Какви са отношенията с майките ви?

Майка ти не е длъжна по презумпция да ти гледа детето, че да оставате насаме с мъжа ти.

Може би преценява, че детето е твърде малко, все пак тя е гледала бебета преди много години или, че тя не би се справила задоволително по ред други причини. А може би просто не й се занимава с малки деца на възрастта, на която е. Един вид минала си е по реда вече, има други приоритети и интереси на този етап от живота си.

Това не я прави лоша или неадекватна майка.

Не съм казала че е длъжна, нито че е лоша майка. Аз просто имах нужда от глътка въздух, когато е с мен, да поизляза малко, да се усетя сама и й го казвах. Никога не съм искала друг да ми гледа детето с дни. Смятам, че това не е твърде много и всяка майка има малко нужда от глътка отдих. Затова и ми тежеше, че не го вземаше предвид и не смееше да се занимае час-два да остане с двтето без мен. Но, вече мина майч-вото, каквото такова.

Точно това и аз щях да пиша, който си има деца да си ги гледа, бабите не са длъжни. Те техните деца са ги изгледали. Моята майка идваше да ми помага , чак когато синът ми стана на 5г, и то когато в събота ми се е налагало да ходя на работа. Преди това, само на гости и разходки с нея. Сега вече е на 14г младежа и бих и го оставила за седмица на гости, само защото живеем в различни градове.

По-добре и да не гледат, че много почват да се бъркат за всичко. Аз не бих оставила детето ми да го отглеждат баби по техния бабешки начин. И на свекървата не съм го оставяла, и на майка ми. Първата още в родилното ме пита дали ще му давам кисело мляко и мед?!
Моята пък цъфна у нас за една седмица и ми отрови първите дни с бебето. Пуши като комин, нервничи, а аз със шевове и се опитвам да си гледам бебето и да се съобразявам и с нея. Казах й, че ще си гледаме бебето и ще се оправим, не съм я викала.
Свекървата все като ни видеше все си мрънкаше ама много тънко облечено, не му ли е студено, ама не знам си какво. Ако го бях оставила на нея щеше да го навлича.

Съгласна съм и пак казвам, не съм искала да ми се гледа детето, а просто да изляза дори само до магазина сама, но това да не мога, при седене няколко дни с мен, не ми беше нормално. Дори до магазина тръгвам надолу по стъпалата с количка, дете и всичко, за да ида до магазин наблизо, щото щяло да ревне. Е това имах предвид.

Аз разбрах. Хем е у вас, хем досажда, хем не иска да го гледа за половин час.

Да ви кажа честно, малко не ми е реалистично това: "те техните деца си са си ги изгледали."
Мен ме пращаха на село във всеки един удобен момент. До 14г си стоях на село от деня, в който свърша градина/училище, до 14.09... преди пак да почне учебната година. През другото време - сама у нас. Никой не се е въртял на пета около мен. Когато майка ми е мръдвала на някъде за малко, баба ми идваше да ме гледа. И това някакси беше в реда на нещата. На всички около мен се случваше същото. Освен тези, които нямаха село. Те висяха по улиците на градовете през ваканциите.
Знам и как с майка ми гледахме брат ми докато стана на година и половина. Тя отива до магазина, из стоя с него. Аз го извеждам с количката, тя чисти у нас примерно.... Предходните поколения не са си гледали децата... Хората са се пенсионирали рано и са гледали внуци, имало е и седмични ясли и градини...

Някакси трябва да се намери баланс м/у "който си има деца, да си ги гледа" и "бабите и дядовците са длъжни да гледат по цели години внуците си".
Аз също бих била доволна да имам радител в града, а не 120км...
Всичко се случва - да отидеш на лекар, до магазина или просто на разходка с мъжа си, без децата, за наколко часа в месеца, без да трябва да платиш на непознат затова.

Майка ми е на 10 мин, но първото ми дете го виждаше доста рядко. С второто уж ми помага, ама е толкова уж, че няма накъде. Редовен номер й е да ми върже тенекия. Аз съм на интервю, седя и треперя на вратата, тя тепърва тръгва от тях...
Или ме юрка да запиша някое от децата на курс, като съвсем отговорно и доброволно казва, че тя ще го плаща. На третия месец получавам обаждане от школата защо таксата не се плаща, как може така и т.н.
Въобще за нея времето и пространството са в друго измерение.

Да, и мен ме е гледала основно баба ми и майка ми си е разчитала на нея. Дори къпане, приспиване..

Село съм нямала, ех де да имах! Та редовно ваканциите бях на работа с майка ми. Добре, че работеше администратор на хотел, та ходех безплатно да далдисвам в морето или басейна.
До 7 годишнината на сина ми син го гледала сама, мъжът ми беше в чужбина. Зимата съм плащала на жена да идва почасово, докато плащам сметките и пазарувам. Майка ми се включи чак като стана на 5г и работех до обяд в събота. До тогава идваше само на гости, да ми каже , че съм много строга ( забравила тя какво гестапо е била), после като го гледаше ми мрънкаше как не я слуша. Преди няколко години дойде да го гледа , за да излезем с мъжа ми на вечеря и бар за годишнината от сватбата. Прибрахме се в 12ч, и дребния още ни чакаше с баба, а има стриктен режим и ляга в 9ч от раждането си.
Майка ми за приятелка ми е супер, ама за баба...

Реалистично или не това, че бабите са си изгледали техните деца, т.е нас е самата истина. Оттам нататък дали ще гледат внуците е въпрос на воля, желание и възможности. На никого не са длъжни и прекарването по цели лета на село не се предава по наследство.

Като иска някой да се усамотява с мъжа си или да ходи на разходка с него без деца добре е да си помисли за варианти. Ние сме се редували да ходим на лекар/зъболекар, съобразявали сме се къде може да се ходи с дете и къде не, плащали сме на детегледачка, когато се е налагало.

Никога не съм считала, че е задължение на бабите и мое изконно право да си тупна детето да ми го гледат и от никого не съм го очаквала. Децата са си наши, отговорността за тях е също изцяло наша.

По-назад се написа, че никой (разбирайте бабата) не се интересувал, че жената имала нужда да остава насаме с мъжа си. Е, на мен ми се виждат нахални и прекалени такива очаквания по принцип и не ми изглеждат като причина да се недоволства от бабата.

Бабри струва ми се, че никъде не прочетох, нещо подобно на твоето твърдение.
Никой не смята другият длъжен на нещо. А пък за мен желанието и възможността за помощ при внуците са пропорционални на желанието и очакванията, за помощ на старини...
Накакси за мен двете неща са равнопоставени.
Аз съм казвала не веднъж на моята майка, че нямам нужда да ми помага с децата - и директно, и индиректно. Но и, че не мога да поема друг вид грижи. Години наред, аз студентка, сама в друг град, без помощ от родители, работих и учих... Така се бяхме разбрали и така стана. Не съм чакала на никой, и съм ОК с това. Оправяла съм се.
Само, че родителката ми, милата ми родна майчица, която обича да бърка финансови каши, нито веднъж не се посвени да ми се обади плачейки, че ѝ трябват парички за нещо си спешно.... И аз давам, щото нали безизходица!
А аз нито веднъж не съм заявила каквато и нужда да съм имала. Простирам се според моята си черга, тя това така и не го научи!
Има тонове дрехи, хора! Тонове! Събирани с години, и само малко да ѝ се отпусне около врата положението с парите продължава да си купува дрехи и обувки! Ужасява ме...

И по нагоре казах, че сега, на тоя си хал, с две малки деца, които ми пият мозъка, бих била щастлива, ако имаше на кого да ги оставя за час... Ама няма!
Ходя до магазина с тях, на лекар с тях, до тоалетнатата с тях... Да, сменяме се с баща им.... Но...

Каквото, такова! Аз съм ОК и така... Просто си мечтая....

CvEtEmOe, ъм..

1) "А пък за мен желанието и възможността за помощ при внуците са пропорционални на желанието и очакванията, за помощ на старини"?? Really? Ти някакви критерии си заложила, за в какви случаи ще помагаш на майка ти на старини? Сериозно? Ако ми гледа децата - ще я гледам и аз? Ако не - сори, чаЛ. А че те е отгледала все пак като дете кво? Нищо не значи?

2) Финансите на майка ти и как ги разходва след като си е изгледала детето - не следва да те засягат пряко и да й броиш дрехите. Това не ми се струва редно. Гледаш много в нейната паничка. В семейството много рядко е 50/50. Гледай себе си, щом си се научила да се простираш спрямо чергата - това е чудесно, но не гледай на майка си така от височко.

3) Аз лично не смея да говоря, да се жаля и изтъквам едва ли не така, че нито веднъж не съм заявявала нуждите си, дори и да е факт, защото не се знае кога може да опре ножът до кокала. Не дърпай дявола за опашката.Никога не знаеш какво те очаква утре и дали няма да опреш до тази женица и дали пък тя няма да ти протегне ръка в този момент. С моята майка сме нямали заедно, после сме имали заедно, после аз съм имала, тя е нямала или тя е имала, аз съм нямала. Много ми е странна концепцията за подобно сравнение. В едно семейство определено не следва да се брои кой, кога, колко пъти е помолил за помощ. Не сме аверчета, че да си водим такъв списък

4) Моята майка е млада, на 49 години. Това е мнооого време до пенсия и аз съм абсолютно наясно, че в момента, в който родя, няма да имам помощ от нея. Съответно съм подготвена. Така следва да са всички родители. Не можеш да очакваш да са там, все пак говорим за твоите си деца. Би било хубаво, но е много, много важно да разберем, че това са отделни хора, с личен живот.  Имам една позната, чиято майка е пенсионерка и въпреки това НЕ гледа децата също - защо? Защото ходи на салса, йога, излиза с приятелки и аз в това не виждам нищо лошо. Тя също е човек, който си е отгледал нейните деца, изработил си е всичките години и сега му е време за почивка. "Баба" не значи закотвяме я дОма да гледа внуците. И това ти го казвам като човек, чиято баба го и дядо са го гледала страаашно много, но пак не очаквам това от моята майка.

Ми..в заключение - не ми е симпатично мисленето ти, отнасяш се към тази жена все едно ти е длъжна, а всъщност вече не ти е. Явно ти така го виждаш де, поне за финансите, но аз измежду най-близките роднини (майка, татко, дядо, баба, леля) пари не броя кой колко дал, когато е имало нужда, а палачинката се върти..

FlameV явно не мога да се изразя правилно и това е причината да не се разберем.
Аз не искам да е до мен, или да ми помага. Ако можеше и да се дистанцирам още, щях да го направя. Но съм възпитана, така че, колкото и да не искам, и да страдам от това, и да ми тежи... Винаги отстъпвам аз в нашите отношения с майка ми.
Тя е човека, който ми обяснява как хем много искала да направи нещо за мен, да ми помогне, колко ми е трудно (това е нейно заключение, аз рядко споделям каквото и да е) и т.н., и накрая с добре прикрито облекчение, заключва, че не може... Всъщност и двете не искаме, и засега положението е тихо. Дано си остане дълго в затишие, че бурите са неприятни.

Приятно е да прочета в темата за хора, които имат хубави и човешки отношения с майките си. Другите пък, се утешаваме, че не сме сами в това си преживяване!

Хубав ден на всички!

И моята се изкарва майка-героиня, но не беше и й го казах. Все казва, че всичко било за нас, но това е за пред хората. Всъщност винаги е мислела и мисли за себе си и нейната сигурност. Така е видяла от майка си и така прави и тя. Иначе няколко пъти мрънкаше да й дам да гледа детето, но й нямам доверие и не й го оставям.