Забравих да кажа, че в конкретния мой случай аз не бих искала съпруга ми да стои нощем буден. 
Защо? Защото става в 5,30, защото е на 42 и ми трябва жив и здрав.
Трябва ми адекватен през деня, както и да прави пари за издръжката на сем. ни.
Не искам той да будува нощем, да се изнервя, искам да е спокоен, наспал се и тн.
Защо? Защото става в 5,30, защото е на 42 и ми трябва жив и здрав.
Трябва ми адекватен през деня, както и да прави пари за издръжката на сем. ни.
Не искам той да будува нощем, да се изнервя, искам да е спокоен, наспал се и тн.
Аз пък не мога да разбера нещо - защо смятате, че издържането на семейството не спада към грижите за детето? Понеже се чувстваме недооценени, минаваме в другата крайност - обезценяваме труда на мъжете си. Аз не държа изобщо моят да сменя памперси. По-важното е, че благодарение на него имам с какво да ги купя.
Относно ставането през нощта и недоспиването - ами не е едно и също да се разхождаш из градинките недоспал и да возиш много хора/бачкаш на струг/боравиш с големи суми пари (или каквото там работят мъжете ни) недоспал.
Ами аz работя от 8 до 14 всеки ден, откак бебето стана на 4 месеца ... да ти кажа сутрин отивам на работа и си върша работата спала или недоспала ... то дали ще си недоспал zащото си висял пред ТВ то до късно, или zащото си бил на zаведение до късно или просто zащот оне си могъл да спиш или zа щото бебето е плакало ... ами едно и също е недоспиването. После вzимам детето от гледачката и тогава се zапочва истинската работа, zащото гледането на детето е МНОГО по трудно от работата в офиса. Няма седене на стол, подпиране на маса, пиене на кафе , ходене спокойно до тоалетна ... няма тишина и спокойствие и въzможност zа концентрация върху нещо, няма спокойни раzговори с хора беz да си нащтрек, че ей сега дребосъка ще ревне ... работата покрай бебето иzисква 100% от майката фиzически и психически. Значи докато моето бебе zаспи към 8 часа минават още 6 часа. Ами в 14 часа , след работа , съм свжарка , а в 8 вечерта съм парцал
Говорих със съседката , имат 2 дечица и тя ми каzа, че мъжа и смята гледането на децата zа много по трудна работа от ходенето на работата и помага във всичко zа да навакса
Нека не забравяме нещо важно обаче - колкото и да е изтощително гледането на дете, то все пак е една хубава емоция. Да, вечер съм скапана, омазана с манджи и плюнки, гърба ме боли... но на душицата ми е хубаво, защото съм общувала с детето си (колкото и да е палаво), а не с шеф-идиот, колеги-интриганти и купища недоволни клиенти. 
хайде де. няма да ти повярвам никога 
/Гледаме ТВ, лягаме.Особени грижи нямам, приемам детето си каквото е и не се тръшкам на капризите му например, та гледането му ни най-малко не ме натоварва.Определено-чисто физически и психически съпругът ми е стократно по-натоварен, но няма да му обяснявам точно тук естеството на работата, нали се сещаш 
. той сега в 22ч е клюмнал на дивана. 
продължавам да мисля, че не искам мъжа ми да ме гледа как раждам, както и вярвам, че конкретно нашата ситуация е добре преценена по отношение на разпределение на ролите. 
