През ЮЛИ радост най- голяма, ще бъда горда мама! - Тема № 6

Да ви питам, може въпроса да е глупав, но..Въможно ли е да имам контракции, без да усещам? Не знам...

Ние с моя мъж отначало бяхме избрали 2 имена за момченце и се оказа, че ще си имаме момченце. В хода на бременността ми се появиха много усложнения, при които мама за миг не спря да ни подкрепя морално, психически и финансово, докато неговата майка в момента, в който имахме най-голяма нужда от помощ и подкрепа, каза, че не можела да дойде, защото в София има Корона вирус и я е страх...Та така, решено е момченцето ни да е на мама. И двете са с една и съща буква, но то ще е изцяло на мама. Второто предложение беше на мъжа ми, но живи и здрави, следващото бебенце може на него да кръстим. Имахме противоречия относно име за момиченце, но засега си чакаме момченце, ако няма изненада в последния момент 😂😂😂😂

Аз с първата бременност ревах за всевъзможни неща. Мъжът ми само ме питаше " има ли причина или е от хормоните"? Детето като се роди и една вечер повърна ...изплаках си очите. Мислех си, че съм го повредила. Мъжът ми само ми каза : нали разбираш , че това дете ще се разболява , ще се удря,  ако всичко преживяваш така ще в тежко за теб.

Мила impresita  ,недей да плачеш ,да  разтройваш и бебка .Сега вие сне най важните  да сте щастливи и весели.
Име ще измислите ,бъди сигурна че ще стигните до компромисно решение.Време трябва.
Явно за всички е трудно.
Ние пък проблем нямаме от този род ,мъжът ми е чужденец и при тях няма такава традиция да се кръщават децата на баби и дядовци , аз искам да я кръстим на майка ми да я зарадваме и му казах че държа на това ,той се съгласи и сега обаче търсим име с буквата  Р и не можем да намерим ,на него му харесват едни имена на мен други.
Ето че ина нас ни е трудно ,но причините са други.
И моя мъж ,все вика има време  има време .А аз искам да знам от сега

Ех, момичета, не се разстройвайте! Сигурна съм, че рано или късно ще намерите вариант за име, което да се хареса и на двамата. Ние сме решили да не го кръщаваме на никого, спряли сме се на две имена, които ни харесват. ММ постоянно го питам кое от двете да бъде и отговорът всеки път е "ти ще го видиш първа и ще усетиш кое име трябва да бъде". Аз някак си много се напрягам от КПП-тата вече, идва ми в повече цялото това положение, надявам се скоро да се приключва. Бях се сетила да Ви попитам какво Ви е мнението за бебешките шезлонги и смятате ли да купувате? А също и някакви идеи за комплект за количка имате ли? Хубава вечер на всички и гледайте да бъдете максимално спокойно, малките човечета усещат всичко вече

Impresita, стегни се! Сега си се размекнала и заради хормоните, и всяко препиране е, както каза една мама тук, "на живот и смърт". За мен най-добрият вариант е име, което не е на никоя от двете роди. Не бих направила компромис в твоя вариант с Йоана, но не бих го карала и той да прави компромис и да стане на 100 % на моето. Ако не е съгласен името да е с буквата С, то тогава предложи неутрален вариант или той да предложи, а ти може и да се съобразиш. Недей да се разстройваш и да ги изживяваш нещата, защото в този момент може да разбуташ я хормони, я сън и после хормони, я нещо друго - не дай Боже!
Говорете без императивност в тона, без ултиматуми, опитай да държиш умерената линия. Попитай го какво правите, като ти не си съгласна и не би искала детето да се казва така, но без ултиматуми от вида "ако ти не.... аз ще....". Просто виждаш, че не се разбирате така, търсиш и предлагаш друг вариант - дай му възможност да помисли отново.
Успех! Ще се радвам да споделиш, че сте го решили и си добре!

Той държи детето да е кръстено на майка му ли? 🤔 Не е ли съгласен с варианта на двамата дядовци?
Ние никакво име не можем да изберем. Все го чувствам като не нашето и някак чуждо. Не мога да си представя синът ми цял живот да носи дадено име 😟 Мъжът ми и той се чуди, няма настоявания да е кръстен на някого. Мислехме да е кръстено на дядо ми и на бащата на мъжа ми, които носят едно и също име. Мен ме спира това, че баща му е починал и някак не ми се иска. Така че този вариант отпадна. Харесахме уж едно име със 'С' - буквата на мъжа ми и майка му. Не ми се иска нашите да се чувстват засегнати. Макар всички да казаха още в началото, че не искат на тях да е кръстено☺️ и никой нито пита как ще се казва, нито ни притиска.
Доста ни е трудно да решим.
Буквите при нас са И, П и С, ако е на роднините.
Повечето имена с буква С ми харесват. Дори си мисля направо на мъжа ми да го кръстим. 😁

Аз съм много доволна от шезлонгс на фишър прайс. Детето стоеше много в него. Разнасях си го от стая в стая. Сега го ползва за стол.
Комплект за количка не съм ползвала. Даже не знам какво има в него. За мен е излишен разход. Слагах една пелена и едно одеяло и това беше.

За имената с първата Б мислех вариант да е на свекървата "по обичай", но на ММ нищо не му хареса. В 7-8 месец чак стигнахме до консенсус да е на свекър ми. И минутка не съжалявам за името. Тогава беше много труден избор, сигурно около месец време го въртяхме, докато се разберем. Този път исках или да е на майка ми, или на никого. Но тъй като цялото име на майка ми не ми се връзва с фамилията, реших да мисля друг вариант. Не почувствах нито едно да е "моето" име. Обсъдихме го и се спряхме на неутрално име за бебето. После си поплаках, защото исках да я уважа, ама като не го приех? Не искам да си кръщавам детето с компромисно име, само и само да е на мама. Тя е мега ларж човек и знам, че и за секунда няма да се разсърди или нещо подобно. Та името е избрано още в 6 месец за 1 вечер, което ме изненада приятно, защото се бях подготвила за слооожни и проточени дебати.

За шезлонга имам, но съм забравила марката и моделът. Има функция за вибрация и мелодия. Каката се кефеше в него и ще пробвам и бебето.

За подложките не съм имала такава подложка за кошницата за кола. Мисля, че те са си приспособени за малки бебчета. Дъщеря ми имаше период, (по време на коликите) когато я мятах в кошницата, слагах я на количката и 2 дължини на улицата и заспиваше. После си я качвах вкъщи и я местех. Не е седяла часове в нея и да чукам на дърво не сме имали проблем.

Аз тази сутрин счупих рекорда по събуждане- 4:32, щях да падна като видях. Полежах до 6 без нещо и станах, че се изнервих и вече съм закусила и пийвам кафенце.
В неделя влизам в 8 месец и нещата взеха да стават все по-реални. Лека- полека си купувам неща за болницата, докупувам и за бебка каквото липсва от каката и ми става едно хем мило, хем ме е шубе 🤭

И аз сега скокнах уверена, че е поне 10 ч, а то...6:30.
Аз в събота влизам в 7мия месец и колкото повече наближава, по- неорганизирана ставам. Лошото е ,че лежа на това, че аз вече съм минала по тоя път, знам какво предстои и имам повечето неща ама не е баш така

Име отдавна избрахме - бяхме решили, че ако е момиченце, ще е на майка ми. Ако е момченце - имахме два варианта. Е, не се наложи да умуваме. Първото ми дете е кръстено на баща ми, но малко изменено. А се получи, че съдържа и от името на бащата на ММ. Въпреки че не това беше замисълът.

Шезлонг купихме отдавна (май вече с всичко сме готови, останаха някакви дребни неща, които ще се вземат като се роди). От сряда съм в седмия месец, баткото става все по-нетърпелив. На всички повтаря, че след три!!! месеца ще си имаме бебе Много се вълнува, душичката. Радвам се, че не е на градина, аз не съм на работа и така цялото ми време е посветено на него.

За болницата нищо не съм приготвяла по-специално, едно, че има доста време и, второ, ще раждам в частна болница, където носиш само себе си и документите. Естествено, имам заселени подходящи нощница, сутиен, бельо, а ако има нужда от нещо - ще ми го донесат. Без друго болницата е на 6-7 минути пещеходно разстояние от нас.

За името и моите терзания бяха като на МамаНаПринцеса. Исках да я кръстя на мама, която почина преди години. Не сме суеверни и ММ ме подкрепяше, но така и не ме грабна име Първото го кръстихме на свекървата по мое желание и много трудно избрахме името - аз харесвах едни имена, а ММ съвсем други. Не сме се карали. Както каза ssd просто намерих други варианти и стигнахме до решение. Сега най-накрая избрахме име. На никой няма да е кръстена. Пак много време ни отне, но избрахме името, което ми изникна в съзнанието още преди да знаем, че е момиче. Ако беше пак момче не ми се мисли колко време щеше да ни отнеме.
Шезлонг имам от братовчедка ми, който използвах с баткото. Много го успокояваха вибрациите. Ако й харесва на бебка ще го ползвам и сега.

Аз съм супер против кръщаването на когото и да е, обаче пак трудно избрахме име. И някак си не е моето, опитвам се да свикна с идеята

Иначе тая нощ станах в 4.30 до тоалетна, обичайно, и после бебето като се събуди сигурно два часа ме рита и не можах да спя. Сега едвам гледам.

Болна тема ми стана името.  Ще е малко дълго...извинявам се. Първо мислехме, че ще е момиче и там колебанията бяха между Рая и София ( в крайна сметка щеше да е София ) .  Името на дядо ми е със " С", но иначе щеше на себе си.  Оказа се, че лекаря е сбъркал и бебче ще е момче. Мечтата ми беше, ако имам момче да си го кръстя Борис ( името на баща ми ), но баща ми почина през 2014 година. Моето семейство ( дядо ми най-вече много ми помага и много се надява да е Борис) ... Колебая се да си сбъдна мечтата само, защото семейството на мъжа ми смятат, че не трябва да е на починал. Те нямат претенции за името, но предложиха да е Борислав, за да избягаме от поверието. Но аз не харесвам Борислав. Много съм объркана. Харесваме иначе и Владимир, Николай,  Даниел. Баща ми беше роден юли, рак е, точно както очакваме бебчо, любимото ми име е. Всичко показва, че си идва с името.... Дядо ми е единствения, който ни помага и подкрепя винаги и би бил много щастлив да е кръстен бебчо на баща ми. Вие как бихте постъпили в тази ситуация?

Борис без никакви колебания. Ще го изработя елегантно, за да не е на инат и с тропане на крак. Но накрая ще е Борис.