1. Бяха гадни години и се налагаше дни наред да гладувам, за да има поне за теб.
2. Ти знаеш ли колко съм гладувала, за да има за теб? Знаеш ли как си недояждах заради теб?
Баси,искрено се надявам да не ме обича майка ми по задължение,щото те тогава бих се почувствала тъпо.
)
)
Няма много значение дали на някой му се вижда абсурдно, че намирам майка ми за герой и причините, поради които я, в крайна сметка те са си лично мои, но за целите на форума и свободата на изразяване на мнение - оценявам, че си си направила труда да напишеш своето. Относно центъра - моят е също в семейството, но с разликата, че под "семейство" не разбирам само човека, с който си деля живота от години, но и хората,с които съм си делила живота преди това - майка ми, баща ми, дядо ми, баба ми преди да почине. Както споменах, те са прити найс гайс, няма някаква адекватна причина, поради които бих ги изблъскала в страни.
Препоръчани теми