Паническо разстройство - 43

Георги Дяков, току що говорих с ендокринолога, който ми взе кръв за феохромоцитом, за да види какво е положението с плазмата. Защото от урината само единия резултат беше леко повишен. Питах за ТАТ, МАТ, фт3 и фт4, той вика, че нямало смисъл, защото и да има отклонение не обяснява причината за кризите. Въпреки това следващата седмица ще ги пусна и тях. А все пак да ми препоръчаш добър психиатър? Чак ми е трудно да го асимилирам. Че имам нужда от психиатър.

Проф. Д-р Антон Славчев бих, но незнам дали сега се занимава с възрастни, защото той е предимно с деца, юноши и млади хора, които обаче също са с нашите състояния. Трябва да питаш. Светлана Димитрова беше също добра, последно в Авицена работеше. Проф. Миланова също е добра.
П.С. Психиатрите са лекари като всички други, няма нищо срамно, страшно и т.н.

Георги , така се радвам че си в темата.😊

Ъъъ, защо? То нали затова са темите у форума, да си помагаме, нищо особено не е различно дали ме има или не. Темата си вървеше и като ме бяха запукали с банове.

Добър ден. Какво ще ми кажете за Ривотрила ? Разликата между 0.5 и 2 мг ? Трябва ми успокоително, което да ме отсича. Само ще спомена, че вчера пих Диазепам цял ден и грам не ме отсече. Личната лекарка ми каза, че още първата половинка ще ме направи парцал и ще ми се доспи, ама нещо...

Дефинирай да те отсече? 2МГ с една водка ще те отсече, ама каква е целта на занятието?

Елдорадо, докато те чета и просто ми става много мъчно за теб.
Сигурна съм, че си много силен човек и това, което сега ти се случва малко по малко ще отмине, но просто мога да си представя без някога да съм го изживяла през какво си минала тия години, за да имаш дете. /Аз имам два аборта и бях в такива тежки депресии, че не ми се мисли дори/
Освен медикаментите, наистина имаш нужда от терапия, не го приемай като някакъв вид слабост, вярвай че ще ти помогне, ще те направи по-силна и уверена и че ще можеш да продължиш напред.
Наистина ти предстоят и тежки решения и това съм сигурна го мислиш подсъзнателно. Сигурно се укоряваш и за това, че мъжът ти не е с теб, но не го прави.
Мъжете за жалост не виждат нашата гледна точка по отношение на децата, много мъже дори не искат деца и се чудят защо се подлагаме на всичко това, като в същото време се появява и нещо, дето заема част от тяхното място в живота им. Има и други, но като цяло те стават бащи на доста по-късен етап от нас.
Близките ти не трябва да те карат да решаваш между тях - между майка ти и мъжа ти. Ако и двамата го правят, не е правилно. Имаш нужда от майка си сега и щом е жива и може да ти помага, не го отказвай. Защото с тези кризи обикновено мъжът се дистанцира и не върши нищо от домакинските задачи, като просто някой трябва да го прави. Дори и да се отделиш от родителите си, няма гаранции че той ще помага и ще прави всичко нужно, даже по-скоро не. Обясни му че ще е временно и скоро ще се отделите, когато малко по малко нещата се възстановят най-вече и ти се почувстваш психически силна.
Аз сега оставих на мъжа ми да прави доста неща и се вижда как издъхва, просто не може. Опитва се да готви, мен ми става лошо само при мириса на храна, изобщо не чисти, а кара каката и крещи по нея. Зася двора с разни растения и няма кога и как да ги полива и гледа. Ходи на работа и хиляди други грижи, но мисля че всичко това е и малко за урок за него, за да оцени моята роля в семейството, щото все мрънка че малко съм работела /като часове/ и все мисли за пари, които все не стигали. започна да драматизира как ще фалирала фирмата му и какво ли не, защото няма сили за всичко това. Жал ми е, но мисля че трябва да види и другата страна на монетата.
Даже точно след операцията ми се прибра и вика напиши ми еди какво си на компютъра. Викам да при първа възможност, но стана след 5 дни, кота имах силите и възможността да го напиша.
Няма перфектни мъже, а в тази ситуация сигурно ти излизат само лошите неща, но нека отминат нещата и преосмисли и това.
ММ примерно се беше много засегнал при първото ми абразио, че предпочетох да отида с майка ми, а не с него. После след години когато го молех да остане за една нощ в болницата като бях с варицела и толкова ме сърбеше, той се тръсна и каза няма. Сега като ходих в Плевен дойде и не спря да ми мрънка и пише смс-и кога ще ходим. Само му казах сега може би разбираш защо не те взех първия път преди години, той вика аз тогава нямаше така да препирам. Аз не отговорих, човек трябва да има реална представа за себе си нали? Ако я няма, колкото и да му говориш, няма да се появи.
От друга страна знам, че не мога и да му се сърдя, защото с моя страх от болници и т.н., ако той постъпва не знам дали ще мога аз да го придружа, но пък така или иначе всичко това остава и се натрупва. нужно е време да простиш и продължиш.
Аз също при първите паникатаки нощем бягах вкъщи при родителите ми, защото ме беше срам да не ме виждат децата, сега не го правя. Пак ме е срам, пак се притеснявам но знам че това е моят живот и така ще бъде.
Нямаше кой да ми помага когато бях сама с каката през деня и всичките състояния си ги изкарвах у дома с нея без никаква помощ от никъде - всички бяха или на работа или в чужбина. Правех и кръвоизливи, абе идилия. Но светът не е свършил, не знам детето дали помни нещо, но искам да не му е останал спомен от всичко това.
В началото близките са точно тези, които не могат да разберат и да те подкрепят и на тях им трябва време да разберат че това ще продължава и ще бъде така. Мъжът ми наскоро започна да прави подобни на моите кризи и да се задушава. Първо си мислеше че е от алергии, но май са си ПА, така че животът е голям кръговрат и никой не е застрахован от нищо. Трябва много търпение и много разговори. Казвай какво искаш ти и се опитвай да си го получиш. Важна си заради дечко. Дори и властна сигурна съм че майка ти те обича и можеш да поговориш и с нея. Не очаквай да те разберат от първия път, на мен ми трябваха години и дори и сега не мога да кажа че получавам на 100% разбиране. В началото майка ми ми крещеше, караше ме насила да излизам да ходя някъде а аз едва се влачех по пътя.
Аз също съм в тежък период сега и не мога да съм много полезна - вече нищо не ме боли след операцията, но ми е нервно и ревливо, просто много я чаках и сега всичко избива. Вярвай че нещата не могат да са все така лоши и ще има и хубави дни и мигове.
Знай че си много силен човек и ще го преодолееш!

Опелче,  прекрасна си, все едно описваш мен на моменти. Има дълбока истина в думите ти. Абе егати скапания живот. Добре, че сте вие тук, за да ме успокоявате. Мн се радвам, че Георги е тук. Той ни е мозъка на компанията. Всичко знае, зе всеки проблем има отговор. Мн яко. 😁😋
Али ми липсва 😞

Опел, благодаря ти за историята и за топлите думи! Как се борите със страха по време на криза?

Не успявам да се справя със страха просто ме превзема, но хапчетата помагат. Лошото е че като стане 17-18 ч почвам да чакам кризите, тогава си налагам да се разходя 2-3 км да мисля за друго. Чак като имам няколко нощи без кризи малко по малко забравям, но ако са нощ след нощ само това ми е в ума.

И аз след вчера съм така. След кризата гласът ми падна и ме боде в областта а на сърцето отзад. А сега докато пиша и челюстта ми се схваща.

Само ще ви кажа да внимавате с децата. Защото моите проблеми са наследствени. Майка ми имаше такива състояния и ставах свидетел на страховете и. Не ме предпазваше от фобиите си. Говореше ми за болестите си като реални, а много години след това осъзнах, че са въображаеми. Години наред мислех, че е с много болно сърце и се страхувах, че всеки момент може да умре. Познайте дали не се обзаведох с кардиофобия и аз. Че и криех от нея , за да не умре. Била съм на 13 г., когато започнаха тези състояния. И кардиофобията ми след това се разви в какви ли не фобии, паники и депресия.И ми трябваха 10 г. борба, за да се преборя. А знаем, че тези състояния все дебнат някъде в подсъзнанието, за да се разгърнат отново, когато си слаб. Така, че пазете децата колкото е възможно. Аз пред моите гледам за болести да не говоря и колкото мога да не показвам паниките си, когато са болни. Да им създам един по-спокоен и оптимистичен поглед за здравето и живота си. За да не повторят и те цикъла.

Да съм изцяло спокоен през деня, с цел да заспивам също спокоен. Ако трябва да се влача по пътя, но да ми е спокойно.

Такова хапче няма! Разбери, няма магическо хапче да пийнеш и всичко да си отиде. Няма! Защото няма болест, има състояние на мозъка и нервната система. Когато те тресе страха и всички ужаси фобии и т.н. едновременно и пулса ти е в гърлото със задух се сети едно нещо - това не е реално, независимо колко е страшно. Това няма да те убие, само ще те събори. В крайна сметка помисли в този момент, че и а наистина болни хора, които обаче се борят и си живеят живота, а не се забравят в усещанията си! Отсичане няма как да има в смисъла, който разбираш. Диазепам не е силен медикамент, аз имах един случай изпих целия блистер на един път и... Спах 14 часа. Това беше. Не помня само каква доза беше, но не беше най слабата.

Георги, ти имаш ПР, преборил си го или си доктор? Да понауча кой кой е в темата, защото може би ще пребивавам и тук доста време. Дано е по-малко отколкото в проблемното забременяване. Ама каквото такова. Да съм жива и здрава да си отгледам дъщерята.