Какви са отношенията с майките ви?

Това е интересен повод за размисъл. Очевидно съфорумката харесва живота си, гордее се с него. Сестрата също, доколкото разбираме, се чувства реализирана и комфортно в кожата си. Щастливка си харесва семейството, работата, образованието, и като цяло - къде се намира животът и в момента. Този резултат е една сума - от обстоятелства, но и от принос на различни хора в различни посоки - стабилизиращи и дестабилизиращи, даващи тласък напред и дърпащи назад. Това, което със сигурност може да се каже е, и то със сигурност, понеже животът сам е доказателство, че този коктейл от принос и обстоятелства е стигнал точно за толкова, за дотам, където е сега Щастливка. Ако стигаше за по-малко, тя щеше да е по-назад. Ако стигаше за повече, щеше да е по-напред. Но тя е там, където е. Та да се върнем на горното допускане, че "малко по-незадоволени" пак е щяло да бъде не просто добре, ами даже по-добре. И тогава логично изниква въпросът - от какво са готови да се лишат от животът си тук и сега, от какво са готови да не им е достигнало? Храна, може би? Лекарства? Или образованието, което носи житейски ползи и отваря възможности цял един живот? В романтично отношение също - макар да нямам съмнения, че Щастливка и сестра и щяха да бъдат същите хора, в своята същина, в смисъл - нормални, свестни жени, но щяха ли да имат същите мъже до себе си, ако работеха професии, за които не се иска това висше образование? Шивачка или касиерка, вместо юрист, при цялото ми уважение и към трите професии? Щяха ли да могат да отгледат същия брой деца с друга работа? Как щеше да изглежда всичко с малко по-малко по пътя не може да се каже със сигурност, но несъмнено щеше да бъде различно. Нека всеки с ръка на сърцето си каже от кое е готов да се лиши, за кое е съгласен да не е достигнало.
Животът е странно уравнение, поглеждаш назад и виждаш грешки, абсурди, пропуснати шансове и катастрофи, но без тях къде щяхме да сме сега и искаме ли да бъдем в някой друг живот в името на едно по-радващо окото минало? Човек трябва не да се примири, а да стисне ръка с живота си, да се помири с миналото и да разбере, че копнежът по идилията пречи да виждаме трезво и зряло реалността.

5 стотинки...

Няма гаранция, че ако "майката" на авторката беше останала да работи тук нещата в семейството щяха да са по-добре, нито пък, че ако беше останала Щастлива нямаше на завърши Право. Може би щеше, но на по-висока цена, за нея като човек - да учи и да работи на пълен ден някаква гадна работа, за да се издържа... Нито пък има гаранция, че баща ѝ щеше да преживее по-леко провала си като бизнесмен ..

За нищо няма гаранция ... Но за едно наранено дете, което не може само да се измъкне от чувството си за непълноценност и недостатъчност, спиралата на чувствата върви само на долу... И тия гадни усещания разклащат дори и най-самоувереният човек. И започваш да ставаш неуверен родител, некачествен партньор, лош служител. Една такава черна точка в душата ти е способна да я разяде на цяло.

Подкрепям съветите за психотерапевт.
Аз лично ходя вече 2 години и успявам по-леко да понеса ролята на родител на майка си. Да, сега е с ковид и се обаждам всеки ден да проверя как е. Но пък ежедневните досадни обаждания да ми се оплаква от горкият си живот, който "за мен била дала", са сведени до 0.
А и вече не успява или пък не ѝ позволявам, да ме побърква с капризи и претенции.

Поставям граници и ги отстоявам. Сефте го направих на 33 години. И е много трудно. Но става...

Успех Щастлива!

Не винаги. Няколкото часа лека, домакинска работа и дават точно подслон и джобни. Джобните са такива, че и за цигари могат да не и стигнат (майката пуши). За да има сносен живот и да издържа трима души в България, вероятно е работела на няколко места, всичките гадни, мръсни и зле платени. За платена работа като сервитьорка, например и трябват езици, не само гръцки. Гърция е туристическа страна и сервитьорите знаят английски, гръцки. По по-северните места и острови сервотьорската работа е сезонна, 4 или 5-6 месеца заведенията са затворени.

Добре платената, болногледаческа работа е за обгрижване на лежащо болни. Често е 24 часа, с поспиване между обръщането на живите трупове, което е на 2, 3 или 4 часа в зависимост от състоянието им. Може да излезе да поеме въздух само когато децата или медицинска сестра дойде и това рядко е всяка седмица. Такава работа е за хора, владеещи езика, като някъде искат и право на работа. Във Франция, примерно, майка и няма шанс да я работи, защото пазарът гъмжи от африканци, владеещи перфектен френски. В Гърция също има доста чужденки, които знаят езика.

Малка поправка на написаното от ЕммаТ - В Европа по онова време, началото на 2000г, беше труден и животът на образованите жени от България. Много образования не се признаваха или се признаваха частично, трябваше да се доучва и да се знае местният език добре. Не винаги имаше търсене на специалността. Същото беше и в България. Лесно беше за млади хора, без висящи на джоба им дечуря и мъже. За жените като майката на авторката беше ад, и в България  и извън нея.

За едно ЕммаТ е права - без сексимпекс беше трудно жена като майката да издържа трима души в България. Аз не познавам успяла 🌞, а познавам доста такива жени. Не го одобрявам, иска ми се да кажа, че не бих го направила за нищо на света, но не съм била на тяхно място и не искам да хвърлям камъни.

Добре, невъзпитана и властна е майката, обаче не разбирам защо авторката се връща с 20 години назад и мечтае да е станало друго. Пак ЕmmaT писа, че не всичко мечти могат да се сбъднат. Мечтите се сбъдват в бъдещето. Авторката мечтае да промени миналото, а това е невъзможно. Не се живее с ако, а с като. Ако баща ми беше Бил Гейтс..... и майка ми Марилин Монро......

Авторката е това, което е, отчасти благодарение на действията на майка си и действията и бездействието на баща си. Има си всичко - дом, мъж, здрави деца, платена работа. Майка, майка скоро може да няма.

Ние не знаем каква е жертвоготовната сума, изпращана от майката всеки месец. Няма да се учудя, ако е било нещо минимално.
Rf e прав - колко пък да струваше образованието в БГ по ония години? Освен това, не знам дали правилно си спомням, но Щастливка е работила по време на следването си.

Защото жилото върви с меда.....
Като не искаш едното, отказваш и другото и си свободен човек.

thewishmaster, описаното момиченце не е само. Когато бях дете, познавах поне 20 деца, които бяха гледани и възпитавани по абсолютно същия начин. Подобен живот водеха половината отличнички. Е, не за всичко, не в такава степен, но имаше бити за донесена петица и карани да преписват всеки урок, за който са изкарали по-ниски от шестица, по 10 пъти. Такива бяха времената, съжалявам. При много от нас имаше разпокъсана връзка с родителите поради повишена миграция и дълго учене, както о жилищна криза. Трудно е да влезеш в ролята на родител изведнъж, когато детето ти е на 6 или 7г, а ти си на 26, 27, 38 или 42г и никога не си гледал дете. Такова гледане, ако не норма, си беше напълно прието.

Точно аспекта времена, нрави и поколенчески разлики се опитвам да обясня на Щастливка.

Не съм съгласна, че детето трябва да прости. Не е възможно.

Мисля, обаче, че голяма дистанция и слагане на ясни граници помагат. Щастливка, по някаква причина не слага граници и не умее да отказва.

Щастливка още търси одобрение, според мен. Затова е толкова разочарована. Когато спре с очакванията, ще спрат и разочарованията.

Колкото до линията на срам от съпруга и как да му обяснява това и онова - той със сигурност не е живял в саксия и е наясно с разнообразната динамика в различните семейства. Да не мислиш, че в академичните среди няма разделени семейства, епични скандали, извънбрачни връзки, клюки и интриги На бас, че свекърва ти има повече клюкарски материал за познатите си, отколкото майка ти може да събере за 50 години в Гърция или в провинцията. Просто левълът е друг, изговарянето е по-така... иначе драмите са същите.

Аз не приемам за чиста монета нещата.

Да слага граници, щом иска, това е нейната майка Добра - лоша - майка й е.

Точно това исках да напиша и аз. Само добавям, че след десетилетия в академични среди, свекърва и може да няма никакво желание да нищи нещо банално като забежки на колеги и изневери.

И друго - майка и се хвали пред съседи и роднини с децата си, което показва, че държи на одобрението на околните. Щастливка също държи всичко в живота и да е както тя си го представя и иска. Иска и любовния живот на овдовялата и, вече майка да е такъв, какъвто тя иска или поне да бъде представян сред близките на Щастливка като почтен, според Щастливка. Щастливка даже е разстроена от неодобрението на майка и от някакъв си, непознат грък, по телефона. Дали телефонното възпитание на майка и е дало резултат или е ген, не зная. 

Граници и хубава рамка му е майката.

С моята майка нямаме почти никакви отношения. Още от дете нито сме споделяли, нито сме били близки и все аз бях обвинявана, че съм виновна, тъй като не съм намирала път към нея (което сега като го погледна го намирам за абсурдно) Тя не знае нищо за мен като човек, нито какво харесвам, нищо. Отделно е развила някаква интернет мания и като се опитвам да говоря с нея тя все гледа към екрана и отговаря с "да" и е като зомбирана, въобще не ме слуша. Това хем ме напряга адски много, но и ме отказва да водя какъвто  и да е разговор с нея. Но на хората в обкръжението си се хвали колко е горда с мен и колко ме обича. Но тези неща никога не съм ги чула от нейната уста или някаква форма дори на физ привързаност. Това също много ме дразни. И последно - коментарите във фб под снимките ми с някакви думи, които тя никога не ми е казвала и публикации колко е горда. Ок, сигурно това е начина да се изрази, но аз не мога да водя с тази жена от годииини от както се помня нормален разговор. Все в телефона или лаптопа и отговаря автоматично.

lilikt отлично те разбирам.
За пред хората съм най-прекрасната и добра, брат ми е хубав и добър, а отвътре в това "семейство" има само злоба, жлъч и недоволство.
Моята майка също не ме познава, ползва ме за безплатно кошче за душевни отпадъци. Не се интересува от това как съм... И в редките случаи, в които ми отвърне "от любезност" на въпроса "Как си?", ме прекъсва в средата на изречението и продължава да ми се жалва...
Не е никак приятно.

Споменахте граници, момичета.
Как да се научиш да поставяш граници, от самосебе си, когато никога не ти е позволявано това? Ти не си виждял в съзнателният си живот как се прави...

Докато бях тийн ми влизаше в банята докато се къпя и ме оглеждаше от горе до долу, сякаш ще ме купува. Забележки за външния вид... "какво пак си я направила тая кося?", "Тоя корем няма ли да го махнеш най-после?!?"
Все подкрепящи и изграждащи самочувствие изразни средства, от които струи любов...
Да не говорим за прехвърленото върху мен огорчение и болка, и то само защото "приличаш на баща си! "...

Учат се нещата, но трудно и бавно. И трябва помощ.

Хора, вашите майки са от други поколения, расли в друга динамика, с различни интереси, въжделения и нагласи.

Моята майка също ме оглеждаше и хокаше за корем, стойка, коса и още 1000 неща. Баба ми и тя. Миииии, добре.  Взех си поука и изобщо не правя забележки на децата ми. От малки се обличат в каквото искат, носят си косите както искат, ходят с кореми, дръгливи, както решат. Едното ми дете веднъж ме обвини, че не съм се интересувала от здравето му. Няма оправия. Като почнах да питам и да говоря, станах досадна, подозрителна итн. Няма оправия.

Моите родители също не знаят какво харесвам и какви са интересите ми. Те имат други интереси. От родителите ми и бабите и дядовците ми, никой не може да изброи езиците, които владея както владея български. Няма как да са много езиците, които владея добре. Тях това не го интересува, ако и двамата да владеят доста езици. Единият ми родител за 30г никога не ме посети, а обикаля света. Не харесвал тази част на Европа.  Да съм идела аз.

Моите деца се интересуват от Манга и компютърни игри. Мъжът ми е силен в това отношение, но аз съм пас. Смеят ми се чак. Не разбирам от тези неща и няма как да захвана разговор или да се включа.

С единия ми родител мога да споделям доста, с другия също, но различни неща. Мога да споделям веднъж месечно. Технофоби сме всичките и само аз им се обаждам и рядко.

А границите ги поставят географските разстояния. Другото е да не вдигате телефона всеки път, да не връщате обаждане, да не отговаряте на писмо веднага, а след месец, да не си ходите често, да не си ходите, да не приемате дълго хората на гости.

А аз си мислих, че моята майка е уникално зле. Като ви чета се замислям да взема да я ценя повече, че нито ме е пребивала за двойка, не за петица, пък като се връщах пиян на талпа даже нищо не ми казваше.
Иначе ми е познато тва с усещането за собственост, по-скоро за любима играчка. Ама някъде в ранния пубертет го забрави тва нещо, особено като станах истинско говедо, дето блъска и псува като го ядосат.

Ти си момче, а момчетата и майките са  друга работа. Момчетата повече смятат майките си за авторитет. При момичетата и майките често са проблемни отношенията. Плюс културните особености. Както при момчетата с бащите.
Сещам се за “разбираш, че си сгафил, когато майка ти те извика с цялото ти име”

И в тези отношения има разделение по полов признак, rf22. Ти си мъж, нали?
Майките често намалят рязко критерийте за момчетата, но девойките са подлагани на як тормоз, за да са перфектни. Момчето щяло било да се оправи, как да е някак.... И шофьор да стане, няма да стои гладен и "все някоя ще го вземе", заради наличието на златния...
Но момиченцата са друга бира. Те ТРЯБВА да са перфектни, да са дами, да са отличнички... Щото провалената дъщеря става к*рва, и това е неизтриваемо петно в репутацията на семейството. А пък синчето.... То и пиянде да стане... Все пак е мъж.

Може и да греша, но от личният ми опит, в семейството където съм израсла - така беше...