В извънредно положение, ще си направим бебчета - няма съмнение !~бебеправене 373~

  • 29 514
  • 746
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 1 997
Рочи, действайте! И инсеменацията е добро решение, а и не струва чак толкова, ако не можете по фонд да минете. И тук преди инвитро ако няма тубарен или мъжки фактор се кара по описанието на Кийп - проследяване,  лапаро плюс хистеро, три месеца лека стимулация със секс по план, с или без таймиране на овулацията. Ние пропуснахме инсето защото тук касата поемаше 8 инсе или 3 опита инвитро до 40 години, и на 39,5 не искаха да ми гърмят патроните за финансирано 50% инвитро. Аз мисля като се пооправят при мен нещата да пробвам и едно инсе преди следващия опит - според АГто щом веднъж съм забременяла и СГ е добра може да е и при естествените опити проблемът в таймирането, и финансово няма да ни събори.

# 556
  • Мнения: 4 866
Инсето не е толкова сложно. Мен ми следяха само 3 месеца О. Не беше точно следене, ходих на 12 ден и на 15ти. Щом на 12ти има фоликул, а на 15ти няма, значи имаш О.

Самата инсеминация не се усеща, става за секунди. Хубаво е да проверите дали материала е на Вашият партньор. Мен ме питаха дали това ми е името секунди преди да направят процедурата, но от бързане е така.

Преди даване на сперма, трябват 2 - 3 дни въздържание.

Кийпи много добре е дала информация за процедурата.

# 557
  • Мнения: 226
Момичета, аз съм от тези, които ги е срам. И да, напълно разбирам, че в днешно време са широко разпространени инвитро процедурите. Но въпросът е там, че около мен няма и един човек с такива проблеми. Приятелите ни планираха месеци и зодии и им се получи, при братовчедките ми е същата работа. Колежки също имат дечица, никой не съм чула да е имал проблем, а може и са не споделят, знам ли. Но аз просто нямам към кого да се обърна наистина и да ме разбере. Много ме натоварва мисълта, че сега като тръгнем по прегледи в София, ще трябва да кажем на всички и на работа, супер гадно се чувствам. Но после си казвам, че е за добро, все пак няма за кога да чакам. Проблемът е, че ужасно ме дразни развиването на едно такова съжалително отношение към човекът с проблем. Може и аз нещо да съм станала прекалено чувствителна, но честно да ви кажа си знам, че сега като разкажем на всички стресът при мен ще е голям. Сънувам дори кошмари с това, доста съм зле. Но и родителите ми имат отношение в това, на всякакви проблеми реагират много бурно и не ме усполояват, а напротив, притесняват ме още повече. Абе приказно ще е, но за бебчето всичко ще направим. Сега се опитвам да работя над себе си и да съм по-спокойна, както и да не ме интересува толкова кой какво отношение и мнение има, но ми е трудно.
Съжалявам, ако съм ви отекчила, но ми олекна мъничко.
Благодаря ви за подробните обяснения за процедурите, много е полезно Hug

# 558
  • Мнения: 310
Аз не се притеснявам да говоря за репродуктивните ни проблеми, но не го правя често тъй като усещам съчувствие в повечето случаи. Бързам да сменя темата ако се стигне до нея.
С родителите си не сме споделили, тъй като не желаем да ги натоварваме допълнително. Особено майка ми е голяма паника и би се притеснявала повече и от мен покрай процедурите. Възможно е и да се досещат, че има проблем, впредвид, че от десет години сме заедно и нямаме деца, но обикновено отменям темата...
Определено смятам, че е добре да се говори за това в обществото. Много голям процент хора са в това положение. Не е срамно, нито страшно. До някаква степен споделянето предразполага някои жени и ги успокоява, но аз лично за себе си съм решила да спестя притесненията на близките си. Споделих проблема единствено с шефката ми, която застана плътно зад мен и това ми вдъхва увереност и спокойствие, когато ми се налага да ползвам отпуска. А и предпочитам да съм искрена, а не да се чудя как да излъжа, когато се налага преглед.

# 559
  • Мнения: X
Не осъждам хората, които искат да запазят в тайна начина на зачеване на детето си. Даже ги разбирам, имат това право, а и като виждам колко ограничени хора има, аз лично също не държа да го оповестявам. Така или иначе знаят малцина и на никой не му влиза в работата да разпитва и обсъжда, нито ми е светил, и не съм длъжна да се обеснявам.
Много хора, може да ви е странно, но се съревновават всячески и по различни параграфи, включително и по темата за децата и кой кога и как ще забременее. Не е като да не чух реплика от колежка: "Е то при мен все пак беше естествено, не знам при вас как е" и разни подобни внушения.
Има ги едни такива майки - "богоизбраните" им викам аз, дето си мислят, че със забременяването и раждането са постигнали висшата цел в живота, за което им се дължи безкрайно признание. Та точно такива хора те карат да чувстваш срам и че си различен, затова че не си се вместил в някакви обществено приети норми и срокове.

С две думи момичета, дерзайте и гонете мечтата си, без да си налагате излишни скрупули или спирачки. Щом има действия, има и резултати.

# 560
  • Мнения: 2 529
violet4e, разбирам те. Ние още като разбрахме че имаме проблем, просто сменяхме темата като ни правеха намеци за деца. По време на всичките изследвания не сме казали на никой и споделихме със семействата си чак когато бях бременна и то след потвърждението от лекар. Тогава на никой не му пукаше че е инвитро, защото бебето е станало. След това казахме и на близките си приятели и те също избегнаха темата, защото бебе имаше. На работа не съм казала и няма и да кажа, защото там е ужасен клюкарник и освен да ме сочат с пръст и да ме гледат със съжаление, друго няма да постигна.
Доста ми помагаше че никой не знае, защото никой не ми се вайкаше в моментите когато бях страшно притеснена - например преди пункцията или докато чакаме ембриолозите.

Сега, всички тези хора знаят че явно ще правим всичко отново и ми е доста по-кофти, защото бутат ненужни съвети или ми обясняват какви притеснения имат, като с нищо не ми помага това. Майка ми особено пита постоянно и все казва как може да страдаш толкова и да ти е толкова трудно и тн, което всеки път ме изкарва от релси.
За съжаление, аз не съм намерила нито един човек който да се държи нормално с нас и да ни дава подкрепата от която имаме нужда, без да ни слага отгоре неговите притеснения.

Ще завърша с това че инвитрото не е кой знае колко страшно. Минава и заминава и когато човек знае защо го прави, просто върви напред и прави нужното. За съжаление, не е панацея.
Ако някой се притеснява да тръгне по този път, въпреки съветите на докторите, моят съвет е да дава смело напред, защото после може само да съжалява за изгубеното време. Ние разбрахме че имаме проблем на 6тия месец опити и ни отне още 8 месеца да се решим да тръгнем по този път.

# 561
  • Мнения: X
Припознавам се в думите на Виолетче и Джеси. Много добре казано, точно така съм се чувствала и аз.

Виолетче, само защото не знаеш , не означава , че при другите хора се е получило лесно. Виждам и познати лица по клиниките, после ги виждам бременни,   всеки си има своя път и води своята борба, за която отстрани ти не подозираш.

# 562
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Благодаря много за подробната информация! Кийп, мерси за отделеното време!
Марго, ти обясняваш нещо много по-сложно, някои от нещата не сме ги правили. Даже хормони не пускахме, само погледнаха старите ми, бяха от около 5 месеца назад. Пуснахме СГ и веднага започнахме с инжекциите, след 15 дни вече бях бременна. Е, все още не знаех, де.
Единствената причина да избера Варна пред Тутракан е разстоянието. Едно са 50 км., друго са тройно повече. Особено при поява на проблем. Не знам дали не правя грешка, но и ММ така смята.

# 563
  • Мнения: 1 997
Ро, много експресно Hushed Тук не бързат със стимулациите, първо пробват по-малко инвазивните методи. Лапаро+хистеро правих вместо цветна снимка или ТВЛ, откриха полип, и с един куршум ударихме три заека - огледаха матката, яйчниците и провериха проходимостта на тръбите, че и по каса мина, а не плащах. Желая ти и сега бързо да се случат нещата, и да няма нужда от много диагностики.
Относно срамът и споделянето - както съм писала тук съм омъжена от 2007, но не ми беше цел забременяването допреди 4 години. От пет години при всяко прибиране в Бг и срещи с роднини и приятели ми се даваше неискана информация за забременели инвитро и ми се пъхаха в ръката телефонни номера на лекари, при които техни познати са успели и ми се задаваха въпроси докъде сме и какво сме правили. Полека лека спряха да питат, останаха само съжалителните погледи. На двама-трима, които все пак продължиха да се интересуват най-нахално за кога ще чакаме, им казах, че съм имала аборт, и от тогава си мълчат. При първия опит миналата година бях казала на няколко приятелки и колежки, този път си го спестих и освен вие и родителите ми никой друг не знае, поне ми е спестено обяснението. Не ме е срам, но ме натоварват съжалението, неисканите съвети или изказвания как на тази възраст съм искала още да забременявам...

# 564
  • Мнения: 1 787
Ах момичета, като ви чета ми става тежко, че наистина на много от вас не е лесно с външния свят. Уви няма как него да променим, поне не и трайно, но можем собствената си нагласа. После се замислих, аз ли съм такива късметлийка. Вярно семейството не можем да изберем, моите са внимателни да, но майка ми е паника, обаче в годините съм била рязка с нея и се е научила ако не може да помогне да не напряга поне. Много й спестявам. Вобще не й казах, че отивам да раждам само да ме мисли та и аз да я мисля, че си нямах друга работа.  Мисълта ми беше, съберете сила, за всичките там колеги, познати, “приятели” и случайни агенти, разкажете им играта. Кои са те да ви съдят, разпитват!? Коментар тип “при нас все пак стана естествено” ооо душичка, ставаш на пастет за 2мин. И това ще е за благото на всички, на друга жена ще се спестят конплексарки изтъкваници. “Богопомазаните” майки ме плашат, те имат дупка в себе си и често детето плаща цената за неудовлетвореното в друго отношение битие на майка си.
Знам, че не е в характера на всеки, но отстоявайте се. Не се затваряйте и не страдайте. Никой няма право да ви потиска. А хората не спират, всички са комплексари, всички имаме комплекси, но масово хората нямат и възпитание. Извинявайте за тирадата. Просто се вбесявам от предрасъдаци и съжаление, което е чисто и просто старото като света “чуствам се добре, щото друг е зле”. Не е толкова сложно да се държиш нормално баси.
Обаче момичета и от нас зависи. Аз не мисля, ме съм чак такава късметлийка всиииички около мене да са толкова точни хора. Сигурно във времето къде съм им дала урок, къде аз съм се научила да игнорирам кофти хората. Пращам ви подкрепа. Тук разбиране и нормалност ще срещнете.

# 565
  • Мнения: 666
Подкрепям напълно мнението не
на Ivied.
Момичета, бъдете силни! Имате достатъчно други тревоги, че да мислите за това какво мислят хората. Не става въпрос да тръбите наляво и надясно какво правите, това са много лични неща, става въпрос за това да не изпитвате срам от това. След моя А не можех да понасям съжалителните погледи. Но когато мина малко време и вече можех да говоря за това без да ми текат сълзи, като усетех нещо такова и започвах да говоря за това - директно без заобикалки, с истинските имена на нещата. Изпитвах странно удоволствие от това да ги гледам как се гърчат, незнаейки какво да кажат. Опитайте се да промените нагласата си, както Iv казва. Пътят е достатъчно труден, а за съжаление няма как да живеете на безлюден остров.

# 566
  • Мнения: 869
Рочелка от къде си?
Аз пак да кажа, че съм в клиниката в гр. Шумен при доктор Димов. За няколкото прекарани месеца съм много доволна. Дано завършим и с успех. Запознах се и с много момичета от Варна, които го посещават. Можеш да потърсиш инфо за него, макар, че няма много в нета де.
От групите във фейса за ин витро. Има много доволни момичета с тежки проблеми. За сега му се доверявам на пълно. Отидох с изследвания, които са написани на сайта като важни. Призна ми ги. Пусна Амх и на 2 ден на цикъла хормоните. Правих снимката там. Хистероскопия. А сега следва еднометриална биопсия. Пуска много изследвания. За което мога да се радвам само. А не да ближа рани после, при недай си боже загуба. Той е нещо като филиал на Надежда. Повечето изследвания се пращат там. Работил е с др. Стаменов.
Можеш да разгледаш.

Хубава събота момичета.

# 567
  • София
  • Мнения: 648
Забравяте топ въпроса - какво чакате още? Много ми е "любим".... заедно с ококорения поглед и аууу,колко много време сте заедно! Понякога се питам колко глупав трябва да е човек,за да си мисли, че на 39 ей така си се мотая и чакам щъркела примерно...
Ние снощи успяхме и да се посдърпаме малко - ММ изпляска щуротията,че само заради опитите ли съм дошла или заради него,и се наплаках едно напоително. Предполагам,че доста половинки се усещат като него понякога,ама ми стана много обидно,предвид колко рядко се виждаме /заради работата му/ и че е нормално да не ми се пропускат два поредни дни само защото се поуморил,дори и да не е голям шанса.
Звуча като мрънкало,извинявайте.

# 568
  • Мнения: 1 999
Момичета, идвам да ви споделя мнение за д-р Тихомирова от Надежда, преди малко се чухме. Беше много мила по телефона, направи ми впечатление, че не иска излишно да ме разкарва от Русе до София. Сега каза, че иска на първо място да си сваля TSH под 2,5, защото моето в момента е почти 6, също така да си следя О с тестове (аз това и правя). Също така иска на следващия цикъл (дай Боже да няма такъв) да изследвам отново FSH, LH, AMX и естрадиол, понеже съм ги изследвала миналата година преди операцията и тя каза, че щом при операцията са ми чистени кисти, се нарушава функционалността на яйчниците и, ако не са ми добри показателите, ще трябва да се има едно на ум да се действа по-бързо и да не се губи време. Следващият момент вече, ще е да отида тя да ми проследи 2-3 О и мъжът ми да направи нова спермограма. При това положение, ако всичко е наред и аз не забременявам, ще иска цветна снимка, понеже в епикризата ми пише, че са проходими тръбите, но тя вика все пак е операция и е възможно след нея да се е получило срастване и да са се запушили, също така, ако ще правим инсеминация (след време пак), също ще трябва цветна снимка. Това са ми насоките към момента, ако на някого с нещо са му полезни, ще се радвам. От първо чуване съм с хубаво усещане за лекарката. Simple Smile

Виждам, че обсъждате месенето на околните в темата "Защо нямаме деца". Преди време също често сме отваряли тази тема. Ние имаме приятелско семейство, което изненадващо си направи и двете деца, без планове, та най-редовно чуваме "Вие няма ли най-накрая да си направите едно дете бе???". Преди няколко месеца жената роди второто им дете и аз я питах за мнението ѝ за болницата и лекарите и тя, разбира се, веднага реши, че съм бременна, аз деликатно казах, че не съм и намекнах, че има проблем, при което тя реши, че проблемът е, че не пробваме достатъчно често и с "хихихи" ми каза да го направим, но аз ѝ казах, че за над 2г сигурно сме пробвали доста неща и тя се усети и само пожела да стане скоро.
Една жена в магазина до нас, все ме питаше дали няма нещо и все ми обясняваше как "Чакаме, чакаме вече". Аз все си мислех, че такива неща мога да чуя само от хора, които не са имали проблеми и не им идва явно на ума, че другите могат да имат, но един ден точно тази жена ме дръпна и след лекцията, че трябва да пробваме и да не губим време, започна да ми обяснява колко време им отнело на тях, колко изследвания правили и т.н.
Бабата на мъжа ми също постоянно питаше, докато вече не разбра, че имаме проблеми. Чух неща от типа "Давайте, докато сте млади, че после няма да ви се гледат деца.". След като казахме, че пробваме от доста време и не става, защото вече бяхме започнали да разнищваме картинката и знаехме, че имаме някакъв проблем, тогава тя започна да обяснява на мъжа ми как се изчислява О и кога и колко секс трябва да правим. Grinning Е, вече никой от роднините не си позволява да ни дава съвети, защото знаят колко лекари сме обиколили и през какво преминахме и продължаваме да преминаваме.
Редовно чувам и "Ти се успокой и то тогава ще стане, когато най-малко го очакваш". Мразя да ги чувам тези думи, макар да знам, че има голяма доза истина в тях, но нека всеки, който е на мое място, да стои спокойно и да си чака чудото да се случи някой слънчев ден и да се изненада, аз не мога, дори и мъжът ми трудно го разбира това, понеже и той не спира да ми повтаря да се успокоя.
Та, обобщено, съвети приемам само от жени в същото положение, които години наред са в тази борба и, с които си говорим на един език и знаят, че с повече пробване и положителни мисли няма да станат нещата, когато има медицински проблем. Simple Smile

# 569
  • Мнения: 226
Страхотна подкрепа има тук Heart Много ви благодаря за коментарите по темата с външния свят, ужасно е трудно, но много се успокоявам като знам, че не съм сама. То да не посмея да си поръчам лимонада на някое заведение, а не нещо алкохолно и ще последва "да не си бременна!?" Изобщо толкова несъобразителни хора... а това с "великите" майки е като някакъв вирус. Кийп е много права, че го има това състезание между двойките кой по- бързо ще има деца, че естествено заченати, че естествено раждани. Усещам го това отношение в една от най-близките ни семейни двойки, сакън да не ги изпреварим с нещо, еми споко няма Rolling Eyes Иначе имате право, че това са толкова лични неща, че на никой не е дължа обяснение. Ще видим как ще подхождаме към всеки, ще решаваме на момента, стига съм го мислила.
Благодаря ви, че сте тук Heartbeat

Общи условия

Активация на акаунт