. Най-много да си карат вечно сами заради киселяшкия нрав.

Това с татуировката сякаш е различно. Може наистина да го разбира като предпазване на потомството от лошо влияние. Макар, че по-скоро сякаш просто ѝ е минал ентусиазма за щуротии и търси най-непобедимото оправдание, от което няма да се почувства остаряла.

Ама то и по тъмно ли може да се излиза

Аз съм излизала с 10 години по-малък, тогава аз на 30,а той на 20. Ами беше си екстра 2-3 месеца и после не издържах повече,защото разликата в годините почна да си казва думата. В смисъл,че мисленето е по-различно когато си още на 20. Почна вече да ми прави впечатление лигавенето, нямането на мнение и позиция по много въпроси и т.н. То и аз съм била такава на 20, та не ме изненадва,но на сегашните ми години е дразнещо

Лошото на това да си падаш по по-големи от теб жени е, че в един момент ще вземат да свършат.

Кауза -пердута е това с по-младите мъже . Несериозни,безотговорни ,особено ако излиза с връстнички които се дават лесно и той се е помислил че му е златен . Няма и нюх как да се държи с по -зряла и се държи бебешки,но КАКВО ДА СЕ ОЧАКВА от току Що “прохождащ и раждащ “ се за живота индивид !
Не съм имала големи очаквания от такива но се пробвах да видя и не ми допадна отношението тъй че единия секс ще го подмина с младо пък и нямам намерения да съм “учителка”. В крайна сметка подобни отношения може да дадат свеж въздух но може да доведат до др поражения . Не,че не бих но липсват ли ми главни елементи като отговорност о точност в поетите ангажименти  ХИч не ми е нужен .

Липсата на позиция и мнение е по-скоро въпрос на характер, а не на възраст.

Разликата като такава според мен не е от толкова решаващо значение, колкото етапът от живота и какво търси всеки един във въпросната конфигурация.
Когато бях на 25 имах отношения с едно момче на 18. Тогава тези  7 години бяха много по-голяма разлика, отколкото сега с някого по-малък с 10-14 г., който е самостоятелен и все още не бърза да става семеен.
Дори при връстници може да има "разлика" - тя на 24 г. вече търси отношения с цел задомяване, той на 26 г. още обикаля широкия свят и нейните цели за него са просто мираж в далечното бъдеще (Към момента въпросният е на 32 г. и все още не се е установил, а бившата след раздялата им си намери мъж, като в рамките на година се ожениха и им се роди дете.)
При жените има значение и възрастта на децата. Когато детето ми е било малко, изобщо не са ме интересували връзки, още по-малко с млади мъже. Моята отговорност към детето съпоставена с тяхната безгрижност, не са били предпоставка за някакви допирни точки.

Темата е зададена най-вече към жените около 40 г. Една жена на тази възраст с вече поотраснали деца може да си позволи неангажиращи връзки с по-млади, докато жена на 30-33 г. ако е свободна, търси последния влак и определено няма време за губене с някого на 22-24 г. (т.е. разликата между 32-годишна жена и 24-годишен мъж е по-голяма от разликата между 40-годишна и 24-годишен, защото не годините имат значение) А ако има деца, то те ще са малки и ще има други приоритети, а и ще бъде определено досадна в очите на потенциалния младеж. (Друг е случаят жена на 30 г. с дете на 2-5 г., търсеща сериозно обвързване.)
Лично аз под неангажиращи отношения не визирам просто секс, а връзка без вричане във вечна любов. При мен  просто за секс не се получава.

Не винаги. Много често човек с годините си изгражда тези неща. Аз на 20 не съм се интересувала от ставащото около мен в света, а и бях да кажем с доста по-малко изразен характер. Сега нямам много общо с тогавашната Дариела. Годините формират и характер и мислене. Е, не при всеки де.

Самодива го е казала много точно. Важно е и двамата да са на една вълна. Аз в момента съм свободна, децата големи, няма да раждам повече, не искам сериозна връзка, стига ми излизане, секс и кой откъде е, без никакви ангажименти. Виж ако търсех мъж за дом и деца, щеше да е съвсем друго.

Абе ако ще си стои само у дома и ще мрънка, хич не ми го хвалете, че е на 25 г. Ако му се живее може и на 50 г-60 г да е, ако мисли само зоната на комфорт, да си стои сам там.
По темата: чуждият живот не ме интересува, аз и от моят съм си в шок. Така, че не гледам по никакъв начин на връзката с по-млади мъже. Аз лично с малък не бих се занимавала никога, но щом жените ги влече.

Кристина, все пак, помисли още веднъж. Може освен млад, да бъде и арабин.

Васко, като бях млада живеех в арабска държава. Преди да замина там, в София, живота ми беше доста мизерен. Като отидох там се почувствах истинска принцеса, понеже там всички или поне повечето жени бяха дебели и забулени, а аз слаба и разголена. Буквално ходеха по мен и ми подхвърляха листчета с телефонни номера, за да им се обадя. Много се впечатлих, защото преди това животът ми беше работа и учене, почти не съм имала време да се забавлявам. Бяха доста трудни години, началото на 21 век.
Сега като ходя в арабска държава и като ги гледам, пак са си същите, умират за жени, защото техните са трудно достъпни. Трябва да имаш пари, да се грижиш за семейство, не може просто да спиш с нея, без ангажименти, като в Европа. И ми е мило, един вид носталгия по младостта.
Но млад българин, на който да плащам сметките, няма шанс. Така и така може да спи с която иска на неговата възраст, интересът му към мен ще е само финансов. То и на дъртите пак им е финансов интересът  ама поне са дърти, а аз готина, тоест има и тръпка. Така разсъждавам аз, но то е защото съм нарцис и искам света да се върти около мен, а не аз около света. Което както знаеш не се получава в реала.

Криси, ше те уредим, бе. Сигурна си, че искаш, нали?

Споко  Споко  след осште / още / 20 сърбежа се заплаща - не не искам да те дразня само закачам

Дренци, аз лесно намирам мъже. Как ида някъде сама и буквално след около половин час някой се е завъртял около мен и ме закача, предлага ми оферти. Но веднъж във фейса прочетох следното: жените, след които има опашка от кандидати да не се хвалят, защото след евтината стока винаги има опашка.
За това гледам снизходително на ситуацията.

Във фейса са житейските истини, да.