Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...- 26

Как се чете приказка на 4годишно дете:

- Ще ми прочетеш ли тази книжка?
- Да.
- Прочети ми я.
- Добре де. И такааа. Грозното Патенце…
- Къде е?
- Ето го тук. Един ден…
- Какво е това?
- Яйце. Слушай сега. Един ден една…
- Къде е майка му?
- Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си…
- Това ли е майка му?
- Това е патицата, да.
- Какво е това?
- Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило…
- Има крака.
- Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото…
- Тук няма крака. Къде са му краката?
- Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата…
- Какво е това?
- Селянин. Той минал покрай патенцето…
- Не! Това е дядо Коледа!
- …!
- Какво е това?
- Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома.
- Къде?
- В тях!
- Тука ли?
- Да. Най-сетне то успяло…
- Защо спи?
- Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта…
- Какво е това?
- Грозното Патенце.
- Това не е грозно патенце!
- Красивите лебеди като малки са много грозни патенца.
- Не е грозно!
- Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди…
- Къде са фтиците?
- Ето ги лебедите Фтици.
- Това са лебеди!
- Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’
- Къде са лебедите?
- Ето ги лебедите.
- А това?
- И това е лебед.
- Лебед… Какво е това?
- Това е… пате някакво, летящо!
- Къде е грозното патенце?
- Ааааaaaaaaaaaaaaaa...

В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога:
- Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза.
За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда:
- Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя...
Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал:
- На ти сто евра и стига си занимавал Господа с глупости!

Младоженец и кум обсъждат с диджея музиката за сватбата:

- Значи, поздравяваш сватовете с Aerosmith и после моите родители с AC/DC.

- Ок, разбрах, а "Бяла роза“ кога?

- Не сега. Значи за кума и кумата ще пускаш Def Leppard, Whitesnake и Black Sabbath.

- Ок, а "Бяла роза“ кога?

- За булката и младоженеца подбери нещо от пънк бандите. По-закачливо така, разбираш ли?

- Да, ясно. Ама не разбрах, кога да пусна ”Бяла роза“?

- Гледай сега... За гостите подбирай от съвременен рок до джаз и блус от шейсетте, нали?

- Да, де добре. Ама “Бяла роза” кога?

Тук кумът не издържа, става и просъсква през зъби:
- Виж сега, в моето семейство имаме традиция, стара традиция, от шест поколения. В моята фамилия кумът застрелва диджея, веднага щом пусне “Бяла роза“. Не ме разбирай криво, ама е добре да я пуснеш пò към края, да не прекъснем сватбата твърде рано. Разбираш ме, нали?

Мъж готви баница
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод(който разливам върху телефона си), превръзка с картоф(нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак(за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград. От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
Никола Крумов

В България, ако пешеходецът не подбягва по пешеходната пътека,
чакащият шофьр си мърда устните...

Трима полицаи си говорят на интелектуални теми. Първият казва:
- Ей, абе вие знаете ли, че на Марс има съществителни?
Вторият се замисля и вметва:
- Това според мен са само хипотенузи.
Третият, много възмутен:
- Вие сте абсолютно импотентни по въпроса!

Да се знае!
Не се казва дебела, а богата на мазнини и въглехидрати! 😁

"Една жена влиза в ПИБ и пита касиерката на гишето:
- Имам 1000 лева на депозит при вас. Мога ли да спя спокойно?
- Разбира се - отвърнала касиерката - ние разполагаме с достатъчно пари в брой и ще издържим на организираната атака.
- Но какво ще стане, ако все пак фалирате?
- Спестяванията ви ще бъдат възстановени от специален фонд за гарантиране на влоговете в банките - ФГВБ.
- Ами ако този фонд фалира?
- Тогава БНБ ще Ви възстанови парите!
- Ами ако и БНБ фалира?
- Тогава ще падне правителството. А за подобно нещо вече си заслужава човек да даде 1000 лева, не мислите ли?"

Жените са опасна работа

Днес ходих до НАП. Чудесно изживяване – все едно ми рязаха вените в солена вода с ръждясал нож. Прибирам се, отварям една бира. Мия си краката директно в кухненската мивка. Любимата ме сварва. Стоя препариран като водопад – сега такова викане ще падне, че ушната ми лигавица ще избяга в петите: „Кольо, искаш ли да ти опържа картофи за биричката?” Хич и не вярвам какво съм чул. „Ето ти кърпа, меченце. Всъщност картофите са готови. Заповядай.” 100% са ми откраднали колата или суджуците. „Ела в хола да видиш кой ни е дошъл на гости.” Отивам. Ужас – братовчедката Пенка-Луиза с ревящото си бебе. „Ние, Коленце, отиваме за по едно кафе до долу при Галето. Ей сега се връщаме, ти само наглеждай детето.” Още на „детето” бяха изчезнали. Нора за трети път ми го прави тоя номер – бесен съм, а това бебе не спира да кричи от фотьойла. Отпивам от бирата, взимам го на ръце и го размятвам насам-натам. Не ще да заспи. Помирисвам му смърдела – не се е насрало. Да му дам ли да удари две чаши домашно вино, че да млъкне... или направо една голяма ракия!? Не става – може салатата още да не е полезна за него. Я да го уплаша, може и да заспи. Взимам котката Ивелина и със силен вик я разпвам като Исус на кръста пред лицето на детето. Защо ли няма ефект – това продължава да се дере? Вода не иска, семки да чопли виждам не умее. Ще взема да му почета – прочитам от таблета всички резултати от английското. Пак квичи – много гаден шум, чак отвътре се изпотявам. Отивам за втора бира. Връщам се – гадината е заспала (всъщност му забравих името и не знам дали е мъж или жена). Седя на дивана, не смея да мърдам. Сега пък ме обхваща някаква тревожност. Какво ли му става на туй!? Я да го събудя, по-хубаво да врещи. Побутвам го с пепелника – само се прозява и отново закъртва. Пускам „Напалм дет”, навивам един стар плакат на фуния и припявам. Безрезултатно. Гледането на бебета е за силно интелигентни люде (към които явно не спадам) – примерно хора завършили пивоварство, футболно коментиране или космонавти. Не може така – хич не ми е спокойно, като не крещи. Свалям буланата от дивана (у нас всичко е в булани), слагам бебето на едната ми ключица, Ивчето на другата, завивам ни всичките същества. Заспали сме като лютеница в маза. Нора се прибира по някое време, Пенка-Луиза си взима човекоподобното, а то ми се усмихва с ръчички (гадост... аз страдам от infantembrachiumfobia – страх от бебешки мишници).
- Норка, пила ли си?
- Нееее...
- Я ми дъхни.
- Ху...
- Олеее, вониш на бай Данчо от осмия. Я кажи какво прави влака, щом излезе от релсите?
- Делайрлра.
- Хаххахахаа. Я кажи отбора „Днипро Днепропетровск”.
- Днипро Днепорперкоркс?
- Мхм... ясна си ми. Аз се боря тука с онова чудовище, а вие се черпите.
- Кольо, искаш ли да се възползваш от мен!?
- А не ве!!!
- Идвай...

Един мъж видял сутринта, че на капака на колата му с пирон е написано "Боядисай си колата, мързел!".
Човекът, естествено, се разстроил, но после си помислил: "Мамка му! Вярно е, доста време мина." Пребоядисал си колата като нова.
Излязъл на следващата сутрин, а на капака го чакал нов надпис: "Е, това е друга работа" 

Еколозите излязоха с протестна декларация срещу песента „Оранжево небето”.


"асдфг"...
Пиша това с надеждата утре да го чуя по "Шоуто на Слави"


Автокъща 888 продава валяк. Уникат, всички екстри, перфектно състояние, нов внос, докаран на собствен ход от Германия.

Надпис на завода, произвеждащ Volkswagen Golf : "Тук се раждат-умират в Перник".

Началник се кара на подчинен:
- Колко пъти ви казвам да не пиете в работно време! Вчера, когато бяхте трезвен, бях просто щастлив!
- Вчера, шефе, бяхте щастлив вие, днес е мой ред!