Имах един ученик,чиято майка беше починала.Бащата правеше опити да живее с друга жена.Искаха да сключат брак.Но това дете така и не можа да приеме новата жена в живота на баща си.Бягаше от вкъщи,спеше при приятели...Отношенията с баща му се изостриха,дори не можеха да разговарят вече нормално.А бащата беше много интелигентен човек.Детето -също,според мен.
Дори приятелката на бащата се среща с мен,търсейки съвет,как да намери път към него.Явно не й липсваше желание,но не умееше да разбере детето.Или поне правеше опити заради мъжа,който обичаше.Но при тях просто не се получи.Разделиха се след около 3 години съвместен живот.И според мен,бащата постъпи много саможертвено и достойно спрямо децата си.Дори в очите на някои от вас да не е постъпил правилно.Той просто се отрече от това да има всичко заради децата си.
Аз никого не мога да съдя.Само като страничен наблюдател мога да кажа,че дори да я няма бившата,това не би направило отношенията с децата по-поносими.Има случаи,когато никой не насъсква децата срещу новата жена и те пак не я приемат.Така че,според мен процесът трябва да е двустранен и ако го няма желанието или умението и от двете страни,то той е обречен на неуспех.Това не означава,че новата жена трябва да се откаже веднага.Всичко става много бавно,с много разбиране и приятелско чувство.