Паническо разстройство - 43

Честит празник на всички малки, големи и още по - големи момичета и момчета!
Дуфастон покрай ин витрото съм пила доста пъти и проблеми не съм имала. Само както каза Георги, ако имаш проблеми със съсирването на кръвта да си имаш едно на ум.
Аз съм по - добре, изглежда всичко е било от Прегабалина, но пулсът ми е трайно нисък. Днес се върти 47 - 55. Иначе пия един или два пъти по половин Ксанакс, а довечера мисля да пийна половин Ремирта, да се поняспя. Само, ако знаете тя понижава ли пулса? От половинка нищо не може да ми стане, нали? С нетърпение чакам петък, да ме приемат в ендокринологията и да кажат какво става с мен. Иначе се зачетох - имало болест на синусовият възел, в която ги има някои от моите симптоми, ама дано няма там нищо, че лечението било пейсмейкър.  Мислех да водя детето в Зоопарка, но духа много студен вятър. Докторката обеща да ме пусне събота и неделя в къщи и ако е хубаво времето ще я заведа тогава.Най - сетне мръднах с 1 кг. надолу. Явно от Прегабалина задържах много вода и хем на диета, хем вървях нагоре.

Опелче, не се плаши от дуфастона. Винаги се изписва за кратко, от един до три месеца макс. Много гинеколози го изписват.
Аз да ви се отчета. Пътувах в петък, 3 часа с автобус. Пих ксанакс от 0,25 преди да тръгна. Всичко беше наред. На връщане вчера вечерта пих само дименхидринат, че понякога ми става лошо от самото возене. Никакви проблеми нямах, но страха от първата паник атака именно в автобус, все си го имам, и все го мисля.  Искам да мога да тръгна навсякъде ей така с открито сърце, без мисъл "ами ако..." . Иначе нищо друго не пия и си го считам за голяма победа. А бях толкова зле , само преди година и малко. Така че, не се отчайвайте. Минава.

Джери, очаквам поста ти за смисъла на живота и приоритетите. Ще ми е много интересно. 🙂

Спри да четеш за синусовите ритми и т.н. Електрокардиофизиолог може да посетиш, тия хора си разбират от работата и ако нещо те съмнява, да те изследва. Пейсмейкър не се слага така лесно.

Георги преди години имах много екстрасистоли и като прочетох какво е ЕФИ - то много бързо се отказах. Но може би си прав, посещавах един тогава, може пак да го навестя. Иначе за Ремиртата какво ще кажеш, дали понижава пулса? Ако врътна една половинка довечера? До тук само тя ми помагаше да спя.

Аз идвам за съвет. ПА нямам от месеци, но ме перна яка депресия, реве ми се нон стоп от нищото. Не пия никакви лекарства. Иска ми се да пробвам с нещо по-безобидно. Някакви насоки?

tanch, не съм сигурна, да не кажа някоя глупост, но Деанксита го дават за лекичко, не предизвиква зависимост.

Не мога да дам съвет за ремирта . Мисля, че не влияе на пулса, но не се наемам да дам мнение.

Е, само от 1/2 ремирта.
Аз бях стигнала до 2 таблетки и половин и бетаблокер пиех.

Salii браво за пътуването, възхищавам ти се!
Мерси за съветите за дуфастона и аз реших да не се плаша, все пак е за кратко. Дано страничните ефекти са по-слаби.
Днес минахме 10 км със сина ми и почерпка в заведение - нямаше ни маски, ни гел нищо даже чинията на чая ми беше мръсна. Ами... какво да кажа гъзарска работа с. Арбанаси подсетих се защо вече не ходя там. Ако тъй ще е и на морето ами благодаря.

Ейййй така да ми се ходи на Вила Творческа в Арбанаси в римското студио с голямото джакузи... И ме избива на много лоши мисли по римски

Хммм, с тази диета само за римски мисли съм и аз.

Георги хаха! На мен ми е като село щото съм градско дете с градски баби и нямам село, като дете още ходехме пеш в една схлупена кръчмица единствена в селото, сега е Изворът но чарът от тогава го няма, тузарско, надуто и печелбарско.
Но такива погроми сме правили като тийнове в две къщи - сега са реномирани та няма да ги казвам и аз си имам лека носталгия, беше дестинация където може да отидеш пеш от града, да се веселиш яко и никой съсед / то нямаше такива/ да звъни по полицията, да изядеш тортата на някакъв немец дето живеел от време на време в къщата и никой да не схване това. Та, в деня на детето качих децата пеш и спомените се връщат. Някои са си криминални - изпочупени контакти, някакъв пикае в бетона на вилата на местен тузар, друг си прави фризби с чиниите, трети гаси пластмасови столове в една камина.
А тая Творческа съм я чувала, но не сме ходили. То ние там и не спим, грехота на 3км, основно май освен погромите после имаше сватби, празненства и т.н. - място за почивка, че и съм работила малко даже, ама ква ти работа - пак почивка си беше, докато готвех едни изпити пазех едно магазинче и си лафех с чужденците.
Имам и още един спомен - леля ми и свако ми решиха да го дават тежко имаха бизнес в началото на 90те и големи пари въртяха из шопско хаха! та ни направиха една гала-вечер в резидентцията на Бай Тошо, аз си бях пак хлапетия, ама голяма работа си беше то тогава там да влезеш и да хапваш. Единственото, което дори и тогава не схванах що му викат резиденция - ни толкоз голямо, ни чак пък толкоз хубаво, ама туй то българска резиденция.

То и при мен беше така, но в Родопите С колелото и обходи където очите видят. Но като пораснах нещо взе да ме влече пак дивотията. Иначе съм бургаско чедо, ама много малко съм хванал от там, нищо, че и учих там висше После станах шопе известно време и така. Колкото повече опит трупах, толкова повече до паниките се приближавах И междувременно смених над 20 автомобила и да не казвам още какво. Но Арбанаси ми остана тая вила на сърце.

Здравейте! Включвам се и аз в тази тема. Не знам дали съм за тук, но ще си опитам късмета. Всичко започна март месец, когато на работа ми прилоша, кръвното беше ниско и цялата се разтреперих. Колега ме закара вкъщи, където легнах и до вечерта се появиха куп симптоми - главозамайване, нямах апетит, безсъние и тн. На другия ден не се чувствах добре, започнах да треперя и да чувствам силен задух. Викнахме бърза помощ и оттам ми казаха да пия айрян и ми биха диазепам. Следващите дни излязох в болничен и оттам се почна ходене по мъките. Първоначално ме изследваха за Ковид - отрицателен. След това ме пратиха на пулмулог, там след рентген ми откриха бактериална пневмония в начален стадии. Изписаха ми антибиотик, пих го 10 дни с пробиотик и направихме вторичен рентген, където нямаше и следа от пневмонията. За съжаление симптомите продължаваха. Пратиха ме на изследвания за щит.жлеза - всичко нормално на ехограф + пълна кръвна, където пак нямаше отклонения. Следва и кардиолог, който не установи нищо освен обичайното за мен ниско кръвно. Изписаха ми витамини. Прибрах се вкъщи отчаяна, безсънието продължаваше и едвам изяждах по 1 ябълка на ден.. повръщаше ми се от всичко. Към момента апетита се върна, спя нормално. Личната лекарка ми предписа симпатил и алора - успокойтелни на билкова основа,както и чай от маточина. Отделно понякога заменям алората с мента , глог и валериан. Обиколих всичко доктори, всичко е нормално, но задуха продължава. Няма го само нощем. В колкото и часа да си легна винаги ставам в 7 часа сутрин. Напуснах и работа понеже нямах право на отпуск или болничен, а не можех и да стоя 8 часа на работното място и да се справя  с всички задължения. Личната лекарка заключително отсече, че става въпрос за продължителен стрес, който съм преживяла на работа и покрай семейни проблеми. Не знам какво да правя вече. Нещата се успокоиха, но задуха си остана Някакви идеи?

Добре дошла, Ели. Ами ако си се оправила със симпатила и алората браво! Не знам дали си за тази тема, дето сме си яко във филма, но си имала точно това, което личната ти е казала. Ще се успокоят нещата, като моята препоръка е да пиеш тия толкова леки лекарства щом ти помагат и да не ходиш повече по доктори, задухът ще отмине с успокояване на самата теб ине е опасен. Казваш и че спиш, което е супер.
Все пак се пази, защото такъв вид фази могат да ти зачестят и да станат трайни, а тогава вече ще си за нашата тема на 100%. Не пречи да посетиш и някоя консултация с психолог, да установите какво го е отключило.