Какви са отношенията с майките ви?

А младежа дали иска? Защото моите никак. Особено 14 годишния, 9 годишния може и да се излъже.

Е да кажем, че не сме малко тези, които не се разбираме много добре с майките си. Мойта винаги ме е упреквала кое, как и защо правя; груби обръщения и изказвания по мой адрес; на моменти се опитва да надъхва и баща ми срещу мене. Никога не съм могла да й споделям или да ме разбере като хората и да ми влезе в положение. Докато към сестра ми се държи коренно различно.
То като цяло аз си отраснах покрай баща ми. Към него проявявам повече загриженост. Не че не бих помогнала на майка си, но не се интересувам достатъчно от състоянието й, защото сама си е заслужила моето отношение. Често влизаме в спорове, но все по-малко ме трогват стойките й.

Аз съм мъж на 30 и няколко и отношенията с моята майка също са много обтегнати. През по- голямата част от живота си е била много критична и пасивно- агресивна (особено през последните 6,7 год положението е нетърпимо). И на мен това че майката обича безкрайно ми се струва като мит. Със сигурност има и такива, но моята не е от тях. Да- казвала ми е, че ме обича, но някак си между другото и в повечето случаи, когато е била в някакво криво състояние (според мен с цел да й съчувствам нещо и да я обгрижвам).
От години не живея с родителите ми, но всеки разговор по телефона с нея е изключително труден, отговаря с по една дума на всеки въпрос и иска да затвори колкото се може по бързо. Тя почти никога не звъни, аз й звъня в 90% от случаите. Когато се прибирам вкъщи (гледам да го правя на 2,3 месеца, за да няма коментари ''ти ни забрави'') всичко се върти около нея и в крайна сметка тя винаги е недоволна от нещо, като в повечето случаи нито баща ми, нито аз и  брат ми знаем за какво е сърдита. За последния ми рожден ден ми написа само едно съобщение. Знам, че не съм на 10 год, но не ми е много приятно собствената ми майка да не намери 1 минута време, за да се обади на детето си за рожденния му ден. Списъка с подобни примери е много, много дълъг.
Решил съм вече да огранича контактите до минимум, защото така се чувствам много по- добре.
Грижете се първо за себе си. Хубав ден!

На 27 години съм, с майка ми сме в прекрасни отношения. На 1000 процента мога да разчитам на нея и тя на мен, знам че каквото и да направя ще е зад гърба ми. Гледана съм с много обич и нежност. Не мога да кажа същото за баща си, с него не поддържам никакъв контакт от 2010та година, а и преди това не сме били близки. От всичко най-много бих искала един ден с дъщеричката ми да сме в такива отношения и да ме обича както аз майка ми.

Аз съм само на 20 годинки и с моята маминка се разбираме прекрасно. Винаги е била много всеотдайна и любяща, макар и по нейн си характерен начин. Подкрепя ме във всяко мое решение и ми дава много ценни съвети. Родителите ми винаги са ме гледали на принципа "нашето гардже е най-хубаво", но когато се налага са били и конструктивни и с много реален поглед над възможностите ми. Аз съм малко срамежлива и несигурна и майка ми винаги ме е окуражавала и бутала, напомняйки ми къде са силните ми страни. Благодарение на нея винаги съм с е стремяла да се справям отлично с всичко, и това че винаги е била амбициозна ме е довело до някои (от моя гледна точка) големи успехи.
Тя по начало е много спокоен и уравновесен човек, и не я впечатляват ситуации в които аз се паникьосвам 😅. Същевременно е много педантична и последователна, всичко което върши и говори има желязна логика.  Не може да я бутне човек. Има и невероятно чувство за хумор, за което се радвам, че съм наследила. Говорим си всеки ден и си пишем постоянно. Тя ме е научила и на любов към спорта, книгите и езиците. Смея смело да твърдя, че ме направи стойностен човек.
Не живеем в една държава, но винаги знае какво се случва с мен, и знам че е винаги зад гърба ми. Разбира се, имаме малко търкания, но това отдавам на моя късен пубертет и на нейното съвсем натурално желание да направя най-добрите избори за бъдещето ми. Нямам деца, но мога да си представя как в бъдеще ги оставям на нейните грижи. По професия е медицинска сестра и смятам, че би могла да се справи отлично.
Златна си е моята мама и не я давам за нищо на света, да ми е жива и здрава.

Аз минавам да се похваля. Пролетта най-после се нави да пита нейния лл за забравянето си. Изписал й е оросяващи и даже поведението й се промени! Не се заяжда, не размества у нас и разбира се, не забравя.

Днес проведох разговор с моята родителка, който прерасна обвинение. Имах неблагоразумието да се похваля, че съм взела и понеделник почивен. Бях обещала да помогна за едни неща, НО СЛЕД като се свършат други. Не като условие, а като поредност, за разчистване става дума. И изведнъж се започна - тиии тиии тиии. Твърдеше неверни неща, казах й, че съм записала разговора и ще го намеря и тогава избухна, аз - също. И стана скндал. И се сетих за тая тема, която следях и в която прочетох, помня, доста кофти неща.
Майка ми е аболютният критикар. За всичко, може и от зодията да е, но не е само. От слагането на салфетка до възгледите в живота. Само нейното е правилно и ти не се адаптираш към правилното. Като изпуснеше нещо в кухнята, е защото я гледаш в ръцете и тя се притеснява.
Уж винаги ме е хвалила, но в 30% от времето е казвала кофти неща. В семейството ни винаги много се е влагало и държало на образование, тя е със самочувствие на много можеща и знаеща (което е факт по принцип), но през годините е казвала неща, които никога няма да забравя. "Не е важно да си добър, важното е да си най-добър". И аз бях - винаги, постоянно и във всичко. Много се натискаше да ми помага по литература, защото "не съм прочела една книга" и ми пишеше част от темите и че с граматиката ще се справя, но ако ми дадат нещо да развивам...не. Когато на матурата изкарах не просто 6, а 100 от 100, ми каза, че някой пиян учител ми е проверявал темата. Уж на шега. И обича да се изтъква, че нейната специалност по онова време ехееее, а сега - друго. Макар и моята да е достатъчно тежка. Аз съм по- умна, бърза и всичко и тя го знае, признавала го е. Но комплексарщината си изкарва върху мен понякога. Помня как отидох в някакъв институт, да ме тестват "официално" за IQ, за да мога с чиста съвест да й кажа да върви по дяволите. В резултат на тези нападки с години съм раздразнителна по темата, не давам дума да ми се рекне за акъл и мога да направя човек на 2 стотинки. Подплатено, но невинаги уважително. Опитвам се да съм по- толерантна и да не се обиждам, както не се обиждам задруги неща.  
Обичa да вменява вина, в резултат на което аз пък имам нулева поносимост към дори най- тънкия намек за вменяване на такава и сиктирдосвам яко.
Инфантилна и незряла, но винаги се е отзовавала на действия и само това ме спира да кажа майната ти тотално. Прави добри неща, но уста- отровна.
Обещала съм си, че като имам деца, ще ги възпитавам, че са ценни и валидни дори ако са глупави и грозни. Светът сигурно има нужда от честолюбиви overchiever-и, но нека не е тяхна задача. Носи стрес и болести.

Кячър, ние да не делим една майка с тебе? Моята е едно към едно като това чудо, което описваш. Аз не говоря с нея от много години, опита се преди време да ме контактва, както и сина ми, но и тая врата хлопнах под носа й.

За съжаление обаче този престъпен възпитателен метод е оставил много травми в мен. Честно, късмет е че имам дете изобщо, защото нямах намерение да имам никакви деца. Мислех, че ще съм най-неадекватният родител на света, защото аз не познавам човек с по-неадекватно възпитание от моето.

Съзнавам, че това ми пречи във взаимоотношенията с хората, във връзките, даже в работата, във всичко. Усещам, че характерът ми е непоносим за повечето хора, сноб съм за образование, къс ми е фитила, много неща ме тригърват и изваждат едни черти у мене, които е по-добре да стоят скрити.

Освен това имам една болна амбиция да съм най-добрата във всичко и ще се счупя през гърба, но ще съм най-добрата навсякъде, където отида. Резултатът е, че кариерата ми върви отлично, обаче аз личен живот нямам. Живея за да работя. Не мога да се зарадвам буквално на никое мое постижение, защото още й чувам подигравателния глас - какво толкова си направила, не е достатъчно, трябва още! Виж там едикояси колко повече е постигнала от тебе.

Знам, че докато съм жива ще си нося белезите. Някои хора е по-добре да нямат деца, защото щетите, които един родител може да нанесе са непоправими и са за цял живот.

И не може ли просто да натиснете червеното копче, както разбирам става въпрос за телефонни разговори? Имате зависимост от майките си, държат ви по някакъв начин, за това успяват да ви действат така. Моята може би дори надминава вашите по много направления, обаче много от отдавна съм си изградил защита срещу изпълненията и. Дори и да успее да ме ядоса, което се случва доста рядко, обикновено като и тегля някоя майна с това приключва за мен случая. От много време съм я разбрал, че е тотална щета от към отношения с другите хора и не и обръщям внимание на глупостите. Иначе има моменти, когато е много в час и може да ти даде съвсем точен съвет, номера обаче е да можеш да ги отсееш тези неща.

В много добри отношения сме.
Но тя си има собствен живот.
Има си бизнес,има си приятелки,пътува много...
Виждаме се веднъж седмично .И по празници.
И веднъж седмично тя излиза с детето-ходят на кино или на разходка и после обядват някъде.

Моята пак започна да забравя ужасно и ще я водя на лекар.

Трудни! В различни етапи от живота по различни причини, но винаги трудни.
И да я водиш Rockstar, все тая. След някаква възраст е необратимо - това е една причина за проблемите ни днес(незначителна, но я има)

Нв е баш все тая. Поне малко да си взима лекарствата, пък ще видим. Писна ми да ми звъни по 5 пъти на ден със странни въпроси.

Много сложни и става все по-лошо. Винаги е била майка-орлица, недоволна от мен и едвам се измъкнах. Сега остана сама и ми е още по-трудно, защото знам че един ден ще се падне на мен да я гледам - няма други роднини, изгонила е всички около себе си. А с възрастта още повече се обострят лошите страни - и моите, и нейните.

Бабри, моите успехи се празнуват, не мога да отрека и ме хвали, че съм по- добра и постигнала, но аз съм изказала тези неща, че за мен е токсична мантрата за най- добрия и ответният отговор е бил, че не е осъзнавала, че съм го интернализирала толкова директно и че е важно да се стремиш, но на всяка цена (примерно здравето). Въртяла съм го, както щеш, има емпатия, затова мисля, че е продукт на своето време донякъде и на кофти възпитание.
Тегава работа, нещата не са фатални, ако имам поведението на rf22, няма да ме закача, не е толкова фрапантно, но аз се паля също. Но това типично девешко досаждане за дреболии и битовизми може да ме изкара извън кожата ми. Аз съм перфекционист, но когато реша и смятам за нужно, а не за неща, които не са ми от важност.