Коте, гадно е, да. Аз не се хваля с нашите скандали, рефлектират върху връзката, съгласна съм. Но не съм го търсила умишлено нервак като мене, просто така се случи. Преди него пък имах 9годишна връзка, сигурно никога не сме си повишавали тон. Чак па толкоз сладникаво не ми харесва.
- Публикувана: 14 апр. 2020, 17:37 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2020, 10:43 ч.
С какво ви дразнят мъжете /тема №4/
Публикувам като анонимен, защото мъжът ми знае ника, да не се обиди 
Та много ме дразни напоследък. Работата му е на отговорна на висок пост. Сега покрай карантината само от вкъщи работи. Обадиха му се наскоро да кандидатства за работа в известна фирма. Две седмици се приготвя за интервютата. В комбинация с работата му, това означава, че няма и минута за семейството, да не горим за домакинството. Та аз оправям цялата кочина вкъщи. Личната хигиена също е занемарена, като в комбинация с цигари и вечер алкохол направо ужас
Отделно има едно младо момиче служителка, на която няколко години и е бил шеф. Сега вече не е, но продължава да я ползва като асистентка и я експлоатира за всякакви щуротии. Приятели са, говорят си и на други теми. Не го ревнувам от нея, но вече ме дразни като говори с нея по няколко пъти на ден и от работа преминава на други теми, политика ала бала, приказлив е, лафи му се.
Днес избухнах точно преди дълго чаканите интервюта- в осем сутринта седи и си говори половин час с въпросната служителка, че после и на шефа си звъня, защото тя искала да се мести в друг отдел.
Та за мен няма време да си поговорим, не пипа нищо вкъщи, не се сеща нищо да ми купи, като го помоля, мързи го да се изкъпе, но намира време преди толкова важните си интервюта да оправя бакиите на служителка си.
Просто съм бясна. Сега пак си пие бирата и ми обяснява, че имал много неща да прави за сегашната си работа и ще работи и събота и неделя.
Направо ми иде да си събера нещата и да го оставя да се оправя сам.
Та много ме дразни напоследък. Работата му е на отговорна на висок пост. Сега покрай карантината само от вкъщи работи. Обадиха му се наскоро да кандидатства за работа в известна фирма. Две седмици се приготвя за интервютата. В комбинация с работата му, това означава, че няма и минута за семейството, да не горим за домакинството. Та аз оправям цялата кочина вкъщи. Личната хигиена също е занемарена, като в комбинация с цигари и вечер алкохол направо ужас
Отделно има едно младо момиче служителка, на която няколко години и е бил шеф. Сега вече не е, но продължава да я ползва като асистентка и я експлоатира за всякакви щуротии. Приятели са, говорят си и на други теми. Не го ревнувам от нея, но вече ме дразни като говори с нея по няколко пъти на ден и от работа преминава на други теми, политика ала бала, приказлив е, лафи му се.
Днес избухнах точно преди дълго чаканите интервюта- в осем сутринта седи и си говори половин час с въпросната служителка, че после и на шефа си звъня, защото тя искала да се мести в друг отдел.
Та за мен няма време да си поговорим, не пипа нищо вкъщи, не се сеща нищо да ми купи, като го помоля, мързи го да се изкъпе, но намира време преди толкова важните си интервюта да оправя бакиите на служителка си.
Просто съм бясна. Сега пак си пие бирата и ми обяснява, че имал много неща да прави за сегашната си работа и ще работи и събота и неделя.
Направо ми иде да си събера нещата и да го оставя да се оправя сам.
Публикувам като анонимен, защото мъжът ми знае ника, да не се обиди
...
Направо ми иде да си събера нещата и да го оставя да се оправя сам.
...
Направо ми иде да си събера нещата и да го оставя да се оправя сам.
Хем ти идва да го оставиш сам, хем те е страх да не се обиди
Ако си тръгнеш, май няма да му липсваш много..
Анонимна, по повод твоите терзания...Ако питаш мъжа ти, навярно всичко е наред, щом си и криеш ника. Подсети ме за скорошен разговор с моя син, който е в дива пубертетска фаза. Предложих му да идем заедно на кино, а той опулено "защо". "Защото напоследък нищо не правим заедно"- отвръщам аз. А той - "Ама, нали живеем заедно." Та, така ...ние ли не знаем как да искаме от тия деца в пубертета, на тях ли им идваме в повече...Сигурно всяка ситуация е различна, сръчквай го по-осторожно и неанонимно твоичкия пубер, опс - мъж де.
Та, така ...ние ли не знаем как да искаме от тия деца в пубертета, на тях ли им идваме в повече...Сигурно всяка ситуация е различна, сръчквай го по-осторожно и неанонимно твоичкия пубер, опс - мъж де. 
Отделно има едно младо момиче служителка, на която няколко години и е бил шеф. Сега вече не е, но продължава да я ползва като асистентка и я експлоатира за всякакви щуротии. Приятели са, говорят си и на други теми. Не го ревнувам от нея, но вече ме дразни като говори с нея по няколко пъти на ден и от работа преминава на други теми, политика ала бала, приказлив е, лафи му се.
О, нямаш представа колко години загубих да се боря с такива отношения. Вярно - моя не беше шеф, но постоянните разговори, кафета, излизания с колежки... А за мен, къщата, децата, нямаше време.
Съжалявам, че си мислех, че нещата ще се оправят с разговори.
Не успях да се преборя. Напуснах го. Сега ме търси да си говорим и да излизаме...
О, нямаш представа колко години загубих да се боря с такива отношения. Вярно - моя не беше шеф, но постоянните разговори, кафета, излизания с колежки... А за мен, къщата, децата, нямаше време.
Съжалявам, че си мислех, че нещата ще се оправят с разговори.
Не успях да се преборя. Напуснах го. Сега ме търси да си говорим и да излизаме...
Те тия, дето нямат две минути за добра дума/жест към жена си, ама за колежките са първа писта, са ми ясни.... 
СЪжалявам, че ще бъда директна, но мъж, който е "Навън драг, в къщи враг!", не струват.
Като хора, не като професии...да не стане объркване.
СЪжалявам, че ще бъда директна, но мъж, който е "Навън драг, в къщи враг!", не струват.
Като хора, не като професии...да не стане объркване.
Анонимна, донякъде описваш моят мъж. Без цигарите, алкохола и тел.общувания със сульо и пульо.
Когато хапва нещо опаковано остава навсякъде опаковките. Вече близо месец успешно се учи да ги хвърля в кошчетата.
Оставям ги, където ги намирам, не ги пипвам и само казвам че не е научен на ред....🤪
Той работи две работи - едната от вкъщи, другата редовна от 7.30 до 16.30. Като се прибере веднага сяда на компютърът и седи до 19.00 часа. После има един час почивка и хапваме и си говорим. И после пак сяда до 22.00. Събота и неделя има повече свободно време.
Категорично няма да толерирам обаче през това свободно време да говори нон-стоп с друг, още повече Жена.
Ако можеш да си позволиш да се отделиш, за да усети липсата ти, ще бъде страхотно. Ако има чувства към теб, ще преодолее редовното чуване с колежката.
Когато хапва нещо опаковано остава навсякъде опаковките. Вече близо месец успешно се учи да ги хвърля в кошчетата.
Оставям ги, където ги намирам, не ги пипвам и само казвам че не е научен на ред....🤪
Той работи две работи - едната от вкъщи, другата редовна от 7.30 до 16.30. Като се прибере веднага сяда на компютърът и седи до 19.00 часа. После има един час почивка и хапваме и си говорим. И после пак сяда до 22.00. Събота и неделя има повече свободно време.
Категорично няма да толерирам обаче през това свободно време да говори нон-стоп с друг, още повече Жена.
Ако можеш да си позволиш да се отделиш, за да усети липсата ти, ще бъде страхотно. Ако има чувства към теб, ще преодолее редовното чуване с колежката.
И при нас е нещо подобно с работата на МП. Прибира се вечер към 18-19ч. и се продължава със служебните разговори до към 20-21ч. Писна ми всяка вечер да му слушам разговорите, а като му кажа да отиде в друга стая, излиза, че на мен не ми пука за работата му и съм егоист. После, естествено, не си говорим особено, понеже все е изморен, изпъва се на дивана и цъка на телефона с винце в ръка.. и така цяла вечер.
Отделно от това, според него аз нямам право да съм изморена, понеже се прибирам 2 часа преди него от работа. Нищо, че сутрин тръгвам за работа 2 часа по-рано от него и всяка вечер след работа готвя и домакинствам. Но това, разбира се, също не е никак изморително. Като поиска нещо (което е постоянно, все едно съм му личен асистент, а той не може нищо да свърши сам), трябва да стане на секундата, дори и да се занимавам с нещо друго.. иначе пак съм егоист. А аз от един месец го моля да свърши нещо елементарно.. още си чакам. И насреща напоследък не виждам почти нищо.
До скоро явно не забелязвах, че си имам още едно малко детенце, за което да се грижа. Дъщеря ми, която е на 4, се оказва, че е по-самостоятелна.
Отделно от това, според него аз нямам право да съм изморена, понеже се прибирам 2 часа преди него от работа. Нищо, че сутрин тръгвам за работа 2 часа по-рано от него и всяка вечер след работа готвя и домакинствам. Но това, разбира се, също не е никак изморително. Като поиска нещо (което е постоянно, все едно съм му личен асистент, а той не може нищо да свърши сам), трябва да стане на секундата, дори и да се занимавам с нещо друго.. иначе пак съм егоист. А аз от един месец го моля да свърши нещо елементарно.. още си чакам. И насреща напоследък не виждам почти нищо.
До скоро явно не забелязвах, че си имам още едно малко детенце, за което да се грижа. Дъщеря ми, която е на 4, се оказва, че е по-самостоятелна.
Според мен, детенцето не е от него. Или поне с такова впечатление останах.