chochie, имаме сходни вкусове "Погнусата" на Сартр ми е една от любимите книги. За първи път я прочетох малко след казармата, когато излезе на български. Препрочитам си я на всеки 10-15 години и ми е интересно да наблюдавам промяната в начина, по който я възприемам. Напълно в стила на екзистенциалната естетика, предмет на която е не самото усещане, а съзерцанието на начина, по който индивидът го изпитва "Степният вълк" също изигра своята роля във формирането на възгледите ми, заедно със "Сидхарта".
Но искам да те предупредя, че «Синдромът "Cri du chat"» е доста по-тежка, независимо от малкия си обем. Може да се сравнява със "Записки от подземието" на Достоевски - авторът повежда читателя по пътя на максималното съпротивление към ситуации, мисълта за които човек инстинктивно изтласква в id-а...
Само да свърша с Данте.
Обичам да съм наблюдател, участник и далечен спътник на писателя и на героя в един и същ вечен и верен момент.
Да съм него и него и да вървя по стъпките им.
Също препрочитам книги, изиграли важна и значима роля в живота ми.
Благодаря за рецензията и съвета
А Достоевски.. да си добър психолог и да пишеш.. да успееш да разнищиш всеки демон и всяко кътче в душата си..
Всичко да звучи сложно и тежко, а да означава най-простите неща.
Да казваш малки думи, а да са с тежестта на шамар.
Хубава вечер на всички!