Интересно ми е тази безсимптомна пневмония дали е бактериална или т. нар. химическа и дали се лекува с антибиотици или в Фиброзим, противовирусни и др. подобни? Аз бях със задух за 2-3 дни, други разнообразни симптоми и без антибиотици. Когато попитах пулмолога за снимка отговорът беше: " За какво ти е? Ще излезе картина като за пневмония, а ти нямаш, това е от вируса. Ще ми ревнеш и ще се чудя какво да те правя. Пий си лекарствата, които съм ти дал и се наслаждавай на живота." Дали наистина не прекаляват с антибиотиците?
- Публикувана: 17 апр. 2020, 00:54 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2022, 11:30 ч.
Сблъскахте ли се " челно " с коронавируса?
Около 2г преди ковид ММ беше с пневмония, но без задух и кашлица, за температура не помня. Хванаха я единствено на снимка, на слушалки - не. Поводът да отиде на преглед беше много обилно потене, пусната ПКК със суе 70+ при горна граница около 30. Стигна до пулмолог и го лекуваха с антибиотик и инжекции. 4-5 дни след началото на антибиотиката лекарката му разрешила да ходи на работа, защото не го свърташе в къщи. Нямаше друг симптом освен потенето. А то продължи общо около месец, но с постепенно намаляване. Аз карах едностранна пневмония години преди ковид съвсем различно от ММ и съвсем различно от двустранната пневмония когато се разболях от ковид.
Всичко винаги е строго индивидуално, а с ковид още повече.
Всичко винаги е строго индивидуално, а с ковид още повече.
Интересно ми е тази безсимптомна плевмония дали е бактериална или т. нар. химическа и дали се лекува с антибиотици или в Фиброзим, противовирусни и др. подобни? Аз бях със задух за 2-3 дни, други разнообразни симптоми и без антибиотици. Когато попитах пулмолога за снимка отговорът беше: " За какво ти е? Ще излезе картина като за плевмония, а ти нямаш, това е от вируса. Ще ми ревнеш и ще се чудя какво да те правя. Пий си лекарствата, които съм ти дал и се наслаждавай на живота." Дали наистина не прекаляват с антибиотиците?
пНевмония
През 2017г. пролетта изкарах нещо подобно с раздираща гърдите кашлица близо месец - лечение вкъщи. Първият антибиотик не помогна, после минах на втори предписан от ЛЛ (по-силен) и тогава взех да се подобрявам бавно. Ако ми се беше случило сега сигурно щях да влудна да обикалям по лекари и болници за снимки и куп други неща, а тогава го изкарах почти на крак, както съм си свикнал по принцип откак се помня. Но времето беше друго (пре-ковид епоха), кашлях си като откачен навсякъде и на никой не му правеше впечатление. Сега ако ми се случи (недай Боже), няма да е така.
При добро общо състояние и без оплаквания дори да има типични ковид изменения в дробовете доколкото имам спомен те преминават без лечение, освен ако няма някакви усложнения. Това не е ни вирусна, ни бактериална пневмония и не е задължително да се лекува с медикаменти, това са изменения. Моя приятелка беше с такава пневмония, диагностицирана със снимка на 10 ден и НЕ пи нищо! Добре, че има адекватна лл, която да не я набуха с два-три антибиотика и кортикостероиди ей така за всеки случай, явно някои лекари много точно преценяват нещата... На 11 ден рязко тръгна на подобрение. Не казвам, че не трябва да се внимава, ама за няколко дни хрема да се хукне на снимка, щото някой си имал 30% неработещи дробове... Все някаква индикация трябва да има, не може да се чувстваш перфектно и да си с тежка пневмония, това е абсурд
precious* , а снимка не препоръчват ли ?
Тина чакаме те с положителни новини !
Лимфоцити -13 прекалено ниски ли са ?
Аз засега физически мисля ,че нямам пост ковид последствия ,освен алопецията от преживяния стрес и лек световъртеж ,отпадналост и зверска умора понякога ,която свързвам с психическото ми състояние друго ми няма .
Изследвания още не съм правила никакви ,ама трябва да се наканя .
Тина чакаме те с положителни новини !
Лимфоцити -13 прекалено ниски ли са ?
Аз засега физически мисля ,че нямам пост ковид последствия ,освен алопецията от преживяния стрес и лек световъртеж ,отпадналост и зверска умора понякога ,която свързвам с психическото ми състояние друго ми няма .
Изследвания още не съм правила никакви ,ама трябва да се наканя .
Малко са, ама не са критични. ММ постъпи с 4,3%. Неутрофилите му колко са били? На ММ бяха 89,3%. Не са знаели от самото начало, че ще се развият фатално нещата, но на 12-17 ден вече се очаква да има раздвижване в съотношението им. Ако % лимфоцити не почне да се покачва, тогава вече има място за притеснение. На 17-и ден картинката е доста ясна, според мен, но винаги има вариант за чудо, за това никой лекар няма да ти каже "пригответе се".
Някои хора ти казват да не нищиш повече, но според мен напротив, анализирай, за да си потготвена, да не се чувстваш виновна, да не съжаляваш за неща, които се правят докато има време.
Скрит текст:
Сестрата на моя ЛЛ каза, че и без кашлица може да имаш пневмония. Също и без Т.
Дали е така, не знам.
Дали е така, не знам.
Така е, напълно е възможно.
Мъжът ми беше с ковид пневмония, като нямаше кашлица, дори Т му беше около 37.4, отказваше храна нямаше сили да стане и му се виеше свят. Сатурацията му се движеше около 90-94, взависимост от това дали седи или лежи.
Според мен е от значение и общото състояние.
Според мен е от значение и общото състояние.
От прочетеното става ясно, че човекът може и да е нямал температура и кашлица, но е имал цели 4 обезпокоителни други симптома - не се храни, няма сили, виене на свят и ниска сатурация.
Така че явно хората тълкуват като успокоителен фактът, че нямат темп и кашлица и дотам.
Изключително благодаря за написаното.
Нито съм лекар, нито някой от близките ми е, но мисля, че няма никакъв начин да караш пневмония ей така без нищо, ама нищичко.
Не мисля, че е много коректно да се обяснява как може да се изкара пневмония без темп и кашлица и дотам обяснението да спре.
Сестрата на моя ЛЛ каза, че и без кашлица може да имаш пневмония. Също и без Т.
Дали е така, не знам.
Дали е така, не знам.
При мен се оказа накрая, че е започнала бактериална пневмония. Имах и изливи. Изписаха ми Панцеф и кортикостероиди, а след това ми добавиха и още един антибиотик, защото първия сам нямало да се справи. Знам само, че 2от вечерите имах чувството, че ще пукна, сякаш гърдите ми ги беше натиснал камък, а дишането ми беше трудно.