Нямасмисъл, прегръщам те! 🤗❤️❤️💓
- Публикувана: 30 апр. 2020, 01:36 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2022, 19:43 ч.
Какви са отношенията с майките ви?
Нямасмисъл, прегръщам те! 🤗❤️❤️💓
Доста бях привързана към майка ми. После заминах за чужбина и още повече ми липсваше. Постоянно се чувахме, споделях й абсолютно всичко и каквото и да ми се случеше, тя беше първия човек, на който звънях. Наскоро претърпя доста лични драми, разведоха се с баща ми и тя доста се промени.Озлоби се много, сякаш изведнъж остаря, започна лека полека да не се интересува от мен, от внучето си. От една страна я разбирам, защото цял живот е била в брак, който не е вървял и тя накрая взема решение да се разведе и на стари години да сложи малко ред в живота си. Не е от типа жени дето ще седнат да плетат по цял ден и да се жалват, тя работи нон стоп, активна е, но просто явно реши да се отдаде изцяло на себе си и така започнаха все по-често да оредяват позвъняванията й. Когато я потърся тя е или изнервена, често ми казва, че няма време, телефона я измарял много, когато питам и се интересувам за нея, за тях ми казва, че съм много далеч и не може всичко да ми се казва. Всеки път когато искам да науча нещо за близките си - било баща ми, сестра ми , започва да се изнервя, че я питам, не ми дава информация и ме държи настрана. В момента съм бременна и направи коментари за едни дрешки на бебето, от което ми стана още по-болно. Нямала време да се занимава, била купила дрешки, но хич не ги е гледала и разни такива.
Дали, защото съм бременна, но този път вече много ми дойде. Нещо сякаш се пречупи, още повече, че винаги ми е повтаряно, че не съм била желано дете и ме е родила само, защото баба ми и дядо ми са настоявали. Не казвам, че не е правила всичко за мен през годините, обич не ми е липсвала.Но тези думи за нежеланото дете винаги ще си останат. Онзи ден казах на мъжа ми, че може би така е по-добре. Сега има възможност да живее далеч от детето, което не е искала.
Дали, защото съм бременна, но този път вече много ми дойде. Нещо сякаш се пречупи, още повече, че винаги ми е повтаряно, че не съм била желано дете и ме е родила само, защото баба ми и дядо ми са настоявали. Не казвам, че не е правила всичко за мен през годините, обич не ми е липсвала.Но тези думи за нежеланото дете винаги ще си останат. Онзи ден казах на мъжа ми, че може би така е по-добре. Сега има възможност да живее далеч от детето, което не е искала.
Да, но е можело майката да спести на дъщеря си, че е била нежелано дете. А това ѝ е било втълпявано не веднъж. Случаят с дрешките е било капката, която е преляла чашата.
Възхищавам се на хора, които имат близки отношения с майка си. Аз не съм от тях, за жалост. Всмисъл отношенията ни са по скоро формални... Не чувствам, че съм получила нужната любов и подкрепа за когато и да е през живота ми от нея. За нея винаги са били приритет мъжете и (не визирам баща ми, той не). Дори когато ни напусна, тя не го сподели нито с мен, нито с брат ми, просто си обра багажа и се изнесе с новия си мъж. Цял живот всичко се е въртяло около нея, как все тя е нещастна, как никой не я разбира и някъде измежду нейния нещастен брак (с баща ни), забрави, че има деца и трябва да се грижи за тях. И те така, аз с годините се научих вече дори да не ми пука и съм доста претръпнала в отношенията си с нея... И все пак винаги съм давала шанс на отношенията ни и съм вярвала, че нещо ще се промени. Уви, хората не се променят.
И само един пресен пример от това, колко са ни здравословни отношенията - До преди 2 месеца бях бременна в 17г.с. когато тя дойде от Русе (с мъжа си разбира се) на гости в София. 3 дни по-късно те заминаха на почивка в Хисаря, а веднага след това аз влязох в болница, защото получих оплаквания се оказа, че съм с пролабирал мехур. Звъннах и да и кажа, че не съм добре и че трябва да и споделя нещо, а нейната първа реакция беше "Що? Да не загуби бебето". Е да, така и стана загубих го, и лежах 4 дни в Майчин дом, а тя дори не си направи труда да дойде да ме види.... И така, нямам представа какво са здравословни отношения майка-дъщеря, но съм сигурна, че някой ден когато аз стана майка, ще съм в пъти по-старателна детето ми да не се чувства така.
Сори за романа, май имах нужда да споделя.
И само един пресен пример от това, колко са ни здравословни отношенията - До преди 2 месеца бях бременна в 17г.с. когато тя дойде от Русе (с мъжа си разбира се) на гости в София. 3 дни по-късно те заминаха на почивка в Хисаря, а веднага след това аз влязох в болница, защото получих оплаквания се оказа, че съм с пролабирал мехур. Звъннах и да и кажа, че не съм добре и че трябва да и споделя нещо, а нейната първа реакция беше "Що? Да не загуби бебето". Е да, така и стана загубих го, и лежах 4 дни в Майчин дом, а тя дори не си направи труда да дойде да ме види.... И така, нямам представа какво са здравословни отношения майка-дъщеря, но съм сигурна, че някой ден когато аз стана майка, ще съм в пъти по-старателна детето ми да не се чувства така.
Сори за романа, май имах нужда да споделя.
Рядко коментирам, но буквално ми се догади от думите на майка ти ... И не, това не са здравословни отношения, честно казано, мисля че не заслужава никакви. Как пък да няма човек грам чувство за тактичност и топлота ... заболя ме ....
Желая ти цялото щастие на света и съм сигурна че ще бъдеш прекрасна майка някой ден, прегръдки 🤗
Трудно е за човек, който не се е грижил истински за детето си, да разбере колко е тежко да изгубиш едно. Гледам да не съдя строго.
Между другото, по въпроса с нетактичността - освен тази крилата реплика, получих и съвети от сорта на "това е защото си много слаба и трябва да напълнееш".. Казано на човек повръщам 3 месеца 🤣
Как да е, изтръпваш в един момент и всъщност това доста ми помогна да отсявавам всякакви не здравословни връзки с приятели/партньори 😁
Между другото, по въпроса с нетактичността - освен тази крилата реплика, получих и съвети от сорта на "това е защото си много слаба и трябва да напълнееш".. Казано на човек повръщам 3 месеца 🤣
Как да е, изтръпваш в един момент и всъщност това доста ми помогна да отсявавам всякакви не здравословни връзки с приятели/партньори 😁
Възхищавам се на хора, които имат близки отношения с майка си. Аз не съм от тях, за жалост. Всмисъл отношенията ни са по скоро формални... Не чувствам, че съм получила нужната любов и подкрепа за когато и да е през живота ми от нея. За нея винаги са били приритет мъжете и (не визирам баща ми, той не). Дори когато ни напусна, тя не го сподели нито с мен, нито с брат ми, просто си обра багажа и се изнесе с новия си мъж. Цял живот всичко се е въртяло около нея, как все тя е нещастна, как никой не я разбира и някъде измежду нейния нещастен брак (с баща ни), забрави, че има деца и трябва да се грижи за тях. И те така, аз с годините се научих вече дори да не ми пука и съм доста претръпнала в отношенията си с нея... И все пак винаги съм давала шанс на отношенията ни и съм вярвала, че нещо ще се промени. Уви, хората не се променят.
И само един пресен пример от това, колко са ни здравословни отношенията - До преди 2 месеца бях бременна в 17г.с. когато тя дойде от Русе (с мъжа си разбира се) на гости в София. 3 дни по-късно те заминаха на почивка в Хисаря, а веднага след това аз влязох в болница, защото получих оплаквания се оказа, че съм с пролабирал мехур. Звъннах и да и кажа, че не съм добре и че трябва да и споделя нещо, а нейната първа реакция беше "Що? Да не загуби бебето". Е да, така и стана загубих го, и лежах 4 дни в Майчин дом, а тя дори не си направи труда да дойде да ме види.... И така, нямам представа какво са здравословни отношения майка-дъщеря, но съм сигурна, че някой ден когато аз стана майка, ще съм в пъти по-старателна детето ми да не се чувства така.
Сори за романа, май имах нужда да споделя.
И само един пресен пример от това, колко са ни здравословни отношенията - До преди 2 месеца бях бременна в 17г.с. когато тя дойде от Русе (с мъжа си разбира се) на гости в София. 3 дни по-късно те заминаха на почивка в Хисаря, а веднага след това аз влязох в болница, защото получих оплаквания се оказа, че съм с пролабирал мехур. Звъннах и да и кажа, че не съм добре и че трябва да и споделя нещо, а нейната първа реакция беше "Що? Да не загуби бебето". Е да, така и стана загубих го, и лежах 4 дни в Майчин дом, а тя дори не си направи труда да дойде да ме види.... И така, нямам представа какво са здравословни отношения майка-дъщеря, но съм сигурна, че някой ден когато аз стана майка, ще съм в пъти по-старателна детето ми да не се чувства така.
Сори за романа, май имах нужда да споделя.
При мен случая е по-различен. Имам сестра ,по -голяма. Живеят с майка ми. В момента в който забременях-сестра ми която нвма гадже, приятели защото е скарана със света,дори и с колегите си ,се разсърди че няма с кой да иде на море... после започна да се сърди ,че с бебето излизам с приятелки ,а не с нея,но тя не е добра компания и само трови обстановката, където и да е . Не,че преди сестра ми е била супер и изведнъж лоша,но сякаш в този момент се озлоби че забременявам на 26 -преди нея,а тя на 28 нямаше изгледи скоро да забременее. Днес е на 33 и положението в още като на 28,само че конфликта ни е доста по -дълбок ,защото в него се намеси и майка ми. Та моята майка ,която така и така никога не ме е фаворитизирала/дори не знаеше какво точно уча във висшето учебно заведение в което съм/,а живеех нея тогава. Започна след като забременях и родих да пуска коментари от рода на : една майка не трябва толкова често да излиза с приятелки/веднъж месечно/,аз моите деца така не съм ги оставяла и да ходя из улиците,мъжа ти кой знае какво прави докато ти си на вън,и тия дето излизаш с тях са курви,ще те подхлъзнат и теб. Това са мисли на откачената ми сестра от ярост,че аз с дете и мъж имам време и за приятели.. но изразени от майка ми и не мога да разбера защо майка ми дори и да е на нейна страна,дори и всичко което казва да е вярно, го казва и заема страна,може да остане неутрална. Скоро родих 2 рото си дете,преждевременно с тежка прееклампсия. Моята майка се обади на следващия ден да ми честити ,че има бебе. Родих в друг,голям град,заради сложността на състоянието ми и неонатологията. Майка ми Не попита имам ли нужда от нещо,не дойде,а приятелките ми които нарича с епитети дойдоха при 1 вата нужда да ми носят неща и сами си предложиха помощта. При коментар от моя страна .. към майка ми и казвах че може да не ги обича,но да ги уважава,защото са помогнали на детето и в момент ,в който тя дори не е предложила помощта си,коментара и беше ее хайде все едно свекърва ти си я е предложила/свекъва ми живее в чужина/. Майка ми и като баба ако и направя коментар за това ,че не се интересува особено от внуци -отново казва ее свекърва ти все едно се интересува,знаейки че тя е чужбина и няма физическата възможност. Така контактите с майка ми са предмно с децата и винаги съм се въоражила с негатвна нагласа,че ще ме дразни и аз трябва да и "затворя устата". Дръж се ,не си само ти. А относно живота и -майка ми казва,че никога не се е наживяла,развела се с баща ми на 27,отгледала ни с помщта на своите родители -бих казала те са ни гледали,тя живееше като дъщеря на родитв ли си,не като майка в техния дом. И твърди че никога не се е наживяла и не разбрала нищо от хубав живот ,че 2ро дете-мен, не трябвало да ражда за да скрепява брака си ,който така и така не в успял да просъществува.. аз съм майка вече и никога не коментирам детето си с отрицателен знак,нито приятелите му. На 5 е ,но му давам да изрази воля и още от сега водим разговори,а не аз да и налагам.какво трябяа да се случва в нейния живот. Така възнамерявам и за напред да е .Майката в моите очи трябва да опора,подкрепа,съветник
Още в момента в който забременяваш носиш отговорност за душата която създаваш. Вярвам,че хора като моята майка не са истински щастливи щом не умеят да се радват за децата си и да са щастливи в тяхно присъствие и щастливи за тяхното щастие.
Сложни са. Не ми се изписва цял ферман, но и аз като вас съм чувала думи, които са били повтаряни толкова много пъти, че ги мразя от дъното на душата си. Все още не мога да преценя дали това е нормално поведение от страна на майка към дъщеря. Родена съм през ‘91 и с брат ми сме гледани с доста лишения. Той е 8 години по-голям и е имало период, в който са имали възможност да го водят на море, да му се купуват нови играчки и т.н., нормалните глезотии за малко дете. С мен беше различно, знаете, гладни години, не знам си какви зими и кризи, преходи, беднотия… Не знам какво е семейна почивка на море, планина. То даже е било смешно да си помисля за такова нещо, на фона на това, че родителите ми правеха невъзможното, за да сме нахранени добре и да имаме дрехи и обувки. Дълго време шоколадът в нашия дом си беше лукс. И мама години наред, ама не знам колко, все ми повтаряше:
- Ти знаеш ли какви родители има? Ние с баща ви винаги сме се лишавали, за да има за вас! Вие с брат ти си мислехте, че мама не обича шоколад, защото като бяхте малки и сме ви купували, сме го оставяли все за вас. И като искахте да споделите с мама, аз все ви казвах, че не обичам шоколад.
И това изречено с един такъв жален тон, леко очаквателен… Никога не съм знаела как да отвърна на това.
Много, много време ми отне, докато разбера, че аз бих правила същото за детето си, но определено бих спестила защо, аджеба, мама не обича шоколад.
- Ти знаеш ли какви родители има? Ние с баща ви винаги сме се лишавали, за да има за вас! Вие с брат ти си мислехте, че мама не обича шоколад, защото като бяхте малки и сме ви купували, сме го оставяли все за вас. И като искахте да споделите с мама, аз все ви казвах, че не обичам шоколад.
И това изречено с един такъв жален тон, леко очаквателен… Никога не съм знаела как да отвърна на това.
Много, много време ми отне, докато разбера, че аз бих правила същото за детето си, но определено бих спестила защо, аджеба, мама не обича шоколад.
Сложни са. Не ми се изписва цял ферман, но и аз като вас съм чувала думи, които са били повтаряни толкова много пъти, че ги мразя от дъното на душата си. Все още не мога да преценя дали това е нормално поведение от страна на майка към дъщеря. Родена съм през ‘91 и с брат ми сме гледани с доста лишения. Той е 8 години по-голям и е имало период, в който са имали възможност да го водят на море, да му се купуват нови играчки и т.н., нормалните глезотии за малко дете. С мен беше различно, знаете, гладни години, не знам си какви зими и кризи, преходи, беднотия… Не знам какво е семейна почивка на море, планина. То даже е било смешно да си помисля за такова нещо, на фона на това, че родителите ми правеха невъзможното, за да сме нахранени добре и да имаме дрехи и обувки. Дълго време шоколадът в нашия дом си беше лукс. И мама години наред, ама не знам колко, все ми повтаряше:
- Ти знаеш ли какви родители има? Ние с баща ви винаги сме се лишавали, за да има за вас! Вие с брат ти си мислехте, че мама не обича шоколад, защото като бяхте малки и сме ви купували, сме го оставяли все за вас. И като искахте да споделите с мама, аз все ви казвах, че не обичам шоколад.
И това изречено с един такъв жален тон, леко очаквателен… Никога не съм знаела как да отвърна на това.
Много, много време ми отне, докато разбера, че аз бих правила същото за детето си, но определено бих спестила защо, аджеба, мама не обича шоколад.
- Ти знаеш ли какви родители има? Ние с баща ви винаги сме се лишавали, за да има за вас! Вие с брат ти си мислехте, че мама не обича шоколад, защото като бяхте малки и сме ви купували, сме го оставяли все за вас. И като искахте да споделите с мама, аз все ви казвах, че не обичам шоколад.
И това изречено с един такъв жален тон, леко очаквателен… Никога не съм знаела как да отвърна на това.
Много, много време ми отне, докато разбера, че аз бих правила същото за детето си, но определено бих спестила защо, аджеба, мама не обича шоколад.
Мили Боже, ами да е яла ... или поне да не натяква след това, чак да му загорчи шоколада на човек след такива думи... 🤷♀️Иначе е ясно, че всяка истинска майка гледа да има първо за децата ..
Доста бях привързана към майка ми. После заминах за чужбина и още повече ми липсваше. Постоянно се чувахме, споделях й абсолютно всичко и каквото и да ми се случеше, тя беше първия човек, на който звънях. Наскоро претърпя доста лични драми, разведоха се с баща ми и тя доста се промени.Озлоби се много, сякаш изведнъж остаря, започна лека полека да не се интересува от мен, от внучето си. От една страна я разбирам, защото цял живот е била в брак, който не е вървял и тя накрая взема решение да се разведе и на стари години да сложи малко ред в живота си. Не е от типа жени дето ще седнат да плетат по цял ден и да се жалват, тя работи нон стоп, активна е, но просто явно реши да се отдаде изцяло на себе си и така започнаха все по-често да оредяват позвъняванията й. Когато я потърся тя е или изнервена, често ми казва, че няма време, телефона я измарял много, когато питам и се интересувам за нея, за тях ми казва, че съм много далеч и не може всичко да ми се казва. Всеки път когато искам да науча нещо за близките си - било баща ми, сестра ми , започва да се изнервя, че я питам, не ми дава информация и ме държи настрана. В момента съм бременна и направи коментари за едни дрешки на бебето, от което ми стана още по-болно. Нямала време да се занимава, била купила дрешки, но хич не ги е гледала и разни такива.
Дали, защото съм бременна, но този път вече много ми дойде. Нещо сякаш се пречупи, още повече, че винаги ми е повтаряно, че не съм била желано дете и ме е родила само, защото баба ми и дядо ми са настоявали. Не казвам, че не е правила всичко за мен през годините, обич не ми е липсвала.Но тези думи за нежеланото дете винаги ще си останат. Онзи ден казах на мъжа ми, че може би така е по-добре. Сега има възможност да живее далеч от детето, което не е искала.
Дали, защото съм бременна, но този път вече много ми дойде. Нещо сякаш се пречупи, още повече, че винаги ми е повтаряно, че не съм била желано дете и ме е родила само, защото баба ми и дядо ми са настоявали. Не казвам, че не е правила всичко за мен през годините, обич не ми е липсвала.Но тези думи за нежеланото дете винаги ще си останат. Онзи ден казах на мъжа ми, че може би така е по-добре. Сега има възможност да живее далеч от детето, което не е искала.
Децата не трябва да се поставят на мястото на родителите си. Те винаги трябва да са си там, където им е мястото - след родителите им. Това, че някои хора се вдетиняват и озлобяват не означава, че е редно да го изсипват върху децата си. Ясно е, че се случва, защото ние не сме машинки, но все пак, когато родител минава през трудности, не трябва да засипва децата си и да заема позиция, в която детето да се наложи да е възрастния. Чисто психологически и енергийно, това винаги носи лоши последствия.
Чисто психологически детето става възрастен човек и е редно да започне да влиза в положението на родителите си, да отчете, че и те са живи хора. Един от признаците на съзряване е този, че порасналото на възраст дете започва да разбира и да признава приноса на родителите си. Не да се сърди "те защо ми казват така". А понякога родителите казват такива неща като майката на Вондито, защото те самите вече се чувстват изтощени и дори обидени от очакванията и изискванията и сръдните на децата си. Редно е порасналите деца малко поне да се замислят на тези неща - колко болно и горчиво трябва да му е станало на родителя, за да "натяква" или да каже "и аз обичам шоколад".
Чисто психологически детето става възрастен човек и е редно да започне да влиза в положението на родителите си, да отчете, че и те са живи хора. Един от признаците на съзряване е този, че порасналото на възраст дете започва да разбира и да признава приноса на родителите си. Не да се сърди "те защо ми казват така". А понякога родителите казват такива неща като майката на Вондито, защото те самите вече се чувстват изтощени и дори обидени от очакванията и изискванията и сръдните на децата си. Редно е порасналите деца малко поне да се замислят на тези неща - колко болно и горчиво трябва да му е станало на родителя, за да "натяква" или да каже "и аз обичам шоколад".
Ако някой ще прави нещо за мен, за да ми го натяква после и да се прави на мъченик, ми мерси за тая помощ, не я искам
Формално не трябва нищо да прави за теб, освен минимума по закон - хранене, обличане, водене на лекар, записване на градина и училище. Не да избира възможно най-доброто, а каквото дойде, без да си дава зор. На 18 ти посочва вратата и си самостоятелна биологична и социална единица. Нищо друго не е била длъжна да прави майка ти. Дали щеше да си доволна? Нямаше да ти казва нищо, защото е изпълнила минимума, за да съществуваш биологично. Или дори не ти хрумва и такъв вариант?