Как се държите с децата от предищния брак на съпруга?

Калин@,напълно подкрепям мнението ти Глупаво е да се търси вината само в жената /законната и другата./В крайна сметка и в двата случая участват двама,така че истината е някъде посредата.Всеки има някаква вина,макар че жените в такива ситуиации  са по-потърпевши-както съпругата,така и другата..
 


dianivo,разбирам те че си наранена,но не се изказвай така.Не знаеш какво ще ти предложи живота и дали и ти няма да попаднеш в тази категория,която ти назова-"кукличка"

Никой не е застрахован от всякакви ситуации, но ако акълът ти е в главата , и не си мислиш с  някои части от тялото, тогава вероятно няма да се налага да стигаш до онези кръстопътища, на които някои седят с години и си търсят причини за оправдания!!!!

Има някои неща,които като дойдат не питат.Освен това,ако въпросът опира само до някои части на тялото е мноогооо лесно да излезеш от този кръстопът,но ако вземе участие и сърцето,тогава става сложничко.А в такива ситуации,предимно при жените,взема участие сърцето.А на него трудно се заповядва!

не измествайте темата.
въпроса е за децата от предишния брак.
кой защо се е развел, кога и как , и как се е оженил пак е друга тема.
да не си избиваме тук идеите за вини, к...ви и тн. тъпо е.

аз също бих те посъветвала да направиш така, че детето да е наясно с твоето съществуване.
в крайна сметка живеем в 21ви век. едва ли те вижда, като мащеха.
останалото зависи изцяло от теб и съпруга ти.
помислете как можете да привлечете детето, да прекарвате времето приятно.
пубертета, всъщност е хубаво време точно заради това.
не се страхувай от агресия.
доста се влияят. и то не само от една страна. това му е хубавото 

със сигурност не бива да се насажда неприязън ( това другата страна го прави).
живей си живота спокойно и щастливо и стъпка по стъпка ще изградиш контакт с детето.

успех и в опитите за бебе!

 

Бях в положението на едните и на другите
И не разбирам жени които обвиняват другите за живота си.
Ясно е че човек по лесно живее с мисълта че някой е виновен в нещастията които ти се случили.
Ще ви кажа как се случи в моя живот.
С човека който е до мен сега се запознахме по Интернет по работа общувахме около половин година преди да разберем че се обичаме. Даже и по снимка не бяхме се виждали така че нямах възможност как то много от "оставените" жени си мислят да го съблазнявам или както и да било да влияя на отношенията между съпругите, а и първо време не знаях че има семейство.
Видяхме се един път и той ми предложи брак.
Заминах за Украйна, той се разведе след развода още една година живяхме той в България аз в Украйна. Исках да има време да разбере какви му се чувствата без да му влияя. Исках, ако разбере че всичко което ни се случи е грешка, да може да се върне при семейството си.
Минаха две години от времето когато се запознахме преди да заживеем заедно.

Искам да попитам тези които наричат такива като мен "кукли" "ку ....ки" "......." и т.н, какво още трябваше да направя за жената която нито ми е приятелка нито съм и обещала да и бъда вярна?
Аз не се сърдя че съм ку....та
Аз знам коя съм.
Знам че заслужавам щастието си.
Жал ми е че тези "другите" не искат да признаят че ако има виновен в тази ситуация това не е жената която наричате с гадни думи.
Жал ми е че никога няма да направят изводите за да продължат щастливо напред.
Жал ми е за децата които страдат от такова поведение.

Winter, не виждам защо трябва да се оправдаваш. Преценила си, решила си. И не може да се каже "такива като мен". Най-мразя обобщенията. Всеки случай е различен.

Виж, от думите на insait лъха на абсолютна кучка - злобна, безцеромонна.

 
Няма мъж, който да не си поиска... Жената отказва или приема, според условията и ситуацията в момента. Мааааааалко мозък, но навреме 

Сори за офф-а 

 

айде бе, няма мъж, който да не си поиска 
стига сте ги оправдавали тия мъже!
няма такава опера.
от постинга на инсайт разбираме, че жената прави връзката, а той е само потребител и където му изнася там е. в жената са 'инструментите' той да е задоволен и щастлив, и ако не е някоя друга го взима , а съпругата трябва да се порицае и да си вземе бележка колко е виновна и задръстена, че той 'ходи при друга, която му дава повече'.
нещата не са толкова елементарни, и най-мразя, когато жени разсъждават по тоя курвенски (извинявайте) начин.
не ми се иска да съм на мястото на инсайт и конкурентната атмосфера, в която 'задържа' мъжа си.  не бих удържала на такива мисли и високо вдигнати летви за задоволяване на мъжа и един ден!
и аз се извинявам за офф-а

Съжалявам,че трябва да кажа,че това с мъжете дето си искали...е пълна заблуда.Ако се огледата около себе си  ще видите, че точно жените са тези дето си искат...Не ви знам с какъв житейски стаж сте,какво ви е поднесъл живота и с какво се занимавате...Но аз вярвам на реални неща,колкото и да не ми се иска да бъдат такива.Или нещо не сте ме разбрали,или сте много наивни...Да,мъжете не отказват и търсят по-добро и по-добро,но в това няма нищо лошо.Нали знаете,че ако някой не се върне при теб...просто не е бил твой.Но да разчиташ на акъла на мъжа и да си мислиш,че е твой завинаги е абсолютна глупост.Била съм и от едната,и от другата страна.От доста години живея в реалността и приемам живота,такъв какъвто е.Не се заблуждавам с приказки от детските години.С децата на мъжа си съм в прекрасни отношения,но именно на базата на истината,а не на лъжата.Децата усещат кога някой се държи фалшиво или пък иска да ги "купи".Аз също имам собствено дете и сега чакаме още едно. Никога не съм заставала против майка им или против бащата на моето дете.А мнението ми се базира на доста професионален опит като терапевт.И никога не забравяйте,че всеки човек на тази земя има право на собствено мнение и не бива да се съдим,просто ей така..

Лени, не е точно така. Отношението на децата към новите половинки зависи в много голяма степен от това как е протекла раздялата със старите половинки.

и от интелекта на двамата.
Щот ако продължават да воюват и то чрез детето, нещатата се усложняват до безкрай. Тогава който и да се опита да осъществи нормален контакт с детето - ще е обречен на неуспех.
Може би има значение и възрастта на детето

Не се оправдавам нямам нужда.
Исках да помогна на някой жени да опитат да си отворят очите и да опитат прогледнат през мъглата на обидата която ги завладяла, през мъглата на злобата която ги обхванала, през мъглата на болката която толкова им наранила сърцата че това е се отразило на умението да разсъждаваш безстрастно или да разсъждаваш въобще.

Забелязах че ти си точно тази която съдиш.



Точно така и не само как протекла раздялата а и как се държи майка им в момента, как живее, как постъпва и какво говори. Вероятно тя понякога не осъзнава как наранява децата си заради собственото си его и как нейните думи и постъпки вършат на нея не много добра услуга.

Нямам представа по какво съдиш и какво точно ти се е случило, но в повечето случай бащите са тези, които не осъзнава как наранява децата си заради собственото си его и т.н., те са тези които не се грижат за децата си, а не майките. Цялата тежест от отглеждането, възпитанието и всички грижи по едно дете остават върху ръцете на майките. Можеш и сама вероятно да прецениш - виждам, че имаш детенце.
Аз бях и едната и от другата страна - няколко пъти съм пила кафе с бившата жена на мъжът ми и сме говорили - питах я "Смяташ ли, че ако не е с мен то той ще се върне при теб и синът ви?", а тя като се замисли казва "Аконе е с теб вероятно ще е с друга, но няма да се върне при мен."
Сега не мога да пия кафе с настоящата му приятелка - няма за какво да говорим /за него неискам - тя сама ще разбере, ако аз кажа нещо ще помисли, че е от злоба или нещо друго, жал ми е за нея, но .........../

sofi99,привет от мен.Разпознах те!Благодаря за подкрепата,но нападките са с/у мен.Може би не е излязло това,което си искала да публикуваш..Явно е станала някаква грешка.Обади ми се на моб.тел. А на мацката в сайта,явно наистина има нещо много лично скрито в душата й.Но тук не е мястото да го обсъждаме.