Аз нищо не очаквам, просто се учудвам как изкривявате ситуацията. Поддържането на чистота в дома не е самоинициатива, нито пък авторката е удряла шамари (реални или метафорични).
Всъщност, ситуацията е ясна- мъжът си е такъв, такъв го е взела и тогава не й е пречило, защото го е оценявала по другите му качества.
Сега е забравила кое е ценяла най- много и започва да се вглежда в детайлите, искайки да го промени и да му вмени в задълженията неща, които не са му присъщи.
Често се получава, но до степен "само мир да има, като ми каже, ще го свърша".
Което не ни е достатъчно- искаме да прегърнат идеята, да им стане втора природа и да не се налага да ги подсещаме и тикаме с остена.
Не става, според личния ми опит и наблюдения- не са деца в първите 7-16 години, че да се "огънат според калъпа".
