Не съм имала такъв проблем със сина си, дори напротив, доста е самостоятелен. Може би (несъзнателно) съм парирала всякакви такива мераци. Сещам се съвсем пресен пример: Онази вечер идва при мен и ми заявява "Искам ти да ми нарежеш пицата, че тати ми я реже много на едро" Отговарям: "Сега съм заета и не мога. Ако настояваш, яж я ненарязана или почакай около час и половина." Отиде пак при баща си...
- Публикувана: 17 авг. 2006, 13:05 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2006, 03:08 ч.
Синовете ми...
Не е до пол.
Дъщеря ми ходи по мен като пате след майка си. Като се разхождаме трите с баба й и аз хлътна за миг в някой магазин, на излизане ми се радва, сякаш не сме се виждали няколко месеца. Сутрин се катери по мен и ме гали по лицето да стана.
Ако се е ударила и аз съм наблизо, не дава на друг да я утешава. Много, много трудно си извоювам правото да пишкам сама. Обикновено започва да крещи пред вратата, че и на нея й се пишка и трябва да я пусна на гърнето, след което сяда с грейнало изражение.
Като седна някъде, сяда в мен. Като легна, ляга до мен или се покатерва отгоре ми. От време на време, ако съм права и не се наведа да я прегърна, ме прегръща за крака.
Имаше един период, в който във всичко виждаше майки и деца - мама топка, бебе топче, мама лъжица, бебе лъжичка...
В същото време ходи сравнително нормално на ДГ, оставала е при бабите си за 1-2 седмици без особен проблем, радва се и на други хора...
може би трябва да се притеснявам, но не мога да отрека, че ми е хубаво. И аз се чувствам по същия начин спрямо нея, не ми идва отвътре да сложа дистанция.
Дъщеря ми ходи по мен като пате след майка си. Като се разхождаме трите с баба й и аз хлътна за миг в някой магазин, на излизане ми се радва, сякаш не сме се виждали няколко месеца. Сутрин се катери по мен и ме гали по лицето да стана.
Ако се е ударила и аз съм наблизо, не дава на друг да я утешава. Много, много трудно си извоювам правото да пишкам сама. Обикновено започва да крещи пред вратата, че и на нея й се пишка и трябва да я пусна на гърнето, след което сяда с грейнало изражение.
Като седна някъде, сяда в мен. Като легна, ляга до мен или се покатерва отгоре ми. От време на време, ако съм права и не се наведа да я прегърна, ме прегръща за крака.
Имаше един период, в който във всичко виждаше майки и деца - мама топка, бебе топче, мама лъжица, бебе лъжичка...
В същото време ходи сравнително нормално на ДГ, оставала е при бабите си за 1-2 седмици без особен проблем, радва се и на други хора...
може би трябва да се притеснявам, но не мога да отрека, че ми е хубаво. И аз се чувствам по същия начин спрямо нея, не ми идва отвътре да сложа дистанция.
може би трябва да се притеснявам, но не мога да отрека, че ми е хубаво. И аз се чувствам по същия начин спрямо нея, не ми идва отвътре да сложа дистанция.
В това е разковничето според мен. Всеки сам подсъзнателно изгражда дистанцията според нивото си на търпимост. Има хора за които просто личното им пространство е по-важно, това не значи че обичат по-малко децата си. Те някак си успяват да създадат нужната дистанция.
При мен е точно така, както ти го описваш, обожавам да ги галя прегръщам и мачкам /точно затова и в началото смътно съжалявах,че не са момичета/. Никак не ми иде да сложа бариера между нас. Дори тайничко ме е страх дали ще съм достатъчно подготвена, защото този момент рано или късно ще дойде....
Абе психолозите пишат за тази възраст между 3-5 г. в която момчетата са силно "привързани" към майките си, а момичетата към бащите си.
Аз съм убедена, че малкия подражава, а големия е точно в тази възраст в която момчетата са влюбени в майките си и майката трябва да ограничат този любовен пристъп, много деца дори казват че искат да се оженят за майките си като пораснат. Изпитват ревност от баща си стават враждебни към него, възприемат го като конкурент и т.н. Аз не знам дали да вярвам в това, но е доста разпространено сред психолозите.
Ще ти цитирам част от една книга на един доста известен психолог от книгата му „Изкуството да бъдеш родител” сигурно си я чувала. Ако я нямаш мога да ти я дам в текстов вариант да си я четеш на компютъра.
„В определен момент, някъде към третата година, мом¬ченцето започва да открива, че баща му поддържа с майка му различни от неговите отношения. Дотогава не му е дос¬тигала интелектуална зрелост, за да забележи това. Мама, разбира се, винаги е била най-важната личност в младия му живот. Но докато доскоро се е усещал като зависимо от нея бебе, сега чувствата му се променят. Новият и решителен факт е, че той просто се влюбва в майка си и започва да изпитва различен тип нежност към нея. Превръща се в неин обожател. Това е нормално, всички момченца минават от¬там. Някои от тях крият чувствата си, други, особено ако са отгледани в семейства, където всеки се изразява свободно, ги проявяват съвсем открито. .
Момченцето иска майка му да е изцяло негова и започва да изпитва враждебност към баща си, който му става съпер¬ник в желанието за абсолютно притежание на майката.
Майката е първата жена в живота му, първата му любов и чувствата, които несъзнателно из¬питва към нея, ще насочат бъдещия му избор на съпруга. То ще иска да се ожени за девойка, която в известен смисъл напомня за майка му. Детето се откъсне от майка си към шест-седемгодишна възраст, което се и случва с повечето момчета. Но между три и шест години малкият обожател на мама изжи¬вява своята първа силна обич. Съперничеството и чувството на враждебност към бащата поставят момченцето в неуютно положение. То обича татко си и се нуждае от него. Как може тогава да желае да го няма, за да бъде майка му изцяло негова? Трудно е за едно дете да понесе съчетанието на такива противоречиви чувства.
Момченцето ще има нужда от целия период между три и шест години, за да се откаже от въображаемия роман с май¬ка си и да приеме, че тя е жена на баща му, а не негова. Накрая то свиква с тази мисъл и започва да прилага форму¬лата „всяко зло за добро" - след като не може да замести таткото, то решава да прилича на него.
Тогава се задвижва процесът на отъждествяване с баща¬та. Детето го взима за модел и му подражава по всички възможни начини. Тези два процеса (постепенният отказ от въображаемия роман с майката, както и постепенният от¬каз от съперничеството с бащата и заместването му с отъждествяване) изцяло запълват трите години на предучи¬лищната възраст.
Да поставим сега един важен въпрос: какво вие и съпругът ви можете да направите, за да помогнете на децата си да се развиват нормално и да преодолеят този проблем?
Преди всичко решаващо за излизане от кризата ще е ка¬чеството на съпружеските ви отношения. Ако съпружески¬ят ви живот е стабилен и в него преобладава любовта, деца¬та ви постепенно ще разберат, че романът им е невъзможен и ще намерят изход още в предучилищната си възраст. Но ако отношенията ви са белязани с дълбоко неразбирателст¬во, децата ви трудно ще разрешат проблема си.
Ако бракът ви не върви, най-доброто, което можете да направите, за да помогнете на децата си да преодолеят семейния си роман, е да се консултирате със семеен съветник. Казвам това съвсем сериозно.
Детето ви сигурно ще се опита да предизвика спорове между вас и съпруга ви, за да се възползва от тях. Ще се постарае по свой детски начин да постави бариери помежду ви. Ако в брака ви има големи трудности, синът ви може да успее да накара майка си да го третира no-скоро като „миниатюрен любовник", отколкото като дете. Ако пък майка¬та прекалено се радва на вниманието на момчето си, защото съпругът й не се интересува достатъчно от нея, нека знае, че тази реакция не е здравословна за детето. В такива случаи тя проявява склонност да принизява бащата в очите на сина си, вместо да утвърждава авторитета му.
През този период родителите следва да внимават и да не позволяват на детето да намери слаби места в съюза им, та да ги „разделя и владее". Двамата не бива да се поддават на изкушението да отвърнат на опитите му да ги прелъсти, като открито приемат авансите му. Необходимо е да реагират, като „нежно го отблъскват", като отхвърлят романтичната връзка, която им се предлага. Майката трябва да даде да разбере на момченцето, че обича татко, че е жената на тат¬ко и че иска и малкото й момче да обича татко. То не може да се ожени за нея, когато порасне, защото тя вече е женена за татко и е много щастлива с него. Един ден то ще си намери жена и ще се ожени за нея. Засега е нейното и на татко малко момче.”
Мен лично тези проучвания ме ужасяват и не знам до колко са вярни, но това поведение и тези реплики съм ги срещала при мои приятелки с момчета, които са споделяли с мен, че момчетата им са казвали че искат да се оженят за тях, че майка им е идеалната жена и т.н.
Аз съм убедена, че малкия подражава, а големия е точно в тази възраст в която момчетата са влюбени в майките си и майката трябва да ограничат този любовен пристъп, много деца дори казват че искат да се оженят за майките си като пораснат. Изпитват ревност от баща си стават враждебни към него, възприемат го като конкурент и т.н. Аз не знам дали да вярвам в това, но е доста разпространено сред психолозите.
Ще ти цитирам част от една книга на един доста известен психолог от книгата му „Изкуството да бъдеш родител” сигурно си я чувала. Ако я нямаш мога да ти я дам в текстов вариант да си я четеш на компютъра.
„В определен момент, някъде към третата година, мом¬ченцето започва да открива, че баща му поддържа с майка му различни от неговите отношения. Дотогава не му е дос¬тигала интелектуална зрелост, за да забележи това. Мама, разбира се, винаги е била най-важната личност в младия му живот. Но докато доскоро се е усещал като зависимо от нея бебе, сега чувствата му се променят. Новият и решителен факт е, че той просто се влюбва в майка си и започва да изпитва различен тип нежност към нея. Превръща се в неин обожател. Това е нормално, всички момченца минават от¬там. Някои от тях крият чувствата си, други, особено ако са отгледани в семейства, където всеки се изразява свободно, ги проявяват съвсем открито. .
Момченцето иска майка му да е изцяло негова и започва да изпитва враждебност към баща си, който му става съпер¬ник в желанието за абсолютно притежание на майката.
Майката е първата жена в живота му, първата му любов и чувствата, които несъзнателно из¬питва към нея, ще насочат бъдещия му избор на съпруга. То ще иска да се ожени за девойка, която в известен смисъл напомня за майка му. Детето се откъсне от майка си към шест-седемгодишна възраст, което се и случва с повечето момчета. Но между три и шест години малкият обожател на мама изжи¬вява своята първа силна обич. Съперничеството и чувството на враждебност към бащата поставят момченцето в неуютно положение. То обича татко си и се нуждае от него. Как може тогава да желае да го няма, за да бъде майка му изцяло негова? Трудно е за едно дете да понесе съчетанието на такива противоречиви чувства.
Момченцето ще има нужда от целия период между три и шест години, за да се откаже от въображаемия роман с май¬ка си и да приеме, че тя е жена на баща му, а не негова. Накрая то свиква с тази мисъл и започва да прилага форму¬лата „всяко зло за добро" - след като не може да замести таткото, то решава да прилича на него.
Тогава се задвижва процесът на отъждествяване с баща¬та. Детето го взима за модел и му подражава по всички възможни начини. Тези два процеса (постепенният отказ от въображаемия роман с майката, както и постепенният от¬каз от съперничеството с бащата и заместването му с отъждествяване) изцяло запълват трите години на предучи¬лищната възраст.
Да поставим сега един важен въпрос: какво вие и съпругът ви можете да направите, за да помогнете на децата си да се развиват нормално и да преодолеят този проблем?
Преди всичко решаващо за излизане от кризата ще е ка¬чеството на съпружеските ви отношения. Ако съпружески¬ят ви живот е стабилен и в него преобладава любовта, деца¬та ви постепенно ще разберат, че романът им е невъзможен и ще намерят изход още в предучилищната си възраст. Но ако отношенията ви са белязани с дълбоко неразбирателст¬во, децата ви трудно ще разрешат проблема си.
Ако бракът ви не върви, най-доброто, което можете да направите, за да помогнете на децата си да преодолеят семейния си роман, е да се консултирате със семеен съветник. Казвам това съвсем сериозно.
Детето ви сигурно ще се опита да предизвика спорове между вас и съпруга ви, за да се възползва от тях. Ще се постарае по свой детски начин да постави бариери помежду ви. Ако в брака ви има големи трудности, синът ви може да успее да накара майка си да го третира no-скоро като „миниатюрен любовник", отколкото като дете. Ако пък майка¬та прекалено се радва на вниманието на момчето си, защото съпругът й не се интересува достатъчно от нея, нека знае, че тази реакция не е здравословна за детето. В такива случаи тя проявява склонност да принизява бащата в очите на сина си, вместо да утвърждава авторитета му.
През този период родителите следва да внимават и да не позволяват на детето да намери слаби места в съюза им, та да ги „разделя и владее". Двамата не бива да се поддават на изкушението да отвърнат на опитите му да ги прелъсти, като открито приемат авансите му. Необходимо е да реагират, като „нежно го отблъскват", като отхвърлят романтичната връзка, която им се предлага. Майката трябва да даде да разбере на момченцето, че обича татко, че е жената на тат¬ко и че иска и малкото й момче да обича татко. То не може да се ожени за нея, когато порасне, защото тя вече е женена за татко и е много щастлива с него. Един ден то ще си намери жена и ще се ожени за нея. Засега е нейното и на татко малко момче.”
Мен лично тези проучвания ме ужасяват и не знам до колко са вярни, но това поведение и тези реплики съм ги срещала при мои приятелки с момчета, които са споделяли с мен, че момчетата им са казвали че искат да се оженят за тях, че майка им е идеалната жена и т.н.
И моят син от месец два е в такъв период. Иска само мама и не признава никой друг. Освен, че държи аз да го гушкам, мия, обличам и т.н. постоянно ме прегръща, целува и гали, забелязва и най-малките признаци на безпокойство или тревога при мен и брза да мепрегръща и утешава - страшно е мил. Наистина такава близост понякога досажда, но миналата седмица бяхме на море и прекарахме 9 дни само тримата - аз, малчото и таткото и сега нещата са различни. След като на морето Дими прекара толкова много време с татко си, като предимно таткото се занимаваше с него - да копаят дупки в пясъка, да се гмуркат и т.н. и това по цл ден, сега той е много привързан към татко си и постоянно търси неговата близост. Искам да кажа с това, че виновни са не децата, а това, че предимно майките сме край тях и те с нас свикват. Ако татковците можеха да си позволят да отделят повече време щяха и за тях да се лепят малчуганите.
Искам да кажа с това, че виновни са не децата, а това, че предимно майките сме край тях и те с нас свикват. Ако татковците можеха да си позволят да отделят повече време щяха и за тях да се лепят малчуганите.
Сигурно има доза истина и във Фройдистките тълкувания,но аз бих се замислила,защо детето не проявява същата привързаност и към бащата...
На мен ми струваше много усилия да създам някакъв нормален контакт между сина ми и съпруга ми.Не зная,дали вследствие на това сега играят повече,излизат на разходка заедно.Основните грижи пак са си само мои,но на мен ми тежеше,че съпругът ми не умее да общува с детето.А аз си мисля,че едно дете (без значение от възрастта и пола си) има нужда от пълноценно общуване и с двамата родители,а подобно "залепване" сякаш го възпрепятства.Истина е,че подобно отношение гали майчиното его,но ми се струва малко несправедливо към детето.
Ако нямаш причини да се притесняваш за отношенията с баща им,и аз мисля,че ще израснат този период.
На мен ми струваше много усилия да създам някакъв нормален контакт между сина ми и съпруга ми.Не зная,дали вследствие на това сега играят повече,излизат на разходка заедно.Основните грижи пак са си само мои,но на мен ми тежеше,че съпругът ми не умее да общува с детето.А аз си мисля,че едно дете (без значение от възрастта и пола си) има нужда от пълноценно общуване и с двамата родители,а подобно "залепване" сякаш го възпрепятства.Истина е,че подобно отношение гали майчиното его,но ми се струва малко несправедливо към детето.
Ако нямаш причини да се притесняваш за отношенията с баща им,и аз мисля,че ще израснат този период.