Значи твоята е една идея по-добра. Моята никога за нищо не хвалеше. Донеса шестица - той материала бил за 10 клас и аз щом съм 10 клас и не съм малоумна, това се очаквало от мене. Елементарен пример, но за всичко беше така.
- Публикувана: 30 апр. 2020, 01:36 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2022, 19:43 ч.
Какви са отношенията с майките ви?
Да, Кяч, точно така се чувствам все едно случайно ми е паднало от небето всичко, което имам и съм постигнала. Чувствам се едва ли не като измамница, която ей сега ще се събуди. Много е гадно, ама много.
На всичкото отгоре майка ми не може да ми стъпи на малкия пръст по нищо. И всичко, което съм направила и имам, съм го постигнала сама, с умения, знания, четене, амбиция, много часове учене и работа. Без никой да ми удрял рамо или да ми е давал гръб. Без да съм имала спасителна мрежа отдолу, ако падна да ме хване. Ако падна - падам на камъните директно и си чупя главата.
Ей сега чак ми поолекна и се чувствам една идея по-спокойна, защото детето ми порасна и виждам, че се реализира много добре. Слава Богу е супер умен и мега амбициозен и един ден всички от семейството от двете страни ще му дишат праха. Те повечето и сега го дишат, де.
На всичкото отгоре майка ми не може да ми стъпи на малкия пръст по нищо. И всичко, което съм направила и имам, съм го постигнала сама, с умения, знания, четене, амбиция, много часове учене и работа. Без никой да ми удрял рамо или да ми е давал гръб. Без да съм имала спасителна мрежа отдолу, ако падна да ме хване. Ако падна - падам на камъните директно и си чупя главата.
Ей сега чак ми поолекна и се чувствам една идея по-спокойна, защото детето ми порасна и виждам, че се реализира много добре. Слава Богу е супер умен и мега амбициозен и един ден всички от семейството от двете страни ще му дишат праха. Те повечето и сега го дишат, де.
Аз съм напълно сигурна, че моята майка ме обича, но и тя е по критиките. Не сме се виждали от година (живеем в чужбина), аз съм родила второто дете преди половин година и коментарът е “нищо де, ти пак ще отслабнеш”. Като самата тя никак не е модел за подражание относно тегло, ама щото нейните спомени са как е изглеждала като е родила на 23 и сравнява с мен сега на на 35.. Не бих ги нарекла конфликти, много не ѝ се впечатлявам на мрънкането, досадна ми е по-скоро. Това някак с времето стана, единствено дете съм и все на мен се мрънка - за приятели, за гаджета, защо не нося токчета и т.н. Ние буквално за по седмица на година-две се виждаме, излизаме с мъжа ми и въпросът е “и сега няма ли да си сложиш червило”. Това се повтаря всеки път с еднакъв резултат - не си слагам червило, не разбирам за какво го прави. И на баща ми мрънка за безподобни глупости, не знам как живеят двамката 🙈
И аз я обичам, но признавам си не я харесвам като човек и с годините пропастта става по-голяма сякаш, намирам я съвсем различна от мен (а всъщност сигурно доста си приличаме или аз ще заприличам на нея по-натам, брр).
И аз я обичам, но признавам си не я харесвам като човек и с годините пропастта става по-голяма сякаш, намирам я съвсем различна от мен (а всъщност сигурно доста си приличаме или аз ще заприличам на нея по-натам, брр).
И аз така обяснявах дълги години за майка ми. Даже сме се карали много. И като си тръгна от този свят рано рано, сега даже ми липсва да ми се обади и да ми се накара. Да не говорим, че заради забързания живот и това, че съм й се дразнила, не съм и забелязвала дори нейните прояви на любов. Сега ми излизат съобщенията във фейсбук да ми напомнят...
."Да не говорим, че заради забързания живот и това, че съм й се дразнила, не съм и забелязвала дори нейните прояви на любов "
Обичам я такава, каквато е. Моята си майчица!
Дори когато не се чувства добре, пак гледа мен да ме щади, да не се тревожа...Нищо, че отдавна съм голяма, а вече и аз съм баба...
Не съм очаквала, че в тази тема ще прочета толкова много неща, които ме натъжават. Съвсем нищичко хубаво ли не можете да кажете за майките си?
Обичам я такава, каквато е. Моята си майчица!
Дори когато не се чувства добре, пак гледа мен да ме щади, да не се тревожа...Нищо, че отдавна съм голяма, а вече и аз съм баба...
Не съм очаквала, че в тази тема ще прочета толкова много неща, които ме натъжават. Съвсем нищичко хубаво ли не можете да кажете за майките си?
Аз мисля, че всеки може да каже по нещо хубаво за майка си. Но точно заради коментари като (не цитирам никой от гтупата): "ами тя ти е майка все пак, недей така", "не бива така да се говори за родителите" и тн, много хора смятат, че с тях нещо не е наред и си затварят очите всъщност колко токсични и опасни може да са едни отношения между родител и дете. Има хора, които са в толкова добри отношения с родителите си, че тръгват много агресивно и без никаква емпатия към някой, който се осмели да каже, че не се разбира с родителите си и не общува с тях. Вече света е много по-различен от едно време и хората по-свободно могат да говорят за чувства, емоции, емоционална интелигентност и неща, за които преди хората са гледали с друго око и са омаловажавали. На преден план е било оцеляване.
."Да не говорим, че заради забързания живот и това, че съм й се дразнила, не съм и забелязвала дори нейните прояви на любов "
Обичам я такава, каквато е. Моята си майчица!
Дори когато не се чувства добре, пак гледа мен да ме щади, да не се тревожа...Нищо, че отдавна съм голяма, а вече и аз съм баба...
Не съм очаквала, че в тази тема ще прочета толкова много неща, които ме натъжават. Съвсем нищичко хубаво ли не можете да кажете за майките си?
Обичам я такава, каквато е. Моята си майчица!
Дори когато не се чувства добре, пак гледа мен да ме щади, да не се тревожа...Нищо, че отдавна съм голяма, а вече и аз съм баба...
Не съм очаквала, че в тази тема ще прочета толкова много неща, които ме натъжават. Съвсем нищичко хубаво ли не можете да кажете за майките си?
Опитах се да кажа, че дори и да имаме проблемни отношения с майките си, те са двупосочни и зависят и от нас. А понякога те са такива, каквито ги направи животът и се опитват да ни предпазят, дори по неподходящи начини от техните грешки.
Аз лично преоцених майка си, след като я изгубих. И въпреки, че ми е създавала хиляди главоболия и сме имали наистина ужасни взаимноотношения на много моменти, мога да кажа, че разбрах, простих и помолих за прошка след като тя си замина. Тогава ми се "даде" да преосмисля, осъзная и разбера, но не с прагматичното ми Аз, а със сърцето ми. Сега ми е останала само любовта и благодарността, защото и благодарение на нашите взаимоотношения съм израстнала, променила се, даже постигнала и заради.
Така, че майките ни са важни! Независимо дали го признаваме или не.
Така че на мен ми остана само хубавото, защото тя беше фин и прекрасен човек.
Не, не са винаги двупосочни тези отношения, даже в 100 процента от случаите са си точно еднопосочни и текат в посока към детето от родителя. Родителят се държи по един начин, добър или лош, както дойде, детето е от приемащата и нагаждащата се страна.
Ти си останала там с любов, благодарност, някакви прошки си взела, дала, твоя си работа. Не се опитвай обаче да инвалидираш опита и чувствата на други хора мерейки с твоя късичък аршин.
Ти си останала там с любов, благодарност, някакви прошки си взела, дала, твоя си работа. Не се опитвай обаче да инвалидираш опита и чувствата на други хора мерейки с твоя късичък аршин.
И двете гледате от собствената си камбанария и няма как да разберете другата.
Трудно се разбират отровени отношения между майка и дъщеря когато си нямал такива със своята. Ролята на майката все пак е да обича и закриля.
Някои нямат този късмет, но пък имат силата да се отърсят и да не повтарят този модел с техните деца. А това изобщо не е малко, ама изобщо. Ужасно трудно е да прекъснеш верига на кофти семеен модел.
Трудно се разбират отровени отношения между майка и дъщеря когато си нямал такива със своята. Ролята на майката все пак е да обича и закриля.
Някои нямат този късмет, но пък имат силата да се отърсят и да не повтарят този модел с техните деца. А това изобщо не е малко, ама изобщо. Ужасно трудно е да прекъснеш верига на кофти семеен модел.
Скрит текст: 
Babri, всеки си мери със своя си аршин. Нали не се опитваш да ми кажеш какво да чувствам към майка си?
Не се опитва. Само мога да дам гледна точка, че въпросът "наистина ли няма какво хубаво да кажете за майките си" ще е много тригърващ за повечето писали в темата. Не защото ти нещо мислиш лошото, но от хора, които не са били обичани от родителя си и са чували сто пъти "те майките винаги обичат, няма как" е доста травмиращо по мои наблюдения.
Babri, всеки си мери със своя си аршин. Нали не се опитваш да ми кажеш какво да чувствам към майка си?
Тете, моят пост изобщо не беше към теб насочен.
Не, не са винаги двупосочни тези отношения, даже в 100 процента от случаите са си точно еднопосочни и текат в посока към детето от родителя. Родителят се държи по един начин, добър или лош, както дойде, детето е от приемащата и нагаждащата се страна.
Ти си останала там с любов, благодарност, някакви прошки си взела, дала, твоя си работа. Не се опитвай обаче да инвалидираш опита и чувствата на други хора мерейки с твоя късичък аршин.
Ти си останала там с любов, благодарност, някакви прошки си взела, дала, твоя си работа. Не се опитвай обаче да инвалидираш опита и чувствата на други хора мерейки с твоя късичък аршин.
Този гняв не ви ли пречи?
Не се опитвам да налагам нищо, а споделям своя опит, както правят и другите.
Разбирам ви позицията, но вече съм на друга писта.