Какви са отношенията с майките ви?

Ама ти не си виновна за това!

Виктория 95, почти всеки има своите младежки бунтове. Колкото и да си била ужасна, явно майка ти тогава не е успяла да намери верния път към теб. И това не е причина да не те обича или още да ти го припомня, след като вече всичко е наред. Не знам дали разговор би помогнал, може би нещата биха се подобрили с много търпение и от двете страни, с постоянни жестове на обич. Но все пак, не познавам майка ти, има хора, които по начало са студени или просто не умеят да показват чувствата си.

Майка ми е прекрасен човек и сме много близки. Животът ѝ беше труден и нещастен, но тя никога не се оплака и не ни остави с усещането, че заради нас е търпяла и страдала. Аз бях дива и лоша пуберка - бунтарка от най-глупавия модел. Растях без контрол - майка ми работеше на две места, за да ни издържа. Сътворих една камара простотии, които едва не ми струваха живота. Тя обаче всичко ми прости.
Сега е чудесна баба за моите деца и чудесна майка за мен самата. Дори допреди няколко години живеехме заедно и трябва да призная, че това време ми липсва. Само тя ми остана - и татко, и всичките баби и дядовци си отидоха. Тя има здравословни проблеми, но не товари никого с безкрайни оплаквания. Ако за нещо се караме, то е за това, че не приема финансова помощ, а се справя с малката си учителска пенсия. Затова със сестра ми купуваме разни неща и ѝ ги даваме уж не са ни паснали - дрехи, козметика. Тя със сигурност се усеща.
Никога не ни е делила и не сме усещали различно отношение от нейна страна.
Тя е фин човек, който не понася клюки и интриги, интелигентен и внимателен събеседник. Чете книги и гледа криминални сериали. Почти на 70 години е, дребна и фина мацка с дълга коса и в гръб лесно може да мине за тридесетгодишна, облича се спортно и се движи съвсем не като бабка. Няколко пъти в Кауфланд не искали да я пуснат да пазарува в пенсионерското време - охранителят ѝ препречил пътя с въпроса на колко години е, та  разказва как се пошегувала с горкото хлапе "запомнете от мен, млади момко, никога не питайте една дама на колко години е и колко килограма тежи." Младокът се притеснил и изчервил, защото тя все още владее онзи даскалски тон, а тя се засмяла и му казала, че е на 69 години и се шегува с него. Сега вече са се сприятелили с този момък.
Такава е моята майка и за мен е чест да съм нейна дъщеря. Надявам се един ден и децата ми да напишат такива думи по мой адрес.

Дълги години имах тежки спомени от детството, за това че майка ми беше нервозна, много бързо избухваща, изискваща и т.н. В един момент си дадох ясната представа защо е била такава - бягство от мъж алкохолик с малко дете, отгледа ме сама с баба ми, работеше на смени и режимът ѝ на сън беше разбит. Около 30 годишна бях когато някак си хем ѝ простих, хем я преоткрих. Всъщност е жена с желязна дисциплина, на която ме е научила, и сега ми е приятелка, най-добрата вероятно. Чуваме се по няколко пъти на ден, всичко си споделям с нея. Когато живеехме в един град, всяка събота излизахме на дълги разходки с нея и детето. Сега ни идва 2,3 пъти годишно на гости за по 3 дена.

Oo,  моята мама е човекът, с който мога да споделя всичко от-до, без изключения и без притеснения. От едни години нататък ми стана като най-добра приятелка. И макар да наближавам 30, все още, когато нещо накривея много - отивам у тях, при нея, да си поговорим и винаги знае как да оправи нещата. Минали сме през много трудни периоди, милата е преживяла какво ли не, калпави характери сме и двете, тя обаче е по-избухлива от мен, по-експанзивен характер, но аз съм й свикнала, аз пък съм по-голям инат и на моменти ни се водя, ни се карам. Нямаме скандали с нея,  не сме се карали от както бях тийн, но като я хвана, че нещо прекалено много пали, й затварям телефона или си тръгвам за малко, чакам да я се успокои, а на нея й минава точно толкова бързо, колкото и запалва. Лъвска му работа. Понякога се нервира на тъпотии, които искрено не разбирам, вероятно тя си мисли същото за моята твърдоглавост. За много неща от живота не сме съгласни една с друга, все пак имаме различни виждания и лайфстайл, туко има няма и заспорим, но не се стига до остри пререкания. В живота и решенията ми не се меси, освен ако не я попитам изрично за мнение и дори тогава пак е склонна да не ми дава наклон, защото има една логика "твоя живот, твоите решения, твоите последствия от тях" и не иска да се намесва пряко. Хубавото е, че дори и да сгреша, не го натяква (макар да е била права за нещо си), не ме съди за решенията ми и ако има гадни последствия от тях - е там до мен, да ме утеши и подкрепи. Обикновено ми казва нещо от типа на "прави това, което ще те направи щастлива, но ако случайно паднеш по пътя - аз съм там да те хвана" и така си го усещам и това ми вдъхва кураж. Нямам спомен някога да ми е смачквала дори и най-абсурдните мечти, за което много я уважавам. Със сигурност някакви мои неща й се струват егати глупостите, но не си е позволявала да ме секва. Не ме критикува нито за факта, че май съм ужасно калпава домакиня, нито за стила ми на обличане или външния вид. Едно от многото ми татуси е нейното любимо цвете. Обичам я много. Понякога се натъжавам, когато се замисля, че някой ден няма да я има, опитвам да свикна с тази мисъл, че не винаги ще е там "да ме хване" . Има чудесно чувство за хумор, на моменти много черно хах, искрено ме забавлява, винаги има някои виц по ръка или някаква смешка от живота, на която е станала свидетел. Поради факта, че е видяла и най-лошото от живота някакси приема всичко по-леко, докато аз още се впечатлявам на какво ли не и туко има няма ме прехрани, че съм луда да мисля еди кое си нещо, дето е станало в работа напр, което ми идва отрезвително. Има си кусури бол, аз също, но си е моята мама и такива си се обичаме, приели сме се )

Нямам близки отношения с тази жена. Последните няколко месеца ми доказаха,че тя е права...аз съм тъпа и проста защото от години и търпя тормоза.Приключих с нея след последните ,,пожелания,, за моето дете.Омръзна ми все да съм виновна,грешна,проста,ограничена ...и още куп други. Дано не ме застигнат ,,пожеланията,, това е болест.Такъв човек не се променя,разстоянието е най-доброто.
Приключих с прощаването и преглъщането.

Няма да те застигнат, Веве, хич не го мисли и не се обръщай назад.

Аз с моята нямам контакт от 25 години, бързичко се усетих и я отрязах при първа възможност. Какво ли не ми предрече и пожела - щяла съм да пропадна, да мета улиците, да стана проститутка, да свърша в някой бордей, мога да изброявам до утре.

Нищо от това не се сбъдна, точно обратното си го направих. А тя е сама като куче сега на почти 70 години, няма кой да я погледне. Защото на младини се изпокара с всичките си роднини, близки и далечни, приятелки никога не е имала по същата причина, буквално няма един човек около нея. Всеки накрая получава това, което заслужава.

Прочетох поста на Ева за нейната майка поне десет пъти, може и повече. Такова едно хубаво ми става всеки път като го прочета, надявам се в някой друг живот и аз да имам късмета да имам майка като нейната. Тогава вероятно и аз ще съм по-добър и стойностен човек, не така циничен, мнителен и подозрителен.

Моята продължава Джекил и Хайд линията. Мен лично не ме критикува, обаче ме кълве на тема децата - не са яли, не са облечени, не са чели, не са писали. Брей, как ги гледам 16 години и са живи и здрави, не е ясно!

И моята вчера ми дава акъли как да съм обличала детето, да не съм му слагала една тениска, че не била много хубава. Ами казах й да си мълчи и да се сети как тя ни е обличала, че детето ще облече, каквото аз съм решила.

Като казахте децата - моята 'убавица, успя да претопли дъщеря ми, тогава около 2 годиншна за един следобед! Майка ми беше на село, да гледа баба ми... Баща ми, който с жена си много ми помагат за децата, и на тях съм ОК да ги оставя, ходил на село. Понеже аз държа маман далеч от тях, той човека, решил да направи добро, и да остави малката за 4-5 часа при майка ми. Тя, подчертавам, е детска учителка от 32 години!
Детето ми е с гореща кръв, тя лятото спи само по потник и гащи, с чаршаф на кръста.
Майка ми я беше изкъпала с вряла вода, сложила я да спи, с пижама, завита с олекотен юрган през Юли, в стая на 3тия етаж на селска къща, където става по-горещо от навън! Детето беше с 40° температура, разстройство и повръщане! Тогава щях да я убия!
И баща ми също беше за бой, защото ми беше спестил причината за това състояние на детето... Каза ми го след 6 месеца..
Както се досещате, повече никога не е оставала да спи с майка ми, дори и у дома... Като ги оставя двете да ида до магазина съм на тръни, как ще ги заваря... Добре, че се случва 3 пъти в годината, за по 2 часа...

За постът на Ева - и аз много се радвам, че има хора с такива чудесни отношения! Мечтая и аз да съм добра майка за децата си!

Моето дете скоро ще стане на 3. Досега изобщо не е оставало само с майка ми или баща ми. Нямам им доверие, казах им го и не го оставям да го гледат. Тя е нервна, не иска нищо да й се пипа и разваля, а баща ми миналото лято му беше ударил шамар, щото било пипнало там нещо на газовата бутилка и аз го видях (отричаше, но после каза, че го ударил, щото било опасно да пипа там, ами двегодишно няма да разбере, че не трябва да пипа след като му биеш шамар) и му казах повече да не го видя да го удря и че никога няма да го оставя само с тях. Без това майка ми е много злобна и все се заяжда с всички и се кара по цял ден с баща ми и брат ми. Не са подходяща компания за детето.

Cvetemoe, не че защитавам майка ти, но това е класически случай на летен ротавирус и може би тя не е виновна.

Ами, какво да ти кажа... Всички тук си знаем "стоката". Дали е виновна или не - няма как да зная... Факт е, че при всеки контакт с нея, все някакси, по неведоми пътища, нещо ни се случва...
Факт е, и че повече няма да рискувам. Ще се вижда с децата ми в контролирана среда, ако иска. Ако не - черта!
Понеже е без работа в момента, и "гледа" 18 годишният ми малък брат, като стане дума, че откачам вече с децата у дома (радко споделям, но се случва да се изпусна), подхвърля как много била искала да ми помогне, и да ги погледа, ама брат ми какво щял да парви сам... Отделно, че отношенията ѝ с мен направиха невъзможни отношенията ѝ с половинката ми. Той просто не я понася. Аз, и да ме дразни, я търпя. Но той вече не може и не иска. И го разбирам...
Така, че всички сме наясно, че няма да дойде да ми помага с децата или с каквото и да е друго, но си ляля, колкото "да не кажат хората", че е незаинтересована от внуците си.
Друг въпрос е, че ми дели децата... Така и не може да приеме, че момченцето ми е осиновено. И толкова много ѝ личи, че чак яд ме хваща на нея, защото принципно е изпечен лицемер, но пред мен не успява да се прикрие...

На много хора им личи....След толкова години и моята свекърва се прояви в делене на децата, моето и общото.
Не я вини майка си, така го чувства. Има хора, които не могат чак до толкова да се преструват.

Моята майка пък един път не остана сама с детето ми през цялото майчинство. Идва ми на гости за по няколко дни да му се порадва, но аз да съм си там, щото ще ревне като изляза. И тя голям страх. Колко й се жалвах, че вече ми тежи, че съм плътно залепена като сиамски близнак и че имам нужда от глътка въздух и само чакам на мъжа ми да ме отмени за час-два да се поразходя... И това цялото майч-во. С мъжа ми двамата сами, това е мираж, ама кой ти мисли, че имаме нужда. Ми нямало какво да направи, като не сме в един град, казва. Сега като тръгнах на раб.взехме детегледачка докато стане за градина, и тя, чужд човек, се оправя, въпреки че детето си ревва като излизам (само с нас е било досега), а майка ми не можеше... Не знам сега вече като дойде някой ден дали ще се престраши. Ама така е по-лесно, когато детето вече свикне с някой друг...