Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 май 2020, 22:26 ч.

Работата ми ме изтормозва ежедневно

  • 2 081
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 472
Здравейте!
От няколко месец работя за един онлайн магазин - един вид в кол център. Заплатата на този етап ме устройва, но доста неща не ме и това от ден на ден все повече и повече ме тормози,  и не ми дава мира. Създава ми невероятен стрес. Работи се по празници, почива се само един ден в седмицата, работиш по 8 часа на ден като нямаш нито минутка почивка т.е. си забит в компютъра през цялото време - нито да хапнеш, нито нищо. Само от дъжд на вятър, ако ти "разрешат" и уж, че трябвало всеки ден да почиваш, но пък да си свършил всичко, че и повече. Осигуряват те на минимална заплата,  ежедневно ти се натякват грешки, които ти дори не си допуснал. Но това не е всичко - по всевъзможни начини мениджърът се опитва да ме пробва дали си върша работата и дали не го лъжа, като явно се заяжда. Въпреки че от самото начало той ме "назначи" на изпитатателен срок, като просто първата седмица работех без договор под предтекст, че го подготвят, а дори не знаеха трите ми имена. След като минаха 3 дни от първия работен ден ми стана ясно, че първата седмица ще е да видят дали ставам за работата. Чашата преля, когато ми бяха сипани с големия черпак куп обвинения и недостатъци на работата, която върша, за които смея да твърдя, че и 1% не бяха истина. И то след 2 месеца работа. Смея да твърдя, че всичко, което ми е дадено като работни задаци, ги изпълнявам. Като през това време никой не е споменавал, че нещо не е наред или да ме поправи с нещо, или да ми направи забележка. При това дори не ми бяха дадени конкретни случаи, в които съм допуснала тези грешки. Отделно бях обвинена, че се държа студено с колегите си, при положение, че комуникацията става само и единствено чрез чатове. Едва ли не, ме изкараха супер некадърна. Може и да съм, знам ли, но давам всичко от себе си, старая се и съм съвестна към задълженията си. Ядосах се и определено се обидих, защото човек който не ме познава, ми поставя подобни подигравателно
 оценки. Едва ли не, не трябва и дума наопаки да кажеш, трябва да им лижеш задниците - поне с такова впечатление оставам за тях. Дори не трябва и да се защитиш, когато си прав. Кажат ли ти еди какво си - и ти "да, веднага". В крайна сметка, както и да постъпиш, все си постъпил грешно - в повечето случаи.
Сериозно се замислям да се махна. Преди съм търпяла кофти отношение на колеги и то с години, но това не ми е донесло нещо хубаво до този момент. Сега ми се струва, че повече няма да мога да изтрая тези "величия". По-притеснителното е, че ще остана без работа, на борсата не мога да се запиша и ще увисна чудничко, особено в тази ситуация в страната. Не искам да оставам и да чакам само на половинката ми, защото той предостатъчно се труди. Но и не искам някой, който не ме познава, ежедневно да ми срива самочувствието и да ме изкарва, че едва ли не съм некадърна и малоумна, и да ме пробва по абсолютно плоски начини.
Моля дайте съвет.

# 1
  • София
  • Мнения: 515
Здравей! Донякъде ми е познато това, през което преминаваш в момента. Пускай СВ и търси нещо друго. Ще бъде доста трудно, защото нови колеги, нова работа, нова атмосфера, но това не трябва да те отказва. Ужасно е да се работи в токсична среда..

Абсолютно не си заслужава да те осигуряват на минимална заплата и да търпиш такова поведение. Щом вършиш работата с желание, това означава, че ти харесва и че искаш да те ценят. Е явно се раздаваш за грешните хора.

Преди години и аз имах такъв работодател - не ставаш за нищо, ти се държиш надменно с колегите, ти прецака нещата и тн.. и тн (после като разбрах някакви истини направо останах без думи.. за това как не си върша работата, а се оказа, че съм издържала половината му фирма, жив и здрав, а за мен бяха огризките, под предтекст, че съм млада) та от личен опит ти казвам.. имаш нещо, което никой не може да ти вземе и това са твоите знания, умения, компетенции. Горе главата, защото в противен случай ще се саморазрушиш... Не се превръщай и в работохолик, работа ще има и след теб, винаги ще има задачи.

Надявам се, че някъде там има едно работно място, което ще си усетиш като твоето - с хубава заплата, готини колеги и най-вече готин управител.. Пожелавам ти искрено късмет!

# 2
  • Мнения: 472
Честно казано не държа да се харесвам на никого. Просто не искам да се държат с мен по този жалък начин.

# 3
  • Мнения: 2 373
За жалост има и такива дни. Търси си друга работа и ден да мине, друг да дойде. Не си го слагай много. Излизай си в обедна почивка, върши си задълженията, не се бутай за повече работа и толкова.
Познато ми е подобно отношение. Не се изтрайва за дълго.

# 4
  • Мнения: 1 800
Симона, недей да напускаш, преди да си си намерила нова работа. Много е лошо човек да стои без работа, и не е само заради парите.
Не знам как така работиш 6 дни в седмицата по 8 часа. По принцип работната седмица е 40 часа, тоест 5 дни по 8. Допълнителният ден компенсира ли ти се, заплаща ли ти се или от теб да мине? Осигуряват те на минимума, а на ръка плащат ли ти повече? Надявам се поне да имаш вече трудов договор.

Търси си нещо друго, но според мен не бързай да напускаш, преди да са те одобрили и да имаш трудов договор с новата месторабота. Времената са трудни, може да отнеме време.
Даже не знам как да ти го препоръчам, като работиш нон стоп и сигурно много се изморяваш, но все пак трябва да го кажа. Помисли си за квалификацията си. Достатъчна ли е, за да си намериш добра работа? Не трябва ли нещо да направиш по въпроса, за да не се наложи от тази неприятна работа да отидеш на друга неприятна, вместо да работиш нещо, за което мечтаеш?

# 5
  • Мнения: 472
Имам икономическо образование и съм работила по специалността си 6 години. Наложи се да загърбя тази сфера, защото нито намирах друга работа за малко повече пари, нито на тогавашната ми заплатата за 6 години мръдна с лев. И от там насетне тръгнах да гоня дивото, един вид. Та си мисля,че в тези 6 години като не ме поканиха на нито едно интервю, сега като съм далеч от сферата съвсем няма да ме потърсят.

# 6
  • Мнения: 2 373
Не се отчайвай! Трудно е, но не и невъзможно!

# 7
  • София
  • Мнения: 446
Здравейте!
От няколко месец работя за един онлайн магазин - един вид в кол център. Заплатата на този етап ме устройва, но доста неща не ме и това от ден на ден все повече и повече ме тормози,  и не ми дава мира. Създава ми невероятен стрес. Работи се по празници, почива се само един ден в седмицата, работиш по 8 часа на ден като нямаш нито минутка почивка т.е. си забит в компютъра през цялото време - нито да хапнеш, нито нищо. Само от дъжд на вятър, ако ти "разрешат" и уж, че трябвало всеки ден да почиваш, но пък да си свършил всичко, че и повече. Осигуряват те на минимална заплата,  ежедневно ти се натякват грешки, които ти дори не си допуснал. Но това не е всичко - по всевъзможни начини мениджърът се опитва да ме пробва дали си върша работата и дали не го лъжа, като явно се заяжда. Въпреки че от самото начало той ме "назначи" на изпитатателен срок, като просто първата седмица работех без договор под предтекст, че го подготвят, а дори не знаеха трите ми имена. След като минаха 3 дни от първия работен ден ми стана ясно, че първата седмица ще е да видят дали ставам за работата. Чашата преля, когато ми бяха сипани с големия черпак куп обвинения и недостатъци на работата, която върша, за които смея да твърдя, че и 1% не бяха истина. И то след 2 месеца работа. Смея да твърдя, че всичко, което ми е дадено като работни задаци, ги изпълнявам. Като през това време никой не е споменавал, че нещо не е наред или да ме поправи с нещо, или да ми направи забележка. При това дори не ми бяха дадени конкретни случаи, в които съм допуснала тези грешки. Отделно бях обвинена, че се държа студено с колегите си, при положение, че комуникацията става само и единствено чрез чатове. Едва ли не, ме изкараха супер некадърна. Може и да съм, знам ли, но давам всичко от себе си, старая се и съм съвестна към задълженията си. Ядосах се и определено се обидих, защото човек който не ме познава, ми поставя подобни подигравателно
 оценки. Едва ли не, не трябва и дума наопаки да кажеш, трябва да им лижеш задниците - поне с такова впечатление оставам за тях. Дори не трябва и да се защитиш, когато си прав. Кажат ли ти еди какво си - и ти "да, веднага". В крайна сметка, както и да постъпиш, все си постъпил грешно - в повечето случаи.
Сериозно се замислям да се махна. Преди съм търпяла кофти отношение на колеги и то с години, но това не ми е донесло нещо хубаво до този момент. Сега ми се струва, че повече няма да мога да изтрая тези "величия". По-притеснителното е, че ще остана без работа, на борсата не мога да се запиша и ще увисна чудничко, особено в тази ситуация в страната. Не искам да оставам и да чакам само на половинката ми, защото той предостатъчно се труди. Но и не искам някой, който не ме познава, ежедневно да ми срива самочувствието и да ме изкарва, че едва ли не съм некадърна и малоумна, и да ме пробва по абсолютно плоски начини.
Моля дайте съвет.

Мда...Време е за промяна. Такъв тип работа може да те осакати психически и да я помниш години напред. Говоря от личен опит, защото съм попадала на подобно работно място и в крайна сметка теглих чертата преди...два месеца 😂 Сега ми е супер спокойно, не се тормозя всеки ден, а усещането за освобождение от това бреме не мога да сравня с нищо. Работа ще се намери, но не си заслужава да се ядосваш ежедневно и да седиш там. Провери какво се търси и дали те устройва, кандидатствай и ако те одобрят - пълен напред Simple Smile Пък да търсят грешки на някой друг, не си за един ден. Ако имаш спестявания и можеш да издържиш няколко месеца докато си намериш нова работа, прецени дали не е по-добре да напуснеш с този ежедневен тормоз - заради парите не си струва да се осакатяваш с такъв тип колеги. Така както чета, нормален човек трудно би издържал.
Успех !

# 8
  • Мнения: 74
То в тази ситуация съвет няма, освен да си потърсиш друга работа. Научи се добре да преценяш работата още от интервюто. Знам, че е трудно, но има някои неща, които могат да се забележат.
Огледай офиса, обикновено имаш няколко минутки, докато дойде интервюиращия. Чуват ли се другите колеги дали работят, напрегнато ли е или тона е весел, звънят ли често телефоните, просто каква е атмосферата. Като те посрещнаха предложиха ли ти кафе, вода - за мен е важно, защото е признак на любезност. После - колко чакаш за интервюто, закъснява ли интервюиращия, случва се, все пак е някой управител и е ангажиран, но после извини ли се, поздрави ли те, пита ли те как пътува, лесно ли намери офиса, знае ли името ти, носи ли СВто ти, записва ли си неща. Просто се оглеждаш за всякакви дребни неща, не е казано, че всичко трябва да е налично, но за мен това са елементарни неща.
Стори ли ти се нещо гнило, не се захващай. Някои хора си казват, ще почна и ако не ми хареса ще се махна, но не е толкова лесно. Почваш пак от нулата, търсиш, пращаш СВ, уговаряш срещи, трябва да излизаш от работа, да се обясняваш къде ходиш, ако си в София знаеш, че придвижването е трудно, едно интервю може и да отнеме 2 часа с пътя, което е много, за да излезеш от работа.
Обобщено - моя съвет е: потърси друга работа, тука е загубено и се научи да преценяш работата от интервюто, поне малко.

# 9
  • Мнения: 109
Бях в подобна среда близо 4 години. Добро заплащане и до там. Работа всеки ден на различни смени. Успях да се договоря да започвам много рано сутрин, за да мога поне да приключвам в приличен час, мислех, че така ще се търпи повече, но благодарение на стреса и вече и недоспиването си докарах хормонален дисбаланс и преддиабетно състояние. Чашата преля, пусках CV всеки ден на поне 1-2 фирми и нещата се случиха. Напуснах обаче след като ми беше сигурна новата работа (доколкото може де, при условие, че договор не бях подписала). Сега съм много по-добре. Не се отчайвай!!! Събери някакви пари, за да ти е по-спокойно и почвай да подаваш документи. Ще се случат нещата. Никой не трябва да търпи такова отношение.

# 10
  • Мнения: 674
Започнах да чета темата и си спомних най-ужасната си работа.
6 дни по 8 часа; заплата мин.; осигуровки за 4 часа върху минималната за 4 часа.
Шеф непрекъснато свалящ, гледащ да мине тънко. Останалите условия бяха ужастни. Издържах 1 година. Ох, забравих да кажа, че на три месеца бях задължена да имам по 8 дни неплатена отпуска.
Нямах право дори на платена отпуска, а при наличие на празници-неработещи дни, заплатата беше намалена....
Грешката беше моя. Не знам как така търпях, но благодарение на МП събрах смелост да напусна тази отровна работа.
В резултат останах без нерви.
Не допускай същата грешка като мен Симона.
Спокойствието ти е най-важното нещо на света. Позволи си да намериш друга работа. Успех!

# 11
  • Мнения: 472
VaniaK,  нямаше как. Работя от вкъщи и реално не съм виждала тези хора никога. Аз съм от едно населено място, те от друго. Преди работех за тях, докато бях на борсата, бях нещо като копирайтър.Тогава от към плащане бяха коректни, макар че често предлагаха по-ниска цена, заради по-големия обем работа. За мен тогава не беше проблем, защото получавах обезщетение и допълнителен доход не ми беше излишен. Винаги бях точна и стриктна, спазвах срокове и изисквания, макар да не бях обвързана с тях по какъвто и да било начин. Нямах и комуникация с въпросните персони. След това, те ми предложиха да работя за тях на постоянен договор. Не се колебах особено, защото осем месеца бях на борсата и не намерих никаква работа. Разчитам само на джобса, но там е потресаващо положението - такова беше и преди кризата.

Последна редакция: чт, 07 май 2020, 12:29 от simonazh.

# 12
  • Мнения: 74
Колкото до джобса, споделяла съм мнението си и в друга тема. До сега само от там съм намирала работа. Последната я намерих пак от там, точно преди кризата, но реално започнах работа след, защото имах да изработвам предизвестие. Обяви имаше адски много, но си избирах и проучвах фирмите, не ми се искаше да излизам постоянно от работа за интервюта, на места, на които ще ми предложат смешна заплата и само да си губя времето. Така отидох на 2 интервюта и имах едно, което не се състоя.
Ядосах се на старите си работодатели. Започнах да търся от 10 февруари, на 4 март си пуснах предизвестието и запонах на 1 април. Сигурно е късмет, защото нямам специални качества и квалификации, но пък знаех какво търся и имах реална преценка за себе си. Тук да спомена, че говоря за София. Навсякъде в страната съм наясно, че така бързо и сполучливо нямаха да ми се случат нещата.
Не знам теб какво да те посъветвам. Трябваше да ти светне, когато са ти обещали повече, а после са намалили. За мен това е мишкарство и тънки сметки. За мен един истински работодател няма да го направи. Знам, че са малко такива, но ги има. Когато мъжа ми и отдела му имат повече обем от работа, ги възнаграждават, а не им намалят уговореното. Но пък ти не си имала кой знае какво да губиш и си казваш "Защо не?", а и като нямя нищо читаво на хоризонта.
В такъв случай просто продължаваш да търсиш, но не се хвърляй на първото, защото да не отидеш от трън, та на глок. Преценяй добре и късмет.

# 13
  • Мнения: 15 125
Не бих стояла и ден. Напусни си с чиста съвест. Щом приятелят ти работи ще се справите все някак  и той ще ти помогне. Затова сте заедно, да си помагате точно в такива моменти.
 Нервите, загубеното време няма кой да ти ги върне. Никоя работа не си заслужава това, повярвай. Знам, че ситуацията сега е трудна, но според мен изобщо не си заслужава да търпиш, я се оправят нещата я не. Щом се замисляш, щом не ти е добре, не стой. И аз говоря от личен опит, въпреки, че чак такива проблеми специално с екипа не съм имала. Но това е голям знак, че просто не е твоето място. Хората са много важни-по-важни от много неща. Взаимоотношенията и атмосферата в работата също-аз на място с отровни хора, неоценяващи ме, интриганстващи, пресиращи ме постоянно и натякващи ми, унижаващи ме няма шанс да работя. И това го разбрах по трудния начин. И сега работя във фирма, която е на светлинни години от предишините ми работи-като човешко отношение и атмосфера, фирма, в която всеки помага на всеки, новите се учат от старите служители, и човека се цени!
 И аз в началото имах големи проблеми-случих на колежка страшен темерут, който ме нападаше и тормозеше ежедневно, която до ден днешен се държи зле понякога. Но постоях, опознах я, свикнах й, взех си уроците от нея и така. Аз едно знам-в лоша атмосфера не се работи и аз не бих  работила така за нищо на света. Всеки човек има определен праг на търпимост, но човешкото отношение е на първо място.
Каква е тази работа, на която само даваш, даваш, пък нищо не получаваш? Ти дори нямаш елементарната едночасова почивка, егати!
С 300 ще бягам оттам. Щом си отговорна и се справяш въпреки всичко на това място, значи ще се справиш и другаде. Щади себе си,защото друг няма да помисли за теб! Това е моето мнение. Всеки ще те посъветва от своя гледна точка и съобразно своя личен опит и досегашни преживявания. Истината е, че ти сама най-добре знаеш и усещаш как ще е правилно да постъпиш.

# 14
  • Мнения: 1 800
Имам икономическо образование и съм работила по специалността си 6 години. Наложи се да загърбя тази сфера, защото нито намирах друга работа за малко повече пари, нито на тогавашната ми заплатата за 6 години мръдна с лев. И от там насетне тръгнах да гоня дивото, един вид. Та си мисля,че в тези 6 години като не ме поканиха на нито едно интервю, сега като съм далеч от сферата съвсем няма да ме потърсят.
Симона, ако правилно съм разбрала, 6 години си работила като икономист, работила си може би за кратко като копирайтър, а сега си в кол център. И в кол центърът ти е по-добра заплатата, отколкото другите варианти.

Ти си в тази ситуация, не аз, но според мен би могла да се пробваш пак по специалността ти, стига да си намерип правилната ниша, където да паснеш като дялан камък. На мен така ми се случи, аз съм с икономическо и инженерно образование, намирах си доста посредствени длъжности и бях пред съкращение, докато една позната не ме посъветва да се кандидатирам на място, където търсели човек с повечко познания по чужди езици, и това всъщност ми реши съдбата. Оказа се, че абсолютно всичките ми качества се вписват на сто процента, всяко нещо, което съм, и което бях учила или правила. 
Сигурна съм, че все ще има някаква област, където хем образованието ти ще се окаже плюс, хем и досегашният ти опит. Поне би могла така да напишеш CV, че да се вижда как някоя определена работа, която на теб ти се работи, е точно за теб. На мен ми е жал за годините, които си посветила на образованието си, да отидат нахалос, но ти по-добре можеш да прецениш.

Общи условия

Активация на акаунт