Здравейте, много време вкъщи и много мисли и реших да ги споделя с вас, за да чуя обективно мнение.
На 30 години съм, навърших ги през март и може би това породи всички мои мисли, че вече съм стара. Знам, че не е така ,но в моята ситуация може би е.
След гимназия заминах да уча в Германия, по време на цялото си следване паралелно работех, издържах се сама и станах самостоятелен човек. След дипломирането работих 1 година там на работа по специалността си и се прибрах в България. Разбрах, че не ми се живее в Германия, близките ми липсваха, така и не можах да свикна. Намерих си работа в София и покрай нея срещнах сегашния си партьор. Нещата се развиха бързо и се преместих при него в Пловдив, тъй като имах възможност да си намеря друга работа, а той има фирма, която не може да остави.
Приятелят ми е на 39, разведен с едно дете. Нашите отношения с детето, когато е при нас са нормални или на мен така ми се струва. Аз съм готината кака, когато правим нещо забавно и съм гадната кака, когато я карам да си хвърли нещо в боклука, а не да го оставя на масата. Не съм си позволявала да я възпитавам или нещо такова, просто гледам нещата да са в някакви рамки. Всеки път заедно с детето идва и майката на приятеля ми, защото само така може да си вижда внучето. Тя живее в едно село близо до Пловдив. Да, събираме се доста хора в малко жилище, но какво да се прави, и на това не се дразня. Дразня се, че постоянно ме карат да излизаме четиримата. Аз съм самостоятелен човек, имам нужда от 1 час на ден да си пия кафето на спокойствие без деца и баби около тях. Когато кажа, че искам да си остана сама той започва да се мръщи, майка му започва да подмята някви неща тип : бабиното, ние с теб не сме желани. Не е така, семейство са му, да идват, да, трудно ми е, но идеята е , че искам малко спокойствие, а не да ги изгоня.
Искам да си имаме наше дете и от 2 години вече съм настоятелна по въпроса, от почти 4 сме заедно, но се започва : аз имам цел с фирмата, след това. Постигна я. После пак, аз искам да отида до Х дестинация, беше му мечта, отидохме. Та така, всеки път като отворя темата за дете и то ще стане след събитие Х. Събитието се случва и идва следващо. Казва ми, че и той иска, вярвах му, но напоследък не е така.
Сестра ми е 2 години по малка от мен и преди 5 месеца роди. С това натискът от нея и от родителите ми е ежедневен. Постоянно ми повтарят да си търся някой друг, как той дете не иска и т.н.
И идва въпросът ми : дали на 30 е късно да се започне от начало ? Ако се разделим ще се преместя пак в София, там имам повече приятели и познати. Семейството ми е във Варна, това също го обмислям. Но на 30 да започвам да търся връзка, да създавам тепърва семейство .... не знам...има ли други дами, които са успели ?
Благодаря, че ме прочетохте и благодаря за коментарите !
На 30 години съм, навърших ги през март и може би това породи всички мои мисли, че вече съм стара. Знам, че не е така ,но в моята ситуация може би е.
След гимназия заминах да уча в Германия, по време на цялото си следване паралелно работех, издържах се сама и станах самостоятелен човек. След дипломирането работих 1 година там на работа по специалността си и се прибрах в България. Разбрах, че не ми се живее в Германия, близките ми липсваха, така и не можах да свикна. Намерих си работа в София и покрай нея срещнах сегашния си партьор. Нещата се развиха бързо и се преместих при него в Пловдив, тъй като имах възможност да си намеря друга работа, а той има фирма, която не може да остави.
Приятелят ми е на 39, разведен с едно дете. Нашите отношения с детето, когато е при нас са нормални или на мен така ми се струва. Аз съм готината кака, когато правим нещо забавно и съм гадната кака, когато я карам да си хвърли нещо в боклука, а не да го оставя на масата. Не съм си позволявала да я възпитавам или нещо такова, просто гледам нещата да са в някакви рамки. Всеки път заедно с детето идва и майката на приятеля ми, защото само така може да си вижда внучето. Тя живее в едно село близо до Пловдив. Да, събираме се доста хора в малко жилище, но какво да се прави, и на това не се дразня. Дразня се, че постоянно ме карат да излизаме четиримата. Аз съм самостоятелен човек, имам нужда от 1 час на ден да си пия кафето на спокойствие без деца и баби около тях. Когато кажа, че искам да си остана сама той започва да се мръщи, майка му започва да подмята някви неща тип : бабиното, ние с теб не сме желани. Не е така, семейство са му, да идват, да, трудно ми е, но идеята е , че искам малко спокойствие, а не да ги изгоня.
Искам да си имаме наше дете и от 2 години вече съм настоятелна по въпроса, от почти 4 сме заедно, но се започва : аз имам цел с фирмата, след това. Постигна я. После пак, аз искам да отида до Х дестинация, беше му мечта, отидохме. Та така, всеки път като отворя темата за дете и то ще стане след събитие Х. Събитието се случва и идва следващо. Казва ми, че и той иска, вярвах му, но напоследък не е така.
Сестра ми е 2 години по малка от мен и преди 5 месеца роди. С това натискът от нея и от родителите ми е ежедневен. Постоянно ми повтарят да си търся някой друг, как той дете не иска и т.н.
И идва въпросът ми : дали на 30 е късно да се започне от начало ? Ако се разделим ще се преместя пак в София, там имам повече приятели и познати. Семейството ми е във Варна, това също го обмислям. Но на 30 да започвам да търся връзка, да създавам тепърва семейство .... не знам...има ли други дами, които са успели ?
Благодаря, че ме прочетохте и благодаря за коментарите !
успех! 
Щом отсега ти подхвърля някакви захапки...представи си занапред 
