Какви са отношенията с майките ви?

Как се справяхте с насаденото, чрез възпитателни методи от детството, чувства на дълг и вина. Т.е. детето винаги да се чувства длъжно и да поема вина без реално да е направило нещо....
Опитвах се с годините всякак да обясня на майка ми, че повтаряйки ми, че от мен човек няма да стане и ще мета улиците, няма да доведе до нищо хубаво. Да, не доведе. Смаза ми доживот самочувствието. Ще загубя всичко, което имам с времето, защото нямам самочувствието да го задържа.
Най-лошото е, че тази жена никой не я обича освен в професионален план, там е в друга сянка и територия. И тя го знае и още повече ме кълве.
Всички ми казват, че е токсична, че ще ми развали семейството обаче го има дълбоко в мен онова чувство за вина, ако не й помогна за нещо. А тая помощ никога не излиза с добър край..... Но за думите и клетвите не прощавам. Бера си плодовете. Дано не ме застигнат и останалите клетви.

Аз не успях да се справя с чувството за дълг и вина. Майка ми беше перфектна артистка и умееше да манипулира хората, защото беше и многи интелигентна. Когато ходех при нея бях подтисната, но се чувствах длъжна. Ако я заварех да спи, оставях това, което й носех и с облекчение излизах.
Майка ми обичаше да казва, че майчините клетви застигат. Звучеше като заплаха и предупреждение.
.....а имаше и хубави моменти, но не мога да ги отделя от лошите.

Моята ни манипулира от малки. Много добре си спомням като бях ученичка много обичах снакс със награди. Все исках да си купя. На ден и по 2-3 май съм купувала. Тя все казваше, че нали баща ми е далеч, в чужбина на майната си да изкара пари за нас, а аз харча за глупости. Така от ден на ден аз се чувствах виновна, че си купувам нещо. Още от малка като съм искала някакви неща не ми е взимала. Едно тамагочи, едни модерни куфарчета не ги забравям и до днес. Не са били и кой знае колко скъпи, майка му стара. А много пъти я молех да ми вземе. Покрай детето и играчките му се сети за тия куфарчета и подигравателно ми казва, как все съм й мрънкала и не ми е взела.
   Оттам нататък спрях и да и искам и на нея не й даваше сърце да ми даде пари или да ми вземе нещо ей така да ме зарадва. Даваше ни пари само за дрехи пролет-есен да си вземем нещо нужно, няма лиготии, а като ходехме на училище и джобни не ни е давала или някакви стотинки. Тези неща никога няма да ги забравя.
   Караше ме да нося и нейни стари дрехи като бях 6-7 клас, тогава бях и по-пълна и ме обиждаха и в училище.
Имаха финансови затруднения с баща ми, но после почнаха да трупат пари и пак нищо не даваха. Майка ми все си купуваше цигари, нови дрехи, обувки и хич не й пукаше ние с брат ми имаме ли, нямаме ли. Егоистка.
   Сега иначе все натяква, че бил дошъл нашият ред да я гледаме, тя ни била гледала достатъчно, с какви лишения ни отгледала майката-Героиня! И двамата с брат ми не можем да я понасяме и не я искаме. Не знам как ще живеем така.

Няма ли начин да се отдалечиш и да ограничиш максимално контактите? Да си устроиш живота по-далеч примерно и да няма как много да се виждате... Иначе постоянно се налива масло в огъня и това тормози и пречи на теб, а тя няма тепърва да се промени..

Винаги са били много трудни. Нашите дълго не са имали дете, може и това да се е отразило, може и наследствена обремененост да е, защото всичките ми роднини по майчина линия са големи проклетии. Не ме интересува, защото не я оправдава. Детството ми беше истински ад, въпреки че нашите така и не се разведоха, а трябваше, за доброто и на трима ни. Баща ми беше прекрасен, слънчев, грижове и щедър човек. Но трябваше да действа по-твърдо навремето, не да ми казва всеки път "Тя си е такава, не обръщай внимание". Тя може да си е всякаква, но ти живееш с тези травми цял живот.
Сега е вече възрастна, болна и зависима, грижа се, доколкото мога, всякакви разходи съм поела аз, дълг е и го приемам, няма как да зарежеш родител. Жалко е, че такива хора късно се усещат, че не са вечни и съсипват живота на най-близките си, на чиито грижи един ден ще легнат.
За това и съм "за" намеса и на социалните, и съд за "родители", които се водят такива само по документи, или считат, че детето трябва да е облечено и нахранено, а емоционалните му нужди са глупост някаква. Едно време не се говореше за тези неща, беше някак нормално да има и бой, и унизителни наказания, и психическо насилие, а детето не е собственост, то не е искало и да се ражда даже... За тези, които ще скочат - никога не съм била разглезено дете, даже от 7-8-годишна възраст сама спрях да си искам каквото и да е. Осъзнавах за възрастта си много неща, съобразявах се с всичко. Но от мен все се иска, очаква, настоява. Това е правила винаги - иска. Пари, услуги, грижи. Винаги с императивен тон: "На мен ми трябва, аз искам, необходимо ми е, трябва.." Ти как си, здрава ли си, можеш ли, имаш ли ти нужда - не е толкова важно.
Та, разбирам и одобрявам съзнателно да нямат деца хора, които си знаят, че не стават за родители.

Ние покрай тази карантина започнахме да пускаме по малко ТВ на децата, гледахме няколко вечери Таралежите се раждат без бодли. Хем има много смешни моменти, хем ми става много тъжно какво е отношението към децата в тия години. Всеки им се кара, тотално за нищо ги нямат, един им вика, друг ги шамари, ужас. И на цялото това нещо ако и вкъщи не намираш подкрепа и опора, съвсем зле. Определено не е единствено важно да са нахранени и облечени децата, а някои и това дори нямат 😕

И аз честичко съм чувала, че винаги към била нахранена и облечена. Сякаш трябва да съм вечен роб, за да изплатя дълга, който съм натрупала, по тези две причини!
Аз също съм се обръщала и съм казвала, че не към искала да се раждам, не към си избирала аз бащата и т.н. неща, за които индиректно съм обвинявана.
Но и неведнъж съм заявявала, че не чувствам дълг за грижа! Да, сигурно няма да я оставя на произвола на съдбата, но не смятам и да я вземам под крилото си, че да ми отрови живота и семейството... Дано успея!

Слава Богу, майка ми винаги е била супер самостоятелна. Даже като беше болна, не е легнала на някого. Никога не е изисквала помощ от мен.

Нарцистичните родители винаги се хвалят с базови неща. Имала си какво да ядеш, имала си покрив над главата! Уау, колко велико, 90% от родителите го осигуряват това на децата си!

Работила съм в много беден ромски квартал, работата беше социална. Видях доста добри родители, но без възможности, буквално в една стая живеят четирима и повече човека. Но децата са спокойни, гледат се в очите с майката и тя ги отразява.
Топлината в отношенията е много по-важна от това, че си бил нахранен.
Не омаловажавам страданието на хората, расли в бедност и глад. Но полудявам, когато лоши родители хвалят своето родителстване, само на база на това, че са осигурили някакъв физически,базов, минимум.

Баща ми направо мозъка ни изпилваше, с това, че бил взел апартамент. От който избягах още на 16, после по-сериозно - на 19. Значи, общо съм живяла там 10-12 години.

Не можах да изчета всичко до тук, става ми тежко от написаните думи и започнах да се чудя , аз какво бих казала за майка си. Почвам да заприличвам на нея, не знам дали е добре или зле. В ранното ми детство много се занимаваше с мен, шиеше ми рокли за куклите, играехме заедно, получавала съм внимание, после се роди сестра ми, беше бебе, искаше грижи, къщата също, готвенето, оправянето и е нормално да съм получавала по- малко внимание. Мисля, че това ми е оставило голям отпечатък. После пораснах, рано започнах с излизанията,момчетата. Случвало се е да бягам от вкъщи, да не се прибирам, абе бях невъзможна, не можеха да се справят с мен, после се кротнах, завърших си образованието с отличен, сега имам и малко дете. Живеем в един град, виждаме се всеки ден, тя ми помага, въпреки, че ходи на работа и има социален живот. Обвинявам себе си за пропастта между нас, за това, че няма нежност и майчина ласка. Просто бях ужасна. В един от най-лошите ни моменти ми каза, дано да родиш дъщеря и да е същата като теб. Е дъщеря родих, моля се да не е като мен. Тежат ми тези думи и няма да ги забравя цял живот. Тежат ми и постъпките ми , но връщане назад няма...

връщане на миналото няма ,но имаш бъдещето пред вас . Мисля,че можеш да имаш нормални отношения с майка си и те , донякъде, да тушират лошите спомени . След като ти тежи много,защо не проведеш разговор с нея в някой подходящ момент.Да й обясниш как си се чувствала ,защо си се държала така ,да й се извиниш .Ако става,става.

Виктория, убедена съм, че ти нямаш вина за поведението си, не носи вината в себе си - тя те бележи цял живот и се отразява и в други сфери и отношения. Поведението ти е било зов за нещо, което ти липсва. И родителите са тези, които могат да прокарат мост към детето си със споделяне и разбиране. Те не са имали способността да те привлекат към себе си. И това майка да изрича клетви е антинормално! Израз на слабост и неспособност родителят да поеме отговорност за нарушените отношения с детето си. Предните поколения са учени, че винаги детето е виновното (мен това ме огорчаваше винаги), а всъщност те са формирали начина на общуване с детето и в сем-то като цяло.

Viktoriq_95, не смятам, че е твоя вината за пропастта между теб и майка ти. По-скоро майката носи отговорност както отчасти за твоите действия тогава, така и после за отношенията ви. Може би просто майка ти не знае да показва обичта си или самата тя не е получавала обич. Добре е да поговорите и да й кажеш, че си разбрала, че към онзи момент не си постъпила правилно и че си осъзнала постъпките си. Но твоето поведение е било в отговор на поведение на родителите, вик за внимание, бунт към определени правила и т.н. Всичко това не е причина за дистанция между вас и за хладни отношения.
Не си го слагай на сърце това, че е казала дъщеря ти да е като теб. Да, ще е като теб хубава, умна и добра! От нас родителите зависи какви ще са децата ни. Ти вече знаеш какво не трябва да правиш и ще намираш път към дъщеря си. Успехи!

Точно преди два дена разбрах, че като малка е била оставена при баба си и дядо си за 2 години, казва, че не помни, но мисля, че това е в основата на много неща. Ще събирам смелост и ще проведа разговор по темата , въпреки, че всеки път като се опитам ми засяда бучка в гърлото. Пращам положителна енергия на всички и благодаря за добрите думи❤