Здравейте! За пръв път пиша тук и причината е, че се чувствам страшно объркана, а и няма с кого да споделя...
С мъжа ми сме заедно от 4 години. Първата година отношението му към брат ми беше нормално, докато не го взехме да работи с нас. Още в самото начало започна да се държи с него наставнически, като командир! Ок, казах си, брат ми е зелен още, просто иска да му помогне и да го научи как се работи, е да, ама не! Това продължи и прерастна до там, че той се месеше в личното му пространство(например в почивката да не си пипа телефона, да няма право на мнение за каквото и да е) и всякакви такива луди изисквания. Брат ми винаги се е държал с уважение към него, задето е по-голям и ми е мъж, не му е възразявал, за да не създава конфликт между мен и него...Но мъжът ми пак беше недоволен от него и винаги намираше начин да го злепостави и обиди пред колеги.Брат ми изтърпя това поведение 2 години и напусна.Отношенията им бяха много крехки в този период и естествено брат ми беше виновен и неблагодарен в очите на мъжа ми, без да осъзнава всъщност колко много го е подтискал с отношението си. В периода, в който не работехме заедно държаноето на мъжа ми пак не беше хубаво. Все го захапваше за нещо, все го подиграваше и недай си боже брат ми да възрази, той автоматично се превръщаше в неблагодарник. Аз никога не съм вземала открито страна, макар че съм казвала на мъжа ми стотици пъти, че когато се държи с брат ми така, той ме наранява и че не виждам наистина с какво го дразни толкова и му е трън в очите . Аз виждам, че брат ми уважава мъжа ми и не е провокирал това отношение по никакъв начин. И да стигна до случката, която е причината да пиша тук... Събрахме се на банкет със семейни приятели и брат ми беше поканен, а аз бях под напрежение цялата вечер,защото знам като пийне мъжа ми, че ще се заяде. Така и стана... Спорът беше супер глупав и незначителен(мъжът ми харесва еди коя си група, брат ми не толкова) и когато стан въпрос за тази група и мъжът ми я възхваляваше до небесата, брат ми каза цитирам: Ее, може да се родят и по-добри. Това беше причината за скандала(чак ме е срам, че го пиша) и мъжът ми полудя и вика точно ти ли ще кажеш. Брат ми се опита да му обясни, че не е искал пряко да го засегне и просто е казал мнение, даже му се извини, ако без да иска го е засегнал! Но мъжът ми не спря запопна да вика, да обижда и скочи да се бие. Ние застанахме помежду им (беше ужасно)... Мъжът ми удари брат ми... Не мога да ви опиша чувтсвото... Гледката...
И ето пиша ви, за да поискам съвет... Не искам да си разбивам семейството, но не мога да си затворя очите... Не мога да забравя, не мога да простя, изпитвам непоносимост към него... Мисля, да се разделим... Вие на мое място как бихте постъпили?
С мъжа ми сме заедно от 4 години. Първата година отношението му към брат ми беше нормално, докато не го взехме да работи с нас. Още в самото начало започна да се държи с него наставнически, като командир! Ок, казах си, брат ми е зелен още, просто иска да му помогне и да го научи как се работи, е да, ама не! Това продължи и прерастна до там, че той се месеше в личното му пространство(например в почивката да не си пипа телефона, да няма право на мнение за каквото и да е) и всякакви такива луди изисквания. Брат ми винаги се е държал с уважение към него, задето е по-голям и ми е мъж, не му е възразявал, за да не създава конфликт между мен и него...Но мъжът ми пак беше недоволен от него и винаги намираше начин да го злепостави и обиди пред колеги.Брат ми изтърпя това поведение 2 години и напусна.Отношенията им бяха много крехки в този период и естествено брат ми беше виновен и неблагодарен в очите на мъжа ми, без да осъзнава всъщност колко много го е подтискал с отношението си. В периода, в който не работехме заедно държаноето на мъжа ми пак не беше хубаво. Все го захапваше за нещо, все го подиграваше и недай си боже брат ми да възрази, той автоматично се превръщаше в неблагодарник. Аз никога не съм вземала открито страна, макар че съм казвала на мъжа ми стотици пъти, че когато се държи с брат ми така, той ме наранява и че не виждам наистина с какво го дразни толкова и му е трън в очите . Аз виждам, че брат ми уважава мъжа ми и не е провокирал това отношение по никакъв начин. И да стигна до случката, която е причината да пиша тук... Събрахме се на банкет със семейни приятели и брат ми беше поканен, а аз бях под напрежение цялата вечер,защото знам като пийне мъжа ми, че ще се заяде. Така и стана... Спорът беше супер глупав и незначителен(мъжът ми харесва еди коя си група, брат ми не толкова) и когато стан въпрос за тази група и мъжът ми я възхваляваше до небесата, брат ми каза цитирам: Ее, може да се родят и по-добри. Това беше причината за скандала(чак ме е срам, че го пиша) и мъжът ми полудя и вика точно ти ли ще кажеш. Брат ми се опита да му обясни, че не е искал пряко да го засегне и просто е казал мнение, даже му се извини, ако без да иска го е засегнал! Но мъжът ми не спря запопна да вика, да обижда и скочи да се бие. Ние застанахме помежду им (беше ужасно)... Мъжът ми удари брат ми... Не мога да ви опиша чувтсвото... Гледката...
И ето пиша ви, за да поискам съвет... Не искам да си разбивам семейството, но не мога да си затворя очите... Не мога да забравя, не мога да простя, изпитвам непоносимост към него... Мисля, да се разделим... Вие на мое място как бихте постъпили?
