142. Гобленарска Великденско-генералска! :)

Хибискус имам схемата в ПМ, погледнах я и там е така два различни знака един номер . Та или е правена по твоята китайска схема или и оргиналната си е така

Да, на повечето места ДМЦ е 1,05, може и да има някъде по1лв. Аз рядко вече шия по-големи гоблени, но също комплектовам често. Зависи и от марката и модела - някои гоблени са по-евтини да си вземеш комплект, някои обратното. И когато вече имаш и конци, следващите стават по-лесно, защото някой цвят е ползван малко и ти остава за следващ проект примерно. Панами, конци и всякакви неща поръчвам от различни места - сайтове Шехерезада, Творим заедно, както и 8888.бг. В ФБ група съм на една жена от Бургас, която има физически магазин за гоблени, но продава и он-лайн, та и от нея поръчвам често.

Момичета страхотни етапи и гоблени!

А участията в играта са страхотни, браво на Добри за идеята и на вас за изпълненията

Срам не срам, ще питам.. какво е ПМ? Много ви благодаря, че ми търпите всички размисли и страсти

pyypi, фантазия прекрасна . Останало е най-лесното и после малко контурче за разкош



Хибискус, малко е относително. Ако основно шиеш оригинали и инцидентно се наложи да си комплектоваш, може и да не ти излезе по-евтино. Ако пък е обратното, определено доста по-евтино излиза да си го комплектоваш сам, защото се предполага, че имаш вналичност поне някои от конците, панама, игла и т.н.
Ето ще ти дам запример този, който шия в момента - лозята на Мережка. Оригиналът струва 85 лв. ако не се лъжа. Намен ми излезе има-няма 20-тина лв. и то само защото ми беше свършила бялата Аида и се наложи да купя. Имах почти всички конци, докупих само 5-6 липсващи цвята.
Това го казвам с уговорката, че си комплектовам сама не заради факта, че ми излиза по-евтино, а че не мога да си набавя оригинала сега и веднага , или защото е стар вариант, който трудно се намира в продажба. И не на последно място - изобщо не робувам на принципа оригинал/собствена комплектовка, даже ми е мерак да си подбера компонентите така, както ми е кеф. Винаги си харесвам крайният резултат, не съм сепрецаквала до сега .
Но аз обичам да си купувам конци, панами всякакви и то по 1-2 метра и винаги имам в наличност от всичко, така че каквото и да реша да си комплектовам, се налага да докупя най-много по 5-6цвята евентуално.

ПМ е Патерн Мейкър, програмата за пренабор или изработка на схема по картинка.

Хаха, няма срамни въпроси...Това е програма на която се правят схеми за гоблени. Често на готовите комплектовки гоблени, някой се хваща и прави т.нар. пренабор т.е. набира/вкарва схемата в тази програма. Удобно е, защото на нея може да си обработваш схемата - да си променяш знаци, да я правиш цветна или не, да си махнеш контура и да си разпечаташ, пък после да си го сложиш и хиляди други неща. И много от схемите в интернет се намират освен в графичен и ПДФ формат, така и в ПМ формат, т.е. отварят се с тази програма.

Относно комплектоването и готовото - руските гоблени са значително евтини, с изключение на новите модели. Има момичета в ФБ, които правят доставки и лично на мен ми е по удобно да шия комплекти. Не че нямам цялата гама на ДМЦ, 1/2 на Анхор и остатъци от комплекти

Палмира 038  - ДМЦ 155
Палмира  045 - ДМЦ 156  Сниманият цвят е Палмира 038

Здравейте, пъргавелки!
Честит празник, здраве и творчество във всички посоки1

Мила Нелка,
преди сума ти страници ти ме потърси тук, а аз не отговорих нищо, защото бях в някаква безтегловност и дори за себе си нямах отговор всъщност какво правя.
Е, накрая изкристализираха нещата, кръгът ми се затвори и вече съм наясно  и за самата мен къде потънах..
Опитах се да докажа правотата на всички поговорки, които народите са измислили - *Стара любов ръжда не хваща*, Старо бунище като се подпали дълго гори*, *...never say never..*и всичко, което се сетите в тая посока..
 Четях ви, гледах, гледах и не издържах - реших, че отново трябва да почна да бродирам. Тоя творчески мозъчен гъдел, който прозаично хората наричат *засърбяха ме ръцете да правя нещо*, такъв превес взе в битието ми, че доведе и до други мисловни последствия..

Прозрях сума ти неща покрай разговорите тук... Първо, винаги съм мислела, че не може току така за един собствен кеф да си боцкам нещо. След като е направено, то задължително трябва да е нависено нейде и да възхищава всички нещастни посетители и съжители в дома ми.   Блаженството ми трансформирано в практичност -няма нужда от картини, воала - любувайте се на това, което аз съм избрала да гледате.
А всъщност удоволствието от целия процес е създаването, а не непременно нуждата да ми е всеки ден през очите.
Твоите гоблени, които си кротуват в килера, ми светнаха първата лампичка. Гледай ти, то можело и така!
Аз съм от бавно загряващите двигатели, които постепенно набират скорост и после вече няма спирка.

Оттам насетне нещата, които виждах тук, ме накараха да преосмисля и отношението си към случващото вкъщи.
Преди време след ремонт, децата прецениха, че не искат гоблени, защото е демоде и тн и тн.
Съгласих се, а вътрешно си носех една обида - ама как така, толкова труд, толкова лишения -време, средства, зрение и едва ли не дейност-изкуство..... на вятъра.
 Да, но към днешна дата осъзнавам, че са били напълно прави. Впрочем прогресът идва винаги от младото поколение.
Тая цяла моя вилерова депресарска тежест по стените, включваща творби по известни картини - пейзажи, образи и тн, пръскаше толкова *красота* с умрелите си безжизнени тоналности, че дори ми се повдига като си помисля.
Кафяво- всички нюанси, зелено, бежово, тъмно, тъмно, тъмно...бляк, композиционно може и да са правилно съчетани, зрително /към днешна дата/ са отблъсващи.
След като харесвам сега съвсем друг стил, защо аджеба, съм държала толкова на тези гоблени?! Да ме пита човек - отговор нямах, но сега го получих- вкопчване в нещо материално, което ако следва сега да купя, не бих си го причинила.
 След двайсет години откъсване от гоблените с абсолютната увереност, че това е отминала история и  хедонизмът в мен изисква съвсем други неща за да бъда щастлива, сега направих един рязък завой и затворих един цикличен кръг от живота си.
  Неочаквани срещи дежа вю-та от миналото, също ме увериха, че в живота има повторяемост и нашата смешна човешка категоричност е без всякакво значение след време.
 
И пощурях, ама главата си изгубих съвсем от нововъзникналата ми страст към гоблените. Първо гледах какво показват момичетата тук, после изчетох де що теми има назад, че и дадените линкове с информация.
Тия луди рускини с тия хомячки....отиде ми сънят, рових, рових, харесвах и вчера вече заключих - баш в съботен ден моя милост се хукна да купува гоблен.
Не се търпи, бе трябва да боцкам нещо. Точно старо бунище като се запали..
Проблемът ми бе, че имах визия за нещата, които искам . Винтидж-гобленът с розите на Хибискус,/ ох, дано не греша пак името/, семплерът на Динков, чашките на още някого...Изведнъж ми се прииска от всичко, а осъзнах, че аз се втурвам в нещо, от което съм се откъснала тотално и дори не зная дали пак ще мога да го правя. Да не говорим, че съвсем изгубих самочувствие тук, предвид красотата и терминологията, която представяте.
  И обясних на любезната жена в магазинчето, че искам да е малък гоблен, да е 1:4 /обясних преди време, че гоблени 1:1 не ме кефят/, че и да ми хареса....Бая сложно излезе, прехвърлих сума ти каталози, списания/ тя обясни, че може да ми комплектова, само да ми допадне нещо.
Там беше и оня гоблен на Дименшънс с каляската с коне и дамите с наметала в зимен ден, който много харесах, но не ми е още за.....възможностите.
И както се бях отчаяла, че няма да намеря нищо, което да включва три в едно - начинаещ,1:4 и харесване, видях една свежа въшчица, която за момента ми е точната. *Езеро с лилии*....Не  е като да не съм правила езера, то есенно, то неделни утра и тн, но това е ново, свежо и желано. Или ми се струва де, но каквото такова, то ще е началото на новия цикъл.
Ако казват за някого, че се носи на крилете на любовта, то това се отнася с пълна сила за мен вчера. Грабнах съкровището и не усетих как съм се прибрала. Светът спря да съществува.
  Прекрасно комплектче, всичко си на мястото, много четливи два листа схема, свежи цветове, само игличката с много тясно ухо. Но веднага извадих старата ветеранка от чекмеджето и аха нещата да потръгнат.
А очите....забравих, че има двайсетгодишна бездна във времето , отразена основно в тях.
Като цяло не нося никъде очила освен за дребни детайли, но те излязоха съвсем дребни. Добре, че преди време ми направиха едни очила с по-висок диоптър по погрешка, които хем не ползвам, хем ми е жал да хвърля предвид стойността им, та и те влязоха в употреба. Замайваше ми се главата в началото, но ще свикна.
Открих дори, че лампионът има ключе на едната лампа, с което мога да си го наглася директно в гоблена. Щото бодох естествено до 2 през нощта.

И така мили момичета, вчера аз пак си намерих центъра. Защото от 20 години не ми се бе случвало да затворя лаптопа, да пренебрегна новини, форуми и прочие алабалистики, да игнорирам битовизми и да си вляза в естествения хабитат.
Нирвана абсолютна. / тоя кленов лист всъщност е канабис /
Тая шушка-гобленче като една антистрес топка! Знаете за какво говоря.

И както казват в края на филмите - всичко това бе осъществено с любезното съдествие на st. Dobri, която с благата си, но енергична настойчивост ме притегли към вашето камерно общество.
Добри, обичам те! И без думи.

В четвъртък етап, нали така!

изчетох те и хем много ме е срам, че ме хвалиш така, хем ме е напънала една гордост, че с нещо дребно, минискюлно съм помогнала и поддтикнала не просто някой, а приятелче да се огледа и да намери равновесна точка.
в лебедово езеро или борова гора няма никакво значение. )

Направо по-добре да мълчиш, че каквато си подстрекателка и само от една твоя дума паля...
Равновесие е слаба дума...Място, където да се скриеш без съзнанието ти да присъства в случая. Именно като йога, където не точно асаните са определящи, а философията. Да посадиш едно дърво с жар е йога.
Да избродираш едно дърво е истински дзен. Ти ми подари това забравено усещане.
Защото да четеш книга, да гледаш филм ... уж си в покой, но съпреживяваш, изживяването на емоции не е баланс.
Абе,.....оммммм!

разбирам те. наистина. и прекрасно бих разбрала, ако някой си каже "само приказки".
два дена обяснявам на любимия, че засаждането на разсада е медитация. че потъвам и не че не искам да го слушам, а съвсем истински не го чувам...
не ми вярва.

а аз съм така и с гоблените и с плетките.

Аз те разбирам. Нещата, в които потъваме са тези, които ни спасяват. Щастливки сме!

Оооо, това не се включва в категорията „отговор/постинг“, не; това е цяло откровение и една солидна доза философска добавка за размисъл и преосмисляне през (поне) целия останал ден.

Орехче, четох с голямо удоволствие и много, много ми допадна всичко, което споделяш.
Ето, видях още веднъж как на практика се изменя, а може би по-редно е да кажа, еволюира мисленето човешко
Ситуацията с бродериите в килера, на пръв поглед за повечето хора звучи много грубо и кощунствено, а в най-добрия случай - безсмислено.
Аз виждам това от една друга страна.
За мен важното е да извадя от себе си „нещото“, да приключа с него, и на базата на онази велика Вселенска истина, да отворя място за новото.
Нерядко са ме питали дали не ми е жал да разрежа разни краткотрайни произведения... Не, за мен във всичко това водещото е процесът на създаване, той има нужда да бъде изведен на бял свят и тъкмо процесът е, който дарява удоволствие и удовлетворение. Оттам нататък идва стремежът към следващото. В това няма нищо лекомислено, за мен е нормално да бъде така.

Интересно е как отношението към една и съща вещ може да е коренно противоположно у един и същ човек. Безкрайно приятно ми е да работя и едно, и друго, при това далеч не говоря само за кръстчета. Сигурно с удоволствие бих свивала капронови цветенца, бродирала с ленти и ред други подобни играчки. Но от друга страна, готовата вещ мога да характеризирам само с една-единствена, трибуквена дума, за която в дома ми просто няма място.
Удоволствието от работата обаче си остава
Та пожелавам ти и на теб много приятни моменти, радвам се, че огънчето отново се запали
Очилата ще ти помогнат; аз така или иначе винаги шия с лупа и тя дава съвсем друго ниво на всичко.

Добре, извънредно впечатляващо участие с хубавата ти девойка с фризурата, очите ми останаха, толкова стилно и различно!

И изобщо, много на всички!

Нелка, така се получава, че ако искам да ти отговоря, то или става безконечно дълго или си казвам - нищо няма да пиша, тази жена ме разбира без думи и знае какво бих отговорила.
Ама те мъдреците отдавна са го казали, а аз не го схващах твърде - ЩАСТИЕТО е пътят, а целта наградата. Целите са сменяеми според нахождението ни в пространствено-времевия континуум, а пътят е нещото, което ни извайва.
Благодаря ти за гледната точка, която ми бе необходима в качеството на искра!
Бъди здрава и все така креативна във всичко /хич не се сетих за лупа ето пак подсказка/!

пп. Във възторга си да споделям за себе си/ пусто его/, забравих да поздравя Добри за девойката с кока. Толкова впечатляващи неща видях тук, че направо се стъписвам на първо четене, ахаа да пиша нещо и то минала цяла страница.
Тия френски възли пък!...толкова техника, толкова изкусност....
Все едно съм била на острова с Робинзон досега.


Впрочем вече ме няма..Кака е заета! ) До писане!

Нелка, Wallnuss толкова сте поетични... Балсам за душата е човек да ви чете!
Давате ми много храна за размисъл, за гледните точки, за отношението към живота и нещата в него...

Ще го напиша отново, защото никога няма да е достатъчно - Благодаря !

Орехче - освен да ти кажа, отново - Добре дошла в редиците, вече и с онзи познат сърбеж в пръстчетата, друго не виждам какво да направя!

Добри, Добри избухнала си с техники, творчество и резултати! Златни ти ръце! Пу-пу - да ти не е уроки!