Не се разбираме, детето ни е с увреждания

Прочетох темата по диагонал и мернах някои много хубави съвети и автора ако прояви поне малко здрав разум ще се вслуша. Още нещо и аз да допълня- няма ситуация, която да оправдава повишаването на тон и словесната размяна на грубости. С всяка провокация човек може да се справи напълно спокойно, без никакъв гняв. Изпускането на нервите не решава нищо, обаче задълбочава вече наличните проблеми.
И на мен в понякога ми се случва да се издразня на нещо и аха да повиша тон, но бързо се усещам колко е глупаво и повърхностно и се спирам- като изработена техника ми е. Няма проблем, който не може да се реши мирно и спокойно и да изисква нерви и караници. Осъзнаеш ли го това, ще се почувстваш много по-добре и отношенията ви ще се изгладят. Каквото повикало- такова се обадило... Промени си отношението, започни да общуваш по-зряло, и ще видиш, че и тя ще се промени към теб.

Жена ми не работи, няма и как след като детето изисква постоянни грижи. Проблемите ни се коренят в моята импулсивност и нейния инат. Дълго време тя отричаше, че детето има проблем и се карахме много защото аз виждах проблема, но не и лекарите в нашия край. След няколко месеца спорове го закарахме в столицата и там вече му беше поставена доживотна диагноза. И двамата го приехме тежко, но тя се дистанцира от мен понеже се оказах прав за диагнозата.  Жена ми не е от хората които ще ти кажат - пусни прахосмокачка, измий чиниите и тнт, тоест не търси директно помощ. Но инъче не пропуска да тръгне с обвиненията, защо не си направил това и онова. А нали се сещате, че когато някой ви се сопне вие ще реагирате по съвсем различен начин ако ви помоли.
Аз от своя страна съм човек, за който няма невъзможни неща. Винаги съм поемал предизвикателства и не бих се оплакал ако ще да си скъсам задника от бачкане, но когато се прибера в дома си и първото, което получавам е упрек, тогава нямам желание за нищо. Аз съм реалист и строго спазвам максимата: "готвя се за най-лошото и се надявам на най-доброто". Но в очите на съпругата ми съм по-скоро мижитурка, а погледа говори много за мнението на един човек.
Не смятам, че можем да живеем така дълго и да се напрягаме един друг. Детето разбира се ми е пръв приоритет и ще му оставя подсигурено жилище и всяка една стотинка, която изкарвам ще е за него. Притеснява ме само това, че жена ми едва ли ще вземе правилните решения, за неговото бъдеще и неговото развитие. Тя има и живи роднини на които може да разчита.

Ще ви кажа нещо, което добре го запомнете. Много често авторите когато пускат теми, го правят не с идеята да получат реална обективна оценка и неутрални мнения, а със идеята да получат подкрепа за тяхната позиция и да чуят това което им се иска да чуят !!!

В много от темите хората дори няма как да дадат реално обективно мнение, защото са чули историята само от едната страна. Ако сега се включи жената и тя сподели и своята гледна точка, всичко ще е много по-различно нали ? За това казах, че всеки през неговите си "очила" винаги е прав, винаги другия греши.

Ние чухме версията на автора и дори да приемем, че това е реалната версия, лично аз пак не съм убеден, защо той да е жертвата е тя виновницата. Ако чуем и нейната версия и със реални примери, защото конкретните примери дават стойност на едно мнение и твърдение. Всеки може да говори за другия, че виновен, че е лош, но това трябва да се облече с примери, конкретика и аргументи !

Пич, не ни будалкай - заглавието на темата ти ни говори къде е проблема за теб - че не се разбирате И че имате дете с увреждания.

Тежи ви и на двамата и е нормално.

След като тя има нужда от помощ, но не ти я иска, а ти не даваш непоискана помощ и се справяш добре финансово, обмисляли ли сте да наемете някоя жена, да помага с детето и/или домакинството на поне половин работен ден (4 часа х 5 дни/седмично)?

Автора, това самовеличаене и редене на лексиконни клишета за мен е еднозначен показател, че ти си кривият в тези отношения. Самата ти тема е поставена безумно егоцентрично - 'аз съм, аз искам, аз заслужавам, иначе детето има проблем, аз искам, аз заслужавам, аз съм'. Описанието на жена ти е изключително снизходително, в същото време доста обидно и все пак напълно недостатъчно, за да прозвучи версията ти малко поне обективно.
Определено не страдам от излишна женска солидарност, но темата ти крещи за желание на всяка цена ти да излезеш бял, добър и прав.

Единственото решение, което виждам, е жена ти да си вземе почивка и ти да се завъртиш покрай детето така, както тя го прави. Поне ще вземеш окончателно решение дали да освободиш трайно от присъствието си.

Жена ти мисли, че след като се имаш за толкова умен и успял, значи ще имаш достатъчно акъл да се сещаш сам какво и е нужно и от помощ в домакинството и изобщо. Още повече, че сте заедно от много години. А ти не се сещаш и това я обижда. Може би защото ти е повтаряла многократно, но без резултат. Може би мисли, че ти я смяташ за втора категория човек, защото имаш възможността да работиш и да се развиваш, а тя е принудена да се грижи за детето. И явно непрекъснато се изтъкваш какъв бележит гений си, та чак дразниш. Със сигурност не е щастлива и няма как да ти отвърне с любов.

Извинявай, но ти как разбра, че причината за дистанцирането е защото си прав?
Тя ли ти каза? Ти ли я пита?
Или просто въображението ти рисува това.
Не помисли ли, че може да има друга причина?
Не знам  какво искаш да ти кажем.
Жена ти може да е церберн наистина. Познавам хора дори и в лъжа хванати, си държат на своето. Имат голямо его и не приемат критики.
Ти такава си я избрал.
Или се развеждаш или си оправяйте отношенията. Трябва да говориш с нея,а не с нас.
Има и терапевти за тая цел, ако не сте способни сами да си оправяте грозните отношения.

И защо мислиш,че тя няма да вземе правилните решения развитието на детето,ако ги зарежеш?Тези ти съмнения са обидни и показват ,че имаш лошо мнение за нея..и я подценяваш!

Как така нагоре викаш, че тя по-добре се справяла, а сега няма да се справя.
Ти имаш ли си на идея какво е да си затворен вкъщи години, да не работиш и да гледаш болно дете.
Явно нямаш.
Защото ти си имаш работата, контактите, кариерното развитие, удоволетворението. А тя е жертвала доста повече от теб за това дете. Ти това осъзнаваш ли го?
Осъзнаваш ли колко съсипващо е за един човек да няма собствени доходи, да е на чужда издръжка, да седи по цял ден вкъщи, да не работи?

... и да гледа болното си дете, мислейки и къде е сбъркала, че да тегли сега детето, докато тати си вее байрака и си мисли как всичко сам е постигнал.

Имам чувството, че жената стои заради парите, а мъжът стои, защото изглежда невиждан герой в собствените си очи.

Детето има нужда от спокойствие, разбирателство, любов и много доброта, а те двамката си мерят... разни работи. И типично по модерному кой какво постигнал и финансирал и работел.

А като чуя, че някой не може да се извини, направо полудявам Авторе, ти можеш ли поне? Показателно е.

А що се отнася до заболяването на детето, мисля, че е от значение кога е хванато. Жена му трябва да му благодари даже. Тя била ли е доволна някога от нещо? Съмнявам се...

Ама авторът пак се измъкна по терлички. Нищо конкретно не каза.
 Само дето била ината. И си мисли, че номера минава.
Хайде авторе, разкажи подробно за последните ви три скандала.

Ехооо?! Ти да не си жена му, че така преиначаваш написаното?

Моят съвет: Жената започва работа и наемат гледачка за през деня. Така ще може да разнообразява ежедневието си и да има социални контакти. Без тях една здрава психика не може да функционира. И двете ми деца имаха един и същ здравословен проблем през първите няколко години от живота. Депресията е най-малкото нещо, което ме тревожеше. Бях спряла да бъда това, което бях. Дните с отмяна от бабите ми бяха рай. Не бих могла да си представя как бих оцеляла ако трудоемкото обгрижване продължаваше до живот. А има толкова много жени, които грижейки се за болното си чедо се обезличава до края на дните си.
Обмислете и варианта за дневно заведение за деца с увреждания и отделяте повече време за себе си. Има доста, както в малките, така и в големите градове. Напрежението генерира конфликти. Само отмяна ще тушира насъбралото се с годините напрежение

А ти, тогава, как си сигурен, че ще вземеш правилните решения за неговото развитие?
Ти подценяваш жена си, а тя (явно) ти няма пълно доверие, че можеш да се справиш с детето, след като не се възползва от предложението ти поне за 20 минути да излезе сама, да поеме дълбоко свеж въздух, да забрави за миг какво я чака вкъщи и да се почувства... свободна.

Останах с впечатлението, че си добре финансово, защото в първият коментар обясняваш, че всичко си постигнал сам.

Желая на теб и на жена ти сили, с които да запазите любовта, да я преоткриете, ако трябва, и да отгледате едно щастливо дете.