Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 28

120
днес 108 показа кантара, преди месец 106
декември почнах метформина на 114


Малко са Долче,  но се насилвам и на тях да ги докарам. Нещо се бъгнах, откакто разбрах какъв ми е проблема , вместо яснотата да ми е от полза. Сериозен хранителен стрес преживявам. не искам да чуя , да помириша , да мисля за храна. Слаба ми е и активността, вярно е. С ходенето и излизането също съм скарана, това ми е дългогодишен проблем, и той в графата психологически. Вкъщи подскачам ,колело, гири ,гребен тренажор.

Птиче, на тези кила и с такава обиколка на талията спорт извън лек и разходки задъхана е излишен. Нищо няма да постигнеш и само ще си скапеш стави и мускули. Треньорите не са компетентни в случаи като твоя.

Когато мазнините (не теглото) са над 30-38% тялото само може да сваля мускул и мазнини и да качва мазнини. При толкова мазнини мускул не може да се качва. Затова е важно да няма връщане на мазнини. Тези две кила аз не ги броя, защото може да са от задържане на вода.

За да отслабваш без да губиш много мускул е достатъчно да ядеш достатъчно протеини и да изразходваш повече енергия отколкото приемаш. За да държиш инсулина нисък е достатъчно да окълцаш драстично ВХ и да ги държиш ниски. Гледаш и да си неутрална и да не допускаш значителна киселинност. Диетата ти е важна.

За треньор може да мислиш чак като стигнеш някакво по-нормално тегло. Всеки треньор, който ти каже, че може да ти помогне да качиш мускул на тези кила е мошеник.

Диета, витамини, ако ти липсват, протеин, качествена храна, правилни мазнини, леко кардио са всичко, което ти трябва за момента. Повече спорт и става обратното.

След като не ти се яде може да включиш пости през два дни, през ден.

И недей да ревеш! Качваш си кортизола и няма да слабееш заради него.

Сигурно има нещо, което ти доставя удоволствие - танци, разходка в парка, среща с приятели. Прави го по-често!

Страшно малко ми се видят към 1200 на ден, то жив глад, че и постоянно.
Ти и само на кълка да лежиш и нищо да не правиш, пак си постоянно в калориен дефицит, а пък ти не лежиш все пак. Ти и на 1600 и с колкото активност имаш до момента, пак ще си в дефицит или поне със сигурност не на плюс, зависи колко мускул има по тебе.
Опасно си е човек като вземе твърде много да се плаши от храната, бели стават така. Освен че е и стрес това, дето хич пък не ти е нужен.

Опитай се да хапваш режимни неща и си мисли че са добри за тебе, а не да приемаш храната като нещо негативно като цяло. Тоя проблем го имат много хора дето искат да отслабнат, то нали цял живот са ни облъчвали че "просто трябва да ядем по-малко", трудно се отвиква от тая мисъл но трябва да опиташ. То нито е толкоз просто, нито е баш така ама кой да ти знае като все това чуваме.
Аз си спомням преди да мина на режим колко време се "подковавах" с четене и тук на темите, и къде ли не още. И пак отначало посягах по навик ако може със салата да се наям, ако се наядях доволно както си трябва, ми беше почти гузно такова, щото нали да отслабвам съм тръгнала, как тъй то... хем поначало не съм склонна да се плаша от храна и да стоя гладна. Регулирах си порциите постепенно, ама съм инат и си налагах да си считам че са ми полезни и да ям неща които обичам и с удоволствие.
Подкрепям Невена че на тия килограми не си за някакъв по-сериозен спорт. Аз най-много съм била 90 и няколко, не беше за малко де. Ами тежаха си ми, то и ходенето ми тежеше ама пък аз обичам да ходя и зорът ми беше да изляза един път. Фитнес инструкторите повечето са добри само за здрави хора и във форма по-близка до добра такава, много рядко са компетентни и при такива състояния. Не ми звучи като да имаш нужда точно от юркане, на 100 и кусур кила само травми може да си докараш от такова.

Птиче, не исках да кажа, че не спортуваш достатъчно. Напротив- по-скоро да обърнеш внимание на активност която не те натоварва твърде много. Като ходене, лека гимнастика, тибетците.

Птиче, забравих, но се сетих като видях подчертано то от Надка.

Съветвам хората, които искат да отслабнат когато разберат, че имат ИР:

1. Да спрат и да си поемат дъх. Разбрали са защо са дебели и не отслабват.

2. Да прочетат различни мнения и стратегии и да изберат какво ще прилагат в техния случай. Колкото повече трикове приложат от самото начало, толкова по-успешно ще е отслабването.

3. Да започнат да се хранят. Ама наистина да се хранят, не кифли, вафли и ябълки, а храна, богата на хранителни вещества, дори да е въглехидратна. С времето става много вкусна.

4. Да четат успешни истории и да гледат снимките преди и след. Diabetes 2 success story, diabetes reversed, diabetes cured. Много помага.

5. Да си намерят място, като в тази тема, където никой не ги мисли за луди и ги разбира.

6. Да спрат да споделят със семейство, колеги, съседи как точно се хранят и защо. Ако има проблем да постят навън, а да лъжат семейството, че на обяд са яли много хляб и затова на вечеря ядат само месо, риба, млечни, яйца, салата Итн.

7. Да осъзнаят, че не всичко ще върви непрекъснато по мед и масло и че както са отслабнали може да им се случи да надебелеят отново, леко, малко повече. Просто да не допускат да е дълго дебелее ето.

8. и най-важно. Много е депресиращо човек да си каже, че нещо му е за последно. Просто си кажете, че няма да ядете ВХ, торти, боб, сладкиши, тестени, пиете алкохол, кафе, безалкохолен боклук известно време, а не цял живот. Факт е, че много от нас, след почивка, витамини, ако са ни липсвали, спорт, качване на мускул успяваме да се храним нормално и да консумираме гореизброеното, ако не всеки ден, то поне понякога. Даже хапването на нещо, което сега ви влошава може да стане стимул за режима.

9. На нас храната и в частност ВХ не са ни врагове, не до гроб. Врагове са ни лакомията, мързела, недоспиването. Трябва да се позитивизираме и да започнем да работим в посока отслабване, раздвижване и след това е възможно хапване на ВХ. Преди това е утопия.

И друго се сетих - докато се пие Метформин нужда от спорт (почти) няма и е по-удачно да намалим ВХ и калории, лежейки, отколкото да се потим излишно.
И спорт и Метформин произвеждат млечна киселина в мускулите.
Чуя ли някой да се оплаква от мазна храна, насилване да яде като не е гладен, непрекъснат глад, нехаресване на храната, която се яде, липса на подходящи, вкусни за него, продукти, зная, че не е в успешен период.

Много точно обобщение, Невенче, насочено към усещанията на хората.

Че това е доста важна част от пъзела.

Защо да не може да се спортува и да се пие глюкофаж?
Аз съм спортувала и пиела хапчето.

Защото Метформинът неутрализира ефекта от спорта на митохондриално ниво. Защото при спорт с висок интензитет диабетици и повечето хора с тежка ИР и обезитет произвеждат ROS. Защото при много силно затлъстели хора спортът отваря апетит, при това за сладко.

Няма проблем да се движим, да ходим бързо, да правим някакви силови упражнения, но докато отслабваме е по-продуктивно да намалим ВХ, мазнини, калории, да правим гладен интервален пост (ако не сме с тежък диабет) и всичко това лежейки, отколкото да спортуваме.

https://www.crossfit.com/essentials/metformin-inhibits-mitochond … g-in-older-adults

При ИР е изключително важна диетата. По-важно от нея е само регулирането на липси.

Метформинът помага за КЗ, но нищо не прави за мазнините в черния дроб и панкреаса. Не вреди, но и не помага за тях. В един момент трябва да се намали и спре за да ги изгорим бързо. В този смисъл не е разумно да се влачим на Метформин, да се товарим с изтощителен спорт, окислявайки се допълнително в процеса и забавяйки отслабването.

Метформинът прави киселина, спортът прави киселина. В кисела среда отслабването е трудно. Метформинът закарва повече магнезий към черен дроб, но ако нямаме достатъчно, няма магнезий за щитовидна, яйчници, дърпа се от кости и ето остеопороза.

Целта на кетогенните режими и глада е спиране на Метформин в един момент. След това загуба на мазнини, стабилизиране на ново тегло и чак тогава имаме избор как да процедираме.

1. Можем да ядем по-малко от преди за да седим на новите кила.

2. Можем да ядем любимите на Миоки 😆😍😄 прости захари и да тичаме като хахави и да си подобряваме инсулиновата чувствителност. Представям си как гаврътвам 100грама захар и хуквам по баирите и така цял ден. Грозна и без червило и спирала, от страх да не проникне мазнина и да обърка работата. Вечерта, за награда си сварявам 15те % калории от пилешко, като първо изсмуквам със спринцовка мазнината по повърхността, та да не иде по месото. За награда изпивам остатъка от захарния сироп и се мятам на колелото да го горя. 

3. Можем да се храним ВВ, стига да горим с кардио количеството и да не ядем мазно.

4. Можем да опитаме да вдигнем мускулна маса със силови упражнения, като имаме избор да я вдигаме на ВВ или кето, и в двата случая с повечко протеин.

5. Можем да ядем както преди (като калории, не боклуци), а да постим 2 дни седмично и да спортуваме умерено.

6. Ако се храним ВМ, можем да разхлабим колана и да ядем малко повече ВХ.

Офф - четох, че Метформинът помагал на стари хора да качват мускулна маса.

Целта на кетогенната и много ниско калоричните диети е спиране на лекарствата.

В дългосрочен план Метформинът намалява действието си. Ако го намалим и  спрем бързо, заменяйки с диета и после спорт си запазваме чувствителността към него. Разбира се това не става при хора с ужасен инсулин на гладно.

Метформинът влошава нивата на Б12, а нашите и без него не са розови.

Метформин или спорт, или Метформин + спорт, сами по себе си нищо не подобряват. Трябва диета.

Повечето от нас сме се движели преди диетата и сме си седели дебели и/или болни.

Елора, при мен не се получава това със спорта и Глюкофаж едновременно. Аз много отчетливо забелязах, че получавам (не винаги, но в повечето случаи) мускулни болки непропорционални на положените усилия. Отначало си мислех, че е просто страничен ефект от метформин, че си въобразявам...после обаче навързах нещата. При ходене, качване на стълби и някои други дейности нищо ми няма. Мога да вървя колкото си искам (стига да не нося нещо което ми тежи). Но МАЛКО гирички (0,5 кг ми докарваха мускулни болки все едно са били поне 5 кг) или нещо по-интензивно и мускулните болки се появяваха. Пазаруване, носене на нещо дори не особено тежко...Добре, че Невена обясни защо е така! Подозирам, че нещо от типа на малко кростренажор или каране на колело не би ми причинило чак такъв дискомфорт.

Гиричките само 2-3 пъти ми причиняваха мускулна треска.
Ама мисля, че беше защото попрекалявах, а и имах моменти ги правех след повече време мързелуване.
Но пък аз с гирите съм кекава. В ръцета съм кекава. Та не правя много повторения и с много тежки гири.

Долче, при този яйчен фаст за който спомена преди няколко поста, по колко яйца долу горе се консумират на ден. Че аз напоследък се притеснявам да не прекалявам с яйцата и чета противоречиви статии.
Аз също не мърдам напсоледък с кг, от една страна малко изтървах юздите с храната, но от друга имам чувство че задържам вода от както стана топло. В същото време се улавям че не пия достатъчно. Има ли начин да се извежда излишната вода от организма, просто се чувствам като плондер.
Иначе започнах една тренировъчна програма за начинаещи, с 20 минутни упражнения, за момента това мога да понеса като натоварване.

Може да ти звучи странно, но започни да пиеш повече вода и ще започнеш и да изкарваш повече. Поне за известно време ще ходиш по-често в тоалетната, после нещата се нагаждат сами.
Другото е че в топлото време налитаме на студени напитки и вода, понякога прекалено студени. Ами поне аз в такъв случай не мога да изпия кой знае колко, докато ако не са толкова охладени си пия нормални количества. Дори билкови чайове през лятото, къде охладени, къде нормално топли като за чай, на мен ми допадат и не е чиста вода без никакъв вкус и мирис.

За яйчения фаст съм чела 6 яйца на ден, като на всяко яйце се пада 15 грама масло/мазнина, която се добавя.

Не знам специално за яйчения фаст какви са изискванията, но иначе яйца може да се ядат по колкото ви се ядат. Няма ограничения, след които да стават вредни.

Абсолютно объркано ми звучи всичко, сега пък да не се спортува..
Да взема да спра Метформина тогава, защото предпочитам да спортувам в това хубаво време, каране на колело, планинарство. Като че ли преди да почна да чета темата нещата ми бяха по ясни.