И понеже темата все пак е за образование, гледам сега в други страни как правят опити за връщане на децата в училище. То всякакви варианти видях- шапки със стърчащи накрайници, прегради, маркировки за отстояние, изолиране на класовете, следене от учителите за дистанция, ходене на смени...Ами не знам доколко е продуктивно изобщо, а и нормалното социално общуване се нарушава, а то е също много важно, виждам го по децата си. Въпреки, че излизаме на разходка редовно сами, спазвайки дистанция и избягвайки хора, събота и неделя сме на вилата (в София е и не се налагаше да минаваме КПП-та), която е с голям двор и има къде да играят, също и общуват дистанционно, пак си им липсват приятелите. Може би за големите ще е по-лесно осъзнато да се спазват някакви правила в училище, но за малките може и стресиращо да е, знам ли?
И да не се ваксинираме против полиомиелит, например, и той не е толкова страшен, само 0,5 процента имат поражения все пак 
Проблемът с лекарите за други неща си стои, но това е защото никой не обяснява на хората, че ходенето на лекар е неотложност все пак. Ние досега за тези 2 месеца сигурно 5-6 пъти сме ходили и ако трябва пак ще ходим, но щом трябва ще се поеме риска, не може да чакаме. Точно намирането на златната среда ме притеснява как ще се случи масово. По-скоро няма да се случи. Дано скоро има развитие в положителна насока цялото това нещо.
за това как трябва да стресираш населението....
, социална дистанция. Изключение е детето, което събота и неделя кара колело с приятелчетата, но март и април беше вкъщи и вече ми е гадно за него.