Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 28

Добре, как разбирате ИР или хиперинсулемия е? Това са моите резултати от Август. Докторката каза хиперинсулемия.
           Инсулин      Кръвна захар
Гладно.        5,25                4,53
На 1 час      97,05               5,98
На 2 час.     46,43.              4,14
Лаботаторията дава като ориентир за здрав човек: инсулин на гладно под 10, на 60’ пикови стойности ( няма дадени стойности), на 120’ до 50.
Кръвна захар: гладно под 6,1;на 60’ да 8,9 и на 120’ до 7,8.
Подходът за лечението им еднакъв ли е? Не съм се сетила да разровя и попрочета.

За мен ИР и хиперинсулинемията са едно и също нещо.
На някой места се смятат за разлини заболявания, лично за мен си е едно и също.
Тук един лекар уж обяснява
https://www.credoweb.bg/publication/118245/hiperinsulinemiya-eti … a-i-riskova-rolya


Иначе аз още при първото ОГТТ в амбулаторния лист си ми е написано хиперинсулинемия.
След години друга ендокриноложка като влязох при нея и казах, че съм с ИР, тя видя амбулаторния лист и каза, че съм с хиперинсулинемия и диагноза инсулинова резистентност не съществувала за лекарите. После каза, че за нея това е едно и също.

Невенче, напротив, не е отвикнало. Защото аз чат пат си похапвам.
Но смятам, че преди като бях 100 кила такива храни са ми влияели по един начин и са предизвиквали много по-силен отговор от тялото.
А сега вече не е така.
От 3 години вече нямам този зверски глад.
Преди като хапнех нещо сладко и после посягах за още и още и още. Нямах спирачки.
Можех да омета цяла тава ориз и пак да съм зверски гладна. Хем се чувствах натъпкана, хем гладна.
Това чувство е ужасно.
Сега като ям сладко мога преспокойно да не посягам отново. Хапвам нормално количество, после не изпитвам зверски глад и не посягам за още и още. Това означава, че промяна в организма има, както и реакцията към В на тялото ми се е променила. Което е хубаво.
Покрай празниците попрекалих, признавам. Ама пусти домашен козунак. Естествено не съм омитала количествата, които ядях като бях дебеличка. Просто 3-4 дни си похапвах козунак всеки ден. На четвъртия ден усещам как уж съм яла по режима, ама съм леко още гладна.  Но съм вече тренирана и не посягам. На втория ден вече си влязох в норма.

Инсулиновата резистентност е защитна реакция към хиперинсулинемията. Когато, по някаква причина, панкреасът започне да произвежда много инсулин, клетките започват да отказват да приемат всичко, което инсулинът опитва да набута в тях. Ако приемаха всичко щяха да се пръснат. Инсулиновата резистентност не се развива за час или ден, а постепенно. Ако на здрав човек се инжектира огромно количество инсулин той може да умре. Има и такива убийства. Неговите клетки не са привикнали към новата, огромна доза.

Може да има ИР и без хиперинсулинемия. Хиперинсулинемията е бълваме на много инсулин. Има я и при тумори на панкреаса - инсулиноми.

ИР и хиперинсулинемията вървят ръка в ръка, заедно.

Нюклеар, при тебе има нормален инсулин на гладно, повреда в първа фаза на инсулиновия отговор, хиперинсулинемия, Хипогликемия??? в някакъв момент след втори час. И аз бях така, споко. Виж добавките за първа фаза, слагай се на режим и ше стане работата. Започнах от много по-лоши стойности с инсулин на гладно над 10 и на първи час 190 и след 6м и година бях както си ти сега. Около 2 години усилия, магнезий и всички други витамини, диета и движение и ще се оправиш.

Елора, ти си започнала от супер висока стойност на 1ви час и ще минат години докато мозъкът осъзнае, че не е нужно да бълва толкоз инсулин за една баница и тиква. Трябва време. И при мене беше така, писала съм. Инсулинът след диетата падна наполовина на първи час, но си седеше там и след година. След още година, с няколко кила в повече беше паднал още наполовина и чак след още една година влезе в норма. Това е глюкостата в тиквата.

Ако живееш в дом, в който вратата се отваря трудно, защото след земетресение рамката се е поизкривиха и свикнеш да буташ силно за да я отвориш, ще буташ по навик още дълго след като я поправят, защото така си свикнала. Ако я поправят след седмица сигурно никога няма да я буташ, защото цял живот си я отваряла лесно и само седмица трудно. Ако откакто се помниш си свикнала да я буташ ще я буташ с години след като я поправят. Същото е. Ако инсулинът се задържи насилствено нисък и в норма той пада сам, без специални диети и много спорт, без допълнително отслабване, но трябва време.

Чат чат похапване на ВХ не подобрява ИР, а даже я влошава. ИР, след отслабване и нормализиране на клетъчните нива на омега 3, магнезий, Вит Д, А, С и още хиляда се подобрява с ядене на ВХ и изгарянето им непосредствено след изяждане + още малко кардио. Така организмът свиква, че когато има ВХ няма нужда да бълва тонове инсулин.

Когато чат чат похапваш ВХ докато си ВМ, мазнините пречат на ВХ и инсулинът се вдига. Факт. Само похапване на ВХ не подобрява с нищо ИР и даже връща назад.

Не мисля, че точно тиквата е била проблемна. А самите кори и захарта.
Все пак съм и с болна щитовидна. Не мога да орежа съвсем въглехидратите. Затова съм си оставила плодовете и зеленчуците. Мисля, че са достатъчни.
В началото съм се опитвала и на цикъл да не ям сладко. Но ми стана лошо и припаднах на работа.
Та вече такива глупости не правя.
Мисля че достатъчно съм орязала В.
Преди съм ядяла ежедневно и хляб, картофи, ориз, десертчета, тортички, сокове.
Сега на цикъл, първите два дни си позволявам нещо сладко. Но дори и тогава не е голямо количество.
Или е торта или е течен шоколад и то качествен. Дори не го изяждам целия. Хапвам лъжица две и то не супени и другото ми го изяждат.
Та за организма ми това определено има значение.
Все едно да кажеш, че е едно и също за организма, ако ям  всеки ден парче торта , с това веднъж в месеца да ям парче торта.
Не е така. Дозата е много важна.
Познавам си организма и знам как е регирал преди на бързи В и как реагира сега.
А сега бързите В са ми изключения.

Аз се чудя дали да пробвам Зоната или  да продължа за кето. Идва сезонът на хубавите плодове ( зеленчуците са ясни ). Плодове по малко ям, но като го направя поне няма да го чувствам като прегрешение. Обаче меренето ми е тегаво.
При всички положения отслабването ще ми помогне. Аз съм с нормален BMI, но съм била и по-слаба, добре се чувствах.
Два дни съм НВ ВМ, но до утре трябва да си избера какво да следвам и да продължавам до постигане на целите.

Ами пробвай. То ако не пробва човек как ще разбере кой режим да избере. Ама трябва да прочетеш книгата. Има и форуми където пише как се мери и какво се яде.
На мен това мерене на блоковете, тегленето ми беше ужасно натоварващо.
Затова за няколко месеца зонирах на око.
Беше за 2 месеца лятото. Домати, краставици, зехтин, извара, малко сирене, сол и половин филийка пълнозърнест хляб.
Понякога включвах и яйца.
Та това ми беше моето зониране.
Но има сайтове с рецепти, с обяснения.
Впрочем като бях на 15 пак си бях пълничка. Е, не 100 кила.
Та отидох за 15 дни на ученическа екскурзия. Имаше си стол. Яденето беше почти зоново. Казвам го от гледна точка на сегашните ми познания. Първо, второ и трето. Интересното е, че тогава честичко оставях десерта и карах на първото и второто.
Ядах си три пъти на ден. И се върнах отслабнала и то доста.
Но като се прибрах за месец си върнах килата.
Ще попитате защо. Ми въглехидратното ядене беше на почит вкъщи

BMI няма голямо значение. Имат значение мазнините, които даден човек може да понесе. Personal fat threshold, както постулира професор Рон Тейлър. Според таблиците за BMI не бях дебела или даже с наднормено тегло като се разболях.

Има мазно слаби хора, които изглеждат като клечки. Те имат външност на слаб човек, но метаболизъм на смъртно дебел, защото нямат мускули и голям процент от теглото им са мазнини. Когато мазнините надхвърлят 38% тялото може само да складира допълнителната енергия в мазнина, но не и да качва мускул, дори и да яде протеин и да се скъсва от силови упражнения с тежести. Тези 38% са някакво усреднено число, което не е валидно за всеки човек. Много индийци никога не успяват да качат мускул, а са диабетици на 20-22% мазнина.

Нюклеар, все забравям да те питам пробва ли цитрата и виждаш ли ефект. Аз не ям плодове като пъпеши, грозде, праскови, сливи редовно. Ям ги удърно, в плодови дни когато свекървите пратят, но редовно не. Не ги понасям особено. Пробвай, ако искаш, но в състоянието, в което си ще трябва да намалиш мазнините и да изгаряш глюкозата. Фруктозата в сладките плодове също влошава ИР. Можеш да ги ядеш в едно ядене, след което да ги изразходиш тичайки или ходейки, а в останалото време да ядеш зеленчуци.

Вишни, малини, ягоди, къпини можеш да ядеш и даже подобряват ИЧ.

А черниците? Много ги обичам, но рядко ги намирам.

Боровинки по малко хапвам. Даже си ги замразявам и взимам по малко, като леден сладкиш са ми.

Невена, Днес ми пристигна витамин С-то. Гледам и магнезият ми е оротат, не е цитрат. В един сайт тук търсих калиев цитрат,но беше свършил. В Ай-хърб нямаше. Чудя се от къде да купя. Точно днес и аз си мислих пак за него защото всеки час съм в тоалетната.

Процентът мазнини и е 26—27. Това е много за мен, работя по въпроса.

Елора, Верно е това за храненето вкъщи. И при нас беше предимно въглехидрати. Помня майка ми винаги казваше “ Яж с хляб за да се заситиш.”. Нямаха големи финансови възможности хората и правеха най-доброто, което можеха.

Да, тази мантра "Яж хляб за да се заситиш" я знам.
А като се замисля е толкога грешна и вредна мантра.
Че аз като почнах да ям без хляб съм по сита.
Вечерях две кебапчета и салата. По-сита няма накъде да бъда.
Преди години ми се е случвало да ям месо и салата. Но винаги с хляб. И после посягам към шоколадчето, рулцето.
Преди ден майка ми пак домъкна някакво руло. Дори не ме поблазни. А преди можех цялото да го омета и съм го правела. После следваще скандал що съм толкова лакома
Естествено и замрънках да вземе да го спре това сладко, ама ми се сопна.

Ох, помня тук една потребителка. Мисля, че беше Дева, но може да бъркам.
Та майка и с диабет и не я слуша за режима. Яде си винаги с хляб. КЗ винаги висока.
Убедила я за седмица поне да мине на нейния режим, да махне хляба. И постигнала голям успех със стойностите.
И твърдяла, че без хляб е било по-добре и даже по-сита.
Ама след седмица независимо че видяла резултатите и че без хляб е по-добре, пак си посегнала към хляба и казала, че не можела без него и ще си го яде.

При мен пък беше "Не мога да се заситя без хляб". В нашето семейство винаги се е хапвал хляб към всяко ядене. В този ред на мисли, това да ядеш без хляб е по-скоро въпрос на навик. В повечето случаи в България към храната се предлага и хляб, свикнали сме, топим залче в  някое сосче и т. н. Лично аз доста бързо свикнах да ям без хляб, то трябвало само да минат няколко дни до седмица, ама без нито едно ядене на хляб+ достатъчно протеин и засищаща храна (не обем)...И аз преди, макар и да усещах, че коремът ми е пълен и реално не съм гладна, не можех и да се почувствам сита. Никога не можех да спра да ям на положение "приятно заситена"- просто такова нещо не усещах. Хем наблягах на стандартните здравословни храни, пълнозърнести, плодове, зеленчуци, бобови...а не на чипсове, газирано и сухи пасти. Само периодът около бременността беше изключение- тогава сигурно хормоните са ми били идеални, защото се чувствах чудесно физически, засищах се с малко. Коса, кожа, нокти, ситост- всичко беше екстра.

Мда, точно за това не ми вярват хич като го изтъкна. Щото нали все ми се чудят как тъй не оставам гладна без хляб и/или картофи.

natka, и на мен не ми вярват.
И аз имах яденета, които много ми вървяха с хляб. И известно време не исках дори да ги поглеждам, защото щях да посегна към хляба.
Примерно кюфтенца с доматен сос. Как без хляб. След време се оказа лесно.
Или лютеница. И сега си ям сиренце и лютеница, ама без хляб.
Ами тиквички с кисело мляко и чесън. Година и половина не можех да ги ям, защото щях да посегна към хляба.
То просто ръката не ме слушаше и сама посягаше.
Или яйца с подлучено мляко. Ами пиле със зеле и чесънче. А сега пак си го ям, но без хляб.
Едно от любимите ми яденета като дете е доматен сос. Баба ми го правеше велик. Без месо, защото рядко ядях. И много хляб с него си отиваше.
Другото ми любимо нещо, което баба ми правеше бяха зелеви сърми. Невероятни. С тях не ядях хляб, защото си оставях повечко място в стомаха за сърмичките в стомаха. Случвало се е като и ходя на гости за седмица и я карам всеки ден сърми. 7 дни съм яла сърми. Я постни, я с кайма. Само тях. Лудваше жената, ама щом внучката искаше, нямаше начин
А сега сърми не правим. Направихме малко тази зима, но с повече кайма. Малко хапнах. Не можахме да ги изядем и ги затворихме в буркани. Има един. Не ми се яде.
Лозови правим чат пат, но с много гъби, ама много и малко пълнозърнест ориз.
Засища ме. Но  това е два пъти зимата. Бъдни вечер и още един или максимум два пъти.
Понякога се питам ако баба ми направи пак от нейните сърми дали ще устоя или ще се наям заради доброто старо време

Установих, че от хляб много ме боли корема. А сармите  с  повече кайма ги ядох за сефте на ски в Италия по Нова година и у нас вече се водят "италиянски сарми".