Фентъзи и фантастика -19

  • 25 792
  • 726
  •   1
Отговори
# 165
  • България
  • Мнения: 6 949
Знам, че не го харесваш, но за всеки случай да ти кажа - книгите за Хари Потър са много по-добри от филмите. За мен екранизациите са ужасно зле направени - особено последните.
Точно заради екранизациите се отказах да чета книгите. Но ако има голяма суша откъм предложения, ще ги имам предвид.

# 166
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Чела съм всички части на Дюн, но първата си ми остава най-добра (изстрадалите ми прокъсани издания на Галактика). Следващите оставиха един горчив привкус (особено Децата на Дюн, ако помна правилно) и май не искам повече да ги поглеждам другите. Но първата съм я препрочитала няколко пъти, последно миналата година. Беше ми все така силна и интересна!

Последна редакция: ср, 20 май 2020, 19:23 от Нощни очи

# 167
  • Мнения: 22 279
За мен всички книги след първа (eвентуално - след втора) са тъпи. Опорочена е идеята

И аз сега се ослушвам, едната възможност е да си изтегля от Замунда Нивганощ или Божигроб, другата   - да прочета отново Хрониките на Амбър до книга 5,вкл.

# 168
  • Мнения: 42 944
Да знаете, че в Замунда понякога качват съвсем нови книги на български - нещо, което по принцип не е разрешено в Моята библиотека. Wink Трябва да се търси.

# 169
  • Мнения: 30
Sweat Smile
Да знаете, че в Замунда понякога качват съвсем нови книги на български - нещо, което по принцип не е разрешено в Моята библиотека. Wink Трябва да се търси.
Да така е . Аз как се изненадах днес , като потърсих Сандерсън в Замунда и ми излезе ,че има даже и Заклеващия  и втората на Елантрис, бях чел само 1вата от читанка Sweat Smile
Но сега незнам дали да прочета Заклеващия от Замунда, искаше ми се да си я купя тези дни и така на хартия хем да я имам , а сега ... така се изкушавам значи....
И на Ст.Ериксън книги свързани с Малазанската империя ... супер е

# 170
  • Майничка
  • Мнения: 13 993
Всъщност, като се замисли човек, навремето в Библиотека Галактика издаваха наистина само стойностни, подбрани неща от един автор. Случвало ми се е да се запаля по някого от там, а после, като почнаха масово да ги издават, голяма част се оказва не чак толкова впечатляващо.

# 171
  • Мнения: 51 063
Аз в момента не мога да разбера как се избира какво да се издаде и преиздаде. Логика почти не виждам.

# 172
  • София
  • Мнения: 35 691
Еее, Георги Бакалов си бяха класици. После дойдоха и култовите 'червени номерца' на Бард Simple Smile

# 173
  • Мнения: 30
Тази беше не лоша Бог-император на Дюна.
Някой чел ли е това ?
Хрониките на войните на Вълшебниците. Епос 1-2
Андре Нортън, Мерседес Лаки
или
Малореон. Епос III: Пророчицата от Кел

Последна редакция: ср, 20 май 2020, 23:31 от Petyr Kardamis 665301

# 174
  • Майничка
  • Мнения: 13 993
Да, Хрониките е трилогия, но само двете са превеждани. В рулит ги има и трите, серията се води Хроники полукровок. На мен ми харесват, нестандартен подход към елфите доста преди Пратчет.
Малореон е май третият цикъл от Белгариада, а Пророчицата от Кел е последната книга от него, та не е ок за начало. Иначе готина, леко тегава във времето поредица.

# 175
  • Мнения: 22 279
Снощи опитах да чета Нивганощ стигна до 60 страница и се отказах. Определено не е за мен.  До 37 страница дори не можех да разбера какво се случва, действието се връщаше ха- напред, ха-назад, нещо което много мразя. Впоследствие започнаха да "събират" един голям времеви интервал още един похват който мразя, защото сега сума ти време трябва да чакам малкото момиченце да порасне, за да стигнем до сцените дадени в началото.
Разбирам че има хора на които подобен стил допада, обаче аз не съм от тях.

# 176
  • Мнения: 51 063
Да,раздвижена съвременна книга
На мен пък стилът точно много ми допадна
Имам забележки към някои неща в сценария на 2 и 3 книга, но иначе е много приятно написана и преведена

# 177
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Снощи опитах да чета Нивганощ стигна до 60 страница и се отказах. Определено не е за мен.  До 37 страница дори не можех да разбера какво се случва, действието се връщаше ха- напред, ха-назад, нещо което много мразя. Впоследствие започнаха да "събират" един голям времеви интервал още един похват който мразя, защото сега сума ти време трябва да чакам малкото момиченце да порасне, за да стигнем до сцените дадени в началото.
Разбирам че има хора на които подобен стил допада, обаче аз не съм от тях.

По-старата времева линия не проследява изцяло шесте години, а по-скоро определени моменти от живота на Мия. В началото е как бяга и се среща с Меркурио, след това се проследяват други случки. А колко нокти изгризах докато Мия успее да изкопчи историята на Трик... Имах чувството че ще се гътна от любопитство. Grinning

И аз не обичам ретроспекции по принцип, но явно магията успя да ме улови. хехе! На мен ми отне време да свикна в началото с това следене на две времеви линии. Но пък имаше няколко момента, които силно ме грабнаха и ми задържаха вниманието достатъчно, че да ми стане любима. Simple Smile

# 178
  • Майничка
  • Мнения: 13 993
На каква смешка налетях тази сутрин - Аня Баст, "Магьосниците на елементите". Приятелка ми спомена, че било нещо от типа на трилогията за скъпоценните камъни на  Кирстен Гир (тийн фентъзи). Да бе, да, оказа се хибрид м/у нея и "50 нюанса сиво"!(няма го пляскащото се по челото човече). 
Търсех да заредя нови книжки на таблета на малката щерка...

# 179
  • Мнения: 22 279
Снощи опитах да чета Нивганощ стигна до 60 страница и се отказах. Определено не е за мен.  До 37 страница дори не можех да разбера какво се случва, действието се връщаше ха- напред, ха-назад, нещо което много мразя. Впоследствие започнаха да "събират" един голям времеви интервал още един похват който мразя, защото сега сума ти време трябва да чакам малкото момиченце да порасне, за да стигнем до сцените дадени в началото.
Разбирам че има хора на които подобен стил допада, обаче аз не съм от тях.

По-старата времева линия не проследява изцяло шесте години, а по-скоро определени моменти от живота на Мия. В началото е как бяга и се среща с Меркурио, след това се проследяват други случки. А колко нокти изгризах докато Мия успее да изкопчи историята на Трик... Имах чувството че ще се гътна от любопитство. Grinning

И аз не обичам ретроспекции по принцип, но явно магията успя да ме улови. хехе! На мен ми отне време да свикна в началото с това следене на две времеви линии. Но пък имаше няколко момента, които силно ме грабнаха и ми задържаха вниманието достатъчно, че да ми стане любима. Simple Smile



АЗ като стигнах до Меркурио вече яката се бях издразнил. Той е чак на 60 страница, а до към 40 страница изобщо си и нямах представа какво се случва. Впрочем вероятно нямаше да се дразня толкова ако нещата ми бяха по-последователни. Харесвам два типа книги - или с  много екшън или с пасторални картини и бавно действие, което се разгръща постепенно. Мразя ретроспекциите, които те разкарват насам-натам. По тази причина не понясам да чета за скокове във времето. Освен това езикът ме подразни. Мисля, че коментирах същото и когато четох Сара Маас но ето тези насичания много ме дразнят:

   "Най-сетне   я чу. Музиката." - супер неестесвено ми идва, да не кажеш "най-сетне чу музиката", както е нормалното изречение. а  вместо това да напишеш "най-сетне я чу. Музиката"

ето още едно насичане на текста    - "В   най-дълбокото,   най-черното   място,   където   надеждата,   която   децата   таят,   а   възрастните оплакват,   чезне   и   се   изгубва   като   прах,   разнасян   от   вятъра. И   отвори   очи." Това "И отвори очи" ме подлудява. Изречение което започва със съюза И. Не можеше ли да е" Тя отвори очи?"
Накратко текста е пълен с такива езикови слабости, които ме дразнят.

Последна редакция: чт, 21 май 2020, 17:04 от Лорд Сняг

Общи условия

Активация на акаунт