Андариел, не позна този път. Аз съм най-несръдливия и неконфликтен човек, който си пати от това постоянно. Никакви очаквания не съм имала към който и да е, какви очаквания да има дете на 5-6-7 години. Качват ми се на главата всякакви хора, защото е все от мен да мине. Само за детето ми не премълчавам и го защитавам като тигрица.
- Публикувана: 30 апр. 2020, 01:36 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2022, 19:43 ч.
Какви са отношенията с майките ви?
Не казвам, че си сръдлив човек. Въпросът е да разбереш и майка си. Както виждаш, животът й е бил тежък и си представи колко криво й става на моменти. Може на 7 да не си имала изречени очаквания, но сега ти е криво като възрастен, когато тя каже нещо като за шоколада. Може да не си казвала "искам". Прегърни майка си. Не й е за шолокада, нали се сещаш?
Ани, тогава да я караме на ниво животни - раждаме, отглеждаме до полова зрялост и всеки да си хваща пътя, повече няма нищо. Понякога ми е странно как хората са готови да бъдат емпатични към съвсем чужди хора, но неемпатични към родителите си. Все по-често го чувам това как никой на никого не бил длъжен и нищо не се дължи на родителите - ни помощ, ни уважение, защото те са направили всичко по своя воля.
Ани, тогава да я караме на ниво животни - раждаме, отглеждаме до полова зрялост и всеки да си хваща пътя, повече няма нищо. Понякога ми е странно как хората са готови да бъдат емпатични към съвсем чужди хора, но неемпатични към родителите си. Все по-често го чувам това как никой на никого не бил длъжен и нищо не се дължи на родителите - ни помощ, ни уважение, защото те са направили всичко по своя воля.
Аз съм слушала от майка си "не се разведох, за да не ви разкарваме насам-натам". И това беше повод за голяма гордост, нищо че с баща ми бяха като куче и котка. Не помня дали съм казвала "ами да си", но в по-късна възраст ми е било на устата.
Общественото мнение, разбира се, не беше благосклонно към разводите, но не разстрелваха за това все пак.
Въпреки, че като се замисля - имах щастливо детство, нашите не са правили панаири пред мен, не съм обръщала внимание, че не се прегръщат или целуват. Така че наистина са ми спестили отрицателни емоции, но се е отразило на разбиранията ми за връзка и семейство.
По повод историята с шоколада - майка ми се шегуваше (и затова не съм го приела като натякване) как оставяли банани за мен и баба ми, защото "едната в края на живота, другата в началото", за онези по средата не остават.
При непослушно и инатливо дете човек винаги може да изпусне някое такова оплакване (аз ти купих еди-какво си, а ти...). Не е чак такъв непростим грях.
Общественото мнение, разбира се, не беше благосклонно към разводите, но не разстрелваха за това все пак.
Въпреки, че като се замисля - имах щастливо детство, нашите не са правили панаири пред мен, не съм обръщала внимание, че не се прегръщат или целуват. Така че наистина са ми спестили отрицателни емоции, но се е отразило на разбиранията ми за връзка и семейство.
По повод историята с шоколада - майка ми се шегуваше (и затова не съм го приела като натякване) как оставяли банани за мен и баба ми, защото "едната в края на живота, другата в началото", за онези по средата не остават.
При непослушно и инатливо дете човек винаги може да изпусне някое такова оплакване (аз ти купих еди-какво си, а ти...). Не е чак такъв непростим грях.
Формално не трябва нищо да прави за теб, освен минимума по закон - хранене, обличане, водене на лекар, записване на градина и училище. Не да избира възможно най-доброто, а каквото дойде, без да си дава зор. На 18 ти посочва вратата и си самостоятелна биологична и социална единица. Нищо друго не е била длъжна да прави майка ти. Дали щеше да си доволна? Нямаше да ти казва нищо, защото е изпълнила минимума, за да съществуваш биологично. Или дори не ти хрумва и такъв вариант?
Много обичам репликата "провалил във възпитанието". Колко пъти е натякнала? А не ти ли идва на ума, че може да натяква, защото има основателна причина, примерно детето й да се държи неуважително или да смята по подразбиране, че всичко му се поляга? На това с натякванията и сръдните от пораснали деца към родителите им се казва има една приказка - "когато дойдеш на мойта мяра, ще ми хванеш вяра". Защо не искаш да се опиташ да разбереш защо родителите понякога казват такива неща? Много е лесно да се измъкнеш с "като го е правил да не натяква после, не съм го карал, какво се прави на мъченик". Това е егоизъм на квадрат. Както се казва, да се завърти колелото и да видим ти как ще мислиш, когато играта се обърне и твоето дете ти каже така.
И не, не ми насочвайте сега аз какво и как. С времето разбрах, че за каквото и да съм чувствала, че съм недоволна от майка си, тя в едно 90 процента е била права. Аз съм била незряла и не съм го разбирала. По-добре да имаш майка, отколкото да нямаш. Тогава дори няма да имаш на кого да се сърдиш. Наистина някои тук не знаят колко голям късмет са извадили с родителите си и се оплакват за глупости. Какво ли щяха да правят, ако ги бяха оставили на биологично оцеляване.
И не, не ми насочвайте сега аз какво и как. С времето разбрах, че за каквото и да съм чувствала, че съм недоволна от майка си, тя в едно 90 процента е била права. Аз съм била незряла и не съм го разбирала. По-добре да имаш майка, отколкото да нямаш. Тогава дори няма да имаш на кого да се сърдиш. Наистина някои тук не знаят колко голям късмет са извадили с родителите си и се оплакват за глупости. Какво ли щяха да правят, ако ги бяха оставили на биологично оцеляване.
Формално не трябва нищо да прави за теб, освен минимума по закон - хранене, обличане, водене на лекар, записване на градина и училище. Не да избира възможно най-доброто, а каквото дойде, без да си дава зор. На 18 ти посочва вратата и си самостоятелна биологична и социална единица. Нищо друго не е била длъжна да прави майка ти. Дали щеше да си доволна? Нямаше да ти казва нищо, защото е изпълнила минимума, за да съществуваш биологично. Или дори не ти хрумва и такъв вариант?
Въобще не мисля да продължавам с тия безумия. Евентуално може да се замислиш нормално ли е да прекарваш дни наред в тоя форум и по цял ден да пишеш за това. Изглежда, че буквално нямаш какво друго да правиш, лично на мен това ми изглежда притеснително, така че с най-добри чувства го казвам, помисли за собствения си живот. Ако толкова много ти е важно да се наложиш тук, сигурно нямаш контрол над истински важните неща. Успех.
Аз като чета Андариел, все едно слушам майка ми...Т.е. каузата за мен е загубена и приключвам с коментарите.
Лично на мен ми е приятно във форума. Благодаря за загрижеността.
Мирела, може и да сме на сходна възраст с майка ти. Аз бих се чувствала много неудобно, ако майка ми каже такова нещо, защото за мен означава, че аз не съм й показала, че оценявам какво е направила и прави за мен.
Мирела, може и да сме на сходна възраст с майка ти. Аз бих се чувствала много неудобно, ако майка ми каже такова нещо, защото за мен означава, че аз не съм й показала, че оценявам какво е направила и прави за мен.
Ама вие сериозно ли си мислите, че сте по-наясно с майките си от Андариел?! Тя не само ги познава всичките, ами знае и непомислените им мисли и непочувстваните чувства. Изживява се като психолог сепак.
Андариел, къде видя порасналото дете, в случая аз, да натяквам на мама нещо? Ясно съм описала, че никога не съм знаела как да отвърна на това, затова и го споделих тук, за да си сверя часовника. Не аз го казвах години наред и не съм ревала и правила сцени за шоколади, играчки, или каквито и да е било други неща. Тя самата е споделяла, че ако съм поискала играчка, която не е можела да вземе, ми е казвала, че ще я купим като ѝ дадат заплата. И аз съм чакала търпеливо. Но си свободна да анализираш, колкото искаш, даже ми е интересно да чуя отсрещната страна, макар и да не съм съгласна изобщо.
От съвсем човешка гледна точка го казвам - поставете се малко и на мястото на майките си и може би половината от недоволството ви ще изчезне. Много е лесно детето да обвинява родителя, по природа всяко дете е егоист. Но това дете трябва да порасне поне малко и да може да се постави на мястото на родителите си, в случая на майка си. При тези обстоятелства дали е можело да постъпи по-различно? Ако сега имате вълшебна пръчка или машина на времето, като в онези американски комедии, и се окажете на мястото на майките си, как ли щяхте да го изживеете този живот, дали решенията ви щяха да са по-правилни, а вие по-добри майки от майките си? Нали тук сме големи хора, дайте да говорим като големи хора!
Вондито, защо се дразниш, че майка ти споделя, че се е лишавала заради вас? Не разбирам.