Здравейте, ние сме семейсто от доста време, но за зла участ единственото ни дете се роди с увреждания и има нужда от ежедневни грижи и внимание. За съжаление това доста изнервя и двама ни, понеже често се взимат важни решения обвързани с детето и това допълнително ни натоварва. На последък се караме ден през ден, тя е студена към мен, а аз не мога да приема факта, че живеем заедно и тя се държи така всякаш сме непознати.
От нейна гледна точка тя би Ви казала, че целия ден е ангажирана с детето, а аз й повишавам тон и се карам с нея за глупости. Не й помагам достатъчно в къщната работа и понякога се случва да я обидя.
От моя страна Ви казвам, че жена ми има уникалната способност да изкара един мъж от кожата му. Поставя ми думи в устата, които не съм изричал. Спори често за теми, от които си няма понятие. Омаловажава труда ми дори когато знае, че всичко в живота си съм постигнал сам без ничия помощ. Аз се отнасям с нея уважително с изключение на редките моменти, в които ме изкарва от равновесие и казвам неща, за които после съжалявам. Осъзнавам, че тя е в основата на нашето семейство, но не мога да приема, че се държи все по-студено с мен. Говорили сме в тази насока, но тя е твърдо зад позицията, че аз съм много избухлив. Дори съм се принуждавал да се отнасям с нея, така както тя с мен - без да я обидя и без да й повиша тон съм я докарвал до нервна криза, за да й покажа как са нещата от моята страна, но тя твърдо застава зад убеждението си че единствено аз съм виновен за караниците ни. За повече от 10 години съм чул "извинявай" не повече от 4-5 пъти.
Държа много на съпругата си и не искам да я наранявам ежедневно, както тя казва. Дали разводът е вариант или ако се изнеса от дома ни за няколко месеца може да преосмислим брака си и двамата? Не казвам, че нямам никаква вина за кавгите ни, но аз винаги успявам да осмисля поведението си и се извинявам, когато съм сгрешил.
От нейна гледна точка тя би Ви казала, че целия ден е ангажирана с детето, а аз й повишавам тон и се карам с нея за глупости. Не й помагам достатъчно в къщната работа и понякога се случва да я обидя.
От моя страна Ви казвам, че жена ми има уникалната способност да изкара един мъж от кожата му. Поставя ми думи в устата, които не съм изричал. Спори често за теми, от които си няма понятие. Омаловажава труда ми дори когато знае, че всичко в живота си съм постигнал сам без ничия помощ. Аз се отнасям с нея уважително с изключение на редките моменти, в които ме изкарва от равновесие и казвам неща, за които после съжалявам. Осъзнавам, че тя е в основата на нашето семейство, но не мога да приема, че се държи все по-студено с мен. Говорили сме в тази насока, но тя е твърдо зад позицията, че аз съм много избухлив. Дори съм се принуждавал да се отнасям с нея, така както тя с мен - без да я обидя и без да й повиша тон съм я докарвал до нервна криза, за да й покажа как са нещата от моята страна, но тя твърдо застава зад убеждението си че единствено аз съм виновен за караниците ни. За повече от 10 години съм чул "извинявай" не повече от 4-5 пъти.
Държа много на съпругата си и не искам да я наранявам ежедневно, както тя казва. Дали разводът е вариант или ако се изнеса от дома ни за няколко месеца може да преосмислим брака си и двамата? Не казвам, че нямам никаква вина за кавгите ни, но аз винаги успявам да осмисля поведението си и се извинявам, когато съм сгрешил.
Авторе, ти можеш ли поне? Показателно е.
