Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 15 апр. 2020, 08:03 ч.

Развитие на 4 годишен

  • 2 801
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9
Здравейте, имам племенници на 2г и 5месеца и на 4г и 2 месеца. Напоследък ми прави впечатление, че по-голямото дете не отговаря на простички въпроси, не може да се съсредоточи, когато му се говори сякаш не разбира, повтаря едни и същи думи без да ги свързва в изречение със смисъл. Направи ми впечатление, че по-малкото дете може да отговаря на простички въпроси като “как си?”, “какво правиш?”, “ какво е това?”, както и слуша и гледа в очите когато бъде заговорено. От своя страна пък баткото изобщо не слуша и започва да крещи едни и същи думи без да имат смисъл и връзка. Направих намек на сестрата, че може би е добре да го заведе на логопед или детски терапевт, но тя реагира доста бурно с думите “децата ми не са откачалки, че да ги водя по доктори”. Знам, че всяко дете се развива индивидуално и нямам особени наблюдения над други дечица в тази възраст, затова бих се радвала на мнения на родители какво е нормално и какво не е нормално да прави детето. Може ли да става въпрос за някакъв проблем? И дали трябва да поговоря по -сериозно със сестра си да предприеме нещо?

# 1
  • София
  • Мнения: 5 617
Аз бих проверила детето. Точно около тази възраст се установи проблем при сина ми, свързан с разбирането на речта и изпълнението на прости инструкции.
В нашия случай заради късно проговаряне работехме вече с логопед, но се наложи да увеличим работата и усилията.

# 2
  • Мнения: 15 944
Трябва да се консултирате с лекар,  специалист в детското развитие.  Според така написаното вероятно има някакъв проблем.

# 3
  • Мнения: 9 345
Имам опит. Много опит в това отношение. Сценария мога да го опиша без проблем. Ако опитате да направите намеци или да предприемете нещо - ще си развалите отношенията със сестра ви. И да направите нещо и да не направите нищо - нещата ще се случат по един и същ начин - сестра ви ще предприеме нужните стъпки когато е готова да види и осъзнае че детето има проблем ( ако има такъв ). Това което ще напиша е жестоко но всеки родител си носи отговорностите. С всички добри и лоши последствия. Непоискан съвет, непоискано добро само влошават ситуацията.

# 4
  • Мнения: 15 944
Да допълня - ако имате контакт с личния лекар на детето, може да се обадите или да отидете на място и да споделите опасенията си. Понякога родителите не казват всичко, а детето вече е голямо и не ходи на консултации.

# 5
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 137
Детето сигурно ходи на детска градина. От там нещо не са ли казали? Как се справя там?

# 6
  • Мнения: 1 161
Предполагам детето ходи на детска градина , там не са й ли казали нещо ?
По така написаното с детето трябва да работи специалист , колкото по-рано , толкова по-добре за него .
За съжаление има много майки като сестра ви , които  си затварят очите за проблемите .

# 7
  • София
  • Мнения: 42 320
Не можеш да направиш насила добро. така, както го описваш проблем има, но докато родителите на детето  отричат най-емоционално, нищо не можеш да направиш. Най-вероятно ще се усетят, когато детето тръгне в предучилищна и някоя учителка обърне внимание, но дори тогава не е сигурно, че ще направят нещо. Действителността ще ги тресне в първи клас, но тогава вече ще е изгубено доста време. Всеки родител реагира така, както му позволяват моментния капацитет.

# 8
  • Мнения: 2 027
Казала си мнението си, повече не настоявай. Детето е отговорност на родителите си.

# 9
  • Мнения: 9
Детето сигурно ходи на детска градина. От там нещо не са ли казали? Как се справя там?
Ами често я викат, за да разговарят за това, че той не иска да се храни с останалите и гладува по цял ден и се оплакват, че не може да ходи сам до тоалетна и да се облича. Поне това е споделяла с мен.

# 10
  • Мнения: 9 345
Останалите споделени неща определено намекват за две неща : първо детето все пак има проблем от едно или друго естество. И второ , че сестрата( майката )  не иска да види че има проблем. Съзнателно си затваря очите, не го приема , неглижира го. Това означава както казах - насила добро не може да стане. Що се касае до учителките в дг или училище то и те нищо не могат да направят освен да говорят ,което явно го правят.  Както предполагах ситуацията е задънена.

# 11
# 12
  • Terra incognita
  • Мнения: 6 137
Този тест за мен не е много реален, направих го от любопитство, излезе, че синът ми е със забавено развитие, заради въпроси от типа- дали яде повече, или по- малко, дали предпочита определена храна, нощното напикаване, разхвърлянето и т.н. Много деца са злояди и не обичат определвни храни, също имат нощно напикаване и разхвърлят, без да имат проблем с развитието. Също за интересите- не може да се интересува от всичко, няма тесни интереси, но едни неща му харесват, други не. Нормално е.

# 13
  • Мнения: 9
Направих теста според моите наблюдения на детето и излиза аутизъм. Не знам до колко може да се определи с такъв тест. Изпратих го и на сестра си и тя да погледне и повече не мисля да повдигам този въпрос. Много е деликатно и най-много да създам излишно напрежение. Благодаря ви !

# 14
  • пак там
  • Мнения: 2 443
Има и друга вероятност, предполагам: да не може да се адаптира в градината. Моят син, след като тръгна на градина, дръпна назад в развитието си. При това жестоко. Не ядеше там нищо. Не желаеше да говори. Не плачеше - крещеше. Напишкваше се - а не го беше правил от година и кусур. Когато го насилиха да яде, започна да се окапва, да се бърше в дрехите - преди това ядеше сам, много внимателно, и търсеше салфетка, за да се избърше. Когато го прибирах - трепереше и ми се сърдеше.

Отне ни време, за да го разберем. Когато питахме възпитателките - "ама няма такова нещо! спокойно дете е! само че яде бавно и остава последен".

Единственото, което говореше, че не страда от някакво заболяване, беше, че когато имаше почивни дни, се променяше. Ставаше спокоен, спеше, ядеше що-годе внимателно, говореше спокойно...

Преодоля го едва в първи клас благодарение на учителите.

Вече сте казала мнението си. Но все пак, доколкото разбирам, не сте постоянно с тях, така че не знаете със сигурност. Оставете сестра си да реши кое е най-добро за детето - тя му е майка и най-добре го усеща. Честно казано, разбирам сестра Ви. И на мен ми беше неприятно, когато все някой ровеше и търсеше да намери с какво детето ми не е "добре". И никой не вярваше, че просто по-трудно се адаптира извън семейната среда. Елате сега да го видите - самоуверен, винаги център на внимание, усмихнат и спокоен.

Общи условия

Активация на акаунт