Разбира се, че може. Дразнещото е, когато е с патос и вменяване на вина. Иначе като история просто си е ок. Повечето от нас сме преживели кризите и сме наясно с лишенията.
- Публикувана: 30 апр. 2020, 01:36 ч.
- Последно мнение: 1 ноем. 2022, 19:43 ч.
Какви са отношенията с майките ви?
Натякването, особено многократно, за някакви майчини саможертви, си е индиректно вменяване на вина, затова се дразни. Чиста манипулация и злостен егоизъм, а като е от мама, още повече боли.
Вондито, защо се дразниш, че майка ти споделя, че се е лишавала заради вас? Не разбирам.
Майка ми е нарцистична, егоистична, инфантилна, манипулативна, токсична и често зла към мен. Изпитва някакво удоволствие да ме унижава и излага публично и го прави напълно съзнателно и целенасочено.
Тъй като е основната родителска фигура в моя живот като малка постоянно я оправдавах и обвинявах себе си за лошото и отношение към мен. Тя допълнително ме обвиняваше за щяло и нещяло. Лепеше ми подигравателни, неприятни епитети, които в младежките ми години ми създадоха ужасни комплекси.
Към днешна дата контактите ни съм ги свела до минимум в името на моето психично здраве. Или каквото е останало от него.
Тъй като е основната родителска фигура в моя живот като малка постоянно я оправдавах и обвинявах себе си за лошото и отношение към мен. Тя допълнително ме обвиняваше за щяло и нещяло. Лепеше ми подигравателни, неприятни епитети, които в младежките ми години ми създадоха ужасни комплекси.
Към днешна дата контактите ни съм ги свела до минимум в името на моето психично здраве. Или каквото е останало от него.
Вондито, синът ти не е на 31.
Като стане на толкова може и да му споделиш някой неща.
И тежки бяха 90 години на 20 век, макар че в моите спомени не са такива. Не съм ходила на море само през лятото на 1996, защото имах тримесечно бебе. Трудно беше за много хора, не го подценявайте.
Като стане на толкова може и да му споделиш някой неща.
И тежки бяха 90 години на 20 век, макар че в моите спомени не са такива. Не съм ходила на море само през лятото на 1996, защото имах тримесечно бебе. Трудно беше за много хора, не го подценявайте.
Редно е порасналите деца малко поне да се замислят на тези неща - колко болно и горчиво трябва да му е станало на родителя, за да "натяква" или да каже "и аз обичам шоколад".
Вондито, синът ти не е на 31.
Като стане на толкова може и да му споделиш някой неща.
И тежки бяха 90 години на 20 век, макар че в моите спомени не са такива. Не съм ходила на море само през лятото на 1996, защото имах тримесечно бебе. Трудно беше за много хора, не го подценявайте.
Като стане на толкова може и да му споделиш някой неща.
И тежки бяха 90 години на 20 век, макар че в моите спомени не са такива. Не съм ходила на море само през лятото на 1996, защото имах тримесечно бебе. Трудно беше за много хора, не го подценявайте.
Формално не трябва нищо да прави за теб, освен минимума по закон - хранене, обличане, водене на лекар, записване на градина и училище. Не да избира възможно най-доброто, а каквото дойде, без да си дава зор. На 18 ти посочва вратата и си самостоятелна биологична и социална единица. Нищо друго не е била длъжна да прави майка ти. Дали щеше да си доволна? Нямаше да ти казва нищо, защото е изпълнила минимума, за да съществуваш биологично. Или дори не ти хрумва и такъв вариант?
Редно е порасналите деца малко поне да се замислят на тези неща - колко болно и горчиво трябва да му е станало на родителя, за да "натяква" или да каже "и аз обичам шоколад".
А защо мислиш, че не натякваш по някакъв начин и сега или няма да натякваш след време? Може да не се усещаш. Това, впрочем не го казвам конкретно за теб, а като цяло.
Как реши, че допускам фалшива дилема? Само защото ти така казваш? Съвсем си е реална дилемата и е достатъчно човек да види такъв сценарий на ненатякващ, но и нищо неправещ родител. Абсолютно спокоен, безразличен. Тогава би трябвало всички да са доволни, но не са.
Какво правя или не правя аз в момента няма нищо общо с тезата ти, че ако родителят натяква за стореното за детето си с тон на пресвета мъченица преди да я изядат лъвовете, това е редно и детето трябва да се замисл дали не е виновно за склонността на майка си да хленчи и да вменява вина. Фокусирай се върху аргументите за тази теза, че силно издишат, ако изобщо ги има.
Чела съм си учебниците. Мислех, че и ти си поглеждала в тях. Явно, не. Попрочети за reasoning and logical fallacies.
Как реши, че допускам фалшива дилема?
Вондито, поживем увидем се казва на руски. Надявам се можеш да си го преведеш. Аз не съм майка мъченица от онези времена. За мен 90 години на 20 век са най-хубавите в живота ми - бях на 20+ и ми се случиха най-важните неща в живота.
Преди да съдите се опитайте да си го представите, макар че мен това изобщо не ме засяга. Нямам проблеми с майка си и не мисля, че съм правила жертви за детето си.
Преди да съдите се опитайте да си го представите, макар че мен това изобщо не ме засяга. Нямам проблеми с майка си и не мисля, че съм правила жертви за детето си.
Истината е, че хора, които не са го преживели, не могат да го възприемат, когато им се разкаже. Те търсят извинение и оправдание, защото от тяхна гледна точка е невъзможно родител да изрече такива неща.
Аз, като дете, все слушах: "Ех, ако не беше ти, какъв живот можех да имам... Но заради теб, за да не те оставя и да те от гледам, живея така. Трябва да си ми благодарна за жертвите ми. "
Добре ли звучи?
Аз, като дете, все слушах: "Ех, ако не беше ти, какъв живот можех да имам... Но заради теб, за да не те оставя и да те от гледам, живея така. Трябва да си ми благодарна за жертвите ми. "
Добре ли звучи?
Еми, аз и за баща ми, алкохолик, съм чувала- еее, какво толкова, пийвал си е човекът. За щастие, хората, които не са живели с алкохолик, не знаят разликата между пийване и алкохолизъм. Та и за родителите, като имаш нормален такъв, ти се струва кощунство, как някой говори против майка/баща си.