Какви са отношенията с майките ви?

Ани, ти търсиш отговор наготово, но това НЯМА да се случи.
Ако наистина искаш да си направиш добро на себе си, бъди готова за поне ГОДИНА ползотворна работа и то след като намериш твоя човек.
Един приятелски форумски съвет - не си център на темата, за да получаваш специално отношение, макар и в негативен според теб аспект. Все пак темата е за отношенията с родителите.

Ако това ти е "разбирането" за вредата от цигарите и сладкото, значи нищо не си разбрала. Разбираш го когато това знание достигне до теб по някакъв начин, например се разболееш от болест, причинена от цигарите и тогава от първа ръка разбереш. Така е и с психологическите причини, които водят до определено поведение. Трябва първо да искаш да разбереш, после да осъзнаеш защо е така, после да промениш нещо в причинно-следствените връзки.

Аз зная, че пушенето не е добро за мене, но съм пристрастена и пуша. Понеже осъзнавам, че не съм готова да спра цигарите не ходя да пиша в теми за спиране на тютюнопушене и като ми предложат вариант или стратегия да я отхвърлям, защото нещо не ми е по вкуса.

Пушенето и яденето на сладко не са лоши, per se, не и за всеки човек. Човечеството пуши и яде сладко от хилядолетия и не се е затрило. Тютюнопушенето действа и благоприятно в мозъка при някои хора. Диспропорционално висок процент шизофреници пушат, а % от тях, който се разболява от рак на белия дроб е по-нисък, отколкото сред пушачите не шизофреници и даже общото население. Ген, хормони.

Сладкият вкус може да влияе положително на фертилност, настроение итн.

Да, и аз мисля, че който иска промяна, трябва да направи съзнателни стъпки тя да се случи.

С гневните чувства не може да се справиш ако се затваряш и мислиш постоянно за човека, към когото изпитваш гняв. Трябва да мислиш и за друго, за твоето, собствено удоволствие. Гневът минава, повярвай ми! Той е важен етап, след който идва безразличието и тогава си излекувана. Не ти пука. Гневът трудно минава, когато общуваш с човека, който те гневи.

Когато бях дете, майка ми беше много строга. Не че не е била нежна, но много ми се караше, обиждаше и унижаваше, особено пред други хора. За жалост това ми е останало като травма и до днес, защото ми беше втълпявано, че едва ли не съм тъпа и не мога сама да се оправям. Ако сега ѝ напомня тогавашното поведение, тя се разплаква и си признава какви огромни грешки е допускала с мен и ми се чуди как съм я изтърпяла. Е, пораснах, завърших училище, академия, университет. Омъжих се, намерих си работа, която обожавам.  Родиха се децата ми. Изведнъж майка ми започна да ме гледа с други очи. Искрено се радва на успехите ми и е повече от горда, когато имам постижения. Възхищава се от начина, по който отглеждам и възпитавам децата си, от начина, по който гледам на света около мен и как преодолявам трудностите. Когато бях малка имаше период, в който каквото и да направех, тя все не беше доволна и все намираше кусури. Сега и от най-малкия успех се радва за мен и казва, че е горда, че има такава дъщеря. Към днешния ден сме като приятелки, като сестри. Живеем в различни градове, чуваме се всеки ден по телефона, а като дойде у дома, най-приятно е да си пием заедно кафето  и да си говорим сладко.

аniani190, повечето от нас сме имали, някога, някакви конфликти с родители. Само те критикувала майка ти. Добре. Моята е подобна и съм сигурна, че 80 до 90^ от майките на пишещите в темата са такива. Накарала те да запишеш нежелана специалност. Ми добре. Сега работиш, смени си специалността, работата! Всяка майка има някакви очаквания за детето си и предишните поколения са държали на приемственост. Допреди 30г животът си беше геронтокрация.

Най-лесно се избягва конфликт като няма общуване. Факт. Всички, които се оплаквате от майките си ги търсите, слушате, обаждате им се, ходите да ги виждате и те идват при вас. Всички, които нямаме конфликти сме се изнесли рано и не поддържаме кой знае какви контакти с родителите ни. Това не променя миналото, разбира се, но облекчава настоящето и дава възможност да имаме такова бъдеще, каквото искаме самите ние.

Моята майка и да иска, не може да ме критикува. Не ми е виждала очите от 5 години и повече, не съм ходила при нея от 6 години. Последният път по телефона, някъде преди 2 седмици ми съобщи, че дърт далечен роднина, чиято майка е братовчедка на единия ми прадядо умрял. Изслушах я и без да изкажа съболезнования и питам как е семейството му почнах да говоря за друго. Продължи с приятелка, която ще става прабаба. Нито честито, нито как са, нищо. Познай дали ми се обажда да ме занимае с житието си?

Майка ми не е лош човек и не ме е тормозила, напротив. В момента мъжът ми и децата са при нея. Добре дошла е винаги.

Даваш примери с рак. Ракът е проблем на имунната система. За да се излекуваме от рак трябва нещо да се направи. Дали ще е химио, радиотерапия, изрязване, витамини, глад, спиране на пушене и сладко 🌞, но нещо трябва да се направи. Не се ли направи навреме, ракът се разсейва и е по-трудно да се махнат разсейките, отколкото първоначалния рак.

Някои видове рак могат да се изрежат или изгорят и като им се прекъсне кръвоснабдяването, край. Това в началото, обаче. Същото с връзките.

Пак да повторя, че нещо, което е искано и желано от едно дете, може да е задушаващо и нежелано от друго. С мене всички бяха толкова нежни и прегръщащи, че ненавиждам прегръдки и това ме задушава. Едното ми дете е същото.

Мисля, че повечето сме изяждали по някой шамар или тояга, повечето сме критикувани, повечето не търпим нещо в някой родител. Всеки се е оправил по своему ако съжителство  или контакт или размерът им му тежат. Аз и Бабри сме заминали далече, thewishmaster си е продължила да си живее отделно в подадения апартамент. Ето, Бабри е клъцнала контактите, аз съм ги намалила (но и родителите ми не приритвят за повече), thewishmaster все още се грижи за.майка си.

От тебе зависи честотата на контактите и продължителността им, както и разстоянието. Ей това като го проумееш, всичко ще ти тръгне по мед и масло.

Невена, разбира се, че нещо трябва да се направи.
Писах няколко пъти в темата за Семейните констелации, ходя периодично при различни психолози, но просто не ги усещам като моите.
Не казвам, че нищо не може да се направи. И аз съм  в процес на търсене.
Споделила съм само една малка част от проблемите, които съм имала с майка ми, както и със себе си.
Разбира се, аз ще продължавам търсенето.
Не съм сигурна доколко подобни теми имат смисъл, защото хората си вадят много прибързани изводи от няколко поста и вследствие на това се дават някакви неотносими съвети. Но специално на теб ти, благодаря, пишеш много полезни неща.

Не. Вече не. Платих си в чисто финансов аспект дълговете, които имам, и приключих.
Съветвам Ани да прочете внимателно това, което Невена е написала за физическото прекратяване на контакта.
Още нещо, Ема е права за едно - трудно е до смърт, но на финала, зависи именно от теб дали ще се справиш. Това не значи, че си некадърна да се справиш, ако за момента ти е трудно или ти се струва невъзможно. Значи да не спираш да работиш по въпроса.
Казваш, че темата не е "Как да преодолея гнева си към майка си", но всъщност точно тук е сърцевината на въпроса. Ако преодолееш този гняв, майка ти повече няма да може да те докосне. Не става дума да ѝ прощаваш, а просто мисълта за нея да не ти причинява гняв, яд, болка.

Аз винаги съм била поставяна на последно място в семейството ми, докато бях дете. Винаги! В резултат на това предполагам се формирах като страшен егоист. В моя свят аз съм центъра и всичко гравититра около мене. Моите желания и нужди са най-важните, всички други идват после, ако имам време и ресурс. Даже детето ми е леко извън центъра.
Аз обаче се заявявам много безкомпромисно. Невъзможно е да не ме забележат и да не се съобразят с мене. Знам, че дразня много хора, но в съзнателния ми живот моите нужди са винаги посрещнати и задоволени.

Мисля, че трябва да започнеш първо с това - да поставяш себе си на първо място. Трудно е, отнема време и усилия, но е възможно.

Ани, как стана така, че след като си ходила при толкова терапевти, сега пак си в процес на търсене? Какво се случи?

Моята мина всякакви граници напоследък. Намерих си по-добра работа, по-добри условия, но на около 500 км, при мъжа ми, с когото съм от четири години. Рев, тръшкане, "болести", натякване. Има си апартамент, има си доходи, няма здравословни проблеми. Към 40 съм, с ниска заплата, без перспективи и много добре ми знае положението, но въпреки всичко на всяка цена иска да си живея с нея. Нямам деца и не разбирам тоя прословут майчин инстинкт, но нейното не е ли в повече вече? Опропасти ми следване в чужбина веднъж, сега продължава с отровите. Както и да е - заминах и не си говорим. Финансова помощ ако иска винаги, но за друго не знам. Трябва ли да се чувствам зле?

Извинявай, но не се чувствам комфортно да споделям. Веднага ще ми скочи някой как може така и че просто искам да цикля и да обвинявам майка ми. Явно доста потребители искат тези, които споделят проблеми да се снишат и да кажат: "Да, аз съм виновна, ще изпълня съветите ти.". Нещо, което аз няма да направя, най-малкото защото имам някакво самоуважение все пак.

Не, Лолита, не трябва да се чувстваш зле. Няма за какво.

След като прочетох няколко теми във форума, достигнах до извода, че на много от потребителите просто им харесва да се правят на велики, като упрекват по доста жесток и груб начин други потребители, дръзнали да споделят, че нещо/някой не им харесва. Също така доста потребители са изключително упорити в желанието си да "затапят" събеседника си и дребни случки се разнищват до безкрайност. Поради това дори съм доста учудена, че не получих повече нападки, а напротив, повечето потребителки бяха мили.  Ето защо ще помоля администатор да заключи темата, диалозите тук не мисля, че могат да бъдат градивни.

Темата е много добра. Диалозите не вървят, но споделящите помагат и на други, които не са толкова смели да споделят. Всяка от нас е дъщеря, майка... Темата е много полезна и истинска.

А потребителите, които на всяка цена искат да са последна инстанция, са си плява във всяка тема, дори и да се коментира "кокошката или яйцето". Но заради такива да се заключи темата....

По мое скромно мнение, темата е твърде далеч от изчерпана...

За заключване, обичайно моли авторът на темата, или пък модератор взема подобни решения.

Лолита, още едно мнение, че нищо не дължиш повече.
Ти си отделен човек, колкото и да си дете на майка си. Твоят живот има смисъл и решението ти, поне според мен, е правилно.

Писах вече за границите. Отстоявай ги. Първоначално е много, много трудно... После - олеква. Стискам палци да сведеш тормоза до мининмум, а защо не и да спре съвсем и майка ти да избере собственият си живот, с който да се занимава, вместо твоят.
Успех!