Късно ли е да започна сама на 30 ?

Натака, как са децата сега? не е нужно да ми отговаряш де. Просто се притесних за теб. Бях те чела преди години и тогава те хранеха яко, забравила съм случая какъв е, но се надявам децата да са по-самостоятелни.  Всичко най-добро ти желая.

Кристина, децата са добре, ходят на нормална детска градина. През лятото стават на четири. Пак тогава ще минават отново на ТЕЛК. За едното вероятно ТЕЛК ще отпадне. Вече нищо му няма. Другото също е добре, проходи на две, говори, но има нужда от логопед.

Това не е само поради възрастта, а защото тези мъже не се държат като, как да кажа, общоприетата версия на 40годишен мъж. Да са си стъпили на краката, напреднали в работата и да са узрели за семеен живот. Точно в последното се чупят работите. То половината му живот минал, още мисли само за кръчми, купони, хобита и екскурзии. За тези неща има приятел/к/и, аз лично към половинката си други очаквания имам, за джамборе авери винаги ще се намерят.

Натака, знаеш ли къде мога да доброволствам за помощ на деца с увреждания?

Много се радвам. ТОВА Е НАЙ-ХУБАВОТО НЕЩО, КОЕТО СЪМ ПРОЧЕЛА ДНЕС. Ти си много силна жена.

Кило и половина стават чак към 32 седмица, по спомени. Синът ми се роди 1110 грама на 28 седмици и три дена, кето седмица преди това ми се спукаха водите.

Исках да кажа на авторката, но и на всички млади жени, които искат дете, но отлагат, че през 30те години играта загрубява, трудно се забременява, трудно се износва, рисковете за увреждания скачат десеторно, ако не и повече.

Шестцифрена сума в английски лири хвръкна за рехабилитации, консултации и ранни интервенции. Добре, че имах спестявания!

Добре е, че си забременяла с донорска яйцеклетка и ин витро, но това струва пари, много пари, време, нерви и не е безобидно за здравето. А и яйцеклетка от млада жена не гарантира безпроблемна бременност и здраво бебе когато матките ни са остарели, изобщо не са помирисвали бременност, не се оросяват качествено. Моята, твоята и още две-три подобни истории трябва да бъдат закачени в първия пост за всяка, моткаща се, градяща кариера, живееща с безперспективен баща, с попрестарял. Рисковете от увреждания скачат многократно когато и бащата е над 40г, а възрастта не прави мъжете по-склонни да помагат с болно дете, особено ако имат здраво от предишна връзка.

На 30-42 бях здрава като пушка. Можех да спя, да не спя, да ям, да не ям. На 43-44 се разболях и два месеца не можех да стана от леглото в прекия смисъл. Децата ми бяха на 10 и 12 години и имах мъж или майка да ми помогнат. Какво щях да правя с бебета или малки деца ако бях сама? Родителите ни, за съжаление или не, не са вечни.

На 40, 50, 60, 70 години можем да се запишем да учим, да сменим работа, да емигрираме, да пътуваме, да вдигаме тежести, да танцуваме, абеееее да живеем. Да родим и отгледаме дете става сложно, а често невъзможно.

 Гал, има и сериозни мъже с кариера и постигнат статут на 40г, обезпечени. Мъжете, които виждам отхвърлени не са несериозни и купонджии. Обикновено следващият, който става БНД е млад купонджия без особени амбиции, в тези случаи.

Братан, питай в някоя неонатология,  детска неврология, червения кръст, дом за деца с увреждания. В този форум има подфорум за деца с увреждания. Може да питаш там. Пишеш къде живееш, колко далече можеш да пътуваш, с какво желаеш да помогнеш, какво не би могъл да правиш, кога имаш възможност да отидеш и дали е редовно или отвреме навреме. Търси се всякаква помощ.

Когато синът ми беше бебе ходех да помагам на майка с пет близнака. Чистех бибероните и ги нареждаха в миялната, вадех ги и ги подреждах, нахранвах 2 бебета за едно или две хранения, сменях памперси на три здрави, с две трябваше да се внимава заради сонда и ме беше страх. Седях с децата майката да иде да се разходи и да напазарува. Излизахме на кратка разходка - тя с три в едната количка и аз с три, нейни две и моето в другата. С вадене и сгъване на пране съм помагала.

Идеалното е с хората да сте съседи или да е близо до работата ти.

Истината е, че трябва да си помагаме и да сме по-човечни едни с други.

Невена, може за мъжете. Неслучайно вметнах някъде назад за мъж, дето уж всичко му е наред, ама... Не ще деца.
Много пъти тук по темите, даже и в тази е споменавано, че не е достатъчно да си свалиш гащите; нито пък да заявиш словесно желание за дете значи, че ставаш и си готов за родител.

Как се преценява дали някой е готов за родител?
Курс ли минава, някой сертифицира ли го?
Да бъдеш родител - това е едно моментно състояние и желание. После - изпитание на духа, тялото и волята
Може някой сега да е много готов за дете, но след време като започнат неудобствата вече да не е толкова готов.

Много зависи. Аз не можех да понасям деца, преди да родя. Мъж с дете - изключено. Обаче за 16 г стана родител от мен, чак аз се чудя.

Какво значи "Мъж, дето уж всичко му е наред ама не ще деца."? Щом не желае деца, значи не е много наред ли? Не всеки иска да е родител. При повечето мъже желанието за деца и готовността да отглеждат такива често идва постфактум, докато при повечето жени е обратното.

Не е проблема, че не иска, а че я лъже.

Не е визирам партньора на авторката.

Изобщо не е късно.
Дали ще стане е друг въпрос. Но с този ти приятел със сигурност няма да стане. Като го напуснеш, поне ше имаш шанс. И си търси някой с твоите приоритети и виждания.

Много грозно, че толкова време те е мотаел, но и ти си му се вързала. Какво си чакала толкова години не знам. Но сега е времето за нещо ново.

Когато единия партньор не желае да има деца,а другия иска,то това е голям проблем.
Такива неща се казват в прав текст.
Не е коректно този,който не иска деца да залъгва другия и да му губи времето.

Колкото до това дали един мъж  е готов да бъде родител-един сериозен и отговорен мъж ще  поеме отговорност за детето,което е искал и е създал.
Към детето се привързваш,когато се грижиш за него,когато общуваш с него и то расте пред очите ти .
И никой не е казал,че е лесно.