Какви са отношенията с майките ви?

Babri, не знам какво се зачепна за това гледане и преиначаваш думите на хората! Никой не е говорил за гледане! Аз започнах темата и подчертах, че никога не съм искала някой да ми гледа детето с дни, нито дори за цял ден! При мен фрапиращото беше, че когато майка ми е дни наред у нас, заедно с мен, денем и вечер, аз не съм могла да изляза дори до магазин сама. Отделно съм седяла два пъти при нея на гости по десет дена и пак така аз плътно залепена, защото тя просто не смее да остане за половин час сама. И това просто не ми беше нормално, не че искам да ми го гледа! Защото дори и някоя приятелка да е у вас и да я оставиш за малко, за да слезеш набързо до някъде, ще се съгласи, въпреки че не е ДЛЪЖНА! И това не е "гледане", това е "седене" с детето за МАЛКО. Кой ти говори, че някой трябва да ти гледа детето! Аз дори и не искам, защото не търпя някой да ми се меси или да го гледа по начин, който не бих искала. И не мисля, че във взаимоотношенията родител-дете има място думата "длъжен". Никой не е длъжен, но е нормално да си помогнем понякога с нещо, което можем. А мен лично ми докривяваше не толкова заради излизането сама, защото това за щастие ми го осигуряваше когато може мъжът ми, но просто това, че не може да се оправя с дете и изпитва страх. Значи то си ревваше винаги като излизам, но мъжът ми се справяше, не го бъркаше, сега отскоро чуждата жена се оправя, като то си реве пак като излизам, така че само майка ми не може и изпитва паника, че ще ревнело. Сякаш малко дете не е виждала. Затова ми докривяваше. Но Babri, недей слага думи в устата на хората, нито аз, нито някой друг прочетох да иска да му се гледа детето от някого.

Да, темата малко тръгна в друга посока. Нали има един лаф: "Аз нося отговорност за това, което съм казал, а не което си разбрал."
Няма нужда от оправдания и обяснения.
Кой разбрал, разбрал.

Ама като са ви токсични майките, какво още дърпате да ви гледат децата, не мога да разбера. Хем сърби, хем боли.
Като виждаш, че един човек не става, преставаш да се въртиш около него и да имаш очаквания.

Като цяло са ни добри отношенията. Вярно си е, че от време на време ми вдига кръвното и то за глупости (понякога имам усещането, че аз съм родителя, а тя детето 😁) но няма как. В ученическите ми години споделях много с нея за гаджета, за всичко. В последните години някакси спрях да й споделям много много. На моменти се опитва да ме подпитва за личния ми живот, но аз казвам отгоре отгоре само неща. Тя самата няколко пъти ме е питала "Преди толкова споделяш с мен, сега защо спря?" Не знам и аз защо така се получи, не че са ни лоши отношенията ама....

Айде пак "да ви гледат децата"... Вече ще се смея. Ако за вас едно оставане с дете за един час, когато И БЕЗ ТОВА сте заедно дни наред, означава "гледане", ок. И вече спорът се изчерпва.

Означава, че си правите сметки за отношенията с хора, на които не можете да разчитате. Ето, Бабри се е ориентирала от рано и е затворила тази страница. Докато имате очаквания, ще страдате от отношението, това имам предвид.

Ами не, не си правим сметки. Фактите са си факти, докривява ни и дотам. Толкова. В тази тема споделяме за майките кой какво му е било криво или не. Моята за всичко друго иска да ми помогне или подкрепи, само не и това. Явно това не го може. Споделяме по темата просто. А то голям въпрос стана.

Уинд, не съм ти преиначила думите изобщо, само повторих каквото написа дума по дума. Няма да се връщам да слагам цитати и всъщност аз не те обвинявам, просто констатирам.
Говореше се за оставане насаме с мъжа, излизане без деца, децата да прекарват летата на село, защото при нас така е било.

Кячър ме е разбрала най-добре. Имате очаквания към хора, които не могат да ги покрият. Когато спрете с очакванията, ще спрат и разочарованията.

Може би не обяснявам добре каквото искам да кажа, но в никакъв случай не те нападам. Чела съм те в други теми и си ми много симпатична 🙂

Wild wind, а ти изобщо молиш ли я да го гледа или чакаш да се сети? Ако съм аз, със разговори, молби, малко мрънкане, оплакване и ще я накарам. И така всеки път, докато свикне, че е баба и трябва да помага. Ти обаче спомена също, че така или иначе не искаш да й го даваш, за да не ти се меси в гледането му. Е няма как хем вълка сит, хем агнето цяло. Последно искаш или не искаш?
Всъщност, по-добре си плащай. Явно имаш някакви свръхизисквания и си наплашила майка си нещо, че не се справя. Поне професионалистът няма да ти се сърди.

Ма..какво значи "докато свикне да е баба", "ще я накарам" и "трябва да помага"?? Wtf? Кой кога е казал, че трябва да го прави? Нещо закон ли има? Или че можете да "накарате" някой зорлем да ви гледа децата? "Баба" не е длъжностна характеристика. Как се отнасяте по подобен начин към зрели хора, които си имат собствен живот и са си свършили техните задължения, а именно да ви отгледат Вас? Аз официално съм в някакъв тих ужас.

На мен не ми се е случвало, но си мисля какво бих направила.

Надявам се много, много, да съм жива и здрава, да отгледам добри хора от децата си, и един ден да мога да съм им в помощ, каквато аз не мога да получа, и не искам да използвам от майка си.

Оставете "длъжен да гледа". Ами нормалната, здравословна връзка на децата с разширеното семейство?!? Тя къде отива, когато една здрава жена, баба на едно дете, не иска и не смее да се позанимава 1 час с него на саме?
Това според мен е ненормално и нездравословно. Създава в децата чувството, че са нежелани или, че са бреме някому!
Хора... Баща ми и жена му, и свекърите, само дебнат да се завъртят окола децата, и аз изчезвам от картинката. И децата и бабите/дядовците греят, имат много силна, различна връзка!
Защо трябва да лишим децата си от това, само и само, сакън да не ни се помогне и да не натоварим някой с очаквания и желания за помощ.
Много се изкривихме като хора, мироглед, морал и всичко останало...

Babri, аз не съм говорила за оставяне на децата на село. Лично аз съм имала нужда само от час-два да изляза сама да се разходя. Което е нормално и не е прехвърляне на отговорности, ако някой просто поседи за този час. А за време с мъжа ми споменах, че такова пък нещо е просто мираж, понеже съм го чувала от други, че оставяли даже за уикенди примерно децата. Но аз съм искала просто да уветрям да поизляза и това не можеше да се случи с майка ми, това беше цялата ми мисъл. И ще спирам, че темата не е за мен все пак...

Cvetemoe, баща ти и жена му и свекървите ти са двойки. Ако нещо се случи с едното дете, единият може да го види в спешното докато другият седи с другото дете. Майка ти е сама и вероятно вече не е съвсем млада. Страхът да не се случи нещо е присъщ за остарелите хора и особено ако живеят сами. Свекърва ми отказваше да седи сама с двете ни деца, а майка ми все още не ги иска без някой от нас през лятото. От страх е. Свекърва ми е гледала по цял месец двете ни деца със свекъра, майка ми ги е гледала за 7 дена сама, но аз ги заведох, поседях, тръгнах си, отиде мъжа ми и в един и същи ден той си дойде, а аз отидох да ги взема. Видях го да слиза от самолета, а аз чаках да се кача.

Не е лош човек майка ти и не отбягва да остава с децата от проклетия, а от липса на увереност, че ще се справи. И моята майка е такава.

Точно ти го обясни най-добре. Поколенията на майките ни не са гледали малки деца сами, рядко са имали по две деца, породени деца. Условията и изискванията за гледане на дете са били различни. И аз, като тебе, съм гледана от баба и то на пъпа на окръжен град, където минаваха и коли. Гледането ни се състоеше в сервиране на храна и пускане да играем пред блока, в двор на местно училище с прибиране за хранене и това е. Записваха ни по разни курсове, не според това от какво се интересуваме, а кое им е близо и в удобен час. Като 5-6 годишна съм бавела 2-3 годишни да не тичат към улицата. Бабите им ги оставяха долу и се качваха да шетат, като подвикваха от балкона да се качат сами да ядат. Ваканциите беше същото. Нашите родители ни гледаха между другото.

Ако това ще ви успокои, моят мъж не беше излизал сам с двете деца докато не се поочовечиха, но след това ги извеждаше сам по цял ден.

Може да предлагате да вземат едното дете, това, което е по-лесно за гледане, така че да не се налага да тичат в две посоки, да разтърват биещи се за играчка деца и да ги е страх от нараняване, че няма да се справят.

Догодина, по това време, ще имам завършили гимназия деца. Ако сега трябва да бавя две породени деца, които са като моите когато бяха малки........... ще откажа. Нямам тези сили. Не се чувствам сигурна в себе си и това няма общо с чувствата към децата.

Обичам моята мама.
Понякога ме изкарва от релси и сякаш аз съм възрастният човек, който мисли трезво, а тя детето. Има много високи изисквания за живота ми и иска да постигна страшно много, което често ме натоварва и дразни, но знам че е защото иска най-доброто за мен.
Гледам да я водя по разни места и да й правя малки подаръци или да й нося цветя, защото това я прави щастлива и създаваме хубави спомени.
Живях дълго време извън България и сега се опитвам да наваксам като прекарваме време заедно всяка седмица.
Като малка имахме много разногласия с родителите ми и нямах търпение да се изнеса, но сега знам че семейството е най-важно и гледам да направя всеки миг с тях ако не хубав, то поне приятен.