Аз забравих майка си. Напълно я изключих от съзнанието си. Не се сещам за нея. В моментите, когато се сещам ми става неприятно, изпитвам срам, но те наистина са много редки. Повече страдам за загубата на един бивш колега. Аз си намерих нова майка и сега съм щастлива и спокойна. Имам си семейство и се чувствам защитена и обичана. Имам си приятели, колеги и ми е хубаво. Запомнила съм майка си най-вече със заплахите, че ще ме изостави, че ще ми се разсърди завинаги и аз ще остана сама и няма да оцелея. Точно така се случи ! С единствената разлика, че аз не само, че оцелях без нея, ами, че взе и ми хареса. Надявам се, че ще продължи да ми се сърди.....дано никога не ми прости, че мога без нея.
- Публикувана: 30 апр. 2020, 01:36 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2022, 19:43 ч.
Какви са отношенията с майките ви?
По мое скромно мнение, темата е твърде далеч от изчерпана...
За заключване, обичайно моли авторът на темата, или пък модератор взема подобни решения.
За заключване, обичайно моли авторът на темата, или пък модератор взема подобни решения.
По мое скромно мнение, темата е твърде далеч от изчерпана...
За заключване, обичайно моли авторът на темата, или пък модератор взема подобни решения.
За заключване, обичайно моли авторът на темата, или пък модератор взема подобни решения.
Не четох цялата епопея, но не обичам хора, които много обичат да казват, че парите нямат значение, но ги консумират, като им ги дават или искат да работят професии за пари, вместо да помагат на изоставени животни за мижави пари.
Нали за да се хванеш да работиш като мравка, трябва да имаш желание да гледаш детето си. Иначе знам ги и тия готованци "ще го измислим", ама да се хванат да се пукат от работа - нъцки. Сякаш очакванията към бащата са минимални, а към майката - хиляда и едно. Намират му се оправдания защо е изпоркал парите и лежкунил по цял ден, но се търси и коментира всеки детайл кой кога в кой курс е дал последните пари.
Нали за да се хванеш да работиш като мравка, трябва да имаш желание да гледаш детето си. Иначе знам ги и тия готованци "ще го измислим", ама да се хванат да се пукат от работа - нъцки. Сякаш очакванията към бащата са минимални, а към майката - хиляда и едно. Намират му се оправдания защо е изпоркал парите и лежкунил по цял ден, но се търси и коментира всеки детайл кой кога в кой курс е дал последните пари.
Току що написах това в темата за невъзможните хора. И докато го пишех, осъзнах, че много подхожда и за тази тема. Момичета (и не само), които са преживели трудни моменти с майките си- за да се съхраните и отърсите от случващото се - трябва да простите.
Много хора си мислят, че да простиш означава да приемеш другия за прав, да отстъпиш. Аз самата така разбирах прошката. И години наред спорех, карах се, ядосвах се в опити да докажа, че съм права.
Сега - остарях, но и помъдрях и разбрах какво е прошка. Това е приемане, че другият е такъв какъвто е. И ние не можем да го променим. Не се и опитваме. И не се тормозим да мислим как да го променя, как да докажа, че ме наранява и че така не трябва да прави.
Когато простим, спираме да мислим за този човек. Или когато се сетим за него не изпадаме в ярост, че той някога си казал нещо, направил нещо. Постоянните мисли "Как да му кажа, та той да спре или да разбере...", които навремето ми изпиваха енергията вече ги няма.
Не е лесно, много е трудно дори. Иска много самодисциплина на ума, самопознание - кое при мен действа?. Изисква време, опити и грешки. При мен действа писането - на хартия. Изливам всичко в дневник - яд, болка, надежди - и те остават там. И физическата раздяла, разстоянието разбира се.
Много хора си мислят, че да простиш означава да приемеш другия за прав, да отстъпиш. Аз самата така разбирах прошката. И години наред спорех, карах се, ядосвах се в опити да докажа, че съм права.
Сега - остарях, но и помъдрях и разбрах какво е прошка. Това е приемане, че другият е такъв какъвто е. И ние не можем да го променим. Не се и опитваме. И не се тормозим да мислим как да го променя, как да докажа, че ме наранява и че така не трябва да прави.
Когато простим, спираме да мислим за този човек. Или когато се сетим за него не изпадаме в ярост, че той някога си казал нещо, направил нещо. Постоянните мисли "Как да му кажа, та той да спре или да разбере...", които навремето ми изпиваха енергията вече ги няма.
Не е лесно, много е трудно дори. Иска много самодисциплина на ума, самопознание - кое при мен действа?. Изисква време, опити и грешки. При мен действа писането - на хартия. Изливам всичко в дневник - яд, болка, надежди - и те остават там. И физическата раздяла, разстоянието разбира се.
Ани, аз те разбирам. Да простиш е много, много трудно. Ако е минало ок, но ако продължава и в настоящето вече е невъзможно. Възхищавам се на момичетата, които са успели да прекъснат контакт с майките си. Аз опитах много пъти, но се чувствам още по-зле. Спасих й живота наскоро и продължавам да слушам всеки ден оплакванията й как е най-болната. Изпадам в нервни кризи какво ще я правя от тук нататък, понеже е на 80. Не мога да спя, ходя като пияна, развих тревожно разстройство, пия една шепа хапове, но продължавам като истински мазохист. Терапевтът ми отдвна е вдигнал ръце и каза твоят проблем ще приключи, когато майка ти я няма, ще ти дам хапчета да го преживееш и ще живнеш. MM също е вдигнал ръце да ми повтаря да спра контакт. Но спра ли го, почвам да имам гузна съвест, че ще умре ако не й помагам и се чувствам още по-ужасно. Продължавам да я издържам и да летя за БГ всеки път, когато има нужда. Та не е толкова лесно. Аз самата това съм завършила и не го мога. Разбирам те момиче и ти желая успех. Съвет за съжаление не мога да дам.
Джени, като те чета настръхвам. Аз бях същата, дресирана да изпитва вина слугиня на ледената кралица. Успях да избягам едва, когато станах майка, защото тогава избрах сина си пред нея. И тя не можа да го понесе, не можа да ми прости, че вече не обичам най-много нея, а обичам повече сина си. Ми, да така е, обичам повече децата си. Сигурно си е мислила, че ще ме смуче като анаконда докрай. Е, не стана така, както го беше планирала. Това е може би най-голямата ми победа.
Джени
Ама тя и моята ме разболя. Изпуснах 3 години университет, защото вместо да ходя на лекции, аз ходех на психиатър, пиех антидепресанти и ривотрил, защото бях тотал щета. След като психиатърът успя да ме вдигне малко на крака кандидатствах отново.
Ето, че при мен лечението дойде от болестта. Вечно ще съм благодарна, имах късмет да попадна на добър лекар, който в крайна сметка след 10 години терапия и лекарства успя да ме изтръгне от стоманената хватка и да ме върне към живота.
Ако не се беше случило така, сега майка ми щеше да е единственото дете, за което да се грижа. Тя това искаше, да посветя живота си само на нея, да си сменим ролите и да си живеем двете заедно в тази извратена симбиоза.
Ама тя и моята ме разболя. Изпуснах 3 години университет, защото вместо да ходя на лекции, аз ходех на психиатър, пиех антидепресанти и ривотрил, защото бях тотал щета. След като психиатърът успя да ме вдигне малко на крака кандидатствах отново.
Ето, че при мен лечението дойде от болестта. Вечно ще съм благодарна, имах късмет да попадна на добър лекар, който в крайна сметка след 10 години терапия и лекарства успя да ме изтръгне от стоманената хватка и да ме върне към живота.
Ако не се беше случило така, сега майка ми щеше да е единственото дете, за което да се грижа. Тя това искаше, да посветя живота си само на нея, да си сменим ролите и да си живеем двете заедно в тази извратена симбиоза.
Браво, Бътър. Много се радвам за теб, че си успяла да завършиш. Успокоява ме да чета тук, че не съм единствената. Кой беше писал, че неговата може да показва чувства само с храна? И моята така. И после идва и казва много си дебела. В момента успявам да я държа в някакви граници, защото аз й давам пари. Тя се ужасява да не й ги спра. Накарах я да ми дари апартамента, за който и без това аз плащам всичко.
За мен темата не е за заключване, на мен ми е много полезна.
За мен темата не е за заключване, на мен ми е много полезна.
Мойта, мойта "майка" така прави. Яж сега.
И като заслабна, почва да се тюхка колко съм отслабнала, ама храня ли се, ама това онова... Сякаш ми се дразни, че мога да ограничавам храни и да отслабвам. Нещо като завист прозира от тая "загриженост" да си хапна хубавичка супа с картофи, брашно и фиде + мусака + кекс. Ама пък къкъв кекс прави! Уникален...
Наистина става превъзходен, но ми е много смешна как си отрязва първа от него, че да го "видела как е станал" и после примлясквайки доволно, почва да обяснява, че може и да е всякаква, ама пък какъв кекс прави, значииии
А пък на мен това ми дай - напрежение. Резултата е поглъщането на половин прасе, с хляб и кутия фафли с бира за десерт. Хем съм лакома, хем обичям да ям, и като ми е криво пропълзява ламята Цецка и почва да яде...
И като заслабна, почва да се тюхка колко съм отслабнала, ама храня ли се, ама това онова... Сякаш ми се дразни, че мога да ограничавам храни и да отслабвам. Нещо като завист прозира от тая "загриженост" да си хапна хубавичка супа с картофи, брашно и фиде + мусака + кекс. Ама пък къкъв кекс прави! Уникален...
Наистина става превъзходен, но ми е много смешна как си отрязва първа от него, че да го "видела как е станал" и после примлясквайки доволно, почва да обяснява, че може и да е всякаква, ама пък какъв кекс прави, значииии
А пък на мен това ми дай - напрежение. Резултата е поглъщането на половин прасе, с хляб и кутия фафли с бира за десерт. Хем съм лакома, хем обичям да ям, и като ми е криво пропълзява ламята Цецка и почва да яде...
Майките ви едва ли ви готвят, защото искат да ви гледат дебели. Също, дебел, слаб е относително понятие, а и има лични предпочитания. Мозъкът на хора, израснали в немотия или глад е програмиран да предпочита телосложение, което би издържало на глад и липса на храна.
Моята майка също ми готвеше с картофи, брашно и фиде, както и мусака и кекс редовно, а и баници. Тя няма аверсия към дебели хора. Ценностната и система е изградена в други времена и нрави, както и мода. Майка ми описва като едри хора, които за мене са.... свине, меко казано. Нейният мозък ги възприема различно.
Ще кажете, не са гледани в немотия и глад вашите майки. Добре, но може да са ограничавани от родители, да са предпочитали друг начин на хранене от този в семейството итн.
Моите деца ме обвиняват в обратното - плещела съм за витамини и протеини и здравословно хранене. Спрях. Всичките им приятелчета откровено им завиждат за това, което приготвям, но моите бягат в Макдонналдс. Не обичат никакво сирене, никакво кисело мляко.
Аз качвам поне 3-4 кила като идем у майка за повече от седмица. Ако останем 15 дена или 2 месеца, задължително съм качила поне тези кила, като все пак внимавам какво ям и почти не ям навън. Почти същото е като дойде.
Ми, да речем, че не ходя често 🌞.
Моята майка също ми готвеше с картофи, брашно и фиде, както и мусака и кекс редовно, а и баници. Тя няма аверсия към дебели хора. Ценностната и система е изградена в други времена и нрави, както и мода. Майка ми описва като едри хора, които за мене са.... свине, меко казано. Нейният мозък ги възприема различно.
Ще кажете, не са гледани в немотия и глад вашите майки. Добре, но може да са ограничавани от родители, да са предпочитали друг начин на хранене от този в семейството итн.
Моите деца ме обвиняват в обратното - плещела съм за витамини и протеини и здравословно хранене. Спрях. Всичките им приятелчета откровено им завиждат за това, което приготвям, но моите бягат в Макдонналдс. Не обичат никакво сирене, никакво кисело мляко.
Аз качвам поне 3-4 кила като идем у майка за повече от седмица. Ако останем 15 дена или 2 месеца, задължително съм качила поне тези кила, като все пак внимавам какво ям и почти не ям навън. Почти същото е като дойде.
Ми, да речем, че не ходя често 🌞.
Ауу, вашите ви хранят ?!
Моята мразеше да готви, много слугинско й се виждаше, така някакси принизяваше я от царският трон, оък тя все е болна, все нещо я боли....
Никога не е правила кекс или какъвто и да е сладкиш. На нея не й идва отвътре да посвети време, за да напраеи нещо за някой друг.
О, да Джени, и моята смучеше пари от мен, издържах я и още как. Беше се залепила за мен, искаше да излиза с мен и приятелките ми дори, после се лепна с мен и мъжа ми, докато бяхме гаджета. Направихме основен ремонт на апартамента. Страх ме е да не започне да ме търси. Засега ми е сърдита, обаче ме е страх, че ще се лепне за мен, щото е сама. Ох, дано не ме тормози повече. Искам да си поживея спокойно. Защо не ми се падна нормална майка, да ми помага тя на мен, да ме пита как съм, да се грижи за мен, да ми готви любимите манджи, да ми говори спокойно и нежно, с обич в гласа, да я виждам колко много обича баща ми и колко е щастлива, че сме семейство ? Сигурно е страхотно да имаш майка. Аз моята не я усещам така. Не ги е правила тези неща. Добре, че поне ме е родила, за това съм благодарна.
Моята мразеше да готви, много слугинско й се виждаше, така някакси принизяваше я от царският трон, оък тя все е болна, все нещо я боли....
Никога не е правила кекс или какъвто и да е сладкиш. На нея не й идва отвътре да посвети време, за да напраеи нещо за някой друг.
О, да Джени, и моята смучеше пари от мен, издържах я и още как. Беше се залепила за мен, искаше да излиза с мен и приятелките ми дори, после се лепна с мен и мъжа ми, докато бяхме гаджета. Направихме основен ремонт на апартамента. Страх ме е да не започне да ме търси. Засега ми е сърдита, обаче ме е страх, че ще се лепне за мен, щото е сама. Ох, дано не ме тормози повече. Искам да си поживея спокойно. Защо не ми се падна нормална майка, да ми помага тя на мен, да ме пита как съм, да се грижи за мен, да ми готви любимите манджи, да ми говори спокойно и нежно, с обич в гласа, да я виждам колко много обича баща ми и колко е щастлива, че сме семейство ? Сигурно е страхотно да имаш майка. Аз моята не я усещам така. Не ги е правила тези неща. Добре, че поне ме е родила, за това съм благодарна.