Публикувана: 4 май 2020, 22:26 ч.
Последно мнение: 12 юни 2020, 00:41 ч.

Работата ми ме изтормозва ежедневно

3 396
35
1

1
2
3
Всички

4 май 2020, 22:26 ч.

Мнения: 541

Здравейте!
От няколко месец работя за един онлайн магазин - един вид в кол център. Заплатата на този етап ме устройва, но доста неща не ме и това от ден на ден все повече и повече ме тормози, и не ми дава мира. Създава ми невероятен стрес. Работи се по празници, почива се само един ден в седмицата, работиш по 8 часа на ден като нямаш нито минутка почивка т.е. си забит в компютъра през цялото време - нито да хапнеш, нито нищо. Само от дъжд на вятър, ако ти "разрешат" и уж, че трябвало всеки ден да почиваш, но пък да си свършил всичко, че и повече. Осигуряват те на минимална заплата, ежедневно ти се натякват грешки, които ти дори не си допуснал. Но това не е всичко - по всевъзможни начини мениджърът се опитва да ме пробва дали си върша работата и дали не го лъжа, като явно се заяжда. Въпреки че от самото начало той ме "назначи" на изпитатателен срок, като просто първата седмица работех без договор под предтекст, че го подготвят, а дори не знаеха трите ми имена. След като минаха 3 дни от първия работен ден ми стана ясно, че първата седмица ще е да видят дали ставам за работата. Чашата преля, когато ми бяха сипани с големия черпак куп обвинения и недостатъци на работата, която върша, за които смея да твърдя, че и 1% не бяха истина. И то след 2 месеца работа. Смея да твърдя, че всичко, което ми е дадено като работни задаци, ги изпълнявам. Като през това време никой не е споменавал, че нещо не е наред или да ме поправи с нещо, или да ми направи забележка. При това дори не ми бяха дадени конкретни случаи, в които съм допуснала тези грешки. Отделно бях обвинена, че се държа студено с колегите си, при положение, че комуникацията става само и единствено чрез чатове. Едва ли не, ме изкараха супер некадърна. Може и да съм, знам ли, но давам всичко от себе си, старая се и съм съвестна към задълженията си. Ядосах се и определено се обидих, защото човек който не ме познава, ми поставя подобни подигравателно
оценки. Едва ли не, не трябва и дума наопаки да кажеш, трябва да им лижеш задниците - поне с такова впечатление оставам за тях. Дори не трябва и да се защитиш, когато си прав. Кажат ли ти еди какво си - и ти "да, веднага". В крайна сметка, както и да постъпиш, все си постъпил грешно - в повечето случаи.
Сериозно се замислям да се махна. Преди съм търпяла кофти отношение на колеги и то с години, но това не ми е донесло нещо хубаво до този момент. Сега ми се струва, че повече няма да мога да изтрая тези "величия". По-притеснителното е, че ще остана без работа, на борсата не мога да се запиша и ще увисна чудничко, особено в тази ситуация в страната. Не искам да оставам и да чакам само на половинката ми, защото той предостатъчно се труди. Но и не искам някой, който не ме познава, ежедневно да ми срива самочувствието и да ме изкарва, че едва ли не съм некадърна и малоумна, и да ме пробва по абсолютно плоски начини.
Моля дайте съвет.

# 1 4 май 2020, 22:44 ч.

София
Мнения: 1 265

Здравей! Донякъде ми е познато това, през което преминаваш в момента. Пускай СВ и търси нещо друго. Ще бъде доста трудно, защото нови колеги, нова работа, нова атмосфера, но това не трябва да те отказва. Ужасно е да се работи в токсична среда..

Абсолютно не си заслужава да те осигуряват на минимална заплата и да търпиш такова поведение. Щом вършиш работата с желание, това означава, че ти харесва и че искаш да те ценят. Е явно се раздаваш за грешните хора.

Преди години и аз имах такъв работодател - не ставаш за нищо, ти се държиш надменно с колегите, ти прецака нещата и тн.. и тн (после като разбрах някакви истини направо останах без думи.. за това как не си върша работата, а се оказа, че съм издържала половината му фирма, жив и здрав, а за мен бяха огризките, под предтекст, че съм млада) та от личен опит ти казвам.. имаш нещо, което никой не може да ти вземе и това са твоите знания, умения, компетенции. Горе главата, защото в противен случай ще се саморазрушиш... Не се превръщай и в работохолик, работа ще има и след теб, винаги ще има задачи.

Надявам се, че някъде там има едно работно място, което ще си усетиш като твоето - с хубава заплата, готини колеги и най-вече готин управител.. Пожелавам ти искрено късмет!

# 2 4 май 2020, 22:50 ч.

Мнения: 541

Честно казано не държа да се харесвам на никого. Просто не искам да се държат с мен по този жалък начин.

# 3 4 май 2020, 22:59 ч.

Мнения: 2 838

За жалост има и такива дни. Търси си друга работа и ден да мине, друг да дойде. Не си го слагай много. Излизай си в обедна почивка, върши си задълженията, не се бутай за повече работа и толкова.
Познато ми е подобно отношение. Не се изтрайва за дълго.

# 4 4 май 2020, 23:19 ч.

Мнения: 12 808

Симона, недей да напускаш, преди да си си намерила нова работа. Много е лошо човек да стои без работа, и не е само заради парите.
Не знам как така работиш 6 дни в седмицата по 8 часа. По принцип работната седмица е 40 часа, тоест 5 дни по 8. Допълнителният ден компенсира ли ти се, заплаща ли ти се или от теб да мине? Осигуряват те на минимума, а на ръка плащат ли ти повече? Надявам се поне да имаш вече трудов договор.

Търси си нещо друго, но според мен не бързай да напускаш, преди да са те одобрили и да имаш трудов договор с новата месторабота. Времената са трудни, може да отнеме време.
Даже не знам как да ти го препоръчам, като работиш нон стоп и сигурно много се изморяваш, но все пак трябва да го кажа. Помисли си за квалификацията си. Достатъчна ли е, за да си намериш добра работа? Не трябва ли нещо да направиш по въпроса, за да не се наложи от тази неприятна работа да отидеш на друга неприятна, вместо да работиш нещо, за което мечтаеш?

# 5 5 май 2020, 09:22 ч.

Мнения: 541

Имам икономическо образование и съм работила по специалността си 6 години. Наложи се да загърбя тази сфера, защото нито намирах друга работа за малко повече пари, нито на тогавашната ми заплатата за 6 години мръдна с лев. И от там насетне тръгнах да гоня дивото, един вид. Та си мисля,че в тези 6 години като не ме поканиха на нито едно интервю, сега като съм далеч от сферата съвсем няма да ме потърсят.

# 6 5 май 2020, 10:08 ч.

Мнения: 2 838

Не се отчайвай! Трудно е, но не и невъзможно!

# 7 5 май 2020, 22:59 ч.

София
Мнения: 580

Цитат на: simonazh. в пн, 04 май 2020, 22:26

Мда...Време е за промяна. Такъв тип работа може да те осакати психически и да я помниш години напред. Говоря от личен опит, защото съм попадала на подобно работно място и в крайна сметка теглих чертата преди...два месеца 😂 Сега ми е супер спокойно, не се тормозя всеки ден, а усещането за освобождение от това бреме не мога да сравня с нищо. Работа ще се намери, но не си заслужава да се ядосваш ежедневно и да седиш там. Провери какво се търси и дали те устройва, кандидатствай и ако те одобрят - пълен напред Simple Smile

Пък да търсят грешки на някой друг, не си за един ден. Ако имаш спестявания и можеш да издържиш няколко месеца докато си намериш нова работа, прецени дали не е по-добре да напуснеш с този ежедневен тормоз - заради парите не си струва да се осакатяваш с такъв тип колеги. Така както чета, нормален човек трудно би издържал.
Успех !

# 8 6 май 2020, 09:10 ч.

Мнения: 3 665

То в тази ситуация съвет няма, освен да си потърсиш друга работа. Научи се добре да преценяш работата още от интервюто. Знам, че е трудно, но има някои неща, които могат да се забележат.
Огледай офиса, обикновено имаш няколко минутки, докато дойде интервюиращия. Чуват ли се другите колеги дали работят, напрегнато ли е или тона е весел, звънят ли често телефоните, просто каква е атмосферата. Като те посрещнаха предложиха ли ти кафе, вода - за мен е важно, защото е признак на любезност. После - колко чакаш за интервюто, закъснява ли интервюиращия, случва се, все пак е някой управител и е ангажиран, но после извини ли се, поздрави ли те, пита ли те как пътува, лесно ли намери офиса, знае ли името ти, носи ли СВто ти, записва ли си неща. Просто се оглеждаш за всякакви дребни неща, не е казано, че всичко трябва да е налично, но за мен това са елементарни неща.
Стори ли ти се нещо гнило, не се захващай. Някои хора си казват, ще почна и ако не ми хареса ще се махна, но не е толкова лесно. Почваш пак от нулата, търсиш, пращаш СВ, уговаряш срещи, трябва да излизаш от работа, да се обясняваш къде ходиш, ако си в София знаеш, че придвижването е трудно, едно интервю може и да отнеме 2 часа с пътя, което е много, за да излезеш от работа.
Обобщено - моя съвет е: потърси друга работа, тука е загубено и се научи да преценяш работата от интервюто, поне малко.

# 9 6 май 2020, 09:52 ч.

Мнения: 795

Бях в подобна среда близо 4 години. Добро заплащане и до там. Работа всеки ден на различни смени. Успях да се договоря да започвам много рано сутрин, за да мога поне да приключвам в приличен час, мислех, че така ще се търпи повече, но благодарение на стреса и вече и недоспиването си докарах хормонален дисбаланс и преддиабетно състояние. Чашата преля, пусках CV всеки ден на поне 1-2 фирми и нещата се случиха. Напуснах обаче след като ми беше сигурна новата работа (доколкото може де, при условие, че договор не бях подписала). Сега съм много по-добре. Не се отчайвай!!! Събери някакви пари, за да ти е по-спокойно и почвай да подаваш документи. Ще се случат нещата. Никой не трябва да търпи такова отношение.

# 10 6 май 2020, 18:37 ч.

Мнения: 4 350

Започнах да чета темата и си спомних най-ужасната си работа.
6 дни по 8 часа; заплата мин.; осигуровки за 4 часа върху минималната за 4 часа.
Шеф непрекъснато свалящ, гледащ да мине тънко. Останалите условия бяха ужастни. Издържах 1 година. Ох, забравих да кажа, че на три месеца бях задължена да имам по 8 дни неплатена отпуска.
Нямах право дори на платена отпуска, а при наличие на празници-неработещи дни, заплатата беше намалена....
Грешката беше моя. Не знам как така търпях, но благодарение на МП събрах смелост да напусна тази отровна работа.
В резултат останах без нерви.
Не допускай същата грешка като мен Симона.
Спокойствието ти е най-важното нещо на света. Позволи си да намериш друга работа. Успех!

# 11 7 май 2020, 11:47 ч.

Мнения: 541

VaniaK, нямаше как. Работя от вкъщи и реално не съм виждала тези хора никога. Аз съм от едно населено място, те от друго. Преди работех за тях, докато бях на борсата, бях нещо като копирайтър.Тогава от към плащане бяха коректни, макар че често предлагаха по-ниска цена, заради по-големия обем работа. За мен тогава не беше проблем, защото получавах обезщетение и допълнителен доход не ми беше излишен. Винаги бях точна и стриктна, спазвах срокове и изисквания, макар да не бях обвързана с тях по какъвто и да било начин. Нямах и комуникация с въпросните персони. След това, те ми предложиха да работя за тях на постоянен договор. Не се колебах особено, защото осем месеца бях на борсата и не намерих никаква работа. Разчитам само на джобса, но там е потресаващо положението - такова беше и преди кризата.

Последна редакция: чт, 07 май 2020, 12:29 от simonazh.

# 12 7 май 2020, 13:21 ч.

Мнения: 3 665

Колкото до джобса, споделяла съм мнението си и в друга тема. До сега само от там съм намирала работа. Последната я намерих пак от там, точно преди кризата, но реално започнах работа след, защото имах да изработвам предизвестие. Обяви имаше адски много, но си избирах и проучвах фирмите, не ми се искаше да излизам постоянно от работа за интервюта, на места, на които ще ми предложат смешна заплата и само да си губя времето. Така отидох на 2 интервюта и имах едно, което не се състоя.
Ядосах се на старите си работодатели. Започнах да търся от 10 февруари, на 4 март си пуснах предизвестието и запонах на 1 април. Сигурно е късмет, защото нямам специални качества и квалификации, но пък знаех какво търся и имах реална преценка за себе си. Тук да спомена, че говоря за София. Навсякъде в страната съм наясно, че така бързо и сполучливо нямаха да ми се случат нещата.
Не знам теб какво да те посъветвам. Трябваше да ти светне, когато са ти обещали повече, а после са намалили. За мен това е мишкарство и тънки сметки. За мен един истински работодател няма да го направи. Знам, че са малко такива, но ги има. Когато мъжа ми и отдела му имат повече обем от работа, ги възнаграждават, а не им намалят уговореното. Но пък ти не си имала кой знае какво да губиш и си казваш "Защо не?", а и като нямя нищо читаво на хоризонта.
В такъв случай просто продължаваш да търсиш, но не се хвърляй на първото, защото да не отидеш от трън, та на глок. Преценяй добре и късмет.

# 13 8 май 2020, 22:58 ч.

Мнения: 18 562

Не бих стояла и ден. Напусни си с чиста съвест. Щом приятелят ти работи ще се справите все някак и той ще ти помогне. Затова сте заедно, да си помагате точно в такива моменти.
Нервите, загубеното време няма кой да ти ги върне. Никоя работа не си заслужава това, повярвай. Знам, че ситуацията сега е трудна, но според мен изобщо не си заслужава да търпиш, я се оправят нещата я не. Щом се замисляш, щом не ти е добре, не стой. И аз говоря от личен опит, въпреки, че чак такива проблеми специално с екипа не съм имала. Но това е голям знак, че просто не е твоето място. Хората са много важни-по-важни от много неща. Взаимоотношенията и атмосферата в работата също-аз на място с отровни хора, неоценяващи ме, интриганстващи, пресиращи ме постоянно и натякващи ми, унижаващи ме няма шанс да работя. И това го разбрах по трудния начин. И сега работя във фирма, която е на светлинни години от предишините ми работи-като човешко отношение и атмосфера, фирма, в която всеки помага на всеки, новите се учат от старите служители, и човека се цени!
И аз в началото имах големи проблеми-случих на колежка страшен темерут, който ме нападаше и тормозеше ежедневно, която до ден днешен се държи зле понякога. Но постоях, опознах я, свикнах й, взех си уроците от нея и така. Аз едно знам-в лоша атмосфера не се работи и аз не бих работила така за нищо на света. Всеки човек има определен праг на търпимост, но човешкото отношение е на първо място.
Каква е тази работа, на която само даваш, даваш, пък нищо не получаваш? Ти дори нямаш елементарната едночасова почивка, егати!
С 300 ще бягам оттам. Щом си отговорна и се справяш въпреки всичко на това място, значи ще се справиш и другаде. Щади себе си,защото друг няма да помисли за теб! Това е моето мнение. Всеки ще те посъветва от своя гледна точка и съобразно своя личен опит и досегашни преживявания. Истината е, че ти сама най-добре знаеш и усещаш как ще е правилно да постъпиш.

# 14 8 май 2020, 23:51 ч.

Мнения: 12 808

Цитат на: simonazh. в вт, 05 май 2020, 09:22

Симона, ако правилно съм разбрала, 6 години си работила като икономист, работила си може би за кратко като копирайтър, а сега си в кол център. И в кол центърът ти е по-добра заплатата, отколкото другите варианти.

Ти си в тази ситуация, не аз, но според мен би могла да се пробваш пак по специалността ти, стига да си намерип правилната ниша, където да паснеш като дялан камък. На мен така ми се случи, аз съм с икономическо и инженерно образование, намирах си доста посредствени длъжности и бях пред съкращение, докато една позната не ме посъветва да се кандидатирам на място, където търсели човек с повечко познания по чужди езици, и това всъщност ми реши съдбата. Оказа се, че абсолютно всичките ми качества се вписват на сто процента, всяко нещо, което съм, и което бях учила или правила.
Сигурна съм, че все ще има някаква област, където хем образованието ти ще се окаже плюс, хем и досегашният ти опит. Поне би могла така да напишеш CV, че да се вижда как някоя определена работа, която на теб ти се работи, е точно за теб. На мен ми е жал за годините, които си посветила на образованието си, да отидат нахалос, но ти по-добре можеш да прецениш.

# 15 9 май 2020, 16:46 ч.

Мнения: 18 609

По каквито и причини да се чувстваш така, работата не е за теб. Дали ти не си за нея, или работодателите са зле, това е без значение. Щом ти е зле, трябва да напуснеш според мен.

И ние имаме онлайн магазини и знам какво е. Аз самата съм изперквала от работа понякога, но не чак до такава степен. Не си струва да се чувстваш така заради работа.

# 16 11 май 2020, 08:29 ч.

Мнения: 541

Благодаря на всички за отговорите Simple Smile

Всички сте прави за ситуацията. Спира ме, както казах, фактът, че не искам да остана без работа и да чакам да човека до мен. Но като се сетя за изключително долните лъжи по мой адрес и сякаш съм предала себе си и съм се съгласила с казаното, почвам да се ядосвам.

# 17 11 май 2020, 13:27 ч.

Sofia
Мнения: 4 044

Не подтиквайте момичето да напуска - нека напусне когато си намери нова работа. Казвам го по ред причини, но най-вече защото е много по-лесно да си намериш работа, когато имаш такава, отколкото когато нямаш, не те възприемат сериозно когато си без работа. Казвам го от пит понеже бях потършевша през 2 поредни кризи и зная какво е и колко време отне намирането на нова работа. Второ ме притеснява, че май си в по-малък град и не е ясно какви са възможностите за работа. Като цяло натоварване има на много места и много повече от твоето дори. Навсякъде по света обаче работата в кол център е временна и не се препоръчва за дълъг период от време. Бих те посъветвала да се пренасочиш към друг вид работа, но трябва да решиш как можеш да работиш, в офис, в дома си и т.н и второ да избереш професия, която да упражняваш. ИТ сектора ще дава по-голяма независимост откъм място, където живееш в бъдеще. Но...не всеко може и иска да е ИТ. Ако искаш собствен бизнес препоръчвам фризъорство или маникюр или и двете. Ако ще е онлайн магазин потърси при по-големите т.е дори и да нямат обяви ги потърси дирекно. Не казвам, че ще ти е лесно в тази криза, но направи крачка в посока търсене и не напускай все още.

# 18 11 май 2020, 16:46 ч.

Мнения: 541

Да, за сега няма да напусна, въпреки "прекраснотите", но съм наясно, че това е временна работа и я възприемам като такава. А и съм на 30 години вече. Добре е да се ориентирам най-накрая.

# 19 11 май 2020, 17:48 ч.

Мнения: 1 129

Аз съм на 31. И аз като теб като ме удареше мисълта колко съм дърта и как още не съм си намерила постоянно място и се депресирах още повече.

Аз работех в община като ст.юрисконсулт. Един от шефовете имаше лична вражда с мъжа ми и направо ме ненавиждаше, обаче аз издържах. Щукна ми след майчинството да търся друга работа, защото исках нещо ново, а и друг стана кмет, така че нямаше да иска да работи с мен. В нашия град има и една голяма фирма, западна, модерна и дрън-дрън та пляс.

Скрит текст:

От 20 години на бг територия и без юрист, та кандидатствах. Ей, как гадно се държаха! Как пък нямаше едно нещо законно при тия хора!

Момичетата са прави да съдиш по интервюто, защото при мен мина катастрофално и крайно обидно. Обаче ми се обадиха за второ и отидох. Е, размазах ги, защото се оказа, че и аз като момичето по-напред не съм оценявала качествата, които имам, а са били подходящи, а и защото изглежда е норма да пишат, че владеят език, а иначе смях. Сложиха ме в отдел "Х", но в стаята на "Човешки ресурси", като мениджърката ми каза, че там не ме искат, но нямало тя какво да ми възложи, а и повечето им проблеми били там, та по-добре там да съм била. Е, каза ми и че не ме искат от този отдел.
Та там, в тоз отдел велики, седмица преди мен дошла нова мениджърка. Ма вряла, кипяла, всичко знае и може, а най-вече се гордее с това, че е устата и нагла. Същата я познавам от една проверка в детска градина, която ми беше възложена като юрисконсулт в общината и в която градина бяха крали, лъгали и мазали. Та тук направо ми е** майката. Всеки ден тормоз, всеки ден унижения и обиди. Като чу, че ме похвали баш шефа чужденец, щеше да пукне. А това стана, защото тя е некомпетентна, но излязоха от ситуацията с моя помощ. Как им пусна мухата, че юрисконсултът щял да им вземе работата и че щели да ги съкращават заради мен и че всеки въпрос бил юридически иначе юристът какъв юрист бил... и още, и още. А моята мениджърка като ѝ казах, а то беше неминуемо, понеже оназ госпожа я чуха как вие странични хора, каза, че това е една луда баба, която и хабер няма от Кодекс на труда и че е там, защото е братовчедка на друга служителка.

В заключение, всъщност и за момент не съм допускала, че проблемите им с Инспекция по труда се решават на маса, с пиене и с връзки, че най-големият и престижен работодател в региона прави длъжностни характеристики когато му ги поискат от Инспекцията, 'щото те "не били задължителни", както и че нямат никаква деловодна система, че подменят документи когато им скимне, че не се знае кой какво и кога е писал и подписал, белснаха с твърдението, че държавният служител нямал трудов стаж и още глупотии. Видях с очите си как всеки, който има ТЕЛК (не става въпрос за мен), но въпреки това си изпълнява нормите за деня, тоест е продуктивен и не е в тежест на колектива, му се търси цаката и го привикват да напускал, щото бла-бла-бла. Оказа се, че единственият в пустия му отдел, който е с образованието за длъжността, която заема, съм аз. Останалите не и остави това, но и не желаят промяна, тях ги спасява софтуера и нищо друго. През куп за грош и нито секунда мисъл.
Дойде извънредното положение и почнахме хоум офис заедно с мъжа ми. Като видя с очите си с кво ме занимават и колко е зле положението ми вика "Веднага се махай! Боже, къде те пуснах!". Та така.

Много е гадно да не те оценяват и особено в твоя случай да те обиждат и да ти приписват някакви несъществуващи неща. Мен ме дразнеше факта, че лелката си позволяваше да прехвърля собствените си задачи на мен, без документи, без нищо. "Ти си юриста!" и край. И тъй като заплащането беше 856 лв., от които не вземаш и толкова, както и че работех не като юрисконсулт, а като ТРЗ и счетоводител (знам, знам, че няма логика) си бих камшика. Още ги сънувам тези мили хора, но ми олекна, че се махнах. Момичето от по-напред е право, че по-лесно се намира работа, когато имаш такава, а не си на борсата. Потърси нещо другаде и тогава се махни.

# 20 11 май 2020, 17:56 ч.

София
Мнения: 1 265

Цитат на: simonazh. в пн, 11 май 2020, 08:29

Благодаря на всички за отговорите Simple Smile

И тук те разбирам напълно...

И благодаря като цяло за темата и на мен ми бе полезна и за коментарите от другите съфорумки. Дано не ни се налага повече да изпадаме в такива кофти ситуации.

От години си повтарям една еврейска мъдрост "Не се нервирай, затова не плащат". Може за някого да бъде в отполза.

# 21 11 май 2020, 23:39 ч.

Мнения: 2 489

Ами как да си намери работа преди да напусне, като с тоя график е невъзможно.
Работа, която ти докарва прекалено много стрес и те разболява,не си заслужава. Никоя работа не си заслужава да си съсипеш здравето. Говори с партньора си. Ако те обича, ще те подкрепи. Междувременно не е лошо да помислиш дали можеш да си повишиш уменията и квалификацията.

п.с Преди години напуснах работа заради напрежение и тормоз. Беше най-доброто решение за мен, макар че периодът изобщо не беше лек.

# 22 12 май 2020, 16:46 ч.

Мнения: 541

Цитат на: valian1 в пн, 11 май 2020, 23:39

Той е абсолютно "За", но не искам да чакам на него и едва ли не да стигна до там да му искам пари за нещо елементарно. Те парите са ни общи, не ги делим на мои и твои, но все пак няма да ми бъде удобно и особено приятно. А и, както писах по-горе, знам, че намирането на работа не е никак лесно.
Чудя се и аз как бих могла да повиша квалификацията си или да я променя с нещо друго. Имам завършени икономическа гимназия, бакалавър Финанси и магистратура Счетоводство. Но вече съм стигнала до извода, че образованието не значи нищо, ако не можеш нищо.

# 23 10 юни 2020, 12:09 ч.

Мнения: 541

Привет.
Все още се кандилкам на тази работа.Но още неща се явяват като информация, които да му карат да се махна на секундата. Видиш ли нямам право на 20 дни отпуска, а на 13. Как са го изчислили не знам....

# 24 10 юни 2020, 12:20 ч.

Мнения: 18 562

Цитат на: simonazh. в ср, 10 юни 2020, 12:09

Защо изобщо още стоиш ти се чудя? Да не би да си венчана за тази работа.?

# 25 10 юни 2020, 22:39 ч.

София
Мнения: 3 077

В кой град си? Образованието ти е великолепно, млада си, не виждам причина да си губиш времето с онлайн магазини.
Ако не напуснеш, няма как да си намериш друга работа. Това е един омагьосан кръг, в който съм била.
Не разбирам защо се притесняваш от партньора ти, става въпрос за няколко месеца предполагам, докато намериш подходяща работа. Освен това може поне минимално обезщетение от Бюрото по труда да получаваш и ще си покриваш елементарните нужди сама.

# 26 10 юни 2020, 22:56 ч.

Мнения: 2 838

Да не би да са ти пуснали отпуска по време на пандемията, ако не сте работили? Ако да, би трябвало да ти кажат. Всъщност и в двата варианта е редно да ти обяснят.
Или не си почнала в началото на годината?

# 27 10 юни 2020, 23:00 ч.

Sofia
Мнения: 4 044

13 дни вероятно са ви казали за 6 месеца досега, има логика.

# 28 10 юни 2020, 23:02 ч.

Мнения: 3 665

До 6-я месец са 10 дни. Кога сте започнали работа? На месец се пада по 1.6 дни отпуска.

# 29 11 юни 2020, 09:03 ч.

Мнения: 18 609

Стана ми интересно - Maidenly, защо работата в Онлайн магазин се счита за загуба на време?

# 30 11 юни 2020, 10:09 ч.

София
Мнения: 3 077

Загуба на време е в нейния случай, с нейната специалност. На нейно място бих търсила развитие в сферата на счетоводство, финанси, в търговски отдел, митнически агенции и др. Нямам нищо против онлайн магазините, просто работата там не е лесна, натоварена е, била съм свидетел, но ми се струва, че не изисква конкретна квалификация. Момичето е пример за свръхквалифициран служител за длъжността, както има такъв термин. Друг е въпроса, че ако е в малък град, реализацията е много трудна.

# 31 11 юни 2020, 14:04 ч.

Мнения: 541

Не са ни пускали в отпуск. Работехме през цялото време. Подпитах колежка за отпуските, каза, че са по толкова по принцип. Като тези дни включват и съботите. Чудно, а?
На борсата бях миналото лято и в момента нямам право на такава.
Не знам дали съм свръхквалифицирана Grinning

, но като се сетя, че в договора ми пише, че съм продавачка със средно...а колко години съм учила...
И,да, за онлайн магазин, особено като този, не мисля, че изобщо се изисква, каквото и да било като умения.
Иначе градът е Велико Търново. За 8 месеца не успях да намеря работа. Затова и се хванах на тази. Може би още щях да търся...

# 32 11 юни 2020, 14:45 ч.

Мнения: 18 609

Уменията, които се изискват всъщност са доста. Аз и с това се занимавам. Може би не точно със същото, но с клиентско обслужване на фирми и клиенти, оферти и т.н. За някои хора тази работа е направо мъка Simple Smile

Просто не е за всеки. Наистина е натоварено, ако работят недостатъчно хора. Действай и си търси нещо друго и това е.

# 33 11 юни 2020, 15:14 ч.

Мнения: 541

В случая при мен, като служител, нямаш развитие, нито научаваш нещо ново. Всеки е едно и също. Звъниш на клиенти и толкова. Освен да си любезен, услужлив, съобразителен в ситуации и търпелив с клиентите, които се държат грубо, не знам какво друго ти трябва. За мен работата не е трудна, напротив. Но условията, които са в пълен ущърб на служителите не ме устройват.
Едно е да изготвяш оферти, да коментирате, да общувате, друго е всеки ден по 100+ пъти да повтаряш една и съща реплика...

# 34 11 юни 2020, 15:17 ч.

Мнения: 18 609

За някои хора е трудно да са съобразителни и да се сетят какво да направят в дадена ситуация Simple Smile

# 35 12 юни 2020, 00:41 ч.

София
Мнения: 3 077

simonazh., предполагам, че сме завършили една и съща гимназия. Simple Smile

За съжаление доколкото знам от приятелки, наистина е трудна реализацията в града. Особено с крепостничеството, в твоя случай, и да те поканят на интервю, как да се измъкнеш да отидеш. Можеш принципно да опиташ в държавната администрация. В момента е това:
https://iisda.government.bg/competitions/competitions_list/competition/68170. Също така наблюдавай позициите в банките.

Препоръчани теми

Проблем с колега

Проблеми на работа.

Нова работа и проблемен колектив

Какво се случва, дайте мнение моля.

Причина:

Причина: